Вече може би малцина си спомнят за САПАРД, но в аналите на българското участие в преразпределението на европейски субсидии, името на Марио Николов ще бъде записано най-вероятно със златни букви. Като на първопроходец в разхищаването на европейски субсидии и то още в периода преди присъединяването на страната ни към голямото европейско семейство и още по-големия европейски бюджет. Нищо че според съда той излезе невинен и без присъда от определяното иначе като мегадело по САПАРД. То си движи по асансьора на съдебната власт в продължение на 13 години , докато не изтече срокът и на абсолютна давност. Нищо, че прокуратурата беше обявила, че е разкрила схема за източване на 14 млн. лева чрез фалшиви документи. Образно казано, „партизаните“ като Марио Николов и Людмил Стойков обаче останаха без присъди заради кражба от „европейските мандри“.
Разследването както се припомня в информациите започна в далечната вече 2007 година по доклад на ОЛАФ, която тогава все още беше активна. За разлика от това мегадело , в Германия за няколко месеца и без да се церемонят осъдиха германски граждани, съпричастни към далаверата с внос на стари машини за месопреработвателната индустрия. Сега вече и ОЛАФ мълчи, когато се касае за разследване на корупционни схеми в Европа. Вече започваме да се питаме, дали мълчанието на институциите, от които зависи прозрачното харчене на европейските пари не е покровителствано от политически чадър на много високо ниво. За несведущите само едно многозначително припомняне за сегашния шеф на ОЛАФ финландецът Виле Итала, който в миналото е бил депутат от най-голямата парламентарна група в Европейския парламент- ЕНП, а между 2004 и 2006 година и неин заместник председател. Освен ОЛАФ и Брюксел си затваря очите пред масивни и систематични случаи на корупция не само у нас, но и в някои от останалите страни членки от централните и източни части на Европа.
Констатацията за последното идва от съвсем пресен доклад на евродепутати от Зелените, които се жалват, че и правителствата на тези страни не правят нищо за намаляване на корупцията с евросредства. Това, че европейският бюджет не може да се използва за изгладнели за власт висши политици и бизнесмени съвсем не може да звучи утешително за всички онези, от чийто джобове се взема за да се осигурят субсидии за истинските фермери, след като „партизаните“ остават ненаказани за деянията си, защото те ограбват и тези които дават, и тези които трябва да получават. Докато обаче тези от които зависи да спрат кражбите на евросубсидии си мълчат или си затварят очите, точенето на средства ще продължава, а партизаните ще продължат да крадат безнаказано.
