Всяка страна член на ЕС сама решава какъв да е обхвата на оперативните програми
В предходната част ви запознахме накратко с това, какво представляват оперативните програми за организациите на производители и отделните стъпки по тяхното изготвяне. По-детайлно върху финансирането ще се спрем в третата част, а сега ще обърнем внимание върху това какви интервенции могат да се включат в тези оперативни програми.
Кои сектори могат да се възползват от оперативните програми?
Според публикувания наскоро от Брюксел наръчник,решението за секторния обхват на оперативните програми за организации на производители се взема индивидуално от всяка страна член на ЕС. То би трябвало да се основава на задълбочен анализ на конкретните нужди, което означава, че оперативните програми в някои сектори ще са достъпни само в някои държави. Решението за обхвата на оперативните програми за организации на производители е записано в стратегическия план на всяка страна членка на ЕС.
Промяна в достъпа на оперативните програми по определени сектори може да се направи през 2027 г.
Що се отнася до секторните интервенции в „други сектори, националните стратегически планове може да бъдат преразглеждани чак през 2025 г. Прехвърлянето на финансовото разпределение на директните плащания към секторни интервенции ще се осъществи през 2026 г. и следователно оперативните програми може да станат достъпни за други сектори във държава-членка едва през 2027година.
Експертите изготвили наръчника съветват всички членове на организации на производители, проявяващи интерес към изготвяне на оперативни програми за финансиране на дейността им, да се интересуват активно и да проверят дали органите на национално ниво са запознати с тази възможност.
Главното основание на организациите на производители да изпълняват оперативни програми е, необходимостта и непосредствената полза на за производителите от обединяване на предлагането за да се увеличи количествено договаряната продукция както и да се подобри цената за нея особено при наличие на купувачи с по-голяма сила на пазара.
Дадена оперативна програма трябва да включва такъв набор от интервенции, които да са съобразени с нейната дейност
Изпълнението на дадена оперативна програма се одобрява от членовете на дадената организация на производителите чрез гласуване на общо събрание.
Стратегията трябва да се основава на подробен анализ на местния контекст, пазара и дългосрочните тенденции (променящо се потребителско търсене, структура и концентрация на пазара, последиците от изменението на климата и др.). Изборът на интервенции често се прави в контекста на тази стратегия, като се отчитат необходимите и наличните човешки и финансови ресурси за избраните интервенции.
Синергиите с други инструменти на ОСП трябва да бъдат обмислени внимателно. Това се прави, за да се избегне дублиране, но и за да се мобилизират други налични източници на финансиране.
Ако държавите членки решат да разширят обхвата на оперативните програми към определени сектори, те трябва да изготвят списък с допустими интервенции за всеки от тези конкретни сектори и да определят специфичните изисквания към организациите на производители за планиране на техните действия.
Полезно е да се комбинират различни видове интервенции, за да се гарантира, че дадена оперативна програма успешно постига целите на дадена организация на производителите.
Членството в организации на производителите задължава всеки един от тях да се включи в колективното споделяне на риска, като за целта създавнето на взаимоспомагателни фондове или фондове за споделяне на риска могат най-ефективно като инструменти да отговорят на потребността за колективното споделяне на риска.
Възможно е размерът на взаимоспомагателния фонд, създаден от производителите в рамките на оперативната програма, да се удвои.
Освен обединяване на предлагането, управлението на пазара може да включва и управление на произведеното количество в съответствие с прогнозите за развитието на търсенето. Това може да стане например чрез продължително складиране и съответно отлагане на пускането на пазара на част от продукцията, за да се намали предлагането на пазара, когато цените са ниски. Колективното складиране често е скъпо и инвестициите в съоръжения за колективно складиране можеда бъдат финансирани по оперативната програма.
Преработвателните съоръжения също може да се финансират от оперативни програми. Например изграждането и експлоатацията на кланица от производителите им позволява да получат по-голяма стойност от веригата на доставки. Освен това тя може да даде възможност за обединяване на количествата и взаимно разпределяне на разходите за съхранение на месото.
Освен това по оперативните програми могат да бъдат финансирани разходи свързани с мониторинг на качеството на произведената продукция. Производителите могат да се възползват и от оперативни програми, които им помагат да адаптират производството си към изискванията за качество на купувачите.
Допълнителните разходи за определени агроекологични практики, по-специално за щадящи ресурсите подходи, насърчаване на биоразнообразието (включително инвестиции в инфраструктура за местообитания на насекоми или диви животни) или хуманно отношение към животните, са допустими за финансова помощ по оперативна програма.
Оперативната програма може да осигури колективен начин за подобряване на агроекологичните практики на ниво стопанство. Възможно е да се появят нови възможности за обединяване на предлагането на продукти, произведени в съответствие с по-високи агроекологични стандарти, които могат да бъдат обозначени посредством отличително етикетиране с цел диференциране на пазара. Например, за дапредвидят променящите се стандарти и да отговорят на обществените очаквания за устойчивост, зачитане на природните ресурси и хуманно отношение към животните, производителите могат да определят подходящи действия за даден сектор.
Удовлетворяването на това търсене може да помогне за постигане на по-добра възвръщаемост на техните продукти чрезусилия за диференциране, подкрепени от отличителни марки и лога. Потребителите често са склонни да платят по-висока цена за по-качествена продукция, която надхвърля минималните регулаторни стандарти за опазване на околната среда и хуманно отношение към животните, особено когато тези усилия са подсилени с популяризиране и маркетинг, или дори с мърчандайзинг.
Дейностите по информиране на потребителите, популяризиране, комуникация и маркетинг могат да бъдат финансирани по ОП като мерки за повишаване на осведомеността на потребителите относно системите за качество на ЕС. Организациите на производители могат също така да използват дадена ОП, за да популяризират ползите от по-здравословен и устойчив начин на хранене, както и за да отговорят на необходимостта от консолидиране и укрепване на пазарните позиции на своите продукти.
Оперативните програми може да се използват за подпомагане на преминаването към производство с по-висока стойност,като например биологично земеделие, интегрирано производство или чрез приемане на други национални или европейски схеми за качество.
Разходите за подпомагане на адаптирането към изменението на климата, например инвестиции в устойчиво напояване или за ограничаване на въздействието на определени селскостопански практики върху околната среда, като например инвестиции в съоръжения за преработка на животински отпадъци, също могат да бъдат подкрепени по оперативните програми (ОП).
Устойчивостта на транспортирането и съхранението чрез енергоспестяване или инвестиции във възобновяема енергия може да бъде подкрепена от ОП чрез дейности, които имат за цел да помогнат на веригите за създаване на стойност, нагоре по веригите за производство на храни, да намалят въздействието на хранително-вкусовата промишленост върху невъзобновяемите енергийни ресурси.
Научните изследвания, консултантските услуги и обучението в областта на селското стопанство също могат да бъдат подкрепяни по оперативни програми. Ползата за организациите на производители от участието в проучвания, консултации или обучение е възможността да се договорят по-ниски разходи и обучението да бъде съобразено в по-голяма степен с нуждите на членовете.
Освен това организациите на производители могат доброволно да определят в своята ОП някои дейности, предлагани за гарантиране на справедливи и безопасни условия на труд на работниците в сектора.
Налице е и друга помощ за оперативни програми (наречена съпътстващи интервенции). Те могат да включват споделяне на опит, което е много полезно за демонстриране на ползите от оперативните програми с примери. Съпътстващите интервенции може да включват споделяне на най-добрите практики за управление на кризи, насърчаване на създаването и сътрудничеството между организации на производители и създаване на възможности за работа в мрежа.
