четвъртък, май 13, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
Без категорияНОВИНИ

Когато агроведомството говори за иновации, действа бавно и мисли схоластично и неиновативно

Не знаем на ниво държава какво се случва с процеса на иновации, какво остава до отделните стопанства

МЗХГ

На аграрното ведомство му трябваха почти три месеца за да обнародват и публикуват протоколите от 10-то и 11-то заседание, с което да осветлят работата на тематичната работна група. Това образно казано са все „камъни“ в градината на заминаващата си администрация ръководена от Десислава Танева , която не преставаше да твърди колко е прозрачна в дейността си и как всичко своевременно се качва на сайта. Уви не и в този случай. И няма да преставаме да го повтаряме, защото фактите както разбирате уважаеми читатели не са в тяхна полза. Както няма да спрем да повтаряме колко важна е работата по стратегическия план за развитие на земеделието за всички нас, не само за земеделските производители, защото всички ние сме на масата. И това го подсказва ако искате и неговото име. А когато администрацията в агроведомството се опита да говори за иновации, както ще видим по-долу, го прави с доста голяма доза на схоластика, консервативно, бавно и без капка иновативно мислене.

Тема на десетото заседание проведено на 29 януари бе интервенцията за дигитализация на земеделските стопанства и националната мрежа за ОСП, както и системата за иновации и знания в селското стопанство. Според предложената от МЗХГ архитектура на бъдещата интервенция за инвестиции в иновации в дигитализация на земеделските стопанства, която се финансира от Европейския земеделски фонд за възстановяване и развитие. Тя ще е насочена основно към добре капитализирани средни и големи стопанства Освен групи и организации на производители, по нея ще могат да кандидатстват и индивидуални бенефициенти със стопанства с не по-малко от 20 хил. евро стандартен производствен обем. Кандидатите ще трябв да доказват доход от земеделска дейност и минимум три годишна история като земеделски производители за индивидуални бенефициери. Освен това кандидатите ще трябва да докажат посредством бизнес план, че внедрените иновациив стопанствата са довели до подобряване на дейността им. Стойността на одобрените проекти може да е между 15 хил. и 100 хил. евро, като се предвижда възможност до 50% авансово плащане.

Въвеждането на самостоятелна мярка за инвестиции в иновации земеделските стопанства бе определено от председателя на асоциацията на зърнопроизводителите Костадин Костадинов като „ключова предпоставка за повишаване на конкурентноспособността“ на фермите, а въведеният таван от 100 хил. евро ще позволи на повече кандидати да се включат по нея. Подкрепа към мярката изрази и председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова, отбелязвайки, че за да не се създава объркване, трябва да се възприеме обща терминология, и да се запише, че мярката е за цифровизация. Според нея ако инвестициите се фокусират основно върху цифровизацията, това ще доведе до по-голям резултат „и крайната цел е земеделските стопанства да имат инструменти да решават проблеми и всички предизвикателства“. Тя припомни, че в различни становища е изказвала позицията, че по тази интервенция като допустими освен индивидуални кандидати и групи и организации на производители би трябвало да се допускат и цифровите иновационни хъбове.

Таня Георгиева предложи известно прецезиране на предложените и допустими за финансиране дейности що се отнася до производителите на плодове и зеленчуци. „… например в сектор „Плодове и зеленчуци“ сме написали, че е необходимо да се инвестират в машини за обработка и беритба. Такива автоматизирани да са процесите.
И тук ги ограничаваме действително само да оперативния процес…и не е удачно да е по такъв начин, знаейки че именно при плодовете и зеленчуците там прецизното напояване, прецизното хранене, прецизното торене, знаете за всички датчици за 100 дни МТО данни и т.н., така че според мен посочвайки само едни роботизирани решения за прибиране на реколтата може би не е най-добрата пълна мотивация“, казва тя.

Липсата на цифровите иновативни хъбове като допустими по мярката за иновации показва, колко неиновативно и схоластично е мисленето на администрацията в земеделското министерство. Антон Аспарухов се оправда, че цифровите иновативни хъбове в земеделието би трябвало да са допустими по новата програма „Наука и иновации“. Тя обаче е към министерството на икономиката, а не към ПРСР.

Цифровите хъбове като брокери за внедряване на иновации

Светлана Боянова изрази своето несъгласие с подобна позиция, като припомни че на цифровите иновациони хъбове трябва да се гледа не като краен получател на средства, защото те практически нищо няма да получават, а като на брокери. „Те не отиват в хъба. Хъбът нищо не притежава. Той не печели, той не е с такава цел. Крайният човек, който получава нещо конкретно и като пари и като всичко може да бъде само земеделския стопанин. Хъбът най-просто казано е брокер и той не е нещо, което вместо земеделския стопанин ще направи в стопанството му“, заяви тя и попита защо администрацията не иска хъбовете да бъдат включени. По думите и включването им както по мярката за инвестиции така и по тази за сътрудничество е премислено от правна гледна точка на европейско ниво, и е определено като допустимо от ЕК.

„Просто не виждам каква е причината при нас това да не го искаме. Искаме да запазим едно и също нещо. Ние не искаме да пробваме нищо ново. Ние искаме да си имаме инвестициите в познатия вид и искаме да имаме оперативните групи в познатия вид, тоест вие нищо не искате да смените, дори да пробвате, да видите и да разчупите“, добави тя,като на база натрупания опит акцентира върху това, че изискванията към създаване, а впоследствие и отчетност на цифровите иновационни хъбове от страна на ЕК никак не са лесни. „Въпросът е защо нашите земеделски стопани да ги лишаваме от това дори като възможност? Който иска ще участва, ако иска няма да участва, ако иска ще мине през хъб, а ако иска няма да мине през хъб“, аргументира се Боянова.

Според нея ролята на хъбовете трябва да е като наблюдател на целия процес на внедряване на цифрови технологии в стопанствата на ниво държава, така че да не се оставя всеки да си внедрява всякакви иновации. В противен случай стопанствата не биха могли да си помагат сами.

С това че трябва да се върви в една посока към събирането и съпоставянето на данни, и че цифровите иновационни хъбове могат да помогнат се съгласи и Надежда Рангелова, като даде пример със сегашното състояние на сектора на месодайното говедовъдство, където са изостанали както по отношение на организираност, така и по отношение на дигитализация, където сега действащите четири системи изградени без ясни критерии не позволяват информацията в тях да се съпоставя.

Без таван на инвестициите, но с таван за субсидиите

Божидар Петков от Асоциацията на малинопроизводителите предложи подобно на програмата за инвестиции в първичната преработка да се премахне тавана на инвестициите и да се постави таван на субсидията като това ще даде възможност за по-голяма гъвкавост. „Там субсидията е до 110 хиляди лева, а горна граница няма и в това в случаите когато искаме да си закупим някакъв робот или машина, която може да е с 20, 30 хиляди евро по-скъпа отколкото е таванът на нашата инвестиция и дефакто ние няма да можем да го купим през тази програма“, заяви Петков и предложи още интензитетът на субсидията за така наречените чувствителни сектори да е с 20% по-висока. Подобно предложение направи и Симеон Караколев от асоциацията на овцевъдите и козевъдите. Според Рангел Матански по-висок интензитет трябва да се предвиди и за организациите и групите на производителите.

Интензитетът на субсидиране на проекти доказващи редукция в използването на торове и пестициди да се повиши до 85%“

Стоилко Апостолов от „Биоселена“ обърна внимание на прекалено едностранчивото разглеждане на интервенцията само с приноса и за увеличаване на конкурентноспособността на фермерите и даде пример с използваните препарати за растителна защита. „За момента знаете какво е положението като ни питат колко пестициди сме използвали миналата година ние не знаем. Само си представете, че тези Дневници за растителна защита станат електронни и онлайн и с едно кликване ще знаем колко от пестицидите ползваме в земеделието.Мисля, че трябва да се добави и този елемент и всъщност прилагащият орган да осъзнае важността на тази мярка“, каза Апостолов. Ако се докаже, че тези инвестиции в иновации водят до намаляване на използването на торове и пестициди от асоциация „Биоселена“ са предложили интензитетът на субсидиране на подобни проекти да се повиши до 85%.

„А това може да стане и след доказване на ефекта например две години след завършване на инвестицията бенефициента да докаже, че използва например 20 % по-малко препарати за растителна защита и да кандидатства да му се: върнат още 35 % от инвестицията“, добави Апостолов. Той даде пример с датчици, поставяни в началото на редовете в лозята, които отчитат риска от поява на гъбични болести и дават информация на компютъра на фермера, нещо което в по-напредналите страни се прилага от две десетилетия. Освен това редукцията в ползването на препарати за растителна защита може да се доказва от водените дневници и ако даден производител е ползвал два тона препарати, а две години след инвестициите е намалил употребата им до половин тон, то това означава, че е постигнал този екологичен ефект.

„Ние трябва да започнем да го отчитаме. Вие знаете много добре, че така не можем да останем и ние като държава да не знаем колко пестициди се използват годишно, а за да знаем колко е на държавно ниво трябва да знаем колко е на ниво стопанства.
И когато предният път обсъждахме тази тема, аз повдигнах въпроса за тези 4000 тона пестициди и много от колегите в работната група казаха: „Те може би толкова са купени, но дали са ползвани толкова, това не знаем“. Ако не са ползвани къде са? Държим ги в мазето, сипваме ги в реката или какво правим тези пестициди? Има закон какво се прави с пестицидите. Не можеш да ги купиш и да ги държиш в къщи или в склада. Те имат срок на годност и след като изтече срока трябва да ,се върнат за унищожаване и т.н., тоест това е нещо, което плува обвито в мъгла години наред.“, продължи Апостолов.

„Не може на някой само за това че отглежда 500 овце да му се дават пари за смартфон“

Според него тази мярка за инвестиции в иновации не трябва просто да се насочва към определени чувствителни сектори, а тези инвестиции да се таргетират и насочат правилно. Не да се дава например на животновъд само заради това, че има500 овце да му се даде предимство при кандидатстване по тази мярка да си купи смартфон.

Светлана Боянова припомни, че основните критики от ЕК по стратегията „От фермата до масата“, отправени към страната ни по отношение употребата на пестицидите са, че „няма екшън план за пестицидите, не се прилага, и няма адекватно отчитане“. По думите и ние не сме подковани за иновациите на ниво държава, а камо ли да се връзват на ниво стопанство. Антон Аспаруховприпомни, че изграждането на единна информационна система за проследяемост на употребата на препарати за растителна защита и употреба на антибиотици е предвидено да се създаде чрез средства по плана за възстановяване и развитие.