Учените от Института по фуражни култури в Плевен са подготвили за изпитване нови сортове люцерна и райграс
„С промените в климата нашите усилия са насочени към производството на фуражни култури с висока сухоустойчивост, така че да издържат на променените условия. Сортовете които предлагаме от Института по фуражни култури в Плевен са разработени по иновативни технологии и предимството им по отношение на адаптивност, толерантност и устойчивост се състои в това, че са разработени в български условия“, каза пред представители на медиите проф. Ивелина Николова, директор на Института по фуражни култури в Плевен, част от ССА.
В конкурса за иновации на селскостопанското изложение АГРА 2024 научното звено се включи с четири технологични разработки- за производство на люцерна, технология за отглеждане на ливади и пасища, технология за отглеждане на многогодишни житни треви и за отглеждане на сорго и фуражен грах.
„Особено актуални са многогодишните житни култури както и специалните смески за ливади и пасища отговарящи на новите екологични изисквания. Що се отнася до устойчивост те могат да се използват като алтернативен компонент в смеските за животните. Благодарение на усилията на учените от нашия екип през тази година сме подали за изпитване два сорта люцерна и три сорта райграс, който е част от компонентите на пасищата и ливадите. Освен това е подходящ и за семепроизводството“, добави още тя.
Към момента в Института по фуражни култури в Плевен работят едва десетима учени.
„Определено изпитваме трудности с привличането на млади кадри, а повечето колеги които са на възраст вече се пенсионират. За да работиш в науката трябва да имаш сърце и душа. Трябва да обичаш професията си, защото се изискват усилия и упорит труд“, заяви още проф. Николова.
Един от начините за привличане на по-млади специалисти в сферата на аграрната наука според нея е чрез организиране на конкурси за подпомагане на млади докторанти. По подобна програма се очаква да кандидатства и Селскостопанска академия, и благодарение на това да бъде осигурен финансов ресурс за подпомагане на младите кадри.
Учените от института според нея поддържат традиционно контакти с дългогодишни фермери, които са се убедили в качествата на сортовете които предлагат.
„Пазарът е труден. За да можем да намираме нови производители се нуждаем от известна помощ и реклама отвън за намиране на по-пряк път до фермерите, защото аграрната наука освен с решаване на научни проблеми има и приложна страна и ние трябва да работим в полза и на земеделските ни производители“, сподели още тя.
В резултат на многогодишни изпитания по думите и например в технологията по отглеждане на пасища и ливади са предложени комбинации от смески съчетавайки най-доброто от бобовите и житни растения както и съотношението по между им, което дава висока производителност и качество на фуража за животни, което намира отражение и върху крайния продукт.
„Ние правим пълен функционален анализ на получените фуражи, така че да определим тяхното качество. По-рано когато отглеждахме стадо овце от породата „Плевенска черноглава“, ние можехме да затворим цикъла и да видим какво е качеството и на крайния продукт.По икономически причини това стадо остана в системата на ССА, но вече премина към друго научно звено“, каза в заключение проф. Николова.
