Средствата ще бъдат изплатени съгласно сроковете обявени в индикативния график

Ставката  по преходната помощ за фермерите отглеждащи овце и кози е определена на 41,07 лев na viwotno а, съобщиха от земеделското министерство.  Подпомагането ще се изплати в рамките на срока, съгласно индикативния график, изготвен от Държавен фонд „Земеделие“.

В началото на октомври Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ утвърди общ финансов ресурс в размер до 49 357 848 лв. по интервенциите за Преходна национална помощ за говеда и/или биволи, необвързана с производството ) и за Преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството за Кампания 2023, насочени в подкрепа на животновъдите.

Общият бюджет е определен въз основа на подадените заявления за двете интервенции през 2024 г. До 28 857 927 лв. са предназначени за изплащане на подпомагането по интервенцията за Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството. По втората интервенция – за Преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството, одобрените средства са в размер до 20 499 921 лв.

Остава забраната за улов на есетрови риби

През следващите четири години България ще може да извършва годишен улов на калкан в размер на 82,5 тона, което е с 10% повече спрямо досегашното разрешено количество, съобщиха от земеделското минстерство. Същата квота е определена и за Румъния, като до момента двете държави имаха разрешен улов по 75 тона годишно. Това стана ясно по време на 47-ата годишна среща на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (ГКРСМ) в Рим. Постигнатото увеличение е второто по ред за последните пет години и е в отговор на дългогодишното прилагане на мерки за опазване на вида. Целта е да се създаде стимул за операторите в сектора на рибарството да продължат да полагат усилия за постигане на ниво на риболов, съответстващо на максималния устойчив улов.

В рамките на срещата, по отношение на Черно море, са приети решения за продължаване на действащите мерки за цацата и черноморската бодлива акула. Мерките за опазване на запаса от рапан също ще продължат да се прилагат, както и въвеждането на пълна забрана на риболов на есетрови видове риби.

Обсъдени са и бъдещи действия, насочени към устойчиви инвестиции в аквакултурите, повишаване на ефективността на контрола, декарбонизацията и климатичните промени.

24 проекта преминават на следващ етап

Министерство на земеделието и храните приключи оценката за административно съответствие и допустимост на 26 проектни предложения по подмярка 4.3. „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ на Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. Те са подадени чрез Информационната система за управление и наблюдение 2020 (ИСУН) по процедура „Проектни предложения от „Напоителни системи“ ЕАД възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване“.

От оценените на етап административно съответствие и допустимост 26 проекта, до следващия етап на разглеждане – техническа и финансова оценка, преминават 24. Отхвърлените предложения са 2.

След приключване на процедурата по обжалване, за допустимите проектни предложения ще бъде извършена техническа и финансова оценка.

Фермерите ще могат да подават заявки до 4 октомври

Министерството на земеделието и храните публикува за обществено обсъждане проект на Наредба за изменение на Наредба № 2 от 2023 г. за прилагане на подмярка 22.2 „Извънредно временно подпомагане за малки и средни предприятия, засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. С промяната се предвижда да се удължи периода за подаване на заявките за плащане по подмярката до 4 октомври 2023 г.

Всички заинтересовани граждани, организации, физически и юридически лица могат да изпращат своите предложения и становища по направеното предложение на електронен адрес: rdd@mzh.government.bg. Крайният срок за предоставяне на предложения и коментари по публикуваните документи е до 21.09.2023 г. .

78,33 лв./ха е ставката, определена със заповед на министъра на земеделието Кирил Вътев от финансовата помощ предназначена за производителите на слънчоглед, съобщиха от аграрното ведомство.

Подпомагане ще получат производителите на слънчоглед, чиито площи са били допустими за подпомагане за Кампания 2022 г. по Схемата на единно плащане на площ.Бюджетът за определяне на ставката съгласно наредбата е общо 65 519 300 лева, от които 32 759 650,00 лв. от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и 32 759 650,00 лв. от националния бюджет.

Съгласно наредба 12 от 23 август 2023 г. уреждаща условията за употреба на препарати за растителна защита, фермерите ще могат да водят дневника за приложените растителнозащитни практики както на хартия, така и в електронен формат. При използване на ПРЗ от първа професионална категория на употреба записът или разпечатката се заверява от лице с висше образование в областта на аграрните науки с професионално направление „Растителна защита“ или „Растениевъдство“.

В информацията записвана в дневника трябва да се съдържат данни най-малко за нахождението на парцелите със земеделските култури, вида и фенофазата на отглежданите култури,; данните от проведени наблюдения относно появата, развитието, плътността или степента на нападение от вредители; употребените ПРЗ и адюванти – дата, доза и/или концентрация на приложение, техника и търговско наименование за всеки продукт; използваните биоагенти – дата, вид, латинско наименование и търговско наименование, когато е приложимдата на прибиране на реколтата; броя на взетите проби и резултатите от извършени анализи от растения, растителни продукти и почвени анализи, когато е приложимо.

Дневникът трябва да се води за всеки един отделен парцел и да се съхранява най-малко три години.

В текстовете на наредбата се уреждат и случаите , в които може да се извършват растително защитни мероприятия по въздуха (пръскането с дрон) ,

като това може да се направи само след направена оценка на риска от Центъра за оценка на рисковете по хранителната верига. Въздушното пръскане се извършва в съответствие със Закона за гражданското въздухоплаване.

По някои интервенции като Екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал, Екосхемата за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи и интервенцията за Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове. , бенефициерите ще могат да подават допълнителни документи, съобщиха от агррното ведомство. Земеделските производители, които не са подали плановете си за управление на хранителните вещества, плановете за паша и документа за удостоверяване на плододаващите насаждения по съответните интервенции за обвързана подкрепа, ще имат възможност да го направят в периода от 25 септември – 9 октомври 2023 г. през Системата за електронни услуги (СЕУ ) на Държавен фонд „Земеделие“. В същия период фермерите ще имат възможността и да заменят вече подадените документи, в случаите на промяна в обстоятелства и/или установени пропуски в тях.

От земеделското ведомство напомнят, че стартира приемът за помощта за газьола, информира БТА. Приемането на документи ще продължи до 20 септември т.г. Няма промяна в условията за кандидатстване спрямо предходната кампания.

Министерството на земеделието и храните разработи и публикува на официалната си интернет страница информационни материали в помощ на земеделските производители по отворените приеми за биологичното земеделие и интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. и условията, на които трябва да отговорят стопаните. Материалите съдържат актуална информация, необходима на земеделците при подаване на заявления за подпомагане и спазване на ангажиментите им.

Информационните материали са достъпни на следния интернет адрес: https://www.mzh.government.bg/bg/obsha-selskostopanska-politika-2021-2027-g/strategicheski-plan-za-razvitie-na-zemedelieto-i-selskite-rajoni/

Заместник-министър Георги Събев: Наредби за фермерските пазари и малките производства на храни ще намалят злоупотребите

Наредби за фермерските пазари и за изисквания за производство на малки количества храни в домашни условия ще намалят злоупотребите и сивата икономика и ще отговарят на действителността, че потребителите търсят такива продукти. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев по време на кръгла маса в с. Черни Вит, посветена на Наредба за специфичните изисквания за производство на малки количества храни в домашни условия, която е изготвена от няколко експерта по темата в страната.

„Такива наредби са много необходими нормативни документи, които отговарят на нуждите и на българската действителност. И в момента се произвеждат домашни храни, търсени от потребителите, които намират реализация по един или по друг канал“, уточни заместник-министърът. Той допълни, че такива наредби дават възможност за легални доходи на производителите, като същевременно обаче те трябва да бъдат изготвени по начин, който ще гарантира, че няма да се създадат нелоялни практики и да дадат предпоставки или условия за злоупотреби.

Земеделският заместник-министър припомни, че в рамките на Европейската стратегията „От фермата до трапезата“ се търсят и стимулират начини за скъсяване на пътя от производителите до потребителите. С подобни наредби ще се постигнат тези цели. Аграрният заместник-министър увери, че двете предложени наредби ще бъдат разгледани от експертите в министерството, както и че разчита на съдействие от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). „Това е първа дискусия, като тя следва да прерасне и в широка национална такава, за да се чуят различните гледни точки” коментира още Георги Събев.

Дискусията се проведе по време на Празника на българските сирена в с. Черни Вит, община Тетевен, което се прослави със зеленото си сирене произвеждано там.

„Радвам се да видя огромния ръст на производители тук, което говори че Вашата инициатива съживява селските райони и населените места, които са по-далеч от столицата и от областните градове” с тези заместник-министър Събев поздрави участниците в събитието.

На форума бяха представени домашни сирена от различни региони на България, сирена от малки мандри, хляб, мед, вино и българска сол. Организирани бяха демонстрации на правене на сирена, както и демонстрации на различни екологични практики.

„Това събитие дава сцената, на която се представят традиционни продукти. Млякото е и продукт, но и суровина. В България от млякото се правят продуктите, които са известни по цял свят като Българското кисело мляко и Българското бяло саламурено сирене“, каза в заключение земеделският заместник-министър Георги Събев.

Изваждайки БАБХ от земеделското министерство, управляващите се подготвят да прехвърлят управлението и администрирането на системата ВЕТИС към новосформираното министерство на електронното управление, стана ясно от изказването пред депутатите на ресорната земеделска комисия вчера, на проф. Христо Даскалов, шеф на БАБХ.

Според него във времето процеса на създаване на единната агенция, която да обединява контрола във ветеринарната медицина, растениевъдството и храните са вменени дейности и задължения, които са несъвместими с нейните функции. Една от вменените и функции е именно управлението и администрацията на ВЕТИС като неспецифична дейност,с аргументацията, че ветеринарните лекари и работещите в БАБХ не са ииТ специалисти.

Мие сме само ползватели на тези системи и нямаме капацитета за да ги поддържаме. Ниевкарваме резултати в тях и когато ни трябва търсим резултати от тях< призна пред депутатите проф. Даскалов. По думите му по-голяма част от администрацията в БАБХ сега е насочена именно към поддържане на различни неспецифични дейности. Освен натоварването на агенцията с подобни задължения като друг проблем той изтъкна дефицита на финансиране при управление на кризи в статута и на второстепенен разпоредител. Той даде за пример случай от 2013 година, в който агенцията не е разполагала с финансов ресурс от 200 хил. лева за да се унищожат комарите в региона на Ямболско и така да се справят със болестта „Син език“. „Това беше криза, която ние не успяхме да решим тогава и оставихме да се развива в движение“, заяви още шефът на БАБХ пред депутатите.

Идеята на проф. Даскалов след реформирането на агенцията и изваждането и от МЗХГ да се създадат в нея два отдела – лабораторно-аналитичен и контролен и на нея да се вменят само контролни функции. Липсата на достатъчно убедителни мотиви за намерението да се извади БАБХ от земеделското министерство предизвика сериозни критики сред депутати както от опозицията, така и от управляващите.

Министерството на земеделието е готово с финансовите разчети за компенсиране на земеделските производители включително и на оранжерийна продукция заради повишените цени на енергийните носители и горивата.

„Мога да уверя земеделските производители, че земеделското министерство полага всички усилия да бъде запазен този бранш и да бъде техен партньор в следващите тежки месеци.”, заяви в телевизионно интервю министър Иванов. Секторът на зеленчукопроизводството в момента търпи най-сериозни загуби и нашите анализи показват, че именно оранжерийните производители са в най-тежка ситуация, предвид на увеличените цени на енергийните ресурси”, подчерта министърът, като уточни че засегнати са и тези, които произвеждат и семена и разсад за оранжерийно производство.. По данни на сектора от около 9 хектара с плодове и зеленчуци засяти в оранжерии, около 20 хектара се отопляват на газ.

Относно цената на дървесината за битови потребители, Иванов припомни, че е разговарял с директорите на държавните горски предприятия по темата, като до началото на февруари ще с предложи начин за нейното нормализиране. Според изготвените анализи през миналата година страната ни е предложила на пазарите на трети страни около 43 хил. куб. Метра необработена дървесина.

Това кой ще е новият земеделски министър в бъдещото четирипартийно правителство предстои да стане ясно до края на седмицата или най-късно през идната. Към момента в сферата на най-големите вероятности се върти името на икономиста Стефан Бурджев от БСП. Главният въпрос който си задава обществеността, а и от който зависят съдбините на сектора е- ще работи ли новият земеделски министър за промяна на модела?

Връщаме ви към станалите знакови по своя характер дебати в специализираните експертни групи, в които в тази обсъждаща земеделската политика се включи и спряганият за нов министър Стефан Бурджев, който декларира почти пълно съвпадение на отделните философии за земеделската политика. „Ние като представители на БСП имаме основна цел да направим всичко възможно да променим създадения модел“, декларира по време на коалиционните преговори Бурджев. Този модел по думите му е бил подчинен не на едно цялостното разглеждане на земеделието като част от цялостния стопански сектор на страната, а „на власт, финансов ресурс и контролиран купен вот“. По време на преговорите от БСП, която както изглежда едно от министерствата които ще поеме, ще бъде земеделското представиха около десет приоритета, които съвпадат на 70% с предложеното от останалите коалиционни партньори.

От думите на Бурджев можем да си извадим заключението, че първата стъпка, която ще направи новото ръководство на ведомството ще е цялостна инвентаризация на сектора включително и на горския. „Само когато знаем на какво стъпваме, можем да си поставим общи и консенсусни цели, които да знаем как да постигнем“, каза още Бурджев. Според него на основата на конкурентното зърнопроизводство трябва да се направи така, че и останалите подсектори да повишат своята конкурентноспособност, с което да се спре и тенденцията за обезлюдяване на селските региони.

А дали моделът ще бъде демонтиран, това може би ще се разбере съвсем скоро. Декларациите и амбициите поне на хартия за сега изглеждат насочени в тази посока. Остава да видим дали ще се приемат и правилните политически решения, които да доведат до така очакваната и желана промяна.

Новата реалност след третите за годината парламентарни избори показва, че могат да се очакват сериозни промени в модела на управление на страната. Поне такива са декларираните намерения на спечелилия изборите политически проект „Продължаваме промяната“, от който в хода на кампанията се обявиха за ново мислене и нулева корупция. Това се показва още с първите им стъпки след изборите, в които те обявиха нов модел за водене на коалиционни преговори чрез създаване на общи работни групи по различните секторни политики. Преговори, за които беше дадено и обещанието че ще са напълно прозрачни.

Оформящото се четирипартийно управление на страната пък създава и четворен възел около това, кой може да се очаква да заеме поста в едно от най-тежките министерства и като структура, и като натовареност от към изчистване на корупционното му амплоа с оглед на наливащите се в бюджета му ежегодно милиарди евро. Не случайно заедно със регионалното, транспортното и екоминистерството, то беше сред „златните кокошки“ на всяко едно управление и източник за попълване на партийни каси под една или друга форма. В сегашната ситуация дори и на най-големите анализатори или букмейкъри би било трудно да прогнозират, кой би бил предпочетеният кандидат за министър на земеделието.

В хода на кампанията и по време на публичното представяне на приоритетите на движението на бившите служебни министри Киррил Петков и Асен Василев земеделието съвсем не беше централна тема. Логично водещи бяха съдбата на прокуратурата, реформите в съдебната власт, енергетика, здравеопазването и ситуацията с ковид кризата с оглед и най-силния обществен интерес към тях. Въпреки това сред приоритетните теми не беше отмината и борбата с корупцията, а в тази връзка бе споменато, че земеделското министерство е единственото, чиито разходи не подлежат на контрол от финансовото министерство, а то дори си има собствена бюджетна организация, визирайки фонд „Земеделие“. Малко преди 14 ноември и от ЕП подсказаха, че не всичко с парите за земеделие е наред. Каза го в прав текст известната критичка на режима на Борисов и Гешев, ирландската депутатка Клеър Дейвис, която в интервю при посещението си у нас заяви, че половината от парите за земеделие у нас са компрометирани.

Да се прогнозира кой ще поеме земеделското министерство е трудно освен заради оформящата се сложна коалиция, и от това, че все още не знаем с какъв експертен потенциал разполагат в сферата на земеделието победителите от Продължаваме промяната“. Прави чест, че Петков и Василев са отворени и към експерти от потенциалните партньори в отделните сектори. Все пак ще се опитаме да дадем някакви прогнози.

1. Поемане на министерството от външен експерт- финансист или икономист с оглед увеличаване контрола върху бюджета и раздаването на субсидии и изчистване на корупционния имидж на министерството. Шансът според нас е около 50%. Твърде революционно звучи, но с оглед лошата репутация на ДФЗ поне може да се очаква тотално преформулиране на функциите му . Това не означава фонда да спре да раздава субсидии, а просто да се предложи и създаде механизъм за по-засилен контрол на този процес и одобрението му от външен орган.

2. Запазване на поста от сегашния служебен министър Христо Бозуков. Тук шансът също е около 50% особено ако водещата формация в бъдещето коалиционно управление на страната реши да се довери на кадри от служебното правителство с оглед на по-голяма приемственост и липса на сътресения за такъв чувствителен на всякакви промени сектор като земеделието.

3. Външен експерт от средите на бранша- вероятност около 25%, най-вече защото в хода на преговорите едва ли ще има достатъчно време Петков и Василев да се запознаят с огромния спектър от браншови организации в земеделието. Иначе имена със сериозен опит, познания и идеи за промени в аграрния сектор като Георги Василев или Красимир Кумчев не липсват.

4. Кандидат от коалиционните партньори. Възможността за това е между 10 и 25% с оглед на представянето им на изборите и тежестта, която биха имали в коалиционните преговори. Най-големи шансове биха имали кандидатури от „Има такъв народ“ и „Демократична България“. Досега като експерти поне на законодателно ниво в последните два кратки парламента се изявиха Пламен Абровски и Албена Симеонова. Тук вероятна кандидатура на БСП би била с най-малки шансове с оглед на това, че социалистите влизат от много задна позиция в преговорите, но експертният им потенциал в лица като Явор Гечев или проф. Светла Бъчварова не би трябвало да се изключва.

Наличието на добър експертен потенциал, познаването на сектора и неговите проблеми и въобще на ситуацията около многослойната политика в аграрния сектор в нейните български и европейски проекции несъмнено ще са сред основните критерии за това, върху кой ще падне избора и отговорността да поеме ръководството върху една от най-тежките и корупционно обременени министерски структури. Решението за това ще се вземе от бъдещите участници в коалиционните преговори. Те обаче трябва да знаят, че то ще е от голяма важност за целия земеделски сектор, а на новия министър ще му се налага да лавира и да се съобразява с интересите на всички отделни браншове в него. Това обаче ще е също толкова трудна задача, колкото и справянето с корупцията. Показва го и досегашният опит и в много случаи неединния и прекалено фрагментарен бранш. А за последния никак не е маловажно как ще се разпределят субсидиите през новия програмен период на селската програма, в който се очаква да има също толкова неизвестности, колкото и около името на новия земеделски министър.

Отстъпката от цената на газьола която ще получат фермерите през тази година ще възлиза на 43 ст./литър, съобщиха от агроведомството. Годишният бюджет на подпомагане на земеделските производители е 100 млн. лева,като предстои в кратки срокове да бъдат изплатени 89 млн. лева, а останалите ще бъдат преведени в началото на идната година. Кандидатстването е облекчено и заявленията се подават придружени само от опис и копия от фактурите за закупено гориво за съответната година. Максималното количество гориво, което подлежи на подпомагане се определя на базата на методика с разходни норми.

До края на годината предстои да бъдат отворени нови приеми по мерките за дребни стопани и млади фермерi, съобщи на брифинг днес аграрният министър Христо Бозуков с бюджет съответно от около 25 млн. лева и от около 45 млн. лева. Срокът за кандидатстване ще е три месеcа, като до дни се очаква да бъдат publikuwani насоките за кандидатстване. Освен това до края на годината се предвижда да се отвори и прием по мярката за grupite и организациите на производителите с бюджет от около 20 млн. лева.

От агроведомството съобщиха, че ставките на преходната национална помощ за животновъдите ще са 183,28 лева за говедо и 320,74 лева за бивол. Подпомагането ще се изплати на два транша като в първи животновъдите ще получат по 108,14 лева за говедо и по 189,24 лева за биволи. Плащанията по първия транш, за който са предвидени общо над 18 млн. лева ще се направят до края на месеца.

Заместник министърът на земеделието Георги Събев опроверга по време на нарочен брифинг появилите се информации за предстоящо спиране на средствата по подмярката за преработвателите, като още веднъж потвърди, че приемът по нея ще бъде отворен през следващата седмица и ще продължи до края на февруари. „За нас е важно да изпратим сигнал на производителите, че мярката ще я има, и е необходимо да започнат работа по своите проекти“, каза по време на брифинга Събев.

Събев напомни, че на заседание на Комитета по наблюдение на ПРСР освен че са одобрени прехвърляния на средства по различните мерки са приети и промени в условията за допустимуст. За 2021 година към подмярка 4.2 се прехвърлят общо 200  млн. евро. „Едно от получените по време на работата на тематичната работна група предложения бе, освен кандидати с 36 месечна история преди кандидатстването, по тази мярка да могат да подават проекти от преработватели за инвестиции, в обекти в които е извършвана дейност най-малко 36 месеца преди датата на подаване на проекта“, припомни още Събев. След интензивна комуникация с Брюксел на 14 септември са приети съображенията на ЕК по исканото от страната ни изменение в условията за кандидатстване.

„Актуализираните  насоки за кандидатстване бяха публикувани на 4 октомври като се планира приемът по подмярка 4.2  да бъде отново отворен най-късно през следващата седмица“, заяви още Събев. До прекратяване на  предишния  прием по тази подмярка е бил подаден само един проект, който отново може да бъде подаден.

Държавата ще подпомогне около 50 хил. земеделски проиводители от секторите животновъдство, растениевъдство и пчеларство, като за целта в актуализирания бюджет на страната са предвидени 70 млн. лева, заяви служебният министър на земеделието Христо Бозуков. Целта е фермерите да се подпомогнат заради повишените разходи за фураж, ветеринарномедицински препарати, средства за растителна защита, минерални торове, електроенергия, вода и горива, вследствие на пандемията. По време на съвместно заседание на консултативните съвети по животновъдство и растениевъдство, министър Бозуков подчерта, че средствата трябва да бъдат разпределени справедливо. „Раздаване на калпак няма да има“, категоричен бе земеделският министър. По думите му, средствата се предоставят на чувствителните сектори за преодоляване на икономическите последици от пандемията.

Предложението отправено към бранша бе 35 млн. лева да бъдат насочени в животновъдството, а с тях да бъдат подкрепени 19 652 фермера. Близо 5 млн. лева ще получат 6 285 пчелари, а около 30 млн. лева ще бъдат разпределени между 23 414 земеделски стопани, отглеждащи плодове и зеленчуци, включително и винени лозя.
По време на срещата бяха обсъдени вариантите на ставките за подпомагане за разпределяне на средствата по сектори. Животновъдите поискаха бюджетът, определен за техния сектор, да бъде раздаден на база на подадените заявления. Предстои така отправеното предложение да бъде обсъдено финално в кратки срокове. Извън подпомагане то ще останат птицевъдите и свиневъдите, тъй като за тях са предвидени по 3 млн. допълнително до кра на годината извън средствата, които получават за хуманно отглеждане на животните.

От аграрното министерство съобщиха, че временно е спрян приемът по инвестиционната подмярка 4.2. Причината е , че се налага прецезиране на текстовете касаещи мярка 4.2, поради различия , възникнали в хода на преговорите с ЕК по подаденото искане за одобрение на последните промени по тази мярка. Актуализацията ще засегне условията за допустимост на кандидатите и изискването за 36 месечна история на обекти за преработка на земеделска продукция.

Актуализираните условия за кандидатстване по подмярката, включително всички приложими документи, ще бъдат качени за обществено обсъждане със заинтересованите страни в началото на месец октомври. Очаква се процедурата за кандидатстване да бъде възобновена около 15 октомври, като срокът за кандидатстване ще бъде не по-малък от четири месеца. Ще се запази и бюджетът от 390 млн. лева.

От аграрното министерство съобщиха, че е приключила обработката на всички подадени заявления на производители от региона на пловдив, пострадали от градушката в края на миналия месец. Общо в местните земеделски служби са приети 160 заявления за 2 442 хектара обработваеми площи Поражения са нанесени върху 1 738 ха оризища, засегнати са 521 ха със зеленчуци, включително дини, пъпеши и ягоди, трайни насаждения – 92 ха и 91 ха с други култури, между които тютюн и слънчоглед.

Обследване е извършено на 142 заявления. От тях при 66 заявления се констатира на 100 % пропаднала реколта, 50 са с под 100 % пропаднали площи и при 26 има щети на 100 % и за под 100 %. Върху 407 ха се отчитат на 100% щети, като от тях 154 ха са заети с пипер и 80 ха с домати. При 1 725 ха щетите са под 100 %.. Други  18заявления са били оттеглени.

По време на заседанието на земеделската комисия вчера стана ясно, че в аграрното министерство не достигат средствата за инсенераторите получаващи държавна помощ за умъртвените от тях животни и за мерките по имунизационната програма за животните. От МЗХГ не успяха да отговорят дали изчерпването на парите за инсинераторите се дължи на увеличаване броя на умрелите животни за унищожаване. В отправеното към министерството на финансите предложение в актуализацията на бюджета да бъдат заложени 110 милиона лева е било планирано,освен за ковид мерките да има средства и за отварянето на нови приеми по текущи програми. „Предложението за актуализация на бюджета от министерството бе за 110,5 млн. лева, от които 70 млн. лева за ковид мерките, а останалите 40,5 млн. левв трябваше да са за съществуващи схеми, по които да отворим нови приеми или за програми с недостатъчен ресурс“, заяви шефката на дирекцията за директни плащания във ведомството Дора Ненова. Две от направленията за които не стигат средства са тъкмо имунопрофилактиката на животните и за плащания към инсинераторите.

Бюджетът по имунопрофилактичната програма за животните за тази година е възлизал на 16 млн. лева, и към края на август по думите на Ненова е изчерпан. За сравнение тя посочи, че през 2020 година по програмата са били изплатени 18,3 млн. лева. Средства за инсенераторите също липсват, а бюджетът за тях от 12 млн. лева е изчерпан. През миналата година за унищожаване на мъртви животни са платени 15,1 млн. лева. Стана ясно че за тази година по това перо ще са необходими още шест милиона лева, като ведомството има и стари плащания. „Представената информация касае средствата за тази година,а остатъкът от шест милиона касае стари плащания по необезпечени договори с екарисажите“, уточни заместник министър Крум Неделков, като по част от договорите се водят съдебни дела.

И в новия програмен период на ОСП се очаква почти половината средства за земеделие да отиват за СЕПП, показватразчетите представени вчера от служебното ръководство на МЗХ пред депутатите от ресорната комисия в парламента.

„Целия първи стълб е разделен на редица плащания, в който СЕПП е една част. Знае се че обвързаната подкрепа е 13+2 процента, че за преразпределителни плащания малките производители отиват 10% от плащанията, като новото е 25% от средствата ще отиват за еко схемите. Освен това имаме задължителни преразпределителни плащания по първи и втори стълб общо 3%, и делът на СЕПП който е 46% от първи стълб“, каза пред депутатите зам. министър Румен Гечев. Идеята според него е не просто да имаме интервенции с пари, а да се докаже, че всяка една група от бенефициери-малки, средни и големи имат нужда от различен вид интервенции, някои от които няма да са в парична стойност.

Разчетите направени в анализ от предходното ръководство на земеделското министерство показват, че при налагане на таван на директните плащания над 100 хил. евро ще бъдат засегнати едва 705 потенциални бенефициери, стана ясно  още по време на вчерашното заседание на ресорната парламентарна комисия. Служебното ръководство на МЗХГ е подготвило анализ за това какъв би бил процентът на засегнатите бенефициери при налагане на постепенна редукция на таваните на плащанията от 25% до 85% в зависимост от получаваните суми за директни плащания на база 2019 година. Гешев не изключи вариант за национално решение, което да обхваща и двата варианта.

Предвид поскъпването на фуражите, енергията и водата, както и заради ниската изкупна цена на млякото от аграрното министерство търсят възможност да се подпомогнат животновъдите. Това е заявил зам. министър Крум Неделков по време на среща с представители на бранша. Освен това се очаква засилване на контрола на вътрешнообщностния внос на мляко.

Друга обсъдена тема между администрация и бранш е била заповедта за временно ограничаване на различни практики за поддържане на постоянно затревените площи до 20 август заради високия риск от пожари. Разяснено бе, че проверките, извършвани от Държавен фонд „Земеделие“, за поддържането им в добро земеделско и екологично състояние ще се възобновят след поне една седмица от изтичане на срока на действието на заповедта т.е. в края на месеца.

Представителите на сектора поставиха въпроса за критериите на проверките по схемите за директни плащания, осъществявани от Техническия инспекторат на бенефициери. Сред дискутираните теми бе провеждането на обучение на фермерите, във връзка с необходимата документация, доказваща изпълнение на изискванията по обвързаната подкрепа.+++

Във връзка със зачестилите пожари от агроведомството наложиха забрана за обработване на постоянно заттревените пасища и обработваемите площи. Ограничават се такива практики като косене на трева, мулчиране и почистването на храсти заради опасност от възникване на пожари

Заради ограниченията за посочения период, земеделските стопани ще бъдат освободени от задължението да поддържат постоянно затревените площи и обработваемите земи и няма да търпят административни санкции от Държавен фонд „Земеделие“.

Само за вчера по данни на “Пожарна безопасност и защита на населението” у нас са бушували 187 пожара, като всички са били локализирани.

Това че земеделието ни изостава по конкурентноспособност от нивото на ЕС, а доходите на фермерите са по-ниски от тези на колегите им в другите европейски страни не е никаква новина. Слабата конкурентноспособност и ниските доходи са само две от причините, които в последните години направиха сектора непривлекателен в очите на новите поколения. Малцината захванали се да обработват земеделски земи или да гледат животни, сторили го не само заради субсидиите, а горди от факта, че в гените им тече кръв на земеделски производители, едва ли могат да се похвалят, че са видели бял ден до сега.

Въпреки това от агроведомството са си поставили амбициозната задача да се увеличи устойчивостта и конкурентноспособността на земеделието чрез наливане на нови над 20 млрд. лева до 2030 година за различни секторни политики. Това става ясно от проект на детайлизирана стратегия по приоритет 6- Устойчиво земеделие от Националния план за развитие на България до 2030 година.

С нея се цели да се установи по-рационална структура на селското стопанство за подобряване на неговата социална, икономическа и екологична устойчивост, като се фокусира върху укрепване на дребните и фамилни стопанства, намаляване на дисбаланса между растениевъдство и животновъдство и навлизането на млади хора в земеделието.

Вглеждането в цифрите обаче показва, че нито отделните сектори, нито земеделието като цяло няма да намали изоставането си спрямо европейското, да увеличи конкурентноспособността си и да ощастливи земеделските производители с по-високи доходи.

Ниско ниво на растителна и животинска продукция

Данните на Евростат показват, че към 2018 година селското ни стопанство сериозно изостава както по отношение дела на растителната продукция, така и по отношение дела на животновъдната продукция от селскостопанската за средните за ЕС за този период. В плана се поставя за цел дори през 2030 година тези стойности да останат под средните за ЕС през 2018 година- а именно делът на растениевъдната продукция да достигне до 20%, а на животновъдната-30%, при средни за ЕС през 2018 година съответно от 20,3% и 45,2%. Според статистиката към 2018 година изоставането в производството на растителна и животинска продукция изглежда огромно- при растениевъдството показателят ни е едва 11,3%, и 25,6% при животновъдството.

Два пъти по-ниски доходи за фермерите през 2030 г.

Слабата продуктивност означава слаба конкурентноспособност и ниски доходи. И през 2030 година обаче се очертава дори при най-оптимистичен сценарии, картината в изоставането на доходите а оттам и на конкурентноспособността да не се промени съществено. От детайлната стратегия става ясно че доходите за предприемаческа дейност в селското стопанство в цифрово изражение до 2030 година трябва да се увеличат от средно 10 636 лева през 2018 година на средно 13 840 лева , при средни стойности за ЕС за 2018 година от 27 549 лева. Това показва почти двойно изоставане на доходите на българските земеделски производители спрямо европейските им колеги и то сравнено с нивата към 2018 година. И това въпреки, че за директна подкрепа за увеличаване доходите на фермерите се планират цели 9,8 млрд. лева.

Дистанцията едва ли би се скъсила, ако се сравнят прогнозните средни доходи на европейските фермери през 2030 година като се има предвид, и че в структурно отношение разликата в подпомагането по ОСП няма да се промени особено.

Слаба производителност на труда и ниска добавена стойност

Сравнително слабата производителност на труда спрямо средната за ЕС и ниската добавена стойност на земеделието ще са основните пречки за повишаване на конкурентноспособността на сектора и през 2030 година. И ако при общата производителност в селското стопанство се планира до 2030 година тя да се увеличи от 111,2 (2017 г.) на 115 при средна за ЕС през 2017 година от 109,5, то производителността на труда в селското стопанство през 2030 година се планира да достигне до 19 500 , което ще е почти два пъти под средната за ЕС и то за 2018 година от 37 446. Още по-голяма е разликата в процента на брутната добавена стойност на земеделието която макар да се планира да се увеличи от 8,3% (2017 г. ) на 12,4%, ще остане значително под средната за ЕС за указания период от цели 30,7%.

Средства за повишаване устойчивостта на земеделието по сектори и политики (Източници: Европейски фонд за гарантиране на земеделието, Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, национален бюджет)

Земеделският министър Христо Бозуков извърши промени в състава на държавното дружество „Напоителни системи“ като от управителния орган са освободени Снежина Динева, Пламен Иванов и Силвия Русинова., съобщават от аграрното ведомство.До провеждане на конкурси за членове в съвета на директорите на техните места са назначени съответно Димо Чопков, Георги Стоянов и Ангел Ангелов. Назначеният одит е установил нередности и организационни пропуски в управлението на дружеството. За констатираните проблеми в „Напоителни системи“ ЕАД министър Христо Бозуков бе уведомен след възлагането на одитна проверка, започнала на 25 май 2021 г.

Аграрното ведомство ще преразгледа начинът на проверки и контрол на бенефициерите, кандидатстващи за обвързаната подкрепа, съобщават оттам. За целта е създадена специална работна група Това е станало ясно по време на среща с представители на бранша на производителите на плодове и зеленчуци. Освен прецезиране на контрола се планират и промени в самите схеми по обвързаната подкрепа. Целта според зам. Министър Явор Гечев е отделянето на реалните производители от така наречените чертожници. Гечев е заявил на бранша, че трябва да се променят критериите и да се измени Наредба № 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания.

По време на срещата е станало известно че от Техническия инспекторат на ДФЗ са констатирани несъответствия при голям брой заявления. Заместник-министър Гечев уточни, че част от системата не е реагирала и някои от бенефициентите са си получили средствата, а след това са били уведомени от ДФЗ с писмо, че трябва да възстановят сумата.

Нередностите и злоупотребите от последното управление на ГЕРБ започнаха да никнат като гъби след дъжд още в първите дни и седмици след идването на служебния кабинет.Дъждът за земеделието както знаем обаче освен благотворен може да се окаже и пагубен, особено ако се стигне до потоп. Гъбите пък освен ядливи могат и да са отровни. Потоп образно казано могат да предизвикат неразрешените и натрупани с години проблеми и сигнали, с които както призна още по време на своята първа пресконференция служебният министър на земеделието Христо Бозуков- едва ли ще му стигне времето да оправи и разреши.

В агенцията по храните останали слепи за „златния гьол“. Хайдуци в горите. Затлачени проекти и субсидии във фонд „Земеделие. Нередности с обществени поръчки в напоителните системи. Това са само част от айсбергите, в които вече се удря земеделският сектор у нас след края на управлението на Десислава Танева в земеделското ведомство.

Към това трябва да се добавят изчерпаните ресурси за антикризисните мерки, а за това, че може да няма пари за държавни помощи поради дефицит в държавния бюджет предвидихме в коментар още в началото на април. Това на гърба си за сега го изпитват розопроизводители и пчелари, въпреки усилията на служебната власт в нейния кратък период на времетраене да им помогнат.

Не бива да се забравя и за плана за възстановяване на икономиката от кризата с корона вируса, по който вече бяха изразени опасения от браншове за небалансираното разпределение на средствата, голяма част от които както знаем ще трябва да отидат за оправяне на напояването. За какво напояване обаче да говорим, като там се оказва е тотален батак, а с пари на дружеството е извършен ремонт на автомобила на майката на шефа му например?! Неслучайно , и Бозуков изрази своето съмнение, че така разграфен този план въобще ще мине пред Европейската комисия, която и без това вече е взела страната ни под прицел и след вдигната зад Океана аларма за корупция у нас. Не е нужно да напомняме на много пострадалия фермер, че тъкмо земеделието, като сектор с едни от най-дебелите финансови потоци в последните години беше засегнато и от едни от най-големите корупционни схеми, станали азбучна истина в процеса на усвояване на европейски финанси.

Май се оказахме прави и в друго, че изборите са на път да объркат годината на фермерите. И не само с царящото безвремие и това, че държавата остава на пауза по-дълго от предвижданото и без законодателна власт, а заради царящия батак и оставеното на служебния кабинет тежко наследство, което ще рефлектира не само върху земеделските производители, но и върху всички нас. Наследство, с което ако новите управляващи не се опитат да се справят, може да ни залее като потоп. А потопът за земеделието както знаем е с пагубни последици… …

В интервю за БНР служебният министър на земеделието проф. Христо Бозуков заяви, че изготвеният доклад за проверките в държавното дружество „Напоителни системи“ е доказал, че е невъзможен контрол с вътрешен одит. Той все още не е получил доклада за извършения от сметната палата на дружеството, чийто принципал е земеделското министерство. Задълженията несъбрани от дружеството за последните няколко години възлизат на близо 4 млн. лева.

„Предполагам там има доста критични забележки, особено върху обществените поръчки. Освен това аз имам вече и доста сериозна информация за нарушения, които са извършвани в „Напоителни системи“, доста са. Най-дребният – това, че е извършен ремонт на автомобил, който е собственост на майката на директора на „Напоителни системи“, за около 2800 лева, за сметка на предприятието.“

„Моята цел от тези смени е да се завиши контролът, защото заварих лежерно безхаберие във всички структури на системата“, каза още Бозуков. проф. Христо Бозуков. По думите му причините за освобождаване на досегашният директор на агенцията по храните били комплексни сред които и сключени съмнителни договори.

„Сега, с влизането на новия директор, ще имаме достъп до цялата информация в Българската агенция по безопасност на храните и ще излязат много интересни неща, не само по този случай“, коментира министърът на земеделието по казуса с т.нар. „златен гьол“, който е причина за отстраняването и на други директори на Агенцията.
Относно освобождаването и на директори на държавни горски предприятия министър Бозуков посочи, че тези предприятия не са добри стопани на българската гора и са се превърнали в дърводобивници, „защото от финансовите резултати зависят и техните заплати, които са немалки“.

Христо Бозуков огласи информация, че в определени райони населението се агитира и „притиска в една или друга посока“ от служители на горските предприятия, включително със служебен превоз със свалени опознавателни знаци. За заменките служебният министър на земеделието заяви, че е нужна намеса на прокуратурата.

Той декларира държавна помощ за пчелари и розопроизводители с известни резерви от фонд „Земеделие“, като вече е поискано разрешение от Брюксел. Тепърва предстоят проверки в ДФ „Земеделие“, защото там проблемът е най-тежък и най-сериозен, подчерта Христо Бозуков. Според него там е нужно да се направи независим одит за да се изчистят затлачени с години неща.

Служебният министър на земеделието Христо Бозуков е разпоредил да започне одит на дейността на държавното дружество „Напоителни системи“, съобщиха от ведомството. Предмет на проверката ще бъдат определянето на прогнозни цени при провеждането на обществени поръчки, задълженията на дружеството, разпоредителните сделки, определяне на състава и възнагражденията на Съвета на директорите, както и сключените граждански договори и тези с лица, придобили право на пенсия.Както е известно при представяне на екипа си министър Бозуков съобщи за постъпили сигнали за нарушения при изпълнение на обществени поръчки свързани със закупуването на бетон на завишени цени. Очаква се одитът да приключи до 4 юни 2021 година.

С цел да се даде възможност на повече фермери да се включат в две от най-чаканите мерки за инвестиции в селскостопанска техника и за създаване на нови преработвателни мощности, от агроведомството са решили да удължат техния прозорец за кандидатстване до есента. “Разбираме , че има много разнопосочни мнения сред представителите на бранша по отношение на тези мерки, но ние решихме да удължим приема както по мярка 4.1. така и по 4.2”, каза на пресконференция днес служебният аграрен министър проф. Христо Бозуков. Основният мотив за това е краткият период за кандидатстване, който не позволява на мнозина производители да изготвят и представят своите проекти. Освен това в момента земеделските производители са заети с доста селскостопански практики, които не им позволяват да отделят време и внимание на както е известно най-атрактивните мерки в програмата

Ето защо срокът за кандидатстване с проекти по мярка 4.1 ще се продължи до септември, а приемът по мярката за създаване на нови преработвателни мощности ще започне през юни и ще се удължи до ноември. Бозуков успокои фермерите, че към момента има достатъчно средства, и там където е нужно ще се направи прехвърляне на средства за да няма ощетени фермери. Служебният министър на земеделието е получил уверения от шефа на фонд “Земеделие”, че плащанията по различните програми и схеми върви нормално, като известно забавяне има само с изплащанията по мярката за пасторализма, но са били получени уверения от министерството на околната среда и водите, че нещата ще се придвижат.  Що се отнася до работата по стратегическия план за новия период на ОСП Бозуков заяви, че се очаква да приключат преговорите от така наречения триалог, за да се продължи работата с по-голяма конкретика.

Лесовъдът Александър Дунчев заменя Мирослав Маринов като директор на агенцията по горите, съобщава „Дневник“. Дунчев е инженер-лесовъд, чиято дейност е свързана с проекти за опазване на вековните гори в България и разследване на нарушенията в горите. Една от най-значимите кампании, които Александър Дунчев води през последните месеци, беше за спасяването от изсичане на 3 милиона декара самозалесили се гори, съобщава БНР.

Проф. Христо Бозуков ще поеме земеделското министерство и във втория  служебен кабинет,

формиран от президента Румен Радев. Той  беше служебен министър на земеделието и в кабинета на Огнян Герджиков между 27 януари и 4 май 2017 година. Тогава той отново пое поста от Десислава Танева, а по-късно го предаде на Румен Порожанов.

Премиер на служебното правителство ще  е ген. Стефан Янев, а външен министър- Светлан Стоев. Силовите министерства ще бъдат оглавени от Бойко Рашков (МВР) и  Николай Цонев- на отбраната Единственият представител на партия в кабинета ще е Янаки Стоилов от БСП, който ще бъде правосъден министър. Здравен министър ще е Стойчо Кацаров, а социален Гълъб Донев. Финансов министър ще бъде Асен Василев.а на икономиката Кирил Петров. Атанас Пеканов ще отговаря за еврофондовете. Спортното ведомство ще оглави Андрей Кузманов, а културното-проф. Велислав Минеков. Министър на околната среда ще е хидрологът Асен Личев, а на образованието Николай Денков.  Виолета Комитова ще поеме регионалното министерство, а на енергетиката- Андрей Живков . Транспортен министър ще бъде Георги Тодоров., докато туризмът ще поверен на Стела Балтова.

С друг указ президентът насрочи предсрочни парламентарни избори за  11 юли 2021 година.

От агроведомството публикуваха нова порция от стенограмите от заседанията на тематичната група. Този път става дума за заседанието проведено на 15 февруари 2021 година и посветено на така наречените нови еко схеми. От него става ясно, че по предложение на сектора се включват две изцяло нови интервенции за биоземеделие под формата на еко схеми по първи стълб, които обаче преповтарят идеята и формата на сега прилаганата мярка 11, и с това се постига само едно- дублиране на компенсаторни плащания от двата стълба на подпомагане, вместо да се създават условия за надграждане на ангажиментите, поемани от производителите, които искат да прилагат биологични методи на производство, каквато би трябвало да е и идеята на самите еко схеми, бидейки доброволни за фермерите.

Вместо това администрацията на едно от най-големите министерства, в което се трудят да припомним около 17 хиляди души за пореден път показва своята немощ и липса на достатъчно административен капацитет, нещо което е видно не за пръв път. Няма да навлизаме в хипотези, какво би се случило ако подобно дублиране на компенсаторните механизми се възприеме, и до какво би довело защото този път браншът е на мястото си и излиза с конкретни предложения, как да не се случи така, че биоземеделието да не остане пак недофинансирано, и нещо повече както ще видим предлага на администрацията как да си улесни работата.

Споменатите две нови еко схеми предвиждат да се подпомагат в отделни схеми отглеждащите животни и растения по биологичен път, като се предвижда, парите по схемата за площ да са допълнение на основното плащане по директните плащания. От фермерите ще се изисква да имат сключен договор с лице, контролиращо биологичното производство , датиращ минимум от декември месец на предходната година преди кандидатстването и да се спазват изискванията на регламента за биопроизводство от 2018 година. По време на дискусията Кристина Йорданова поясни, че този регламент дава възможност за разделение на дейностите в стопанствата- на конвенционално и биоземеделие и животновъдство както и за такова, което е в преход, когато се касае за растения от различни лесно разграничими сортове и животни от различни видове.

Според бранша администрацията работи на сляпо

„Ние открихме , че имаме едно основно разминаване във виждането как да изглежда тази еко-схема. Това, което ние предложихме беше да се премести изобщо плащането за биологично земеделие, поддържащото плащане тоест след приключване на преходния период да се премести изцяло като еко-схема в стълб едно с диференцирани ставки, както е в момента по мярка 11.Това, което получихме като предложение е да бъде плащане за животни и съответно за площи, които са минали преходния период в някаква обща ставка, без значение вида на културата и отделно по стълб втори в бъдещата мярка 11, стопаните, които имат сертифицирани вече площи да могат да кандидатстват и там и за преход и след периода на преход“, заяви Стоилко Апостолов от „Биоселена“, уточнявайки, че идеята на сектора е било паралелно да се гледа какво се случва по двата стълба на подпомагане на биопроизводството.

В момента според него обаче се знае само какво ще се случва по първия стълб с тази еко схема, без да се знае каква ще е точно ставката, като има голяма вероятност тя да наподобява тези за диверсификация на културите, за затревяване на междуредията или за мулчирането.

Биопроизводителите предлагат плащането за преминалите преходен период да се прехвърли към първи стълб

„Нашето предложение остава плащането изцяло да бъде плащането като плащане за площите преминали преходен период и животните в първи стълб и да няма възможност да се плаща по мярка 11 във втори стълб, допълни още Апостолов и попита :Каква е логиката?!

Той не изключа възможност за следващия период на ОСП средствата по въпросната мярка (интервенция) да намалеят още с оглед на предлагането на различни нови дейности като консервационно земеделие или интегрирано производство. Апостолов прогнозира, че ако това се случи и парите по тази интервенция за биоземеделие през следващия период намалеят още, то почти няма да се стигне до увеличаване на дела на площите които са за биоземеделие и преход от сегашните 2,4% или да достигнат най-много до 3%. „При положение, че Европейската комисия е фиксирала цел, а ние все още нямаме такава национална цел оставането в това положение не вещае нищо добро за биото имам предвид и в тази връзка първото ни предложение е да се разработят диференцирани ставки, които да бъдат приложени като еко схема в стълб 1, за всички площи и животни, които са минали преходния период“, мотивира се Апостолов.

Освен това от сектора предлагат още „хората които заявяват такива площи да бъдат допустими за заявяване и на останалите еко схеми, тъй като на практика те са тези, които ще спазват тези ограничения, например четвърта култура като диверсификация или съответно мулчиране на междуредията, затревяване и т.н. или екстензивна паша, тъй като това са неща, които така или иначе те изпълняват“.

„Иска ми се да го гледаме в цялост развитието и бъдещето, а не просто по отделни мерки по отделни стълбове и накрая да стане едно. За мен това е много важно. Трябва да имаме поглед и обща визия как ще се развива това биоземеделие занапред“, допълни още той.

Подобни „смесени чувства“ за присъствието на биоземеделието като нова еко схема изрази и Таня Георгиева, според която също се получава разминаване в представите на администрация и земеделски бранш по дизайна на тази еко схема. „Няма как да не подкрепя, но и всеки би се съгласил с това, което коментира Стоилко Апостолов, че абсолютно логично е да се гледа зелена архитектура, тя е като скачени съдове стълб 1 и стълб 2 и не само по отношение на биологичното земеделие за ориентир, но изобщо това касае всички зелени интервенции, които са предложени“ заяви тя.

Георгиева предложи на администрацията да си улесни работата, като предложи таблица с предложение и одобрени интервенции по двата стълба, касаещи зелената архитектура.

„На мен ми е ясно, че ние сме далеч от тази цел, но все пак трябва да си поставим една национална цел и след като това нещо касае толкова много земеделски производители смятам, че може би трябва да направим едно отделно заседание, в което да разгледаме биологичното земеделие. Възможно е и Зелената архитектура, както каза Таня Георгиева, в контекста както досега ги разделяме стълб 1 и стълб 2, за да може действително да видим как ще постигнем тези цели“, добавя и Веселина ралчева от Асоциация „Биопродукти“, според която е много трудно да се вземат каквито и да са решения за развитието на биоземеделието без да се знаят каквито и да са бюджети или ставки.

Според нея има и разминаване в намеренията на агроведомството и ЕК, като докато от министерството искат лесно изпълнение на новите еко схеми, от Брюксел ще искат да имаме по-амбициозни цели и да се постигнат определени резултати по отношение опазването на околната среда. „Много ще е трудно с бюджета наистина по стълб 2 да се постигнат амбициозни цели, но варианта е да намерим начин как да разпределим подпомагането по двата стълба така, че да не бъдат ощетени нито хората в преход, нито хората които са вече с биологично земеделие.
Категорично, ако се приеме този подход да премине изцяло плащането по биологично земеделие в първи стълб трябва да може да се кандидатства и по другите еко-схеми, тоест да няма ощетяване в тази посока“, смята още Ралчева.

Стоилко Апостолов напомни, че браншът е започнал да се готви за това, как да се направят интервенции касаещи биоземеделието още през септември миналата година.

Днес от болницата , в която беше приет за лечение премиерът в оставка Бойко Борисов обяви състава на проектокабинет с премиер даниел Митов. Очаквано за министър на земеделието е номинирана Десислава Танева. Кандидат за вицепремиер и министър на отбраната е Румен Христов от СДС, а за еврофондовете ще продължи д отговаря Томислав Дончев с ранг на вицепремиер.

Предложението за министър на културата е музикантът Калин Вельов.Да оглави МРРБ е предложен депутатът Александър Иванов.Жечо Станков е предложението за министър на икономиката, а Делян Добрев – на енергетиката. Любен Дилов е предложен за министър на туризма. Кирил Ананиев остава министър на финансите.

Постовете си ще запазят и министрите на външните работи и социалните грижи, образованието спорта, здравеопазвнето и правосъдието. Очаква се днес по-kъсно президентът Румен Радев да възложи проучвателен мандат на ГЕРБ, които ще имат седмица време за да съставят своя кабинет и да го предложат за гласуване в парламента. В случай на неуспех, мандат за съставяне на правителство ще получи „Има такъв народ.

В деня след парламентарните избори не само не е ясно, кой ще управлява страната, но и кой ще седне на стола в едно от най- големите и важни министерства-земеделското. Важно е разбира се кой ще е новият министър, но още по-важно е какво ще може да направи. Земеделието не чака политиците да се разберат. Преговорите по съдържанието на новата ОСП е сложен и дълъг процес, който на европейско ниво продължава с пълна пара. Ето защо новият министър ще трябва бързо да се включи на скорост и заедно с новия си кабинет да реши окончателно как да облече ОСП в нашия стратегически план.

Всякакви имена в момента са в сферата на твърде широките и предварителни предположения, но ако се състави експертно програмно правителство, каквито сигнали дават управляващите от ГЕРБ, с участие на широк кръг от експерти, то тук се набиват поне две имена на вероятни кандидати Бюрхан Абазов и проф. Светлана Бъчварова, които в последните два състава на парламента бяха сред най-големите експерти на ниво земеделска комисия. Що се отнася до лица врели и кипели в преговорния процес в предходния период на ПРСР, които могат да се включат на така желаната бърза скорост , това може да е и директорът на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова. При сложни преговори и тънки договорки стил Бойко Борисов, не е изключено и Десислава Танева да запази поста си до декември. Това обаче е малко вероятно с оглед на декларациите на останалите играчи извън ДПС, че не желаят да управляват с ГЕРБ.

По-интересен би бил вариантът, ако се стигне до създаване на „протестно“ правителство между опозиционните формации – „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се“ с евентуална подкрепа на социалистите. Земеделското министерство, заедно с това на екологията е сред най-апетитните хапки, контролирани явно или зад кулисите дълги периоди от време от някои от водещите партии- БСП, ГЕРБ или ДПС. Те ще са и сред основните разпределите на милиардите евро средства, които се очакват от Брюксел. Това ще са около 50 млрд. евро, а за това кой да ги  разпределяименно е една основните битки между партиите.

Ето защо при мандатоносител- партията на Слави Трифонов, едва ли последният ще позволи на друг да поеме това министерство. Като експерт в сферата на земеделието в неговия екип към момента е определян Пламен Абровски. Ако се стигне до мандатоносител- „Демократична България“, като евентуална номинация би могло да се издигне кандидатура, близка до един от коалиционните им партньори -зелените.

А къде са фермерите?! Ако имаха своя браншова организация, те можеха да имат много по-голяма тежест за определянето на новия министър на земеделието и дори защо не да го излъчат от своите среди. В тях има доста лица като Георги Василев, Тодор Джиков или Ангел Вукодинов, които са на ти с проблемите и предизвикателствата. Такава браншова камара както знаем обаче няма, ето защо в подобна патова ситуация, кандидат излъчен от средите на фермерските организации изглежда най-малко вероятен.

Тъкмо подобна ситуация като настоящата  обаче показва, че когато се изискват повече бързи действия, отколкото протакане на време в договорки и пазарлъци е много важно един от най-големите браншове да е е обединен под формата на браншови съюз или камара, за да не позволи на политиците всеки да дърпа чергата към себе си, а да наложи кандидат за министерското кресло, който не само да знае какво но и как да се направи за да не пострадат в това патово междуцарствие интересите на онези които обработват земята и създават благата. Защото политиците идват и си отиват, но земята остава. А тя иска мотика , а не  пазарлъци или молитва.

От агроведомството съобщиха че се удължава срокът за регистраци на тютюнопроизводителите в публичния регистър , като това вече може да стане до 30 април. Мотивът за новото удължаване е повече тютюнопроизводители да могат да спазят изискванията на нормативната уредба касаеща сектора.

По време на днешното издание на фермерския пазар беше представена една интересна инициатива, озаглавена „Жените на фермерския пазар“ и още по-точно дамите зад щанда . подкрепена и от две дами от кариерата- посланиците на Нидерландия и Швейцария , техни превъзходителства Беа тен Тъшър и Мюриел Берсе Коен. „Това е един много симпатичен проект, който осъществяваме с подкрепата на Българския фонд за жените. Идеята бе да покажем тези жени извън пазара, като направихме няколко филми, надниквайки в тяхното ежедневие. Нашите героини са Наталия, която произвежда мед, Денка със сладката, Диана с меда и Юлия – една малка млекопроизводителка от село Гинци“, разказа пред нас авторката на проекта Ива Тончева.

„Ние много се радваме, че успяхме да подкрепим тази инициатива защото понякога не си даваме сметка какво им струва на тези жени да предложат и осигурят подобна качествена храна. Благодарение на тези филмчета видяхме, че никак не е лесно да си жена предприемач и то в едно село, на място където няма тези услуги с които обикновено сме свикнали в града. Тук виждаме един лидерски пример“, допълни и Гергана Куцева от Българския фонд за жените.

Иначе необичйно студено време в края на март не се оказа спирачка пред малките производители и макар и прикриващи се от напористия вятър с усмивки посрещнаха и днес клиенти пред аграрното министерство. Както някои признаха, свикнали са и с капризите на времето, и с капризите на пандемията, от която май само те вече не се оплакват. Нищо че заради непостоянната политика по управление на кризи, някои като Христо Василев, който освен дребен производител на млечни продукти е и съдържател на селски комплекс „Фермата“ и заради поредното затваряне ще трябва отново да изхвърли продукцията от семейния ресторант. „Тъкмо отворихме на 8-ми март и хайде пак затваряме. Няма как да оставя продуктите. Предишния път им изтече срокът. Може ли да дадеш на хората такива продукти?! Какво да се прави, теглих кредит за да изплувам. Добре че е другата дейност“, казва производителят от Врачанско, който не пропуска издание на фермерския пазар.

На 24 март традиционното издание на фермерския пазар пред аграрното министерство ще е посветен на дамите, съобщават от организаторите от „Биоселена“.
Дали сте забелязвали, че жените от Фермерския фестивал в София са мнозинство, повече от 80%? Дори когато виждате мъже зад щанда, бъдете сигурни: зад тях стои жена – с неотменима помощ и вдъхновение.Тези жени идват от различни места – столицата, но и малки градове и села в отдалечени райони, където са едни от малкото, заели се с бизнес. И успяват! И резултатите можете да опитате на фермерския пазар.

През месеца на жената може да се срещнете точно с тях на 24 март на фермеркия пазар. Ще можете да поговорите с тях – макар и през маски и от разстояние, да научите повече за техните делници и празници, успехи и малки разочарования, мечти. И разбира се, да си вземете нещо от тяхната продукция.

Денят на тези жени е много по-дълъг от обичайното работно време: те са на крак от ранни зори до късна вечер – гледат животни, квасят мляко, правят сирене и кашкавал, месят хляб и сладкиши, варят лютеници и сладка, майсторят бижута или натурална козметика. Някои имат и друга работа.Зад усмивките им на пазара няма да усетите, че те работят в един от най-тежките сектори на производството – земеделието и производството на храни!Но намират и време за местното читалище, за плетка и шев, за занимания с децата и внуците, за хоби като народни танци или каране на колело сред

Аграрното ведомство е възложило на външен изпълнител да оцени дали и какви инструменти да бъдат включени в стратегическия план, става ясно от дискусиите в тематичната работна група, проведени на 20 януари. „ В момента, в който имаме изготвена такава оценка ще бъде представена на Тематичната работна група и съответно ще можем да дискутираме така изведените нужди от финансови инструменти, как да бъдат приложени и разписани в програмата“, уточни по време на дискусията зам министър Лозана Василева. Ивайло Здравков постави въпроса за възможна колаборация на финансовите инструменти със селската програма, и да се допуснат дейности по  общински проекти  чрез съвместимост с финансовите инструменти като например дадена община да има възможност да финансира чрез финансови инструменти по селската програма изграждането на балнеоцентър.
Светослав цеков уточни, че за да станат допустими за финансиране по стратегическия план, бъдещите проекти трябва да бъдат съобразени с интегрирания подход на управление.

Както знаем новите еко схеми, които трябва да надградят така наречените зелени изисквания се прокламират от Брюксел като един от крайъгълните камъни за опазване на околната среда и биоразнообразието през следващия програмен период на ОСП . Дори още в края на миналата година бяха представени четири примерни еко схеми , които трябва да послужат за модел на отделните страни членки, как да изградят своите схеми, копирайки или компилирайки различни практики на почвообработка, агролесовъдсто, биоземеделиепрецизно земеделие и прочие. От наскоро публикуваните стенограми на деветото поредно заседание на тематичната работна група състояло се на 20 януари разбираме, че с мотива „опростяване прилагането на екологичните изисквания“ , от агроведомството са се спрели само на една еко схема, която да включва точно определени практики. Уточнява се, че тя е направена в съответствие с член 28 от проекта на регламента за стратегическите планове, съобразена е с трите слот анализа и „е резултат от работата, действията и изследванията на множество експерти и предложения от браншовите организации“.

С други думи постигане на максимален екологичен ефект. Без администрацията да се напряга излишно да проектира, да създава схеми и да си създава главоболия, а и напрежение сред сектора, като гарантира ненарушимостта на неговата конкурентноспособност. Нищо че тъкмо за нейното гарантиране си има точно определени пазарни мерки и механизми, и че тя едва ли се нуждае от допълнителен административен чадър и то през един от елементите- на  така наречените еко схеми,на които Брюксел очевидно най-много ще държи в стремежа си  за постигане на поставените цели относно климата и биоразнообразието.. Освен това както ще проличи и от приведените по-долу цитати от представители на бранша, техни предложения за включване на по-голямо разнообразие от мерки и еко схеми са останали нечути от министерството.

Тук не става дума за тяхното прилагане или неприлагане, защото фермерите сами ще избират какви практики в почвообработката, в заделянето или не на по-голям процент непроизводствена земя или изграждането на зелени пояси например да прилагат. Някои от тях дори и сега прилагат подобни мерки , без те да са описани в каквито и да е схеми. Става дума за нежеланието на администрацията да напрегне сили и да изработи реално работещи схеми, в чиято основа да са реално съществуващи практики, които да позволят по-голяма гъвкавост на земеделските производители.

Вместо това  като мерки се предлагат само засилена диверсификация  на земеделските култури, поддържане на междуредия за трайните насаждения и поддържане на постоянно затревени площи за пасищните животни. И тук дори неспециалистите могат да си  помислят и с основание да се запитат, дали  така предложените новите еко изисквания  няма да си  останат само мираж за администрацията?!

Ето синтезирано какво се предлага:

– за стопанствата с до 9,9 хектара да се отглеждат най-малко две различни култури, като основната не превишава 95% от площите:
– стопанства с между 10 и 30 хектара да имат най-малко три различни култури, като основната култура не заема повече от 75% от площите, а двете основни да не надвишават 95% от тях:
– за стопанства над 30 хектара ще се изискват най-малко четири култури, като основната не трябва да надхвърля 75% от обработваемите площи, а трите основни да не надминават 95% от тях:

– поддържане на междуредията при трайните насаждения с азотфиксиращи или тревни култури:
– екстензивно поддържане на постоянно затревените площи с пасищни животни ( от 0,3 до една животинска единица на хектар) като те трябва да отговарят както и площите с трайни насаждения на основните изисквания за директните плащания

Биоземеделието- важно за ЕС, маловажно за МЗХГ

Тук ще цитираме коментара на д-р Стоилко Апостолов, който точно и ясно обрисува желанието на министерството да гледа в гората, но без да вижда дърветата. „Мисля, че прекалено дълго време разглеждахме отделни детайли, мерки и интервенции и т.н., и чак днес като че ли имаме шанса да видим цялата картина, тоест взирахме се в дърветата и не виждахме гората, а днес може би виждаме и гората…. Имаше един много добър подготвен материал със списък от агро екологични мерки и дейности, възможни еко схеми и т.н., това което виждаме тук е съвсем различно от това, което обсъждахме поне една година вече. Това което предлагаме е да се добави плащане за поддържане на биоземеделие като еко схема… Няколко аргумента имаме.
Първо, самото биоземеделие и вчера излезе документ на Европейската комисия, което е поставено на първо място като възможна еко схема и препоръка към страните членки. Ще допринесе за изпълнение на почти всички цели на Стратегията от фермата до трапезата и допринася за почти всички цели описани в нашите национални приоритети.“ Второ: „ От друга страна, втория мотив е, като гледаме количествените индикатори заложени в Стратегията от фермата до трапезата, виждаме че това, което се предлага в момента като еко схеми от министерството, не знам как ще допринесе за 50 % намаляване на използването на препарати за растителна защита и как ще; подпомогне увеличението до 25 % на земите за биопроизводство или как ще намали използването на антимикробни препарати в животновъдството, тези еко схеми, а те са един основен инструмент, на който се разчита.“

От думите на председателстващата заседанието Лозана Василева обаче разбираме, че администрацията по-скоро е склонна здраво да държи заровена  главата си като щраус в пясъка, и че предложението поддържането на площи за биоземеделие, въпреки изразената от Брюксел позиция и желанието на биопроизводителите няма да влезе сред еко схемите.

Веселина Ралчева от асоциация „Биопродукти“ припомни, че още през миналата година на среща в Стара Загора заинтересовани страни от бранша и не само са обсъдили темата с новите еко схеми и тяхното съдържание,като в тях се включи и поддържането на биоплощите , което да допринесе от една страна за разширяването им, а от друга ще благопрятства изпълнението на заложените от Брюксел цели. Идеята според нея е : не е да няма подпомагане по втори стълб. Идеята е просто де. се опрости подпомагането на тези земеделски производители, които вече от години с едни и същи площи са преминали периода на преход, поддържат си биологичното земеделие и по този начин те няма да се занимават с тези петгодишни ангажименти с някакви доказателства за добиви и т.н. в рамките на тези пет години, които изключително много утежнява ‘ администрирането на подпомагането на биоземеделието“. Така ще се разтовари до известна степен и бюджетът по втори стълб, който обикновенно е недостатъчен, а за онази част от фермерите, които се намират в преход ще си кандидатстват година за година. Ралчева даде за пример Франция като страна, която вече е приела биоземеделието като поддържаща еко схемите практика.

Мярката за трайни насаждения -повече въпросителни, отколкото отговори

Предложената мярка в еко схемата касаеща трайните насаждения също оставя някои от земеделските производители пред невъзможност да я прилагат, като Николай Колев от организацията на Дунавските овощари уточни, че причината е , „по голяма част от овощните градини се намират на наклонени терени, които са затревени в продължение вече на над 10 години от тяхното създаване“. Така при нейната евентуална обработка при засаждане на азотфиксиращи ли тревни клтури в междуредията според него съществува много по-голям риск от ерозия на почвите, отколкото биха били ползите от засаждането на междуредията с тези растения. Той даде пример с това, че в началото на създаването на дадена овошна градина се влиза много по-рядко с техника в междуредията например до 3-4 пъти на сезон, отколкото в период на активно развитие на насажденията, когато ежеседмично може да се наложи влизане с цел тяхното третиране с препарати и обработка.

„Ние сме предложили шест, седем други еко схеми, които смятаме, че са по-подходящи, като например затревяване на вътре редовото пространство. Това  би довело до много по-полезен и траен ефект, отколкото засаждането: на тези азото фиксиращи култури в междуредията или натрошаването на клоните и обработката с препарати, които бързо да разградят биомасата. Това също би довело до един много по-добър ефект, да не говорим, че в нашите овощни градини естественият тревостой той е създаден по естествен начин от местни видове, които благоприятстват за обитание на; полезни насекоми. Не се знае тези изкуствени треви, които създаваме как точно ще повлияят на биодинамиката в нашите овощни градини“, казва Николов.

Според Димитричка Търпанова трябва да има ясно разделение между биопроизводство, интегрирано производство и трайни насаждения, като ако на производителите през новия период, отглеждащи много стари сортове, които не подлежат нито на биологично , нито на интегрирано производство се вмени намаляване употребата на пестициди ще доведе до трудности за сектора. Освен това засаждането на нови тревни смеси също може да се окаже проблем. Аргументите и са свързани с това, че градините са зачимени по естествен път, и че в тях вече се съдържат някои от предписваните от учените тревни видове като детелина или различни азотфиксиращи култури.

По думите на Ирина Матеева от БДЗП не е ясно как предложената схема за трайните насаждения ще допринесе за постигане целите по отношение на биоразнообразието и ще надгради в качествено отношение и как ще се съблюдава благоприятния статус на постоянно затревените площи? Освен това не е ясно дали към нея са включени сенокосните или плажните ливади, които всъщност се поддържат чрез косене, а не чрез пашуване? Тя попита още  какви са изискванията към бенефициентите? Какви пасищни животни ще се включват в схемата? По време на дискусията тя обърна внимание на това, че минималната и максималната гъстота на животинските единици трябва да бъде съобразена с природозащитния статус на постоянните пасища. Според нея тази мярка трябва да обхване не само допустимите за подпомагане затревени площи, а всички видове затревени площи. Матеева засегна и един друг аспект- премахването на дървесната и храстова растителност особено чрез метода на опожаряване, което може да има много негативно въздействие върху биоразнообразието и микроклимата.

Пасищата и мерите- стадиони и голф игрища

Темата за състоянието на пасищата и мерите също беше засегната по време на дискусиите в тематичната работна група. Бойко Синапов от „Обединени животновъди“ коментира, че е „много важно да се; подредим този път в този програмен период пасищата и мерите, да са такива каквито природата ни ги е дала на нас“ тъй като според него „с тези: мулчери, с тези машини изкоренихме и нарушаваме еко равновесието ако искате в тези райони, в които ние заявяваме и обработваме пасищата.“ Според него това е в противоречие с всякакви зелени и еко системи. Той определи темата с пасищата като много важна за целия сектор на животновъдството, и призова да се обсъдят всички допуснати до момента грешки, като се изработи една ясна и точна дефиниция за това, какво е пасища. „ Ние сме сервирали неща в Брюксел; може би и съм убеден в това нещо, че всички пасища в България изглеждат като стадиони или като голф игрища и за това ние в момента по тези правила, които сме измислили, ние нарушаваме еко системата и чистим храсти и дървета. За нас и ние ще го отстояваме от Обединени български животновъди, пасище е това пасище, в което животните пашуват“, заяви по време на дискусията Синапов.

Мария Степанчева от асоциацията на биволовъдите предложи като еко схема да се включи и възможността за разораване на пасищата и превръщането им в културни обработваеми площи, като се засяват с тревни смеси, които се развиват от ранна пролет до късна есен, което ще ги предпази от ерозия, и ще позволи развитието на модерно културно животновъдство .

По отношение на мярката за диверсификация на културите, от браншовата организация на зърнопроизводителите предложиха към списъка с култури да се прибавят традиционни за страната ни култури като резене и лавандула.

Според предварително направените разчети се очаква бюджетът по новите еко схеми (новата еко схема) да е до 20% от средствата за директни плащания или в цифрово отношение около 160 млн. евро. Очевидно пари за прилагане на практики за опазване на биоразнообразието и климата ще има,но по-важното е, и администрацията да предложи мерки, изпълнени със съдържание съобразявайки ги с предложенията и на земеделския сектор, и на земеделската наука, за да не се окажат в крайна сметка тези схеми само като мираж в пустиня.

Аграрното министерство ще предложи за утвърждаване от Националния съвет по храните „Правилник за ползване на фермерските пазари“ и „Наръчник относно мерките за безопасност на предлаганите храни в къщи за гости и малки хотели“.

Двата документа са издържани по чл. 119, т. 4 от Закона за храните и са в полза на най-малките производители. Те ще позволят до голяма степен изсветляване на пазара за домашни и фермерски храни и ще дадат повече свобода на тези бизнес оператори да се развиват по-устойчиво на база на националното и европейско законодателство.

Мерките имат препоръчителен характер за бизнеса и организаторите на фермерски пазари в страната. Те са разработени по проект, финансиран от Фондация „Америка за България“, от инж. Гергана Кабаиванова и инж. Валери Савов от екипа на Фондация „Локалфууд.бг“, с участието на експерта по земеделие от Европейския парламент Георги Събев.
Идеята за разработването им датира от преди 4 години, когато Фондация „Локалфууд.бг“, организатор на Фермерски пазари „Пендара“ в София и Пловдив, започва работа по интензивна програма за обучение на производителите на фермерски храни и подобряване на бизнес средата за развитието им. Преди година неправителствената организация добавя в обхвата си и къщите за гости и малките хотели като обекти, които имат изключителното право да предлагат домашно приготвени храни по Наредбата за категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения.

Целта е да се разшири обхватът на малките бизнеси с храни, с което да се позволи и на стопаните на къщи за гости да предлагат храна не само на регистрирани свои гости, но и на такива, които им гостуват без нощувка.

Правилникът за ползване на фермерски пазари включва изисквания за организацията и дейността им, правила за предлаганите храни, хигиената на терена, ползваното оборудване, както и за хората, ангажирани с продажбите. Той съдържа специфични изисквания за предлагане и продажба на повечето групи храни, предлагани на фермерските пазари, но освен това за първи път въвежда у нас официални дефиниции за „фермерски пазар“, „местна храна“, „фермерска храна“ и „занаятчийска храна“. Новост в него е и понятието „граница на тривиалност“, което разграничава домашното приготвяне на храни за дейности и инициативи, свързани с нерегулярни събития, от професионалното производство на храни. С това на фермерските пазари ще могат да се организират събития, на които частни лица ще имат правото да продават ограничени малки количества домашно приготвена храна до 3 пъти годишно. Дори и в този случай щандът на физическото лице ще трябва да бъде регистриран като обект за търговия или приготвяне на храна на място.

Изискванията за безопасно предлагане на домашно приготвена храна също е във фокуса на МЗХГ. Наръчникът за мерките за безопасност на предлаганите храни в къщи за гости и малки хотели също е разработен от експертния екип. Той описва начините, по които всички къщи за гости и малки хотели, които приготвят и предлагат възмездно храни на своите клиенти и гости, могат да регистрират тип „домашна“ кухня по Закона за храните. Регулацията предлага подробни мерки за контрол върху безопасността на храните, съвети за подбор на продуктите и суровините, правила за съхранение и приготвяне на готовите храни. Разработени са и насоки за методите на готвене, за охлаждане на готовите храни, както и за повторното им затопляне. Наръчникът включва още: инструкции за обучение на персонала, изисквания за оборудването и зоната за приготвяне на храна.

„С тези два документа целим да подкрепим най-малките производители и да приложим европейското законодателство в областта на безопасността на храните и организацията на фермерски пазари, на които се продават и предлагат фермерски, занаятчийски, местни и домашни храни“, обясни управителката на Фондация „Локалфууд. БГ“ инж. Гергана Кабаиванова.

Дискусиите около бъдещите интервенции в стратегическия план продължават ударно и безконтролно, а администрацията се опитва да пробута интервенции, които едва ли не си ги е изстискала от пръстите, без да представя на заинтересованите лица нужната им информация и най-вече анализи за да се разбере докъде е стигнала до сега в прилагането на едни или други мерки. Това с особена сила важи когато говорим за иновации в земеделието.

В тази връзка само произволни примери като Нидерландия, Испания или Германия са достатъчни, за да се разбере, че Европа отдавна е осъзнала, че като актьори в този процес освен фермери, бизнеса и ИТ бранша трябва да се включват и представители на науката, които именно да дадат своята научна обосновка за приложението на иновациите в земеделието. В заседанията на тематичната работна група обаче представителите на аграрната наука са като „мъртви души“, включени като фигуранти в списъците с участници в иначе виртуалните дискусии, без да е знайно въобще дали участват, и дали се изпратили аргументирани становища от своите институти.

Това че министерството на земеделието е далеч от иновациите показа и поредният кръг от дискусии, провели се по стратегическия план на 17 декември 2020 година, и конкретно темата за интервенцията, която трябва да подпомогне оперативните групи в рамките на европейското партньорство за иновации.

Накратко казано министерството предлага абсолютно същото съдържание на интервенцията като сегашната мярка, оперативните групи които ще могат да кандидатстват по нея да са сдружения по закона за задълженията и договорите, а те да са съставени от минимум двама участника- фермер и представител на науката. Единствената новост е разширяването на кръга от участници в оперативните групи с признати групи или организации на производители, НПО-та действащи в сферата на селското стопанство , горите, екологията, водите или в областта на дигиталните технологии, малки и средни предприятия в сферата на земеделието и консултантски организации.

Що се отнася до това, какви иновации би трябвало да се подпомагат, става ясно, че това ще са „Интерактивни форми на иновации, базирани на интерактивен модел“, в които се включват по-голям брой заинтересовани страни. Поне така си го представят в земеделското министерство.

Не ви ли изглежда малко тревожно подобно преписване на сегашната мярка за иновации и наслагването на неясни определения, като по-горе цитираното?! От дискусията ще разберем, че администрацията в министерството съвсем не си е направила труда да анализира, какви проекти са реализирани в настоящия програмен период, и най важното какви актьори са участвали в тях, или се касае до чиста формалност при сформиране на отделните оперативни групи.

Както и в настоящия програмен период на ПРСР се предвиждат две фази на реализация на проектите- едногодишна фаза за извършване на анализ за потенциала на дадения проект- и петгодишна за неговата реализация. Предлага се намаляване на допустимите разходи от 450 на 400 хил. евро на проект, а на текущите разходи за функциониране на оперативните групи от 35 на 30 хил. евро годишно.

Администрацията обосновава подобно предложение с направен от нея анализ, който обаче освен нея май никой не го е виждал. И така с неясни формулировки, хрумнали в нечий кабинет и тайни анализи се композира една от най-важните и съществени мерки , която освен че трябва да вкара на практика целенасочено новите технологии в земеделието и трябва да допринесе за повишаване на неговата устойчивост.

Показателен за работата на сляпо от страна на администрацията е коментарът на Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации , който цитираме дословно:“ Според мен, не беше лошо да имаме и ние информацията, с която явно вие разполагате за вида оперативни групи подкрепени в сегашния програмен период. Принципно това би трябвало да може да го виждаме на сайта на „Ей Пи Агри“, но ако някой го е попълнил там, и за това ми се иска да ни кажете какъв вид иновации бяха подкрепени в рамките на оперативните групи? Както казахте някои средни стойности това е важно да се знае. И също така какви са били проблемите, които са срещнали оперативните групи при кандидатстването, защото виждам, че колегите от БАКЕП например предлагат увеличаване на размера на финансовата помощ. Също те казват, същото което споделям и аз, че най-вероятно ще има нужда от покриване на разхода тук по тази мярка за консултация за изготвяне на проекта. Това така ли е имали ли сте проблеми или сте нямали проблеми?“

Според нея е много важно да се разбере, какви оперативни групи са били одобрени през настоящия програмен период и с какви проекти за иновации и пояснява, че „всяка една оперативна група може да работи по едно от тези предизвикателства, които са във фарм ту форк, дали ще бъде неутралност на климата, дали ще бъде биоразнообразие…“ и още:“ Тук не просто има малко анализ, а въобще го няма, разбирате ли? Ние нямаме тази информация, а вие очевидно я имате…Не е сериозно в работна група, в която дори нямаме кворум, нямаме ССА и без анализ ние да вземаме такива отговорни тук решения и предложения. В смисъл доста е повърхностно и аз разбирам, че се бърза и предния път го казах, разбирам че се бърза и всички тук сме положили усилия днес да заделим време на 30-ти преди Нова година пак ще заделим време, защото сме стойностни хора и знаем, че трябва да се работи, но все пак не ни пресирайте отгоре и отгоре, нещо да правим тук и да Имитираме дейност.“

По думите на Таня Георгиева ако при някои мерки като инвестиционните е натрупан опит от над 10 години, то именно по мярката за иновациите ,по която дори няма сключени договори няма такъв, а информацията се взема „ в много голям детайл“ и се прехвърля към проекта на новата интервенция без нужната дискусия в която да се разберат къде са тънкостите и проблемите за да се анализират нещата, заложени и преди 2014 година с идеята “да не ги копираме и да ги повтаряме в следващия програмен период, а да можем да ги избегнем като слабост..“

Науката изглежда като фигурант в процеса на внедряване на иновациите в земеделието

От своя страна Светлана Василева алармира , че в цялата дискусия по обсъжданата мярка липсват представителите на науката. “…това, което най-вече мен ме интересува е участието на тези научни наши институти, които аз не чувам в нито едно заседание на тези Тематични работни групи да участват. Много ви моля да ги попитате защо не чуваме техния глас а други държавни институции настояват те да бъдат включвани?
Не знам какво да кажа. В предната Тематична работна група в заседанието имаше интервенции, по които трябваше да чуем и техния глас, нито за демонстративни дейности, а ето сега и за иновации без научни институти как въобще ще се разработват? Как няма да чуем какво мислят, чувам техните имена, а разбирам че те не участват и аз съм страшно разочарована. Това само ако вие като министерство е добре да вземете отношение и най-вече да ги поканите, защото на шест заседания да не видя един представител това е нашата научна общност – аграрна наука, която не участва. Няма кой друг да говори за тях. Това са обучения, това са иновации. Това са демонстративни дейности. Какво да обяснявам още, може би са консултанти някъде, неизвестни някъде, но без гласа на Селскостопанска академия аз не виждам как можем да разработваме проекти?“

Ще спестим още аналитични коментари, не защото те се правят единствено и само от заинтересованите участници в тематичната работна група, а от министерството насреща всякаква конкретика липсва, защото и на незапознатите читатели ще стане ясно , че от страна на администрацията се работи с темповете на охлюва, бавно, и без дори да има върху какво да се направят ясни и точни анализи, така, че да не се допускат грешките от настоящия програмен период на прилагане на ПРСР. И това май важи не само за тази мярка.

А за бавния ход именно на сегашната мярка за иновации е показателно и признанието на администрацията, че от одобрените по първия прием на мярката за иновации 26 проекта са сключени едва 3 договора, а мотивировката за бавната работа е с“утежнената епидемиологична обстановка и големият брой участници“. Това че има голям брой участници показва, че явно има интерес у отделните играчи, нещата с проектите за иновации наистина да се случат, но с бавната и лишена от смисъл до момента работа на администрацията се демонстрира само едно- че с хода на охлюва и след 50 години ще сме си на ниво бъдещо внедряване на иновациите в земеделието.

Въпреки големи обществен интерес към стратегическия план, от агроведомството продължават да работят на тъмно и да приемат по план от днес за утре важни промени относно новите интервенционни мерки в следващия програмен период Поредното шесто заседание на ТРГ , както съобщават от ведомството би трябвало да се проведе на 17 декември от 9 часа и отново няма да се излъчва онлайн. По време на него се очаква да бъдат представени проекти на следните нови три интервенции финансирани по ЕФГЗ.

• Система за предварителни условия (кръстосано съответствие);
• Интервенция за дребни земеделски стопани;
• Специално плащане за културата памук.

В следобедната част на заседанието е предвидено да бъдат представени две интервенции финасирани по ЕФГЗ:.

• Оперативни програми в сектор „Плодове и зеленчуци“;
• Оперативни програми в други сектори.

Както и следните проекти на интервенции, финансирани по ЕЗФРСР:

• Подкрепа за оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации;

• Сътрудничество за къси вериги на доставки и местни пазари.

• Подкрепа на организации на производители или групи от производители;

• Възстановяването на земеделски потенциал след природни бедствия или катастрофични събития и инвестиции в подходящи превантивни действия.

Администрацията продължава да работи ударно по един документ, наречен стратегически план, без да се осмислят достатъчно добре предложените интервенции, които ще заменят сегашните мерки. Преглеждайки това, което предстои да се обсъди по време на петото заседание на тематичната работна група, дори обикновен страничен наблюдател би забелязал, че в бързането си, администрацията предлага неща сякаш излезли от конвейра. Предложения, изписани с по два три абзаца в максимум две странички и без конкретика. За позицията на отделните браншове никой и не пита, на тях им се предоставят готови решения, по които имат най-много по 48 часа за произнасяне на позиция. На това му се вика земеделска политика по Стахановски почин.

Необяснимо е защо от агроведомството бързат толкова много с работата си по стратегическия план, след като той ще трябва да влезе в сила през 2023 година? Не е ли редно нещата да се огледат внимателно , да се вземат под внимание и обсъдят предложенията на различните заинтересовани лица, а не те просто да присъстват като „фигуранти“ в протоколите с цел демонстрация на обсъждания пред широка общественост. Така да се гарантира прозрачност, която обаче едва ли ще доведе до реални и видими резултати и през следващите седем години, защото всичко се прави по Стахановски- бързо и необмислено.

Но нека се върнем на интервенциите, които се предлагат да се обсъдят на това пето заседание. Те са четири , касаещи основното подпомагане, допълнително преразпределително подпомагане, подпомагане на младите фермери и иобмен на информация, като последната е проект. За по -голяма нагледност ще се опитаме да представим в табличен вид какво се има предвид.

Разшифровани новите интервенции наподобяват на сегашните мерки за СЕПП, млади фермери, за допълнителни преразпределителни плащания за първите 30 хектара, за обучение на земеделските производители. Не се дава обаче никаква дефиниция на понятия като „истински фермер“, още повече тя е посочена пожелателно, не се дават бюджети по мерките (интервенциите), посочват се общи или никакви мотиви и се отразява опитът на администрацията например в прилагане на мярката за преразпределителното плащане. Да не говорим, че предложената интервенция, която трябва да замени СЕПП, и по която сега се раздават близо 500 млн. евро подпомагане ежегодно е ограничена само с една страничка общи пояснения, без никакви детайли, без нищо. Освен това както е видно от таблицата, (колона 3) е посочена погрешно може би една и съща връзка с условността както при интервенцията за плащанията за първите 30 хектара, така и за мярката заменяща СЕПП. Само можем да предположим , дали някой администратор в агроведомството не е копи пейстнал без да мисли какво копира. Така се копи-пейства май цялата политика в сектора. За по-лесно. По  Стахановски и пет за четири. Защо администрацията да си напряга мозъка да измисли нещо ново, или пък да направи оценка за въздействието на така предложените и евентуално приложени интервенции.

Последната интервенция в таблицата , свързана с обучението и консултирането на фермерите Също поражда някои смущаващи въпроси у редовия читател, незапознат с темата:
Защо описанието на интервенцията се основава на данни от далечната 2016 година, която ще стане още по-далечна с оглед началната дата на прилагане на тази интервенция-2023 година? Къде е мястото на агростатистиката и има ли я въобще в даването на по-актуална и детайлна информация за броя и нивото на образование и квалификация на фермерите?За да сме коректни ще цитираме тези неактуални и към момента данни „… 91 % от управителите на земеделски стопанства в страната разполагат единствено с практически опит в осъществяваната стопанска дейност, 5 % притежават средно професионално образование, 3 % от управителите са придобили основно земеделско обучение и едва 2% от управителите на земеделски стопанства притежават висше образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина.“
В условията на информационната ера в която живеем, да се твърди от администрацията, че „информацията относно измененията на климата и екосистемите като единна комплексна система не се разпространява лесно…“ е най-малкото смешно и необосновано.

Уважаема госпожо Танева , така няма да стане! Така със земеделска политика по Стахановски почин и в стил пет за четири, в който се отбива номера, и дискусията за бъдещето на земеделието се принизява до степен на формализъм, земеделието ни не само няма да цъфне и върже, но е твърде вероятно редица сектори да изчезнат от картата още преди края на 27-ма година.  От това ще са потърпевши всички и дори вие политиците , които преди да станете такива сте и потребители. А най-потърпевши от стратегическия план и копиран от сегашната програма за селските региони с всичките му недостатъци и изкривявания модел на финансиране чрез директни плащания раздавани на хектар и на калпак без ясни мотиви ще са тези които произвеждат храната ни- фермерите.

От агроведомството ще прецизират изискванията към етикетирането и продажбата на имитиращи продукти в новата наредба за специфичните изисквания към млечните продукти. Това става ясно от отговори на отправени от нас въпроси във връзка с последното решение на Върховния административен съд, отменящо изискването за продажба на имитиращи продукти в отделни опаковки. Оттам уточняват, че тъй като наредбата е приета с постановление на министерския съвет, то тъкмо той осъществява процесуалното представителство по заведеното дело. „ Още през месец април решението е обжалвано с касационна жалба. Петчленен състав на Върховния административен съд потвърждава решението на първоинстанционния съд. То не подлежи на обжалване и е в сила от обнародването му в бр.96 на Държавен вестник от 10 ноември 2020 г.“, се казва в отговор от земеделското министерство.

От министерството са изготвили нова наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, която е в процес на публично обсъждане, и следва структурата на настоящата наредба. „ По отношение на имитиращите продукти са запазени или допълнително прецизирани всички разпоредби, включени в сега действащата наредба (в т.ч. изискванията по отношение етикетирането и предлагането в търговската мрежа на имитиращите продукти). В проекта на наредба са разписани също и изцяло нови разпоредби относно етикетирането на всички храни, при чието производство или приготвяне са използвани имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко“, се казва още в отговорите от ведомството.

Не само Европа, но и страната ни като съставна част на Общността са изправени пред сериозни предизвикателства относно климата, опазването на околната среда и приноса на една от най-важните области земеделието за целта да имаме по-здрави почви, повече щадене на ресурси и в крайна сметка по-качествена и здравословна храна. От аграрното ведомство, което е водещо по политиките по отношение на земеделието обаче тъпо и упорито продължават да не осветляват водените разговори между администрация и представители на браншови организации относно бъдещия облик и архитектура на българския вариант на ОСП, или иначе казано на нашия стратегически план. Дали присъстващите на него представители на бранша са оторизирани от национално представителни организации е съвсем друг въпрос, защото както знаем няма закон, който да за дава критериите за това, а на раздумките наречени тематични групи се канят хора образно казано от кол и въже. Това обаче е дребен детайл, също какъвто е и фактът, че една тежка и сложна политика като земеделската не се обсъжда по работни групи, в които да участват експерти на различно ниво.

Вместо това земеделското ведомство продължава с тайните завери да настройва срещу себе си и отделни браншови организации и особено представителите на медиите, чиято роля е да осведомяват несведущите обикновени потребители, каквито сме всички ние за това, какво и от кого се дискутира по отношение бъдещето на храната ни, а информацията се предоставя постфактум с фермани, наподобяващи многотомна енциклопедия.

Трябва ли медиите най-накрая да обявим бойкот на агроведомството? Да му просветне и да се осъзнае, че администрацията е длъжна прозрачно и отворено да дава информация за случващото се за да можем и ние да си вършим работата и да осведомяваме потребителите за това как ще си подредим къщичката в земеделието и храните?! Земеделие , за което както знаем от Европа идват не малко средства, или те пак на тъмно ще се разпределят, както ще се определят критериите и рамката на стратегическия план. Защото не е важно само колко и под каква форма ще получат млекопроизводители, зърнопроизводители, производители на плодове и зеленчуци и биопроизводители, а в крайна сметка и каква храна ще получим на масата всички ние като потребители. Всичко това трябва да са резултати на все същата земеделска политика, която обаче продължава да се обсъжда на тъмно въпреки желанието на заинтересованите за прозрачност. Министерството е на първа линия само когато има нужда някой да го хвали за изплатени и усвоени евросредства , но се крият като мишоци, когато се касае за водене на конструктивни диалози, в които винаги трябва да се зачитат интересите и на двете страни. Още повече от едната страна сме ние потребителите, а пък ролята на медиите трябва да е като на доставчик на информацията. Веригата между администрация и потребители се къса, защото ги няма медиите. И колкото по-рано се осъзнаят от агроведомството, че сфера като земеделието, която засяга всички ни се нуждае от по-голяма прозрачност, толкова по-добре. Защото после пак ще слушаме едни и същи мантри за прекъснати вериги, липса на български храни и недофинансирани и вечно приоритетни сектори, а земеделието ще е като буксуващ локомотив на първи коловоз, на който му се иска да потегли, но на който все няма да му стига мощност, ще си стои на едно и също място, и ще продължава да боксува.

до 19 ноември 2020 година НПО-та създадени в частна полза ще могат да подават документи за участие в работата на тематичната група, работеща по стратегическия план, съобщават от аграрното ведомство. Обявената от Министерство на земеделието, храните и горите процедура е за избор на юридически лица с нестопанска цел в частна полза и кооперативни съюзи.Поканата е публикувана на Единния информационен портал за обща информация за изпълнението и управлението на Европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) www.eufunds.bg и на електронната страница на Министерството. Подалите заявления по образец, отговарящи на изискуемите критерии, ще бъдат уведомени и поканени да излъчат за основен член по един представител на съответната група/организация и до трима за резервни членове.

„Заседанията на Тематичната работна група (ТРГ) по изготвяне на Националния стратегически план за Общата селскостопанска политика 2021-2027 г. и взетите решения не са тайна“, се казва в отговор на поставени от нас въпроси от агроведомството. Причината за отправянето им е упорството на ведомството да не излъчва онлайн заседанията на тематичната група, темите от работата на която са с особена важност за широки обществени кръгове. Оттам напомнят, че на сайта на МЗХГ се публикува протокол от взетите решения от тематичната работна група.

В рубриката „ОСП 2021-2027 г.“ се публикуват всички актуални и важни документи около Стратегическия план. Материалите по обсъжданията се изпращат на заинтересованите страни. Също така, след проведена ТРГ, се представя информация в публичното пространство за взетите решения и обсъжданите теми.

Последното заседание се проведе в два поредни дни на 8 и 9 септември 2020 г. С обсъждане на предложенията и потребностите се финализира вторият етап от стратегическото планиране на Общата селскостопанска политика (ОСП) – от SWOT анализ до идентифицирани нужди. На база на тях, предстои разработването на първите проекти на мерки, новите изисквания за завишена условност и дефинициите. На заседанието се изтъкна необходимостта от участието на браншовите организации при разработването на мерките в новия програмен период, които да отразяват спецификите и нуждите от подпомагане на българското земеделие. ТРГ и браншът обсъдиха идентифицираните нужди за подпомагане в Стратегическия план за ОСП от 2021г. до 2027 г.

На заседанията на ТРГ освен членовете съгласно Заповед за сформиране на Тематична работна група за разработване на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за програмен период 2021-2027 г. заявили участие и присъствали след обявено на 9 март 2020г. съобщение за обявяване на покана бяха представители от Фондация Биоселена; Национална асоциация на зърнопроизводителите; Национална асоциация “Зелена Сърница”; Българска асоциация „Биопродукти“, Национална овцевъдна и козевъдна асоциация и Добруджански овощарски съюз, Българска камара на месодайното животновъдство, Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция, Национален съюз на говедовъдите, Национален съюз на градинарите, Национална асоциация на местните инициативни групи в България, СНЦ „Българска асоциация на търговците на агротехника“, Българска асоциация на собствениците на земеделски земи, Национална асоциация на местните инициативни групи в България, Българска асоциация на кредитните кооперации и организациите за микрофинансиране, СНЦ Национален съюз на зооинженерите в България.

Предсти да бъде прието изменение на Постановление № 142 на Министерския съвет от 2019 г. за разработване на стратегическите и програмните документи на България за управление на средствата от фондовете на Европейския съюз за програмния период 2021 – 2027 г. Необходимостта от приемане на нормативния акт се обуславя от осигуряване на широко участие на заинтересованите страни в процеса по програмиране на средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. С извършените промени се допуска в тематичната работна група за разработване на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони да бъдат включени юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в частна полза и кооперативни съюзи.

Целта е да бъде изготвен балансиран стратегически документ, който ефективно да отразява и адресира потребностите и приоритетите от финансиране, както в земеделския сектор, така и в хранително-вкусова промишленост.

Изискванията за участие и задължителните представители като членове в Тематичните работни групи на национално ниво, които разработват стратегическите и програмните документи на България за управление на средствата от фондовете на Европейския съюз за програмния период 2021 – 2027 г. са определени в чл. 7 от Постановление № 142 на Министерски Съвет от 2019 г.

С Постановление № 5 от 18 януари 2012 г. на Министерския съвет, за разработване на стратегическите и програмните документи на България за управление на средствата от фондовете по Общата стратегическа рамка на ЕС за програмния период 2014-2020 г., беше определен редът за разработване на Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. В него са посочени задължителните институции и организации, чиито представители трябва да бъдат включени в състава на тематичните работни групи за разработване на всяка от програмите за периода 2014-2020. В това число: чл.5, ал.4, т.9. „Национално представителните организации на и за хора с увреждания, признати от Министерския съвет по реда на Закона за интеграция на хората с увреждания“.

В тази връзка, национално представителните организации на и за хора с увреждания бяха включени в състава на ТРГ за разработване на ПРСР 2014-2020 г. Тяхното участие и изразяваните от тях мнения, позиции и становища гарантират, че изготвеният стратегически документ е в съответствие с европейските и национални политики за недопускане на дискриминация на хората с увреждания при предоставянето на финансиране със средства от Европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ).

В продължение на водената и досега политика за предоставяне на равни възможности на хората с увреждания, в ПМС № 142/07.06.2019 г. е посочено, че национално представителните организации на и за хора с увреждания, признати от Министерския съвет по реда на Закона за хората с увреждания, са задължителен участник в работата на ТРГ за разработване на всяка от програмите, финансирани от фондовете за програмния период 2021-2027.