събота, април 20, 2024
0887257707 videnov@abv.bg
Агро Новини

Протести за политическа, а не за фермерска употреба

Големите латифундисти гледат на земеделието като на лотария, от която чакат да ударят джакпота

 

Започналите днес повсеместни протести на представители на различни браншове не само че не са подкрепени от абсолютно всички организации, чието число е астрономическо, но и няма да доведат до спасяване на земеделието. Такива призиви сме чували и при предишни протестни вълнения. Да, земеделието ни нито цъфти, нито връзва, но това е така не от началото на войната в Украйна, а  от много преди това. Факт е, че въпреки налятите милиарди особено в зърнопроизводството, селското ни стопанство е като пъзел с много , а ма много бели петна. Ние си ги знаем. Проблемите било с поземлено законодателство , било с пасища, напояване и преразпределение на подпомагането по правилен начин, така че ощетените да са малцинство са комплексни. Тях маршове с трактори няма да ги решат като с вълшебна пръчица за един ден. Същите тези маршове ще бъдат използвани за пореден път само и единствено за политическа употреба. На фермерите те няма да свършат никаква работа. Да припомним, че освен милионите взети като компенсации, последните получават и пари по СЕПП,, обвързани плащания, зелени плащания  и подпомагане за изразходвания от тях газьол, който вместо в нивята и полетата ще бъде изразходван по магистралите и шосетата на страната.

Да, никой не отрича , че положението в сектора е тежко. На фермерите им се струпаха кризи от най-различно естество- от пандемията, през геополитическите сътресения до високите цени на торове, храни за животните и горивата. За всички тези кризи обаче и Брюксел и държавата щедро развързваше кесията с компенсациите. Земеделските производители пак са на пангара със съмнително ниски шансове за оцеляване и минимална  жизнеспособност в условията на нниски цени на пазара. Но когато цените на зърното скочиха до астрономически нива, те пак го пазеха за още по-добри времена, вместо да го предложат на пазара. Това може да се определи само като липса на далновидност и предвидимост в дългосрочен план. Не е тайна, че повечето големи зърнопроизводители, наричани често и с право латифундисти гледат на земеделието като лотария, от която чакат да ударят джакпота за да могат да подновят автомобилния си парк или да отидат до топли дестинации като Тайланд и Малдивите, вмести да инвестират разумно и да приложат бизнес логика, да продават когато им е изгодно например. Защото се оказва, че за тях нито 1200 лева за тон пшеница беше изгодно , до каквито нива стигна тя малко след нахлуването на Русия в Украйна, нито 450 лева каквато е сега, след успокояване на пазара.

Сега се блокира държавата, вместо да се разсъди разумно, че евентуален реекспорт на внесената украинска продукция може да доведе хем до нови приходи за бюджета, хем до това хазната да намери нови възможности за подпомагане. Ефектът от този протест ще бъде единствено краткотраен и съмнителен, а той ще доведе само до трупане на политически дивиденти от едни, за сметка на фермерите, чиито искания дори и да бъдат изпълнени на 100% , пак ще им е малко, пак ще се оплакват че едни ще вземат повече, а други нищо, и пак земеделието ни ще си остане на дъното.