четвъртък, май 13, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
ЗърнопроизводствоНОВИНИ

Нивите потъват във вода, пролетната сеитба закъснява

Продължителните дъждове започват да изнервят зърнопроизводителите

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

Продължителните дъждове започват да изнервят зърнопроизводителите. През есента на миналата година те не успяха да засеят планираните площи. А сега пък времето им пречи да подготвят терените за пролетните култури.

Това пише вестник „Стопанин” в новия си брой, който излезе на 31 март.

 

От 12 години се занимавам със земеделие, такава пролет не помня, разказа пред в. „Стопанин” Димитър Мачуганов, който се грижи за повече от 35 000 декара ниви в Ловешко. Председателят на регионалното сдружение на зърнопроизводителите обясни, че в други години по това време вече са засети 70-80 процента от културите. Сега няма и декар.

„ Отчаяни сме. Разбира се, че ще направим всичко възможно и ще сеем, но въпросът е какви ще са резултатите. Всичко е в кал, трябваше вече да сме преполовили нивите. Както са казали хората „кишата мори, сушата храни”, допълни производителят.

Царевицата още чака по складовете. Такова чудо не е било, казват в Северозападна България. Районът е един от най-засегнатите в страната. Ситуацията е подобна и на някои места в Южна България, където вече трябваше да са засели пролетниците. Дъждовете и преовлажнената почва обаче не позволяват на машините да навлязат в полето. „Имах посеви с рапица, които бяха в добро положение, но изкиснаха от водата и вече ги няма.  Те са 100 процента пропаднали и ще ги разоравам”, разказа още Мачуганов.

Само 15% от планираните площи вече са засети, съобщи Николай Киров от Националната асоциация на зърнопроизводителите в Бургас. Стопаните изпускат добрите срокове и това ще им изиграе лоша шега, защото ще постави пред сериозно изпитание реколтата. Има фермери, които през есента не се успели да засеят изцяло определените места с пшеница, ечемик и рапица, защото времето не им позволи. А това, което беше засято в много случаи се оказва съсипано от прекалените валежи. Вече са тръгнали и комисии от земеделското министерство, които описване на щетите.

Реколтата е заплашена не само като количество, но и като качество. Есенниците боледуват, трябва да се използват повече фунгициди.  Ще се  инвестират маса пари в торове и препарати. Изобщо, лошото време води след себе си ред други проблеми.

Фермерите са поели ангажименти да спазват агроекологични изисквания. Ако не могат да ги изпълнят има опасност да бъдат санкционирани. Няма да  получат субсидии, които им се падат за екологично насочени площи. Изплащането на кредитите също става все по-сериозен проблем. Трудности създава и липсата на оборотни средства. За да се спазва технологията, площите не могат да се обработят добре и да бъдат наторени според правилата. Липсата на средства пречи в по-далечен план да се разширяват и обновяват стопанствата.

В останалите райони като че ли природата беше по-благосклонна тези дни.

Есенниците са в по-добро състояние. Но през есента 25% от земята, предвидена за пшеница и ечемик, не беше засята. Това ще намали общия добив, каза пред в. „Стопанин“ Иван Караиванов от Регионалния съюз на зърнопроизводителите в Русе. Той разказа, че нивите са наторени и още в първите топли дни ще ги пръскат с хербициди. Второто торене ще се направи най-вероятно около 10-и април.  Има етапи от технологията, които само времето спира в момента, но фермерите правят всичко възможно, за да наваксат  закъснението. Сеитбата тръгна, но сега дъждовете спират кампанията. Надяваме се дъждовните дни приключат, казват стопаните. Тази седмица синоптиците прогнозират още дъждове, но надеждата е, че през другата валежите ще спрат, за да се засеят пролетниците в сроковете. В Русенско до този момент са засети около 15% от площите с пролетници.

Обикновено се правят две култивирани обработки на нивите за слънчоглед и царевица преди сеитбата. Втората обработка вече е направена почти 90%, но някои от земеделците все още изчакват слънчево време. Грахът в Русенско е засят напълно.

Науката казва, че при такива валежи и преовлажнен дълбок почвен слой, обикновено торовете отиват обратно в земята и младото растение е гладува.

Заради обилните валежи закъснява сеитбата на пролетни култури в Пазарджишки регион. Според информацията на директора на Опитната станция по поливно земеделие Христина Георгиева почвите са преовлажнени и техниката не може да влезе в тях. Освен закъснението при слънчогледа има и доста площи, при които ще трябва да се изчака, за да се отводнят. След това възниква и друг проблем. Той е свързан с това, че голяма част от внесения преди снеготопенето азотен тор се е оттекъл заедно с водите. Това означава, че вече съществуващите посеви ще гладуват, обясни Георгиева. Тя препоръча на стопаните да следят състоянието на площите, които са наводнени, за да може след оттичането на водата да започнат обработката. Там, където вече са засадени култури, да се направи допълнително подхранване.

 

Ангел Вукодинов, зам.-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите:

За три месеца валя колкото за година

Само за три месеца се изля дъжд, който е 60% от средногодишната норма, а тя е 450 литра на квадратен метър. Да не говорим, че през последната година паднаха валежи над 600 литра на квадрат.  Това каза пред в. „Стопанин” заместник председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов.

Такава пролет не се е случвала от години. Заради проливните дъждове и преовлажнените почви в голяма част от страната сеитбата на практика не е започнала. В Южна България например слънчогледът трябваше да е засят и да се подготвя царевицата. Сега е моментът, когато пък на есенниците – пшеница, ечемик, тритикале, би трябвало да се прави допълнително торене. Положението е трудно, но нямаме друг начин освен да се справяме с предизвикателствата, обобщи Вукодинов.

 

Иван Киряков, директор на Добруджанския земеделски институт:

Почвата вече трудно поема влагата

В Добруджа традиционно започват кампанията 10- 15 дни по-късно отколкото в Южна България. Това каза шефът на Добруджанския институт „Генерал Тошево” проф. Иван Киряков.

Есенниците ще се задържат стига да не са дълго време под вода каквато е ситуацията в Южна България. Почвите в южните райони са по-тежки и трудно усвояват водата. Дори и в по-малки количества дъждът е в състояние да унищожи културите. 

Царевицата е по-претенциозна култура и се нуждае от по-хубаво време, за да поникне. Слънчогледът е по-устойчив по време на вегетация. Сроковете не са тотално изпуснати, стопаните още имат шанс да засеят. Все още е твърде рано да говорим какво ще е качеството на реколтата.

Около 60% са площите, засети с българска селекция пшеница. Най-предпочитана традиционно е Енола. При пролетните култури българският слънчоглед е едва 0,1%, а царевицата достига не повече от 10%. От догодина институтът в Генерал Тошево ще започне да предлага конвенционални хибриди и два нови сорта слънчоглед, каза проф. Киряков.

Вашият коментар