Европейските бюрократи постигнаха сделка за разпределението на малко над 8 млрд. евро за възстановяване на земеделския сектор за следващите две години, като пакетът е част от „ЕС от ново поколение“ и ще се преразпредели извън средствата по ОСП ,които фермерите получават ежегодно . Когато се стигне до разпределение на финансови потоци обаче, винаги ще се намерят недоволни. За сега биопроизводителите и малките фермери изглежда ще трябва да почерпят, защото над 80% от средствата трябва да са предназначени тъкмо за тях.
Пренесено в родните земеделски ареали, подобно подпомагане би засегнало твърде малък кръг от фермерите. Според евростат младите фермери в ЕС като цяло са малцинство, а у нас делът им е бил 14%, като едва 5,1% от мениджърите в стопанствата в Европа са били хора под 35 годишна възраст и макар данните да са за 2016 година, едва ли и през настоящата година цифрите са претърпели сериозни промени , а кризата със смяната на поколенията е видна навсякъде . Дори и във водещите земеделски страни в Европа все по-малко младежи се ориентират към занимаване със земеделие, а като цяло заетостта в земеделието в ЕС е паднал от 5,5% от общата заетост през 2005 година на 4,4% през 2016 година и това е заради намаляване броя на стопанствата.
За биопроизводителите у нас знаем, че са около и малко над 6 хиляди. Познавайки психологията на нашите производители, не е изключено да се стигне дораздробяване на някои от големите стопанства и до ръст на биоплощите за да се влезе в рамките на антикризисното подпомагане. Защото на големите е много по-лесно да станат малки отколкото обратното, а спекулациите и надуването на площите за биопроизводство е като детска игра на редене на пъзел, и още в настоящият период реалните биопроизводители неколкократно се оплакваха от съществуването на нереални такива, отнели им субсидиите. За перспективите пред сектора говорят и данните на Евростат през миналата година, страната ни е била лидер в ЕС с дял от 64,5% от общите площи за биоземеделие, които се намират в процес на преход .
Нещо друго много важно, което не трябва да се пропуска е, че средствата за този антикризисен фонд ще идват най-общо казано от собствени ресурси на ЕС, а няма да са под формата на доплащания от националните бюджети във вид на повишаване на процента от БВП на вноската на всяка отделна страна. От това пък трябва да са доволни в Съвета на ЕС, където имаше големи разногласия за това, дали да се повишат вноските на отделните страни членки. Ще се разчита основно на глоби на технологичните гиганти и бъдещи данъци като този за употребата на пластмаси. Средства, които макар и планирани, все още не е ясно дали ще бъдат осигурени реално през следващите две години. Сделка има, но от нея за сега най-голямо задоволство изразяват евробюрократите, някои от които не са стъпвали в земеделско стопанство. На практика обаче фермерите няма от какво да са доволни, защото за сега им се вменяват само очаквания и обещания за по-сигурни времена. С две думи-вятър и мъггла!
Последвайте ни в Google News
