понеделник, юли 15, 2024
0887257707 videnov@abv.bg
Агро Новини

Как един малък проект помага на малките фермери да повишат енергийната си ефективност

Микропредприятия и малки ферми с възможност за обмяна на опит по българо-норвежки проект

Въпреки че от агроминистерството вече започнаха разяснителна кампания сред фермерите как да кандидатстват по две процедури от националния план за възстановяване и устойчивост, тези инициативи рядко достигат до малките фермери.
Едната от тези инициативи е свързана с инвестиции за технологична и екологична модернизация на стопанствата по която са предвидени да бъдат усвоени 318 млн. лева. От включването в подобни инициативи нужда особено във времена на икономическа несигурност и висока инфлация имат и малките фермери които да повишат своята жизнеспособност с мерки за енергийна ефективност.

Ето защо от фондация „Биоселена“ с партньорството на норвежка неправителствена организация реализираха специален обучителен проект насочен към най-малките фермери с посещения на стопанства с вече реализирани проекти за повишаване на енергийната ефективност. В обучението се включиха около 60 фермери от цялата страна. Две от посещенията бяха в „Дивата ферма“ в Източните Родопи и във ферма „Версол“ в мездренското село Лик, в която се отглеждат плодове и зеленчуци съобразно принципите на биодинамичното земеделие.

Соларните панели на ферма „Версол“

Както и участниците в това обучение се убедиха, има най-различни начини за повишаване не само на енергийната ефективност, но и за намаляване на разхищението на ресурси като вода и топлина. И ако от „Дивата ферма“ на Бети и Николай Василеви прилагат мерки за пестене на енергия и топлина при термичната обработка на говеждото месо, то в семейното стопанство на Мирослав Пешовски използват освен енергия от възобновяеми източници и специална система за подгряване на поливната вода.

„Идеята за проекта ни дойде след като си видяхме високите сметки за ток към края на миналата година и решихме да проверим каква е ситуацията сред малките фермери и производители с които работим на пазара. Оказа се че повечето от тях също се оплакват, че разходите им за ток са скочили. Това важи особено за онези от тях които пастьоризират мляко или имат термична обработка“, разказа председателят на „Биоселена“Стоилко Апостолов.

Така от „Биоселена“ се свързали с техни партньори от Норвегия, неправителствена организация с 200 годишна история, с която реализирали съвместен проект. „Кривата с цените на тока удари цяла Европа, в това число дори и богатата Норвегия, която изнася ток за Англия и Германия. И ако до преди 15 години соларните панели там бяха екзотика, сега вече не са“, продължава Апостолов.

Състоянието на пазара на електроенергия ги провокирало заедно с партньорите си от Норвегия да направят този проект за да покажат на малките фермери как да пестят енергия и ресурси, които са част от кръговата икономика.

„Идеята ни бе да подберем няколко добри практики както от България, така и от Норвегия, които да популяризираме. Проектът включваше както теоретична част така и посещения на място и индивидуална подкрепа за онази част от фермерите, решили да въведат подобни мерки за повишаване на енергийната ефективност във фермите си“, продължава Апостолов.

Сред мерките за повишаване на енергийната ефективност и намаляване на разхищението на ресурси биха могли да се причислят още методи за съхраняване на енергия, за рекуперация на водата, която след пастьоризиране на млякото например вместо да с изхвърля , да се използва за измиване на съдовете или непродаденият хляб да се прави на крутони. И в своята дива ферма Бети и Николай Василеви прилагат някои мерки свързани с преработката както на костите от животните, така и на бульона от термичната обработка и лойта в продукти, които да им носят още по-висока добавена стойност.

В помощ на фермерите е и опитният инженер Александър Воденичаров от Пловдив. Вече има технология, която позволява преработката на костите чрез извличане на мазнините и изпичане в барабанна пещ за получаване на биофосфатен тор“, разказва експертът.

На този дисплей се показва, каква енергия се съхранява в акумулаторните батерии

Във ферма Версол“ освен че са минали изцяло на независимо производство на енергия от слънцето, прилагат и допълнителни мерки за пестене на ресурси, като чрез специални соларни колектори подгряват водата за поливане на зеленчуците в стопанството. Освен това са изградили и система от различни резервоари с обща вместимост от 600 кубика за събиране на дъждовната вода.

„С прилагането на мерки за повишаване на енергийната ефективност започнахме още през 2015 година, когато ситуацията беше съвсем различна от настоящата. Имаме фотоволтаични панели за соларна енергия както и акумулаторно стопанство, като въобще не сме свързани с мрежата. С нея захранваме цялото стопанство от оранжериите през помпите за вода до проветрителите. Освен това имаме слънчеви колектори, чрез които подгряваме водата “, казва Мирослав Пешовски.

„За нас като малка ферма от участието ни в този проект най-много ни заинтригуваха идеите за повишаване на енергийната ефективност , като планираме да приложим част от наученото за да можем да облекчим разходите си за отопление и енергия и да успеем да използваме остатъчната суровина от животните “, казва Красимира Станкова.

Семейното им стопанство в което отглеждат около 60 крави и стопанисват близо 4 хил. декара земя се намира в плевенското село Милковица.