вторник, юли 16, 2024
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Кое е популизъм- демонтирането или запазването на досегашния модел в земеделието-въпрос на гледна точка

Крайно време е всички заинтересовани страни да схванат, че само с прилагане на строги икономически правила може да се изчистят Авдиевите обори в сектора

Някои побързаха да определят като „популистки“ идеите за развитие на земеделието на така наречените „млади партии“. Какво популистко има в това с чисти икономически средства да се цели да се повиши жизнения стандарт на фермерите, а не със затулени мерки, прикрити като земеделска политика за вечно чувствителни сектори от преждеуправляващите безконтролно да се наливат субсидии в ръцете на наши хора, приближени до държащите лостовете на властта? Да определяш като популисти хора, които искат да спрат корупцията е най-малкото несериозно, защото именно с популистки мерки преждеуправляващите се опитваха в продължение на повече от десетилетие да затвърждават и потулват различни корупционни практики с които изобилства селската програма . Да карат прогледнали за машинацията им производители да си мълчат зада не им спре Брюксел подкрепата. Да раздават средства за развитие на туристически услуги за лични нужди на политически патерици и да спасяваш със сладки топли бюра в Стразбург и Брюксел компрометирали се в опазването на този модел политици Е ако това не е популизъм, здраве му кажи.

Вече има и отрезвили се представители на бранша по хранителната верига, които са прозрели, че Европа бавно но трайно е тръгнала по пътя към замяна на директната подкрепа в земеделието с дългови инструменти като опит за преборване и изкореняване тъкмо на тази корупция. Някои го определят като „американски модел“ на подпомагане. Дали е по-ефективен от европейския може да се каже едва тогава, когато се приложи. Единственото сигурно е, че ще намали степента на корупция поради факта, че ще намалее броят на онези по хранилката, които ще чакат процент от директното подпомагане. Ще останат само производители, преработватели и финансови институции осигуряващи различни видове безлихвени или нисколихвени кредити основани на строги икономически и финансовиправила. В този случай няма как да има обвързани и необвързани с производството субсидии и да се получават пари без реално да са изпълнени каквито и да са производствени критерии или те да са зададени проформа. Имаш ясна идея какво искаш да правиш, облякъл си я в икономически обоснован бизнес план за развитие-получаваш финансова подкрепа. Когато го реализираш и си стъпиш на крака като икономически субект, започваш да връщаш.

За дългови инструменти или преминаване към подкрепа особено на инвестиционни проекти в земеделието чрез средства по различни гаранционни фондове обаче не искат да чуят най-вече консултантите по проекти, защото така ще изпаднат от общата хранилка. Хранилка която в последните години им позволи да са неизменна част от онези, които провеждаха аграрната политика на страната и да получават като награда за лоялността си техническа подкрепа с която да осмислят дейността си. Какво популистко има в това например да се премине от порочната практика за изплащане на субсидии на хектар без значение от това дали произвеждаш нещо или не към такива, базирани на реално произведена продукция, от стимулирането на иновациите и обучението и стро контрол на таваните, каквито без съмнение ще има? Какво популистко има в това микропредприятията да бъдат подкрепяни чрез реални договори за изкупуване на продукцията, което да намали сивия сектор?

Многократно е казвано, че земеделието е заприличало на мръсни Авдиеви обори, които все някой някога ще трябва да изрине. Да започнат да се отглеждат култури там където климатът предлага най-оптимални условия, а не повсеместно да се отглеждат култури само заради субсидирането им с повече пари. Примерите за това са станали пословични. Какво популистко има в това парите да отиват при реални, а не при виртуални животновъди, но не като вечна преходна помощ а като истински инструменти за финансова подкрепа. Да де ама като наследство от предходното управление ДФЗ продължава да опростява кредити на животновъди от далечната 2008година (последно и така да дава ясни сигнали на същите тези животновъди, че могат да се считат като привилегировани.

Дали хората работещи извън земеделския сектор могат да се считат за такива, при вземането на обикновени банкови заеми? Едва ли? Идете попитайте банките в какви случаи са склонни не просто да преструктурират а да опростяват кредити. Нали ако поемат подобни рискове са обречени на нестабилност и увеличаване на лошите вземания. Само че фонд „Земеделие“ няма как да се разклати от опростяването на някакви си вече забравени кредити, защото годишно в него се вливат милиарди. Милиарди от които до фермерите достигат трохички, защото по хранилката са наредени администратори, комисионери и консултанти. Е затова като някой иска да работи за създаване на прозрачни условия за нулева корупция, в очите на същите тези хора най-удобно е да бъде заклеймен като популист. Въпрос на гледна точка. Въпрос на това дали гледаш от камбанарията на тези, които искат да демонтират или на тези, които искат да запазят съществуващия модел със същото му уродливо и неприемливо най-малко за фермерите мутренско лице.