събота, юли 11, 2020
0887257707 videnov@abv.bg
Бюлетин растителна защитаОвощарствоРАСТЕНИЕВЪДСТВО

Бюлетин за растителна защита 13

агротехнически мерки за опазване на реколтата

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

Бюлетин за растителна защита 13 








І. Агротехнически мерки за контрол  на вредителите

 


През есента и зимата про-вежданите    дейности са  съобразени със състоянието на покой на  овощните дървета. С изпълнението им се намалява зимуващия запас от неприятелите и причинителите на болести по овощните култури, което осигуря-ва  нормал-но разви-тие на растени-ята в начало-

то на вегетация и се намалява    броя на вегетационните пръскания през следващата вегетационен период.

 

 


Резитбите – в значителна степен   редуцират зимуващия запас на множество вредители, просветляват се короните на дърветата и се създават неблагоприятни условия за развитието на болестите през вегетацията. На първо място  се   изкореняват, изнасят и изгарят  изсъхналите дървета,за да се

  1. унищожи  натрупаната зараза от редица вредители. Изрязването и изгарянето на всички сухи клони, такива с язви, раковини, смолотечение, некроза и напукване на кората силно ограничават източниците на първична зараза.

  • Огнен пригор – при установяване на нападение по семковите овощни видове резитбата да се извърши в периода на покой

(декември, януари и февруари) в сухо време. Болните клони да се изрежат на около 70 см под мястото на инфек-цията и да се изгoрят след изнасяне от градината. Инструментите за резитба   се дезинфекцират в 10 % белина, формалин или спирт за горене.

 

  • Брашнеста мана по ябълка и праскова зарязването да се извърши преди началото на развитието на пъпките  до здрава пъпка. Заразените пъпки лесно се различават по това, че са по-удължени и по-тесни от здравите и техните покривни люспи са матови и нагърчени. Леторасти на ябълката са слаби, със скъсени междувъзлия, покрити с тъмен налеп.


Сачмянка по костил-ковите – да се обърне особено внимание на леторастите и клоните

имат тъмни, елипсовидни, леко хлътнали петна, придружени със смолотечение.

Ранно кафяво гниене по костилкови и загиване завързите на дюлята  – изрязването  на леторастите да стане още преди появата на спорообразуващ налеп –  10-20 см под потъмнялата част. Да се отстранят останалите по дърветата мумифицирани плодове.

  • Къдравост по праско-вата удебелените и силно изкривени леторасти нападнати от патогена да се изрежат и унищожат.

 

  • Всички нападнати клони от щитоностни въшки и акари се изрязват и изгарят.

Непосредствено след резитбата, раните с диаметър, по-голям от 2.5 см се замазват с блажна боя, овощарски мехлем или се използва готова замазка (паста). Тази мярка се предприема, за да се ограничи навлизането на вторични инфекции и подпомага процеса на калусообразуване. Изрязаните клони се изнасят извън градината и се изгарят. Друга възможност е, да се раздробяват с помощта на дробилна машина за дървесина и получената маса да се използва като органичен тор.


Събиране и изгаряне на гъсеничните гнезда, яйчните пръстенчета, мумифицираните и червивите плодове – намалява се значително числеността на неприятелите през следващата година.

  • Златозадка– зимното и гнездото обхваща няколко повредени листа, омотани обилно с белезникава паяжина, в които се намират гъсениците. Гнездата са здраво закрепени по върховете на младите леторасти, от които трудно се отделят с ръка.
  • Бяла овощна пеперуда – зимнитегнездата са направени само от един лист, с който младите гъсеници са се хранили през лятото на и зминалата година и са прикрепени с копринена нишка към клоните.Всяка гъсеница в гнездото има отделно бяло пашкулче с овална форма. В едно зимно гнездо се намират до 30 гъсеници.
  • Пръстенотворката презимува  като напълно развита гъсеница в яйцето. Яйцата са наредени пръстенообразно около тънките клонки в 10-14 спирални реда.
  • Бадемов семеяд – освен по бадеми, през последните години неприятелят е установен и по сливи. Той презимува като възрастна ларва в изсъхналите плодове по дърветата. През зимата те почерняват и се забелязват отдалече.


3. Остъргване на старата кора – прави се с тъп нож. Напуканата кора се остъргва, премахва и изгаря.

  • Под кората на дърветата зимуват като напълно развити гъсеници в плътни копринени пашкулчета плодовите червеи – ябълков, сливов и източен.
  • Кръвната въшка, която е опасен  вредител основно по ябълката, зимува като ларва под напуканата стара кора, в раните, в кореновата шийка върху плитко разположените корени и в други укрития по клоните и по стъблото.
  • Обикновената сливова щитоносна въшка – зимува като ларва ІІ-ра възраст по долната страна на клоните и по младите клонки, по ствола и издънките, здраво закрепена за кората.

 

  • Червеният овощен акар зимува като яйце по пукнатините на кората, около гънките на пъпките, в разклоненията на клоните и клонките, и по кората на ствола. При висока плътност дърветата изглеждат като посипани с червен пипер.
  • Какавидите на бялата американска пеперуда се намират в пукнатините на дърветата и в други укрития.


Възрастните на крушовите листни бълхи зимуватпод кората, в пукнатините на стъблото и под окапалите листа.

  • Ябълковият цвето-пробивач зимува като възрастно насекомо под старата и напукана кора на ябълката и горските дървесни видове, в мъховете и лишеите по тях, а понякога под окапалите листа или в други укрития.
  • По-ниските части на стъблата и по-рядко по клоните зимува гъботворкатакато яйце с развита вътре гъсеница, разположени в яйчни купчинки, покрити отгоре с власинки.
  • Гъсениците на червената и сивата пъпкозавивачки зимуват в плътни белезникавокафяви копринени пашкулчета под напуканата кора.
  • Кръгломиниращият молец зимува като какавида по ствола, клоните и клонките в бели вретеновидни пашкулчета;
  • Овощният миниращ молецзимува като пеперуда в пукнатините на кора.

 

  1. Есенно третиране с 5÷7%разтвор на карбамид – извършва се при масов листопад или 70-80% окапали листа. Трябва много добре да се напръскат клоните, клонките, останалите по дърветата листа, както и опадалите листа.Амидната форма на азота в карбамида създава благоприятна среда за развитие на полезните микроорганизми и ускорява процесите на гниене на листата, като по този начин ограничава хранителната среда, в която зимуват патогените.

Стру-пясване по ябълка и круша – причинителят презимува в

  • опадалите листа, където през есенно-зимния период образува плодни телца – псевдотеции.

 

  • Бяла ръжда по череша и вишна – гъбата презимува в окапалите листа и през пролетта се образуват аскоспори и конидии.
  • Сиви и кафяви петна по круша – гъбата презимува в окапалите листа.

 

  • Гномониоза по кайсия -през зимно – пролетния период по долната страна на окапалите листа се формират перитеции.

 

  1. Обработка на почвата – активизира процеса на минерализация на листната маса и ограничава инфекционния фон от причинителите на болести, които зимуват в окапалите листа. Процесът на минерализация започва още през есента, но заедно с понижаването на температурата и със замръзването на почвата, постепенно затихва. Повишаването на температурите през ранно-пролетния период заедно с пролетните вегетационни обработки, активизират процеса на минерализация и водят до намаляване на първичния инокулум за новия вегетационен период.

Междуредията в овощните градини се обработват на 18-20 смдълбочина. Там, къдетое възможно в близост около ствола на дърветата се прекопава на дълбочина 8-10 см

Механично се унищожават част от зимуващите форми на някои икономически важни неприятели като:

  • Черешова муха зимува като какавида в почвата на дълбочина до 10 см. Какавидите са разположени около черешовите дървета в проекцията на тяхната корона.
  • Плодовите оси (Черна сливова, жълта сливова, ябълкова и крушова)зимуват като лъжегъсеници в пашкул на различна дълбочина в почвата в зависимост от типа й.
  • Като лъжегъсеници в почвата разположени в пашкул зимуват още вишневата листна оса, костилкоплодовата листна оса и крушовата листна оса.
  • Плодовите хоботници зимуват като възрастни, какавиди или ларви в почвата.

 

           

 

 

 

 

 

 

 

 

Почвените обработки се извършват след приключване на всички останали  агротехнически мероприятия.

 

ІІ. ХИМИЧНИ МЕРКИ за контрол на вредителите

 

Зимните пръскания са най-ефикасни, когато  се извършват  с медни препарати  с висока разходна норма на работните разтвори (100-120 л/дка)   на едри капки, което налага да се подбират подходящи дюзи на разпръсквачите, за да се облеят дърветата. За постигането на висок ефект, пръсканията на овощните насаждения  трябва  се провеждат в тихи и слънчеви дни, когато  температура на въздуха  е над 5°С и скоростта  на вятъра не надвишава  2-3 m/s.

Медни продукти за РЗ са:  Бордолезов разтвор – 1÷2 %;

Шампион ВП/ Макк 50 ВП / Шамп ВП – 0,3 %  и

Фунгуран ОН 50 ВП– 0,15 %.

 

Вашият коментар