Първият месец на новата година е показателен пример затова че поне до края на нейната първа третина предизборният лобизъм, сметките и договорките ще изместят решаването на реалните проблеми в земеделието и по селата. Уви за неутешение на българските производители във времена на избори , властта показва, че не се интересува нито от надвисващата криза в напояването, която барабар с климатичните промени може да се окажат още по-сериозни предизвикателства пред фермерите, нито от съдбата на знайни и незнайни проекти, подадени по иначе една от най-атрактивните мерки за инвестиции в техника по отишлата си вече селска програма, а да не говорим за тънещият в мъгла стратегически план за новия програмен период.
„Не знам“ , така отговори ресорният заместник министър на земеделието Лозана Василева, както на въпросите на представителите на медиите за съдбата на тези проекти, така и и по отношение на това , какво се случва в тематичната работна група, която трябва да изготви и представи стратегията за новия програмен период на ОСП. А това, че дейността и изглежда абсолютно формална, хич не трогва администрацията, която не се чувства задължена да предава поне онлайн нейните заседания. Склонна е те да си останат също толкова непрозрачни, колкото и самите решения. Тези решения обаче касаят всички ни като заинтересовани. Това обаче остава неразбрано за администрацията.
Тук ще посочим само един пример от това как и какво се дискутира на злополучната тематична група, , а заключенията за това, какво се предлага не само за земеделския и горски сектор, но и за развитие на селата ще останат за четящите. Иде реч за интервенцията свързана с инвестиции за подобряване устойчивостта на горските екосистеми.
Прочитайки поне публикуваните до момента протоколи от заседанията на тематичната група, дори и на непредубедените читатели ще им стане ясно какъв е процесът на нейната работа. Липса на достатъчно дълбока и научно обоснована експертиза на администрацията, формални дискусии сведени единствено до предложения, които не става ясно дали и как ще влязат в отделните интервенции, които от своя страна са лишени от логика и с много общо съдържание.
За подпомагане по въпросната интервенция се предлагат дейности като например превръщането на издънковите гори в семенни и на иглолистните култури на нетипични за определени места растения в естествени насаждения или възстановяване и поддръжка на полезащитни пояси. „Така, както са записани тези мерки, те са общи. Освен това не изключват и възможността, а и със сигурност така както са формулирани при изпълнение на тези мерки да се водят сечи. Няма как да разчитате за превръщането на издънковите гори в семенни, само на презалесяване“, коментира Добромир Добринов от WWF направените от администрацията предложения. Идеята на предложилите тази интервенция както разбираме от водената дискусия е, бенефициерите сами да отговарят за почистването на площите за презалесяване, и това да е извън рамките на подпомагането. Става ясно също че от WWF са направили предложения с конкретни мерки за повишаване екологичната устойчивост на горите още преди две години, които обаче както изглежда не са взети предвид, потънали са някъде и вместо това според тях се предлагат „ общи мерки за презалесяване“ без количествени и качествени критерии.
А какво да кажем за работата на подхода ВОМр или така наречените местни инициативни групи, където не е ясно как ще се вземат решения за новия програмен период и на каква база ще се приемат иначе добри предложения като увеличаване на бюджетите за проектите и намаляване на обхвата на МИГ-овете, след като администрацията не разполага с точни данни нито за това как върви процеса на договаряне в сегашния период, нито за нивото на усвояемост на средствата.
И все в същия ред, в който администрация предлага явно несъгласувани предварително със заинтересованите страни мерки или не може да се обоснове с базисна информация за едни или други промени си тече дискусията в тематичната група. Представете си какъв вой ще настане, когато се стигне до така наречените „атрактивни мерки“. Драмата се очертава да е пълна, продължителна и в много действия. Това те кара да си зададеш въпроса:“Абе няма ли нещо гнило в този стратегически план?!
Единствената утеха на страничен наблюдател или пряко засегната страна като фермери и жители на селата е, че в някакъв момент Брюксел може да даде жълт картон на всички тези безумия и може да поиска от администрацията да насочи усилията си именно към решаването на реалните проблеми и справяне с истинските предизвикателства. За сега обаче властта се е насочила само и единствено към спечелване на повече дивиденти преди народния вот, а Брюксел се бори с доставките на ваксини срещу вируса. В битката за това бяха включени и нищо неподозиращите рибари от Бургас, в опит да бъдат спасени незаконните постройки в летните сараи на Доган.
Необяснимо е също, и защо се бърза с приемането на закони, за които все още Брюксел не се е произнесъл. Очертава се до края на съществуването си сегашният парламент да работи едва ли не денонощно за да се приемат като за последно редица лобистки текстове, които да обслужат определени кръгове преди вота.
Е тогава как да не си кажеш, че властта не го е ударила на търгаш и предизборен лобизъм, видимдори от Космоса, а пък реалните проблеми да ги решават марсианците -ако дойдат. А политиците, те винаги си измиват ръцете с каквото им хрумне- било с предизборната обстановка, било с коронавируса, било с Брекзит и Брюксел, а след тях ако ще да дойде потоп….
Последвайте ни в Google News
