Недоволството на земеделските производители е тест не само за бъдещето на Зелената сделка, но и на Европа
Въвеждането на нови по-високи екологични изисквания и ограничаване употребата на пестициди и антибиотици са само върха на айсберга на всеобщото фермерско недоволство, обхванало Европа през изминалите седмици. Вместо да са по полетата и нивите да сеят пролетни култури, земеделските производители блокират пътища и магистрали. Недоволството им изригна като снежна лавина и обхвана почти цяла Западна Европа- от Балтийските страни през Румъния, Полша, Германия и Франция. Протести обмислят и производителите в Италия. У нас дипломатичните усилия най-вече на премиера Денков и съществуващото междубраншово разделение за сега спират организирането на по-мащабни протести, които да се включат в общоевропейската лавина.
Стремежите за екологизация на земеделието които определено не се нравят на земеделските производители са допълнени и от геополитически проблеми като конфликта в Украйна, в резултат на които брюкселските бюрократи позволиха безмитен внос на украинска аграрна продукция, без преди това да е изградена надеждна система за контрол, като освен това оставиха страните членки сами да се оправят със заливащите ги слънчоглед и царевица от Украйна.
Всичко това допълнено от все още невъзстановени пазари след края на пандемията, с нараснала себестойност на земеделската продукция в цяла Европа заради вложените в производството скъпи препарати и енергия на висока цена, изкара фермерите по улиците. Еврократите несъбудили се още от зимната летаргия бяха заляти от протестната вълна. Председателят на ЕК Урсула фон Дерлаен обяви началото на някакъв стратегически диалог за нов ред в земеделието, без обаче да спомене дали това означава смекчаване на неговото позеленяване или прилагане на други мерки като финансови инструменти за потушаване на фермерското недоволство. Друг е въпросът дали отиващият си вече състав на Европейската комисия ще има време да събере образно казано някакви плодове от обявения стратегически диалог.
Политическата ситуация и то при задаващи се европейски избори съвсем не е в полза на заспалите евробюрократи, свикнали да живеят в собствения си лъскъв свят. Защото на хоризонта се задава още една вълна, способна да разтърси из основи света в който са свикнали да живеят . Много по-опасна от тази на фермерските протести. Вълната на крайно десните и популистки организации, за които протестите на фермерите са като мана небесна пред стремежите им да получат още по-голяма представителност в европейските институции. Опити да се яхнат протестите на фермерите от такива организации не липсваха както у нас, в края на миналата година, така и в страни като Германия и Франция в началото на тази.
При развитие на сценарий приемащ се от политолози и наблюдатели като вероятен, при който популистките организации се окажат не и без помощта на земеделските производители главни победители на европейските избори, не е изключено следващият еврокомисар отговарящ за земеделие съвсем да не прилича на отворения към диалог Войчеховски, а на гаулайтер от популистка формация, който да зачеркне всички досегашни усилия за каквото и да е позеленяване на европейското земеделие.
Европейското земеделие от десетилетия суперсубсидирано наистина има нужда от реформи, ама такива които да променят модела на субсидиране, който очевидно не работи. Въпросът е обаче, дали еврократите в Брюксел не се сетиха прекалено късно за стратегически диалог със заинтересуваните страни, едва след като колата се обърна и недоволните фермери наложиха пътни блокади ?
А за кого бие камбаната, дали за промяна на неработещия модел на европейско земеделие, или за край на олялите се еврократи и Европа каквато я познаваме, ще покажат самите жители на Европа.
