От агроведомството публикуваха нова порция от стенограмите от заседанията на тематичната група. Този път става дума за заседанието проведено на 15 февруари 2021 година и посветено на така наречените нови еко схеми. От него става ясно, че по предложение на сектора се включват две изцяло нови интервенции за биоземеделие под формата на еко схеми по първи стълб, които обаче преповтарят идеята и формата на сега прилаганата мярка 11, и с това се постига само едно- дублиране на компенсаторни плащания от двата стълба на подпомагане, вместо да се създават условия за надграждане на ангажиментите, поемани от производителите, които искат да прилагат биологични методи на производство, каквато би трябвало да е и идеята на самите еко схеми, бидейки доброволни за фермерите.
Вместо това администрацията на едно от най-големите министерства, в което се трудят да припомним около 17 хиляди души за пореден път показва своята немощ и липса на достатъчно административен капацитет, нещо което е видно не за пръв път. Няма да навлизаме в хипотези, какво би се случило ако подобно дублиране на компенсаторните механизми се възприеме, и до какво би довело защото този път браншът е на мястото си и излиза с конкретни предложения, как да не се случи така, че биоземеделието да не остане пак недофинансирано, и нещо повече както ще видим предлага на администрацията как да си улесни работата.
Споменатите две нови еко схеми предвиждат да се подпомагат в отделни схеми отглеждащите животни и растения по биологичен път, като се предвижда, парите по схемата за площ да са допълнение на основното плащане по директните плащания. От фермерите ще се изисква да имат сключен договор с лице, контролиращо биологичното производство , датиращ минимум от декември месец на предходната година преди кандидатстването и да се спазват изискванията на регламента за биопроизводство от 2018 година. По време на дискусията Кристина Йорданова поясни, че този регламент дава възможност за разделение на дейностите в стопанствата- на конвенционално и биоземеделие и животновъдство както и за такова, което е в преход, когато се касае за растения от различни лесно разграничими сортове и животни от различни видове.
Според бранша администрацията работи на сляпо
„Ние открихме , че имаме едно основно разминаване във виждането как да изглежда тази еко-схема. Това, което ние предложихме беше да се премести изобщо плащането за биологично земеделие, поддържащото плащане тоест след приключване на преходния период да се премести изцяло като еко-схема в стълб едно с диференцирани ставки, както е в момента по мярка 11.Това, което получихме като предложение е да бъде плащане за животни и съответно за площи, които са минали преходния период в някаква обща ставка, без значение вида на културата и отделно по стълб втори в бъдещата мярка 11, стопаните, които имат сертифицирани вече площи да могат да кандидатстват и там и за преход и след периода на преход“, заяви Стоилко Апостолов от „Биоселена“, уточнявайки, че идеята на сектора е било паралелно да се гледа какво се случва по двата стълба на подпомагане на биопроизводството.
В момента според него обаче се знае само какво ще се случва по първия стълб с тази еко схема, без да се знае каква ще е точно ставката, като има голяма вероятност тя да наподобява тези за диверсификация на културите, за затревяване на междуредията или за мулчирането.
Биопроизводителите предлагат плащането за преминалите преходен период да се прехвърли към първи стълб
„Нашето предложение остава плащането изцяло да бъде плащането като плащане за площите преминали преходен период и животните в първи стълб и да няма възможност да се плаща по мярка 11 във втори стълб, допълни още Апостолов и попита :Каква е логиката?!
Той не изключа възможност за следващия период на ОСП средствата по въпросната мярка (интервенция) да намалеят още с оглед на предлагането на различни нови дейности като консервационно земеделие или интегрирано производство. Апостолов прогнозира, че ако това се случи и парите по тази интервенция за биоземеделие през следващия период намалеят още, то почти няма да се стигне до увеличаване на дела на площите които са за биоземеделие и преход от сегашните 2,4% или да достигнат най-много до 3%. „При положение, че Европейската комисия е фиксирала цел, а ние все още нямаме такава национална цел оставането в това положение не вещае нищо добро за биото имам предвид и в тази връзка първото ни предложение е да се разработят диференцирани ставки, които да бъдат приложени като еко схема в стълб 1, за всички площи и животни, които са минали преходния период“, мотивира се Апостолов.
Освен това от сектора предлагат още „хората които заявяват такива площи да бъдат допустими за заявяване и на останалите еко схеми, тъй като на практика те са тези, които ще спазват тези ограничения, например четвърта култура като диверсификация или съответно мулчиране на междуредията, затревяване и т.н. или екстензивна паша, тъй като това са неща, които така или иначе те изпълняват“.
„Иска ми се да го гледаме в цялост развитието и бъдещето, а не просто по отделни мерки по отделни стълбове и накрая да стане едно. За мен това е много важно. Трябва да имаме поглед и обща визия как ще се развива това биоземеделие занапред“, допълни още той.
Подобни „смесени чувства“ за присъствието на биоземеделието като нова еко схема изрази и Таня Георгиева, според която също се получава разминаване в представите на администрация и земеделски бранш по дизайна на тази еко схема. „Няма как да не подкрепя, но и всеки би се съгласил с това, което коментира Стоилко Апостолов, че абсолютно логично е да се гледа зелена архитектура, тя е като скачени съдове стълб 1 и стълб 2 и не само по отношение на биологичното земеделие за ориентир, но изобщо това касае всички зелени интервенции, които са предложени“ заяви тя.
Георгиева предложи на администрацията да си улесни работата, като предложи таблица с предложение и одобрени интервенции по двата стълба, касаещи зелената архитектура.
„На мен ми е ясно, че ние сме далеч от тази цел, но все пак трябва да си поставим една национална цел и след като това нещо касае толкова много земеделски производители смятам, че може би трябва да направим едно отделно заседание, в което да разгледаме биологичното земеделие. Възможно е и Зелената архитектура, както каза Таня Георгиева, в контекста както досега ги разделяме стълб 1 и стълб 2, за да може действително да видим как ще постигнем тези цели“, добавя и Веселина ралчева от Асоциация „Биопродукти“, според която е много трудно да се вземат каквито и да са решения за развитието на биоземеделието без да се знаят каквито и да са бюджети или ставки.
Според нея има и разминаване в намеренията на агроведомството и ЕК, като докато от министерството искат лесно изпълнение на новите еко схеми, от Брюксел ще искат да имаме по-амбициозни цели и да се постигнат определени резултати по отношение опазването на околната среда. „Много ще е трудно с бюджета наистина по стълб 2 да се постигнат амбициозни цели, но варианта е да намерим начин как да разпределим подпомагането по двата стълба така, че да не бъдат ощетени нито хората в преход, нито хората които са вече с биологично земеделие.
Категорично, ако се приеме този подход да премине изцяло плащането по биологично земеделие в първи стълб трябва да може да се кандидатства и по другите еко-схеми, тоест да няма ощетяване в тази посока“, смята още Ралчева.
Стоилко Апостолов напомни, че браншът е започнал да се готви за това, как да се направят интервенции касаещи биоземеделието още през септември миналата година.
