сряда, октомври 21, 2020
0887257707 videnov@abv.bg
Интензивните валежи предизвикаха преовлажняване на почвите и доведоха до развитието на множество неприятели по земеделските култури
НОВИНИ

Ерозията на почвите води до мащабна загуба на фосфор, алармират експерти

Интензивните валежи предизвикаха преовлажняване на почвите и доведоха до развитието на множество неприятели по земеделските култури

Между 40 и 85% от загубите на фосфор са следствие от ерозията

90Четения

Заради ерозията на почвите, фосфорът в тях се губи с много бързи темпове , и то в глобален мащаб, пише в материал, публикуван в официалния портал на Европейския хъб по наука (EU Science Hub) . Според експертни оценки се очаква земеделието в Африка и Южна Америка да бъде засегнато най-силно от срива на плодородието, тъй като те ще имат проблеми с компенсирането с фосфор от химически торове.

Изследване, публикувано наскоро в Nature Communications, установява, че между 40 и 85% от общите загуби на фосфор в селскостопанските системи ще бъдат провокирани от ерозия на почвата от вода. Както е известно 95% от производството на храни в света разчита на способността на растенията да абсорбират хранителни вещества от почвите, а загубата на едно от най-жизненоважните хранителни вещества за растенията-фосфорът ще създава сериозни безпокойства за хранителната сигурност. С изключение на Европа и Австралия, където ерозията засяга съответно 16 и 19% от почвите, в останалите части на света тя се разпространява значително по-бързо, а лошото управление на запасите от това ценно хранително вещество за растенията е причина за нарастващия дефицит.

Авторите на статията, изследователски екип от JRC, университета в Базел, INRA, британския център за екология и хидрология и университета Kangwon, изчисляват, че ерозията само от вода ще доведе до средна загуба на фосфор от европейските почви от 5,9 кг на хектар всяка година.

Констатациите засилват необходимостта от преодоляване на ерозията на почвата, която се очаква да нарасне с две трети до 2070 г. ако не се предприемат действия на политическо ниво за ограничаване на процеса.

Ако по-богатите региони могат да управляват нивото на фосфор чрез в употребата на торове, то това не е възможно навсякъде. Смята се, че до 80% от залежите от фосфор в почвите са съсредоточени вв Мароко, и то основно в спорната област на Западна Сахара. Това кара ЕК да търси допълнителни начини за доставка на фосфор. Освен че неговите залежи са неравномерно разположени, той постепенно повишава цените си на международните пазари, като между 1961 и 2015 година цената му се е увеличила почти десетократно. След Голямата рецесия през 2008 г. фосфатите и торовете, произведени чрез извличане на хранителни вещества от тях, станаха четири пъти по-скъпи от преди.Следователно по-бедните страни не биха могли да компенсират загубата на фосфор вследствие от ерозията на почвите чрез използване на фосфатни торове. Заради влошаващата се структура за транспорт и съхраняване на торовете в Африка, местните фермери ще са принудени в близко бъдеще да плащат между 2 и 6пъти повече за торове отколкото европейците.

Южна Америка също трябва да се бори с много висока загуба на фосфор поради ерозия на почвата, която може да бъде балансирана само частично от значителното производство на биомаса на континента.

Въпреки че ерозията на почвата в Европа, наред с тази на Австралия, е най-ниската от всички континенти, има значителна разлика в достъпа на държавите до химически торове.

Макар ситуацията в ЕС като цяло да е добра, тъй като повечето от съставните му страни са в състояние да компенсират загубите, като добавят фосфор с минерален произход, държавите-членки, които се присъединиха през 2004 г. или по-късно, се борят да се доберат до този ресурс.

Причината за намаляването на съдържанието на фосфор в почвите на новоприсъединените държави-членки на ЕС е комбинация от сравнително ниски ерозионни загуби и много ниски количества химически торове. Само в Китай не се усеща недостиг на фосфор поради наличието на всеобхватни програми за рециклиране на утайки от отпадъчни води

Интензивното земеделие води до нарушаване на цикъла на възстановяване на фосфора в почвите. Без човешка намеса съдържанието на фосфор в почвите ще бъде естествено попълнено, тъй като разграденият материал от мъртвите растения и отпадъците от животни се просмуква обратно в земята. Практикуването обаче на интензивно земеделие с цел извличане на максимални печалби от отглежданите култури води до постепено обедняване на почвите. Ето защо се полагат усилия за повишаване на ефективността на използването на фосфор чрез рециклиране на животински тор, човешки екскременти и хранителни отпадъци в почвата.

Тъй като обаче загубите на фосфор от почви в страни и региони с интензивно земеделие и / или екстремен климат (като суши, последвани от значителни дъждовни явления или високи честоти на силни дъждовни бури) са причинени главно от ерозия поради вода, авторите подчертават спешността за решаване на този проблем.

Европейската комисия определи ерозията на почвата като основна заплаха още през 2006 г., когато представи своята Тематична стратегия за почвите. Смята се, че 12% от сушата на континента е била повредена от водна ерозия.

Това се включи в действия, определени в Общата селскостопанска политика (ОСП), които определят задължителни стандарти за минимално покритие на почвата и въвеждат стимули за насърчаване на практики, които ограничават ерозията на почвата и запазват органичните вещества.

Предложението на Европейската комисия за ОСП след 2020 г. включва допълнителни стандарти за защита на почвата, като защита срещу ерозия и използване на съществуващи данни и знания за прилагане на по-балансирано торене.

Допълнителни елементи от новата зелена архитектура, като еко-схеми, ще позволят на държавите-членки да разработят по-съобразени интервенции и да предоставят подкрепа на земеделските производители, прилагащи полезни практики.

Освен това стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., част от Европейския зелен договор, има за цел да намали загубите на хранителни вещества с поне 50%, като същевременно гарантира, че няма влошаване на плодородието на почвата.