Тагове

Ограниченията върху вноса на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед ще останат докато не се договорят квоти за внос

 

„Разговорите ни с нашите колеги от Украйна са перманентни. Официално решихме да продължи забраната за внос само върху четирите земеделски култури,върху чийто внос имаше забрана и досега“, заяви в обширно интервю за БНР земеделският министър Кирил Вътев.

 

Той уточни че ограничението върху вноса на пшеница , царевица, слънчоглед и рапица ще остане в сила докато не бъдат договорени квоти за техния внос.

„Дори и в чера в разговора ми с украинския колега му казах, че нас ни касае слънчогледа, нерафинираното олио, сухото мляко и пчелния мед“, добави още Вътев.

Според него страната ни ще настоява пред Брюксел за договаряне на квоти за внос на по-горе изброените продукти, които обаче не са четирите земеделски култури- пшеница, царевица, рапица и слънчогледа. Квотите трябва да бъдат определени в разговори с браншовите организации, като шансовете да се постигне договаряне за контрола на вноса на сухо мляко от Украйна е 50 на 50. Единственият по думите му срок задоговаряне на квотиите за внос на украинска продукция е един месец. Според данните от миниците се оказва, че сме внасяли до сега украински слънчоглед на по-високи цени, отколкото са тези на българския слънчоглед стоящ по складовите бази.

Земеделските производители от засегнатите страни се оплакват от предстоящи фалити

Полша, Унгария и Словакия наложиха едностранно забрана на вноса на зърно от Украйна информира БТА.

Едностранната забрана, която влиза в сила от утре, се отнася по-конкретно за зърнените култури, редица зеленчуци, няколко месни продукта, както и за меда.

Броени минути по-късно Словакия също наложи едностранно забрана за внос на зърно от Украйна, съобщи още Ройтерс, като се позова на министъра на земеделието и развитието на селските райони Йозеф Биреш.

Земеделските производители в пет източноевропейски държави от ЕС – Унгария, Полша, Словакия, Румъния и България – се оплакват, че са заплашени от фалит, тъй като евтиният украински внос подбива цените на вътрешния пазар, отбелязва агенцията.

Срокът на забрана за внос на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед на територията на България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия се удължава с 3 месеца до 15 септември 2023 г. , съгласно публикувания европейски регламент на 5 юни. Това съобщават от агроведомството. Отпада изключението, което съществуваше досега за договори, сключени преди влизането в сила на Регламента за изпълнение.
Оценката на Комисията е показала, че все още са налице съществени логистични затруднения и ограничен капацитет за складиране, като инфраструктурата на петте държави членки продължава да бъде недостатъчна за справяне с нарастването на трафика.

За първите два месеца на 2023 година по данни на МЗМ от Украйна са били внесени 470 тона пшеница, 2 400 тона царевица и 151 тона слънчоглед. „След въвеждане на ограничението за внос на украинска земеделска продукция на практика вносът и у нас спря, и още на румънската граница тя бива спирана“, заяви пред депутатите служебният министър на земеделието Явор Гечев. По данни на Мзм към 30.04.2023 година у нас наличностите на пшеница са около 1,95 млн. тона. . По отношение на царевицата наличността към края на април е 1,160 хил. тона, на слънчогледа 941 хил. тона.

„Това че у нас не са влезли количества зърно и слънчоглед след въвеждане на забраната не означава нищо предвид факта, че Черноморския басейн е единен пазар. Освен това проблем е повишаването на застраховките и разходите като цяло и само забраните без допълнителни мерки може би ще допринесат за нови проблеми“, коментира Явор Гечев.

По думите му министерството няма да пази едностранно интересите на никой, и при проведените с представители на зърнопроизводители срещи, е бил отправян призив неколкократтно, да продават дори и под себестойността на продукцията си като се съобразят с условвията на пазара. „Призоваваме ги, но ако не искат да продават, нищо не можем да направим. Оказах се прав, че след спиране на вноса цените не само не се увеличиха а паднаха“, добави още Гечев.

Освен финансовия пакет от 100 млн. евро за засегнатите страни, Брюксел планира да въведе ограничение на вноса на украинско зърно и маслодайни култури, съобщава БТА, позовавайки се на „Ройтерс“. За готвените ограничения, които да важат до 5 юни съобщи късно снощи румънският министър на земеделието, цитиран от „Ройтерс“.
„Мярката може да бъде предприета в рамките на 48 часа, след като държавите оттеглят своите едностранни мерки“, каза министър Петре Дая пред репортери късно в сряда след разговори с европейския комисар по търговията Валдис Домбровскис и министри от България, Унгария, Полша и Словакия.

„Съгласихме се днес, че ще продължим тези разговори… Следващата среща ще бъде в началото на следващата седмица – понеделник, вторник“, каза полският министър на земеделието Роберт Телус пред контролираната от държавата телевизия TVP Info. „Ние, като страни на първа линия, ще искаме да убедим Европейския съюз, че искаме да защитим и други продукти“, каза той, без да предоставя повече подробности.

Междувременно от земеделското министерство също съобщиха за приключилите преговори, като допълниха, че окончателно решение може да се очаква в най-кратки срокове. Оттам допълниха, че Европейската комисия е предложила пакет мерки, включващ ограничаване на вноса на 4 продукта, „както и списък с други стоки, които да бъдат под постоянен мониторинг и при необходимост включени забраната“.

В този случай остава неясно, защо служебното правителство избърза да обяви забрана за внос не само на зърно и растителни масла, а на цели над 20 продукта, и то след като се е знаело предварително за очакваните разговори с Валдис Домбровскис с министри от засегнатите държави.

Позовавайки се на представители на еК, Politico пише, че настоящата криза е „специфичен проблем“ тъй като излишното зърно е предназначено за трети страни, а не за европейския пазар.

Кризата съ зърното- проверка за готовността на ЕС да приеме Украйна

Политически кръгове в Брюксел гледат на настоящата криза с експорта на зърно от Украйна като на тест за готовността на ЕС да приеме Украйна за пълноправен член. Според служител на ЕК преди Украйна да се присъедини към блока, ЕС трябва да отговори на въпроси като: Как се преразглежда така наречената Обща селскостопанска политика, която защитава доставките на храни и доходите на фермерите, за да приспособи стабилната селскостопанска индустрия на Украйна? Как се справя с плащанията от „кохезионния фонд“, които Украйна би получила като по-бедна членка на ЕС? Уточнява се, че това са въпроси, отговор на които може да бъде даден чак след десетилетие.

„Най-тревожен за Украйна е фактът, че някои от нейните най-верни съюзници – включително Полша и Словакия – са тези, които ръководят хода за забрана на украинския внос. Ограниченията са рядко нарушение в отношенията между Киев и Варшава, като Украйна критикува решението на Полша“, продължава в анализа си Politico. Според данни, цитирани от високопоставен служител на ЕК, вносът на украинско зърно от Украйна в Полша, която първа предприе едностранна забрана се е увеличил от 8 хил. тона през 2021 година на 500 хл. Тона през 2022 година.

Ето защо в писмо до петте страни Комисията предлага „превантивни мерки“ за вноса на украинска царевица, пшеница, слънчоглед и рапица. Говорител на Комисията първоначално каза пред Politico , че това включва налагане на мита върху украински продукти, но по-късно поясни, че процесът първо ще изисква започване на „prewantiwno разследване“ за въздействието на вноса върху по-широкия пазар на ЕС.

„Трябва наистина допълнително да улесним този транзит към държави-членки, към други трети страни. Как да го направим? Продължаваме това, което правим, но, разбира се, с още по-висока скорост“, каза друг високопоставен служител на ЕС, добавяйки, че това изисква намаляване на логистичните разходи, което прави твърде скъпо преместването на излишното зърно, което в момента е заседнало в източните страни .

Ръководителят на търговията Валдис Домбровскис и комисарят по земеделието Януш Войчеховски представиха предложението на Комисията на министрите на търговията на петте държави в сряда следобед, но срещата завърши в задънена улица. Брюксел обяви, че преговорите ще продължат през следващите дни.

Другите разглеждани варианти включват преразглеждане на едногодишното споразумение с Украйна, съгласно което по същество всички оставащи мита и проверки за внос от страната са премахнати и което Комисията предложи да бъде удължено до юни 2024 г..

Брюксел не забави реакцията си на решението на Полша, Словакия и Унгария да наложат едностранна забрана за внос на агропродукция от Украйна, като еврократите я определиха като „незаконно“ и „контрапродуктивно“, пише авторитетното издание Politico. Изданието припомня, че трите страни забраниха вноса на украинско зърно и други хранителни продукти през последните дни с аргумента, че излишъкът от износ е наводнил техните пазари и е застрашил поминъка на местните фермери.

Бюрократите от Брюксел са недоволни най-вече от това, че стъпката на трите страни застрашава крехкото европейско разбирателство за общ отпор на руската агресия в Украйна. „Дипломатите от ЕС смятат, че забраните за внос противоречат както на международното право, така и на правото на ЕС и няма да успеят да постигнат целите си“, пишат от Politico.

„Едностранните забрани на отделни държави няма да решат нищо“, каза чешкият министър на земеделието Зденек Некула, според който ЕС трябва да приеме единна позиция за това, как да се транзитира земеделската продукция, wnos от Украйна.

„Коридорите за солидарност не работят. Нямаме ефективни инструменти за контрол на транзита“, каза посланикът на Полша в ЕС Анджей Садош пред POLITICO. „Имаме в нашите силози около 4 милиона тона украинско зърно и се нуждаем от известно време, за да стабилизираме ситуацията.

Проблемите бяха до голяма степен игнорирани от Европейската комисия досега, каза той, принуждавайки полското правителство да действа.

„Индивидуални фермери започнаха да блокират терминали и влакови връзки. Те протестираха. Бяхме много близо до ескалация“, добави Садош. Той подчерта, че забраната, която изтича на 30 юни, е само временна. Европейски диплмат определи полското решение като „не най-елегантното, що се отнася до солидарността с Украйна“.

От своя страна  EK възприе премерен подход, като като в заявление от понеделник в Брюксел се казва че „на този етап е твърде рано“ да се даде категоричен отговор относно законността на този ход. В него обаче се отбелязва: „Търговската политика е от изключителната компетентност на ЕС и следователно едностранните действия не са приемливи“. Дипломати определиха, че подобни едностранни действия противоречат както на правилата на Световната търговска организация, така и на правилата на установената през 2014 година зона за свободна търговия с Украйна. Словакия, от своя страна, твърди, че е била принудена да действа в понеделник, след като Полша и Унгария решиха през уикенда да блокират вноса.

„Имаше риск техните маршрути да се пренасочат към нас и да предизвикат още по-голям натиск върху нашия малък вътрешен пазар“, каза словашки служител, добавяйки, че тестовете също са показали прекомерно ниво на пестициди в пшеницата.

За разлика от Полша и Унгария, Словакия заяви, че ще остави транзита отворен.Полша от своя страна отхвърля идеята, че нарушава правилата, позовавайки се на националните закони, които й позволяват да го прави от съображения за обществена безопасност.

Катализира ли търговската политика на ЕС обединителните процеси на земеделския бранш у нас?!

По Великден се стигна до една напълно логична крачка от страна на Полша, Унгария и Словакия да ограничат вноса на украинска аграрна продукция с оглед да го наречем меко казано недобре обмисленото решение на брюкселските бюрократи да разрешат абсолютно безусловен безмитен украински внос. И ако за Полша и Унгария предвид това че не са най-послушните членки на ЕС подобна реакция спрямо украинския внос е оправдана, предвид и на силната вътрешна реакция, то Словакия позовава налагането на забраната за внос с фитосанитарни проблеми, тоест откритите преди празниците партиди с украинско зърно със следи от забранени пестициди. Очаква се и България най-вероятно да наложи забрана за внос на украинска продукция, като служебното правителство трябва да представи нужните за целта правни основания.

Дали обаче ни стиска?! Брюксел вече размаха пръст на трите държави, като обяви, че подобни мерки са в нарушение на подписаните споразумения и най-вече на :търговската политика, която е от изключителната компетентност на ЕС“ и изключва едностранни действия.

Тук не става дума за защита на един или друг сектор, а затова, че с решението си за разрешаване на безмитен внос на украинска продукция, Брюксел вместо да изпише вежди, извади очите особено на съседните на Украйна страни, които поеха удара от вноса на очевидно по-евтина украинска продукция довела до сривове на пазарите. Друг е въпросът защо зърнопроизводителите чакаха да се стигне до подобни сривове и не продаваха зърно повече от половин година, въпреки, че цените бяха много примамливи?!

Да, ЕС искаше да покаже солидарност с Украйна, каквато безусловно е нужна и логична за всеки здравомислещ човек, но Европа погази собствените си принципи, давайки на Украйна правото за безусловен внос на аграрна продукция на нейна територия, без да се съобрази с пазарната ситуация. А можеше вместо сега да дава милиони за да компенсира фермерите, да въведе поетапен квотен внос на украинско зърно , който да преминава транзит през страни като Полша, България и Румъния, без да води до сегашния колапс на пазара.

Най-гневна е реакцията от решението за Безмитен внос на украинска продукция в Полша, където предстоят избори, и както пише авторитетното издание Politico се очаква гласуването в селските региони да е от решаващо значение, но не по-малко гняв имаше и в България и Румъния. Вярно вълненията в двете стани нямаха този политически ефект, какъвто имаха вълненията на полските фермери, довели до оставката на министъра на земеделието там, но също бяха широко отразени. Политическата ситуация у нас не беше сериозно повлияна от протестите на зърнопроизводителите, но може би това катализира още повече обединителните процеси, течащи от известно време сред браншовите организации и доведе до създаване на така желаната аграрна камара. Тоест може да се окаже, че решението на ЕС да позволи безмитен внос на украинска аграрна продукция да е с положителен ефект за целия земеделски бранш на страната ни.

Сега топката е в ръцете на политиците, които трябва да предприемат нужните действия за да докажат дали преимуществено ще защитават българския интерес, или интереса на бюрократичната брюкселска машина?! Или ще действат по познатата схема, като се снишат и изчакат да мине бурята?! Въпросът е доколко ни стиска като държава да пренебрегнем интереса на Брюксел, като поне веднъж демонстрираме, че разполагаме не само с политици, но и с държавници. .

След Полша и в Румъния представители на политическата класа поискаха временно да бъде спрян вносът на зърно от Украйна, информира БТА позовавайки се на прессъобщение на Румънската социалдемократическа партия. Информацията се казва че
Румънската Социалдемократическа партия е поискала от Министерството на външните работи да инициира дипломатически разговори с украинските власти за временно спиране на вноса на зърно от Украйна по модела на Полша. „Румъния трябва да продължи да бъде до Украйна и да осигури транзита на зърно към трети страни в Европейския съюз и към черноморските търговски пътища”, се казва в документа, изпратен до медиите. От партията предлагат още Румъния да подкрепи европейския регламент 70/2022, според който страните членки на ЕС, които осигуряват вътрешното си потребление от собствено производство, трябва да разрешават транзита на зърно от Украйна само за онези държави от Общността, които не могат да покрият потреблението си от своето собствено производство. “Подобна мярка би била справедлива както за фермерите от Украйна, така и за фермерите от ЕС”, отбелязват от СДП.

Вносът на украинско зърно в Полша ще бъде временно спрян, за да се смекчи въздействието върху цените, но транзитът ще бъде разрешен, обяви новият полски министър на селското стопанство Робърт Телус в петък.

Попитан миналата седмица за подобна мярка, румънският министър на земеделието и развитието на селските райони Петре Дая заяви, че я подкрепя.

„Аз съм за мярка за временно спиране на вноса. Можете да видите писмото, подписано от четиримата премиери на Румъния, Словакия, Полша и Унгария. Там се казва, че е необходимо да се предприемат мерки за защита на митниците и въвеждане на мита и дори мерки за спиране на вноса за определен период от време, така че този коридор на солидарност да има ясна дестинация. Очакваме да видим какво е решението на Европейската комисия”, каза Петре Дая.

От браншовата организация на птицевъдите ще сезират Агенцията по храните и митниците за нереализирани на пазара внесени количества яйца обяви пред БНР нейният председател Ивайло Гълъбов. „Има сериозни притеснения последната седмица заради внос на около 2,5 млн. яйца по една партньорска програма. Те попадат в стоките с фискален риск, и ние ще сезираме митниците и БАБХ за да видим през кои митнически пунктове са влезли, да разберем дали има гаранции за тяхното обмитяване и дали държавата ще си събере данъците, а не да се стигне до укриване на търговски обороти“, каза пред БНР Гълъбов. От думите му става ясно, че от агенцията по храните ще се търси информация, дали е осъществен контрол по вноса на тези яйца и дали те са били снабдени с нужните печати.

„Ако като бързооборотни стоки те се появят в търговската мрежа, това означава, че около 20% от яйцата трябва да бъдат укрити. Понеже не виждаме подобно нещо, това е повод да потърсим БАБХ дали тези яйца внос от Украйна влизат у нас с коректна маркировка или не се касае за манипулиране на произхода им впоследствие“, уточни още Гълъбов.

Въпреки лоялността ни към Украйна заради нейните проблеми според него яйцата в Украйна са произвеждани по друга технология, и освен това потребителите са свикнали да търсят качествената българска продукция. Гълъбов не изключи възможността за известно поевтиняване на яйцата преди Великден, но го определи като малко вероятно, защото ако се касае до реализиране на продукция, внесена през различни контрабандни канали то тези, които ще искат да ги реализират на пазара не би ги интересувала цената.

Българските яйца остават най-евтини в ЕС

Що се отнася до моментната цена на яйцата у нас, председателят на Съюза на птицевъдите коментира позовавайки се на данните на „Евростат“, че в последния месец българските яйца са най-евтини в Европа. „Цените на яйцата не се определят нито от министъра на земеделието, нито от браншовите организации или КЗК, а от висококонкурентния вътрешен пазар“, подчерта Гълъбов. Според него цената на едро от производител в последните два месеца се задържа почти без изменение , и при увеличение за ЕС от 2,9%, за България увеличението е едва 1,4%. Според статистиката на „Евростат“ от миналата седмица, цената на българските яйца при производител е около 32 стотинки на бройка. Влияние върху цената на яйцата по думите му оказват поскъпналите комерсиални опаковки и транспортните разходи.

„Няма предпоставки и не очакваме да има промяна в цената на яйцата за Великден“, добави още Гълъбов По думите му именно очакванията за поскъпване на яйцата е била една от причините за започналите от КЗК проверки.

Южната ни съседка Турция наложи забрана за износ на домати включитело за България поради поскъпването им, и заради справяне с последиците от земетресенията, съобщава електронното издание на „Дневник“, позовавайки се на информация от турските медии. През 2022 г. приходите от износ на домати от Турция са нараснали с 4% спрямо 2021 г. до 377.42 млн. долара, съобщи „Анадолската агенция“ в края на януари, като се позова на данни на Асоциацията на износителите от Югоизточен Анадол.

Изнесени са общо 526 703 тона домати за 54 държави. Най-големи са приходите от износа за Румъния (65.23 млн. долара), следвана от Украйна с 45.32 млн. долара и България с 38.11 млн. долара. През 2021 година спрямо 2020 година България е увеличила вноса на домати от Труция с 42%, като в парично изражение вносът е възлязал на 40,9 млн. долара.

По данни на министерството на земеделието от януари до октомври българските производители са изнесли повече от 11 хил. тона домати – над половината от тях за Румъния и Унгария. Следват Чехия и Полша. Същевременно в България са внесени над 75 хил. т, като близо 46 хил. тона от тях идват от Турция, останалите – основно от Гърция, Германия и Полша.

С една година да се удължи безмитния внос на аграрна продукция предлага ЕК. Това информира AG-Press.eu. В съобщението на комисията се казва, че „това е „продължение на непоколебимата подкрепа на ЕС за икономиката на Украйна и спомага за облекчаване на трудната ситуация, пред която са изправени украинските производители и износители поради непровокираната и неоправдана военна агресия на Русия.“
В информацията уточнява, че новото предложение за удължаване на срока на безмитен внос на украинска продукция е снабдено с механизъм за активиране при нужда на предпазни механизми, ако се установи както беше през миналата година прекомерен внос на зърно и слънчоглед. Напомняме, че повечето източноевропейски страни сред които и България изразиха резерви относно прилагането на този механизъм, а редица браншови организации се вдигнаха на протести срещу безконтролния внос на украинско зърно и слънчоглед който доведе до срив на вътрешните пазари.

ЕС не смята да преразгледа решението си за отмяна на вносните мита за украинска аграрна продукция въпреки все по-силния натиск от страна на европейските фермери, съобщава UkrAgroConsult. Както е известно преди дни подтикнат от протести особено на зърнопроизводители от Източна Европа, в това число и от България, Брюксел заяви че се обмисля отпускането на финансова помощ за засегнатите от украинския внос страни. Според изнесените на последния съвет на министрите от ЕС информация от еврокомисаря по земеделие Януш Войчеховски данни, украинският внос на пшеница в ЕС се е увеличил от 287 хил. тона през 2021 г. до 2,8 млн. тона през 2022 година. Вносът на царевица за указания период се е увеличл почти двойно- от 7,3 на 12 млн. тона. Най-рязък скок през 2022 година спрямо година по-рано обаче е отбелязал вносът на украински слънчоглед- от 25 хил. тона на 1,8 млн. тона. Не е изключено временната помощ за фермерите да дойде от кризисния фонд на ЕС, като на фермерите се изплатят компенсации за съхраняване на зърното на склад.

Ако се учудвате, как в Швейцария защитават местните производители на плодове и зеленчуци от евтиния внос особено в активния сезон на потребление на регионални и сезонни плодове и зеленчуци, отговорът на този въпрос дава специализираният портал topagrar.com- чрез високи мита. По-високи мита се налагат особено в периодите от годината , когато е възможно потребление на сезонни и регионални плодове и зеленчуци. По този начин се възпира вносът им от други страни. Икономическата година касаеща производството на плодове и зеленчуци в Швейцария се разделя на два периода. В периода на производство и прибиране на реколтата от плодове и зеленчуци, вносът е възможен само до определени квоти за покриване на вътрешното потребление при по-високо търсене или при високи вносни мита.

В периода в който фермерите не произвеждат плодове и зеленчуци, вносът им в страната е неограничен и при нормални мита. Както съобщава швейцарското издание „Нойе Цюрихерцайтунг“ обаче, се предвижда още по-голяма подкрепа за производителите, като в края на миналата година съветът на кантон Берн одобри предложение на местния политик Вернер Залцман за разширяване периода на защита от внос специално на 20 сорта плодове и зеленчуци. Политикът мотивира предложението си както с технологичния напредък в последните години така и с климатичните промени и удължените периоди за производство . Сред другите причини за предложението е изхвърлянето на швейцарски плодове и зеленчуци, като изданието припомня за случай от 2021 година, когато на боклука са отишли десетки тонове домати, защото са били произведени преди влизане в сила на ограниченията за внос на плодове и зеленчуци като вместо това в супермаркетите са се продавали по-евтини вносни домати, предпочитани от местните потребители.

За сега решаването на въпроса дали ще се удължат сроковете на действие на високите мита и режимът на квоти за внос на чужда продукция стои без отговор, заради това че съветът на конфедерацията за сега е против удължаване на тези срокове, като би искал проблемът с изхвърляне на земеделска продукция да намери друго решение.

Въвеждането на по-високи вносни мита не се оказва особен проблем за френските и германски производители на плодове и зеленчуци, чиито стопанства се намират в пограничните зони на разстояния между 10 и 20 километра от границата. В така наречения от медиите „зеленчуков спор“според ДПА се достигнало в крайна сметка до обединение на позициите, като на стопанства находящи се в близост до границите било разрешено да продължат да внасят продукцията си без да плащат мита.

Данните от последния доклад на ЕК отчитат минимално забавяне на вноса и износа на аграрна продукция от ЕС, информира AG-Press.eu. Въпреки че стойността на износа на ЕС намаля с 2% в сравнение с юни и сега възлиза на 19,2 милиарда евро, той все още остава значително по-висок от миналата година. Вносът на ЕС също е намалял с 2% през същия период, достигайки 14,3 милиарда евро през юли 2022 г. Търговският баланс на ЕС остава на стабилно ниво от 4,9 милиарда евро.

В доклада се отбелязва значително увеличение през юли на износа на зърно за страните от Близкия Изток и Северна Африка. Най-голям ръст е отбелязан при износа на пшеница с 300% за северноафриканските страни до 1,9 млн. тона. Общият експорт на пшеница за международните пазари през юли е достигнал до 3 млн. тона, което е увеличение от 74% на годишна база.

Категориите, при които износът е намалял през юли, са плодове и ядки (-15%) и зеленчуци (10%). Износът на маслини и зехтин е намалял с 14% до голяма степен поради спада на износа за САЩ.

Вносът на селскостопанска продукция на ЕС от Украйна продължава да расте след прилагането на временната либерализация на търговията и подобрено прилагане на коридорите за солидарност. Отбелязва се значителен ръст на вноса на царевица и соя от САЩ и Бразилия. През отчетения период най-голям спад при вноса на селскостопанска продукция е отбелязан при слънчогледа, гроздето и бананите- с между 18 и 24%. Общият внос на аграрна продукция за първите шест месеца на годината е достигнал до 96 млрд. Евро, което е увеличение с 55€ спрямо аналогичния период на миналата година.

На съвместна пресконференция утре от Националната асоциация на зърнопроизводителите и Националния съюз на коопераиите ще осведомят обществеността за подготвяните протестни шествия.
Недоволството на зърнопроизводителите е провокирано от липсата на ефективни действия от страна на националните власти за защита на българското зърнопроизводство и българските потребители във връзка със засиления внос на зърнени и маслодайни култури от Украйна.

„Следващата седмица ще търсим възможности да бъде внесен текст, който криминализира вноса на забранени препарати за растителна защита. Съгласно правилника за работа на Народното събрание имаме право да внесем повторно това законодателно предложение“, заяви аграрният министър Иван Иванов по време на провелия се днес консултативен съвет по овощарство и зеленчукопроизводство. По думите му ще се направи всичко възможно необходимите законодателни изменения да бъдат приети в най-кратки срокове, по този начин ще се ограничи използването на непозволени препарати. Все още се чака становище от правосъдното министерство, което се бави повече от година.

Представителите на бранша посочиха, че ограничаващ ефект би имало и увеличение на подпомагането за зимните пръскания

Заместник-министър Иван Христанов информира, че постъпва оперативна информация от множество източници, за натиск за внос на забранени препарати за растителна защита. Според него тези препарати до голяма степен заместват официални, одобрени препарати, заради много по-добрите си цени, като има и няколко особено тежки случая, по които работят ресорните институции. „Държавата прави всичко възможно да предотврати подобен род практики.

Съгласно приети на европейско ниво правила за облекчаване на вноса на украинско зърно в страните в ЕС, единствено митниците контролират като количества какво зърно пристига у нас, стана ясно от отговор на земеделския министър в оставка Иван Иванов на въпрос на депутата Даниел Петров от „Възраждане“. Според последния имало данни, че украинското зърно идвало у нас в тъмната част на денонощието, като се пораждали опасения и тревоги, че по-голяма част от него идвало от региони близки до АЕЦ „Чернобил“. Въпреки че не се извършва фитосанитарен контрол, агроминистърът заяви, че са поети ангажименти подобен контрол да се направи в складовете, където ще се съхранява зърното.

С постановление кабинетът прие промени в Наказателния кодекс, чрез които се
криминализира производството и разпространение на неразрешени и фалшиви продукти за растителна защита.

Предвидено е и наказание до 4 г. лишаване от свобода и глоба от 2 до 4 хил. лв. за пренасяне на продукти за растителна защита през границата на страната,

когато извършеното не представлява маловажен случай и е в нарушение на установения ред.

„През последните години в практиката се наблюдава зачестяване на случаите на нелегален внос и разпространение в страната на неразрешени и фалшиви продукти за растителна защита.

Тези продукти съдържат забранени за употреба в Европейския съюз и в България субстанции, които са опасни за здравето и живота на хората и животните (пчелите) и имат дългосрочно негативни последици за околната среда“, пише в мотивите към проекта.

За да сте сигурни, че използвате регистрирани препарати напоравете справка в Списъка за растителна защита 2021:

КУПИ ОТ ТУК

Наскоро  подхванахме темата за вноса на пестициди и плодове и зеленчуци с остатъчни вещества от Турция, и провокирани от информацията, изнесена от земеделския производител Красимир Кумчев във социалните медии, попитахме в агенцията по храните, дали има констатирани случаи на внесени турски плодове и зеленчуци с остатъци от пестициди у нас, и колко са те през тази година.

Днес получихме отговор от агенцията по храните, в който се казва, че „ през 2019 година в 9 пратки с нар и 53 пратки сладък пипер са с установено наднормено съдържание на остатъчни вещества от пестициди”, като за указания период на проверка са били подложени 6 273 пратки с пипер, лимон и нар.  Количествата са били унищожени или върнати в страната на произход, както е по Регламент. От отговора на експертите става ясно, че що се отнася до вноса на плодове и зеленчуци от Турция , в списъка с храни от животински и неживотински характер (приложение 1 на Регламент (ЕО) № 882/2004) са включени само споменатите  плодове и зеленчуци. Засилен официален контрол на определените гранични пунктове спрямо тях включва документални проверки на всички пратки и идентификационни и физически проверки вкл. вземане на проби с честота, определена в същото  приложение.

В още  30 пратки  с други  цитруси са открити остатъци от пестициди

От агенцията по храните е проведен освен това и  мониторинг за период от шест месеца по отношение съдържание на остатъчни вещества от пестициди  и в пратки цитрусови плодове (грейпфрут,  портокал и мандарина) с произход Турция и предназначени за българския пазар. През периода са установени несъответствия в 4 пратки с грейпфрути, 18 с мандарини и 8 с портокали. Тези количества също са върнати в страна на произход или са били унищожени.

Освен официалния контрол по европейските регламенти, страната ни има и Национална програма за контрол на остатъци от пестициди в и в/у храни (НПКОП 2019г.).  По нея от търговска мрежа са взети 245 проби от различни плодове и зеленчуци. Има установено несъответствие в 1 проба лимони, внос от Турция, като количествата са унищожени.

Вносът на пестициди от трети страни за деветте месеца на текущата година по данни на Агенция Митници е достигнал до 3,2 млн. кг, в това число около 50%  или 1,04 млн  кг от Турция. За периода януари-септември 2019 г, количеството препарати за растителна защита, забранени за внос в ЕС и  задържани от митническите органи е 990 литра и 360 кг., по-голямата част от препаратите са задържани на българо-турската граница.

Наскоро известният производител на ябълки от Пловдивско Красимир Кумчев публикува пост в социалните мрежи, в който твърди че ежегодно  нас се внасят нелегално турски препарати за растителна защита, които са на цени до пет пъти по-евтини от българските им аналози, и за които от агроведомството и Агенцията по храните твърдят, че съдържат канцерогенни вещества. Ако това е вярно, Кумчев пита, защо от Турция всеки ден се внасят стотици плодове и зеленчуци, третирани с тези препарати, вместо да се спре този внос . Ако пък твърдението на властите е невярно,и в плодовете и зеленчуците не са открити следи от канцерогенни вещества тогава защо не се разреши легалния  внос на препарати за растителна защита от Турция, които биха излезли по 60-70 лева на декар за българските производители, вместо 300-400 лева за декар.

Европейски регламент регулира достъпа на нови препарати за растителна защита у нас

Във връзка с поставените въпроси потърсихме коментар от земеделския министър Десислава Танева. „Вносът на нови препарати за растителна защита се регулира от специален европейски регламент, и ние не можем да разрешим служебно това. Направили сме всичко възможно при постъпване на искане от производител, да придвижим процедурата по издаване на разрешително. Всеки който е поискал достъп до пазара ни, му е разрешен”, каза за Nivabg.com  министър Танева. Другият вариант за достъп на препарати за растителна защита на пазара е по искане на производител и браншова организация, ползвайки анализа на риска в съседни страни членки на ЕС.

„Сега сме стартирали процедура за внос на препарати, щадящи околната среда”, добави тя, като уточни, че става въпрос за мултинационални производители. По-краткия режим за издаване на разрешително между три и шест месеца е, ако се ползват проучвания на съседни страни членки на ЕС. Ще потърсим и позицията на БАБХ за това, дали има регистрирани случаи на внесени плодове и зеленчуци с остатъци от канцерогенни вещества от Турция.

Анализаторите на Strategie  Grains очакват рекорден внос на рапица в ЕС заради прогнозираното слабо производство, което може да достигне до най-ниското си ниво за последните 10 години, съобщава „Зерно Онлайн”. През май анализаторите на консултантската агенция намалиха прогнозата си за новата реколта от рапица в ЕС с 1 млн. тона до 17,8 млн. тона. Това е с 11% под нивото от текущата година.

Общата оценка е намалена най-вече заради очакваните  съкращения в производството за Франция  (-370 хил. тона) и Германия (-430 хил. тона)  съответно до 3,12 и 3,7 млн. тона. По-слаби реколти се очакват още в Полша и Румъния. Във връзка с това вносът на рапично семе в страните от ЕС се прогнозира да достигне до рекордните 5,4 млн. тона. Най-вероятно основни доставчици на рапица ще са Австралия и страните от Черноморския регион. Запасите от рапица ще се свият в края на 2019/20 стопанска година до 1,3 млн. тона.