Катализира ли търговската политика на ЕС обединителните процеси на земеделския бранш у нас?!
По Великден се стигна до една напълно логична крачка от страна на Полша, Унгария и Словакия да ограничат вноса на украинска аграрна продукция с оглед да го наречем меко казано недобре обмисленото решение на брюкселските бюрократи да разрешат абсолютно безусловен безмитен украински внос. И ако за Полша и Унгария предвид това че не са най-послушните членки на ЕС подобна реакция спрямо украинския внос е оправдана, предвид и на силната вътрешна реакция, то Словакия позовава налагането на забраната за внос с фитосанитарни проблеми, тоест откритите преди празниците партиди с украинско зърно със следи от забранени пестициди. Очаква се и България най-вероятно да наложи забрана за внос на украинска продукция, като служебното правителство трябва да представи нужните за целта правни основания.
Дали обаче ни стиска?! Брюксел вече размаха пръст на трите държави, като обяви, че подобни мерки са в нарушение на подписаните споразумения и най-вече на :търговската политика, която е от изключителната компетентност на ЕС“ и изключва едностранни действия.
Тук не става дума за защита на един или друг сектор, а затова, че с решението си за разрешаване на безмитен внос на украинска продукция, Брюксел вместо да изпише вежди, извади очите особено на съседните на Украйна страни, които поеха удара от вноса на очевидно по-евтина украинска продукция довела до сривове на пазарите. Друг е въпросът защо зърнопроизводителите чакаха да се стигне до подобни сривове и не продаваха зърно повече от половин година, въпреки, че цените бяха много примамливи?!
Да, ЕС искаше да покаже солидарност с Украйна, каквато безусловно е нужна и логична за всеки здравомислещ човек, но Европа погази собствените си принципи, давайки на Украйна правото за безусловен внос на аграрна продукция на нейна територия, без да се съобрази с пазарната ситуация. А можеше вместо сега да дава милиони за да компенсира фермерите, да въведе поетапен квотен внос на украинско зърно , който да преминава транзит през страни като Полша, България и Румъния, без да води до сегашния колапс на пазара.
Най-гневна е реакцията от решението за Безмитен внос на украинска продукция в Полша, където предстоят избори, и както пише авторитетното издание Politico се очаква гласуването в селските региони да е от решаващо значение, но не по-малко гняв имаше и в България и Румъния. Вярно вълненията в двете стани нямаха този политически ефект, какъвто имаха вълненията на полските фермери, довели до оставката на министъра на земеделието там, но също бяха широко отразени. Политическата ситуация у нас не беше сериозно повлияна от протестите на зърнопроизводителите, но може би това катализира още повече обединителните процеси, течащи от известно време сред браншовите организации и доведе до създаване на така желаната аграрна камара. Тоест може да се окаже, че решението на ЕС да позволи безмитен внос на украинска аграрна продукция да е с положителен ефект за целия земеделски бранш на страната ни.
Сега топката е в ръцете на политиците, които трябва да предприемат нужните действия за да докажат дали преимуществено ще защитават българския интерес, или интереса на бюрократичната брюкселска машина?! Или ще действат по познатата схема, като се снишат и изчакат да мине бурята?! Въпросът е доколко ни стиска като държава да пренебрегнем интереса на Брюксел, като поне веднъж демонстрираме, че разполагаме не само с политици, но и с държавници. .
