Политическата безтегловност изправя бизнесите до стената
Улисани в играта си на избори, продължаваща вече почти година и половина, политиците у нас сякаш забравят каква е основната им роля, отредена им от суверена. Да градят стабилно управление от негово име и да създават условия, така че онези, които произвеждат благата да имат нужната сигурност и административен уют, защото не бива да забравят, че именно те заработват заплатите им.
Вместо това втурнали се в своите игри , политиците забравят тази си роля, умишлено или не създават все по-големи разделителни линии, наслагващи все по-голям антагонизъм и недоверие у суверена, който си го изкарва пред урните, оформяйки с гласа си патовата ситуация, на която май и след поредните избори няма да и се види краят.
А бизнесите са изправени пред колапс в условията на война, политическо безумие и сякаш необратими климатични промени. И тук не става единствено дума само за земеделието, което все пак получава не малък дял подпомагане, което пък с всяка изминала година по признанията на хваналите кормилото на властта става все по-безпрецедентно. Става дума за всички видове производства, за които отсъства най-вече всякаква предвидимост и законодателна власт, която да реагира своевременно на променящите се условия. Отгоре на всичко за икономиката се задава период на рецесия. Това ще означава период на време с отрицателен БВП, а това от своя страна ще означава период на намалено производство и най-важното на намалено потребление. Така колелото на рецесията ще се завърти по цялата верига- от производители през преработватели до потребители.
Сред земеделските производители първи от ненормалната обстановка в държавата изреваха най-мощните- зърнопроизводителите. За земеделските производители икономическата рецесия преведено ще означава намаляване на обработваемите площи или поголовието от животни за да компенсират повишената себестойност на произвежданата от тях продукция. Намалени мощности на преработка поради скъпи суровини или търсене на по-евтини такива какъвто е случаят с некачественият миналогодишен украински слънчоглед. Тази рецесия се усеща вече и от потребителите, които започват да търсят по-евтини храни в условията на галопиращи цени.
Разбираеми са тревогите на земеделските производители от политическата безтегловност в която е изпаднала държавата , свикнали да мислят с два, че и с три хода напред. Активната за тях кампания е пред приключване, реколтата добра или не е събрана, и те се замислят как да се готвят за новата. А в условията на непосилно високи разходи за горива и торове, задачата им как да го сторят изглежда твърде сложна за решаване. Защото не е само до това да сложиш семенцето в земята и да чакаш да се роди плод. Трябва да му дадеш нещо повече за да оцелее и да роди. А как да го подхраниш като не можеш да си позволиш скъпи торове и препарати. Няма и животни, от които да вземеш естествена тор. Да не говорим, че тя трябва да престои за да е използваема. Как да отгледаш нещо, като не знаеш какви изненади ти готви природата?! А тя напоследък не е много благосклонна. Доказа го с последните аномалии- наводнения и вълни от горещо време с екстремно високи температури и непознато до скоро в редица региони на Европа безводие.
В подобни условия каквото и земеделие ще е все по-скъпо начинание, защото природата все повече ни напомня, че вече няма да търпи да я оголват, обезлесяват, обезводняват и опустиняват и пуска в действие своите защитни реакции срещу човешката безотговорност и политическа глупост.
Някои биха казали, че в подобни условия спасението ни включително и на земеделието се крие в технологиите. С 3D принтерите вече може да се прави почти всичко. С тяхна помощ обаче все още не може да се влияе на природата, защото климатът си остава най-важния фактор, когато говорим за земеделие, и това е важало както за периода на неолита, когато човеците са тръгнали да развиват събирачество на семена и да ги култивират, така и за времената на технологични революции в които живеем, когато можеш да си напечаташ мост или сграда само с един принтер.
Единственото което поне до момента не подлежи на конвейрно производство са семенцата за благата които слагаме на масата, и политиците, които са отговорни за създаването на нужните условия, така че пред производството им да има възможно най-малко пречки. И нека последните се замислят за това, какъв е приносът им за това в последната година и половина. Защото нито природата, нито бизнесите или суверена ще се съобразяват вечно с тяхната игра на избори…
