неделя, февруари 24, 2019
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Стремежът за създаване на високодобивни сортове е понижил устойчивостта на европейската пшеница

Това доведе до намаляване на генетичната разнообразност на сортовете, твърди ново изследване

1.23ХилядиЧетения

Стремежът на селекционерите да създават нови и по-високодобивни сортове е довел до намаляване генетичното разнообразие на европейската пшеница и понижаване на нейната устойчивост на климатичните условия. Това пише „Зерно  Онлайн, позовавайки се на ново изследване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences. Както е известно продоволствената сигурност се основава на добивите от основните аграрни култури, а промените в климата водят след себе си промяна във времето и нестабилни добиви и цени на продукцията и на нейната  достъпност. Повишаването на цените на храните от своя страна води до политическа нестабилност.

Към момента селекционерите успяват да произведат сортове, които се характеризират с високи добиви, но динамичните промени в климата скоро може да ги направят недостатъчно високодобивни. Европа произвежда 1/15 от пшеницата в света, а с промените в климата се обясняват между 31 и 51% от отклоненията в средните добиви в Западна Европа и между 23 и 66% в отклоненията в Източна Европа.  В Южна Европа климатичните изменения са отговорни за колебания в добивите между 15 и 45% (Италия и Гърция) и с над 75% в Испания.  Едва наскоро учените са успели да изучат устойчивостта на тези култури към климатичните изменения.

Заедно със свои колеги от различни европейски университети  Хелена Кихилуото от Технологическия университет във финландския град Лапенранта е анализирала средните добиви от пшеница в девет страни между които Дания, Франция, Германия и Италия, като са събрали данни  за средните добиви от хектар пшеница съпоставяйки ги с различни данни за температурата, влажността и други. Учените са използвали данните от 991 сорта зимна пшеница и  сортове твърда пшеница, отглеждани в периода 1991-2014 година в 636 местности в деветте страни. В първия етап от изследването си , учените са избрали фактори за изменения в климата, които оказват най-голямо влияние върху добивите като влажност, минималните температури в различните годишни времена, оценявайки влиянието на климатичните фактори върху средните добиви.

Изследователите са установили, че устойчивостта на пшеницата  към климатичните условия е започнала да се влошава  от началото на 2000-та  година, като най-силен ефект е регистриран в Чехия.  Въпреки най-малкото разнообразие в отглежданите аграрни култури, Финландия се оказала единствената от изследваните страни, където е регистрирано увеличение на устойчивостта  на пшеницата на климатичните условия.  Особено рязък спад се наблюдавал по отношение на повишената влажност в различните страни, тъй като пшеницата е доста чувствителна към високата влажност, благоприятстваща разпространението на различни болести.

Според учените основната причина за намаляване устойчивостта на пшеницата към промените в климата е пониженото генетично разнообразие. Селекцията в полза само на някои определени характеристики, които спомагат за обедняване на генофонда, процес започнал през  90-те години на миналия век. Учените обясняват това с факта, че увеличаващата се конкуренция между производителите е довела  до намаляване на производствения цикъл без да се губи време за технологични подобрения. Те са установили съобразни „генетични пустини” в Чехия, Германия, Италия и Испания. Авторите на  изследването смятат, че съвременните методи на селекция трябва да бъдат преразгледани, защото не съответстват на голяма част от предсказуемите климатични промени. Ето защо според тях правителствата на отделните страни трябва да въведат по-гъвкави  мерки за регулиране работата на селекционерите и да създадат възможност за  постоянен обмен на данни за средните добиви и климатичните промени. От своя страна според тях , производителите трябва да отделят по-голямо внимание на онези култури, които отглеждат.  Специалистите обаче отбелязват, че са необходими още изследвания за да се разбере взаймовръзката между генетичната  основа на отделните  сортове и устойчивостта им на различните климатични условия. Изследователите вече съобщават за намаляване на биоразнообразието заради изкуствения подбор  например в Южна Америка, където е бил създаден сорт царевица с високи средни добиви, но със слаба устойчивост на климатичните промени.