понеделник, април 15, 2024
0887257707 videnov@abv.bg

Тагове

Агро Новини

Как един малък проект помага на малките фермери да повишат енергийната си ефективност

Микропредприятия и малки ферми с възможност за обмяна на опит по българо-норвежки проект

Въпреки че от агроминистерството вече започнаха разяснителна кампания сред фермерите как да кандидатстват по две процедури от националния план за възстановяване и устойчивост, тези инициативи рядко достигат до малките фермери.
Едната от тези инициативи е свързана с инвестиции за технологична и екологична модернизация на стопанствата по която са предвидени да бъдат усвоени 318 млн. лева. От включването в подобни инициативи нужда особено във времена на икономическа несигурност и висока инфлация имат и малките фермери които да повишат своята жизнеспособност с мерки за енергийна ефективност.

Ето защо от фондация „Биоселена“ с партньорството на норвежка неправителствена организация реализираха специален обучителен проект насочен към най-малките фермери с посещения на стопанства с вече реализирани проекти за повишаване на енергийната ефективност. В обучението се включиха около 60 фермери от цялата страна. Две от посещенията бяха в „Дивата ферма“ в Източните Родопи и във ферма „Версол“ в мездренското село Лик, в която се отглеждат плодове и зеленчуци съобразно принципите на биодинамичното земеделие.

Соларните панели на ферма „Версол“

Както и участниците в това обучение се убедиха, има най-различни начини за повишаване не само на енергийната ефективност, но и за намаляване на разхищението на ресурси като вода и топлина. И ако от „Дивата ферма“ на Бети и Николай Василеви прилагат мерки за пестене на енергия и топлина при термичната обработка на говеждото месо, то в семейното стопанство на Мирослав Пешовски използват освен енергия от възобновяеми източници и специална система за подгряване на поливната вода.

„Идеята за проекта ни дойде след като си видяхме високите сметки за ток към края на миналата година и решихме да проверим каква е ситуацията сред малките фермери и производители с които работим на пазара. Оказа се че повечето от тях също се оплакват, че разходите им за ток са скочили. Това важи особено за онези от тях които пастьоризират мляко или имат термична обработка“, разказа председателят на „Биоселена“Стоилко Апостолов.

Така от „Биоселена“ се свързали с техни партньори от Норвегия, неправителствена организация с 200 годишна история, с която реализирали съвместен проект. „Кривата с цените на тока удари цяла Европа, в това число дори и богатата Норвегия, която изнася ток за Англия и Германия. И ако до преди 15 години соларните панели там бяха екзотика, сега вече не са“, продължава Апостолов.

Състоянието на пазара на електроенергия ги провокирало заедно с партньорите си от Норвегия да направят този проект за да покажат на малките фермери как да пестят енергия и ресурси, които са част от кръговата икономика.

„Идеята ни бе да подберем няколко добри практики както от България, така и от Норвегия, които да популяризираме. Проектът включваше както теоретична част така и посещения на място и индивидуална подкрепа за онази част от фермерите, решили да въведат подобни мерки за повишаване на енергийната ефективност във фермите си“, продължава Апостолов.

Сред мерките за повишаване на енергийната ефективност и намаляване на разхищението на ресурси биха могли да се причислят още методи за съхраняване на енергия, за рекуперация на водата, която след пастьоризиране на млякото например вместо да с изхвърля , да се използва за измиване на съдовете или непродаденият хляб да се прави на крутони. И в своята дива ферма Бети и Николай Василеви прилагат някои мерки свързани с преработката както на костите от животните, така и на бульона от термичната обработка и лойта в продукти, които да им носят още по-висока добавена стойност.

В помощ на фермерите е и опитният инженер Александър Воденичаров от Пловдив. Вече има технология, която позволява преработката на костите чрез извличане на мазнините и изпичане в барабанна пещ за получаване на биофосфатен тор“, разказва експертът.

На този дисплей се показва, каква енергия се съхранява в акумулаторните батерии

Във ферма Версол“ освен че са минали изцяло на независимо производство на енергия от слънцето, прилагат и допълнителни мерки за пестене на ресурси, като чрез специални соларни колектори подгряват водата за поливане на зеленчуците в стопанството. Освен това са изградили и система от различни резервоари с обща вместимост от 600 кубика за събиране на дъждовната вода.

„С прилагането на мерки за повишаване на енергийната ефективност започнахме още през 2015 година, когато ситуацията беше съвсем различна от настоящата. Имаме фотоволтаични панели за соларна енергия както и акумулаторно стопанство, като въобще не сме свързани с мрежата. С нея захранваме цялото стопанство от оранжериите през помпите за вода до проветрителите. Освен това имаме слънчеви колектори, чрез които подгряваме водата “, казва Мирослав Пешовски.

„За нас като малка ферма от участието ни в този проект най-много ни заинтригуваха идеите за повишаване на енергийната ефективност , като планираме да приложим част от наученото за да можем да облекчим разходите си за отопление и енергия и да успеем да използваме остатъчната суровина от животните “, казва Красимира Станкова.

Семейното им стопанство в което отглеждат около 60 крави и стопанисват близо 4 хил. декара земя се намира в плевенското село Милковица.

 

Още
НОВИНИ

Стоилко Апостолов: Промените които ще искаме в стратегическия план не са много, но за нас са съществени

„Ние вече сме заявили какви промени искаме в стратегическия план. Те не са много, но за нас биопроизводителите са съществени. Например по стратегическия план от нас се иска добив от биологичното производство, а в наредбата е записано, че от нас се иска добив от всеки парцел. В сертификата на всеки биопроизводител обаче те фигурират по култури. Другото което искаме да се промени е свързано с продажбите, защото от нас се иска доказване на реализация на продукция“, сподели пред представители на медиите д-р Стоилко Апостолов, председател на „Биоселена“ и съветник на земеделския министър по въпросите на биоземеделието.

Според него изискването за доказване на продажби е резултат от негативната политика спрямо сектора от последните години, според която биопроизводителите са приравнявани с измамници, и се иска повече биопродукти в магазините. По думите му това не би могло да се случи ако няма пазари. „Ще посоча само един частен пример на биопроизводителка със спелта, която я чухте да казва, че има произведена спелта от миналата година и няма как да докаже реализация. Няма пазар, не може да я продаде и да докаже реализация. Реализация може да се иска в мерките за обвързана подкрепа, но не и по агроекологичните мерки, които са за за подпомагане на биопроизводството“, добави още той.

Що се отнася до технологичните карти при конвенционалното и при биологичното производство според него разликите са незначителни и са свързани с провеждането на различни по вид операции на полето. Апостолов посочи за пример, че ако при конвенционалното производство се предвиждат пръскания с пестициди, при биологичното те са заменени от минаване с култиватор. „В момента на страницата на МЗХ е качено изчислението на различните ставки по култури, което е вид технологична карта. И там е записано например „Разходи за семе“ , „Разходи за оране и култивиране“ и други. За мен там е най-тънката работа в един стратегически план, защото според ставката ще се види за какво ще кандидатстват хората и комбинацията от мерки“, заяви още Апостолов.

Според него биопроизводството не може да се комбинира почти с нищо, но при еко схемите например може да се направи комбинация от две или три, и да се получи дори по-висока ставка отколкото в биопроизводството, въпреки че приносът към екологията не е един и същ. Например човек може да отглежда рози по конвенционален начин и да комбинира с еко мерки като затревяване и други, и да получи по-висока ставка. Подобна комбинация обаче е забранена ако човек ги отглежда по биологичен начин.

Още
НОВИНИ

Ст.Апостолов: Биопроизводителите са доволни на предвидения до 2027 година бюджет за сектора от 405 млн. евро и от интервенциите в стратегическия план

 

Според предвидените разчети в стратегическия план, бюджетът за сектора на биоземеделието до 2027 година е определен на 405 млн. евро, заяви пред медиите вчера д-р стоилко Апостолов, председател на „Биоселена“. Той определи този бюджет като много добър за сектора. Освен това биопроизводителите са останали доволни и от запазените схеми във финалния вариант на стратегическия план. „Според бранша схемите които останаха във финалния вариант на стратегическия план като тези за биоживотновъдство в преход и след преходен период и интервенцията за биорастениевъдство и биопчеларство във втори стълб, се приемат със задоволство, защото са резултат на почти две години обсъждане“, каза още Апостолов.

Той призова всички фермери, които искат да се занимават с биоземеделие и през следващия период на ОСП да не чакат април месец 2023 година, а да сключат договори за сертифициране до 31 декември тази година. „Едно от най-важните изисквания за кандидатстващите както по екосхемата за биоживотновъдство, така и по интервенцията за биопчеларство и биорастениевъдство е, договорът за сертификация да е сключен до 31 декември на предходната година“, уточни той, като допълни, че стопаните които не го направят в този срок, ще загубят една година.

Заложените цели за повишаване дела на площите за биоземеделие на 7,5%до 2027 година и на 10% до 2030 година, Апостолов определи като постижима, „
стига да се прилагат комплексни мерки за да могат тези биопродукти да влязат в детските градини и училищата.“

Според него е нужно да се отвори пазара, тъй като държавата е най-големият потребител на храни, но тя не купува биохрани, а в сичко се разчита на добрата воля на търговците. Ако се приложат такива мерки, и ако се дофинансира от държавата вкарването на биопродуктите в градините и училищата моделът ще проработи. Подобен модел по думите му е бил следван във Франция, следват и Германия и Италия, където например прясното и кисело мляко в училищата задължително трябва да е био.

По отношение на националния план за биоземеделие, Апостолов коментира, че по него се работи, като е изпратен за съгласуване към министерството на финансите, тъй като по него се предвиждат допълнително национални средства за увеличаване на биопродуктите в училищата, детските градини и други институции. „Той се явява основата на която ще трябва да се разписват всички интервенции на стратегическия план за сектора, което всъщност беше и една от забележките на ЕК към страната ни, че нямаме така наречения екшън план за развитие на биоземеделието“, уточни още Апостолов.

Още
НОВИНИ

Агроведомството подготвя важни промени за облекчение на биопроизводителите и за популяризиране на биопродуктите

Агроведомството планира промени в наредбата за биопроизводство с цел да се повиши популярността на биопродуктите и да се намали административната тежест при упражняване на контрола върху производителите. Това съобщи пред представители на медиите в Мало Бучино днес шефът на дирекция Биологично производство в МЗм Антоан Чакръкчиев. Днес биопроизводители от цялата страна отбелязаха Европейския ден на биопроизводството. Промените по думите на Стоилко Апостолов , председател на „Биоселена“ ще целят да въведат европейския опит в контрола на производителите по изпълнение на поетите ангажименти, като той посочи за пример случаи на биопроизводители, които сега при установени нередности само при едно животно или парцел им взимат сертификата на цялата ферма, а от фонд „Земеделие“ им спират всички субсидии и „влиза в деветте кръга на Ада“. „Френският опит например е такъв, че се отнема сертификата за даденото животно или парцел, които влизат в период на преход“, поясни Апостолов.

Освен промени в сега съществуващата нормативна уредба от земеделското министерство се готвят да приемат и Национален план за развитие на биоземеделието за следващите пет години.

„В Националния план за развитие на биоземеделието предвиждаме не само увеличаване на възрастта на децата, включени в програмите за училищно мляко и плодове (предвижда се те да обхванат децата до 7 -ми клас) и зеленчуци, но да влезнем активно с биопродукти в останалите социални заведения и болниците“, заяви Чакръкчиев .