Улисани в печеленето на предизборни маратони, политиците пак ще сложат прът в каруцата на българското земеделие

Само преди около месец при откриването на специализираните изложения за храни в София служебният земеделски министър не пропусна да изтъкне пред медиите , че ще иска за догодина в бюджета да бъдат заложени 1,2 млрд. лева за инвестиции в напояването. Както е казал класикът- да ама не! От проекта за бюджет на страната излиза, че за инвестиции в изграждане на нови напоителни съоражения е предвидена кръгла нула. Тоест нищо, нито лев.

Да, предвидени са средства, но за рехабилитация, саниране, обновяване и прочие мерки на съществуващи, но потънали в забвение язовири като например язовир Пясъчник. За шест проекта държавата планира да задели цифром и словом 5,2 млн. лева.

Това е капка в морето, в сравнение с неколкократно обявяваната от министерството амбициозна политика за възраждане на напояването у нас , но най-вече и на отколешните искания на бранша. Топката пак е върната в полето на производителите, които са на ход как да отвоюват толкова жизнено важните пари за инвестиции в напояването. Повтаряме в инвестиции, не в рехабилитация, защото сред предвидените резервни проекти за капиталовложения например фигурира такъв за подновяване на аварийни стълби и пасарелка на язовир „Тополница“ за 1,6 млн. лева. Колко да струва тази подмяна 300-500 хил .лева, но милион и 600 хил. лева- едва ли! Съмненията за бъдещо усвояване не по предназначение на капиталови средства  набрани   от нашите данъц и  а реализацията на подобни проекти  и бликат като свежа вода през напоителен канал.

В условията на климатични промени, за които алармират експерти и представители на бранша вече не ежемесечно, а ежеседмично. В времена на аномални климатични условия, които както показват и прогнозите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури в техните експертни доклади, са с исторически високи температурни нива, и в същото време с ниски нива на валежи. В условията на все по-чести прояви на екстремни климатични явления, които допълнително нанасят щети на посеви и нарушават всякакви описани в дебелите книги фази на развитие на растенията, подобно нехайство от държавата спрямо напояването е нищо друго освен престъпление.

Престъпна нехайност спрямо защитата на стратегически важен отрасъл като земеделието, което е отговорно за осигуряване на продоволствената сигурност. Апропо какво става с искането на Гърция и Турция за предоставянето на още по-големи водни обеми от ползваните досега от реки като Места, Арда и Марица? Въпрос който беше повдигнат, но който не намери ясен отговор от държавниците, впрегнали усилията си да печелят поредния предизборен маратон, вместо да решават проблеми, които вече се стоварват като чук върху производителите на базово за оцеляването ни благо като храната.

Американският фантаст Паоло Бачигаупи описва в един от своите романи „Водосрез“ една колкото и фантастична, толкова и все по-реалистична картина на свят с необратимо променен климат, в който водните войни стават по-важни от войните за петрол и горива. Дано нашите политици се поосъзнаят какви ги вършат, че току виж научната фантастика се превърнала в нерадостна реалност. А тя ще е нерадостна и за тях , които да не забравяме, че на масите си освен идеи, разчети за бюджети, законопроекти и прочие слагат и храна…

Брюксел се вслуша във фермерските протести и предприе стъпки за намаляване на административната тежест

Ако сегашната система за подпомагане на площ се запази и след 2027 година, това би било пагубно за бюджета за земеделие, заяви по време на международна конференция на института по аграрна икономика към ССА Стоян Чуканов, представител на България в Европейския икономически и социален комитет. Според него е назрял моментът, когато предстои дебата за новата многогодишна финансова рамка на ЕС, да се вземе под внимание този факт, тъй като при условие, че Украйна бъде приета в ЕС, подобен бюджет за земеделие няма как да издържи.

„В последния бюджет номиналната сума, заделяна за земеделие не бе намалена, но не бе отчетена и инфлацията. Ето защо ние вече имаме намаление на бюджета за земеделие. От сега има анонси от страна на големите държави-донори на средствата в бюджета на ЕС, че ще искат намаляване на средствата за земеделие в многогодишната финансова рамка“, каза Чуканов.

По думите му за намаляване на административната тежест и опростяване на екологичните изисквания, роля са изиграли и последните мащабни протести на европейските фермери.

Според него българските браншови организации трябва да имат правилната информираност относно дискусиите за следващата многогодишна финансова рамка, като това е работа на науката да създаде един базиран на актуална информация анализ, който да подкрепи позициите на нашите организации.

„Въпреки че има някакви промени на Зелената сделка основно насочени към опростяване на екологичните изисквания и намаляване на административната тежест , целите на Зелената сделка не са променени из основи. Сред политическите среди обаче все повече се утвърждава схващането, че са нужни промени в областта на плащанията на площ“, добави още Чуканов.

Евентуални промени в плащанията на площ според него, които се задават на хоризонта съвпадат и с желанието на страната ни по отношение на външната конвергенция, тъй като преминавайки от плащания на площ към плащания на стопанство ще се минимизира съществуващият в момента дисбаланс в подпомагането на фермерите от старите и нови страни членки. От Европейския икономически и социален комитет предлагат тези промени да се осъществят в следващите два програмни периода на ОСП т.е. до 2037 година.

За борба с градушките са предвидени 7 млн. лева и увеличение на заплатите на персонала в агенцията с 30%

През следващата година в бюджета за министерството на земеделие е предвидено увеличаване на средствата за Селскостопанска академия и агенциите по храните и за борба с градушките, стана ясно при представяне на параметрите му в ресорната земеделска комисия вчера.

За разходната част на бюджета на МЗХ през 2024 година са заложени 303,7 млн. лева.

По политики разпределението им е както следва:

–за политиката в областта на земеделието и селските региони 234 млн. лева
– за политика в сферата на рибарството и аквакултурите- 7 млн. лева
– за политиките в горския сектор- 40 млн. лева
– за администрацията- 21. 9 млн. лева

Според проектобюджета за 2024 година за ССА е предвиден бюджет от 53,9 млн. лева като в това число са предвидени допълнителни 3 млн. лева за увеличаване на възнагражденията за работещите в академията. Спрямо тази година увеличението на бюджета на ССА е с 9 млн. лева.

Трансферите към сметките за ЕС, свързани с национално съфинансиране по програмата за борба с болестите по животните и зоонозите и другите програми получаващи съфинансиран от ЕК са в размер на 20,7 млн. лева. В бюджета са заложени още до 7 млн. лева за борба с градушките и 10 млн. лева за превенция и ремонт на язовирите управлявани от земеделското министерство при възникване на кризи и бедствена ситуация.

Според проектобюджета за 2024 година не са предвидени средства за капиталови разходи. Разходите за персонал са увеличени с 19 млн. лева, като са предвидени средства в размер на 1,4 млн. лева за увеличение на минималната заплата от 780 на 933 лева, като голяма част от тях ще са насочени към агенцията по борба с градушките.

За персонала в структурите на ведомството, които не са получили увеличение през тази година, предвиденото увеличение за новата година е от 20% и ръст от 30% на разходите за персонал в агенцията по градушките. С 10% се предлага да се увеличат разходите за персонал за служителите на агенцията по горите и БАБХ.

През 2024 година в бюджета на МЗХ са предвидени 29,7 млн. лева субсидии към „Напоителни системи“ ЕАД за осъществяване на дейността им по защита от опасното въздействие на водите.

Планираните приходи в земеделското министерство съгласно проектобюджета за 2024 година са в размер на 204 млн. лева, което представлява увеличение с 30 млн. лева спрямо текущата година заради отражението на инфлацията върху тръжните цени на земята от държавния поземлен фонд. За осъществяване процеса на дигитализация „От фермата до трапезата“ с финансиране по НПВУ са предвидени 3 млн. лева.

Допълнителни разходи по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за 2023 г. за осигуряване на подкрепа на земеделските стопани по национални мерки и за компенсации на повишените цени на енергоносители, фуражи, препарати за растителна защита, горива и торове и по мерки за компенсиране на претърпени щети от неблагоприятни климатични събития.

Бюджетният хаос продължава с пълна сила. Тази седмица преговорите за ново правителство зациклиха зловещо, бюджетна комисия в парламента така и не се захвана с внесения проект на държавния бюджет, а накрая лидерът на най-голямата партия заплаши, че без правителство държавата ще остане без бюджет и ще спре да функционира. В последния месец написахме множество статии как да бъде приет бюджет с дефицит под 3% от БВП, стъпвайки на схващането, че в парламента все пак хората са сравнително вменяеми. На фона на последните събития е редно да внесем малко яснота какво и как можем да очакваме по отношение на бюджета в сценарий на откровено зловредни ходове от партиите в народното събрание.

Датата 10 юни не е случайна, тъй като тогава изтичат трите месеца на действие на удължителния закон. Напомняме, че срокът от три месеца тече само когато има действащо Народно събрание и затова датата на пръв поглед изглежда малко произволна. Тук няма да спорим в кой точно момент се конституира едно Народно събрание и започва да тече въпросният срок, като просто приемем, че крайната дата е наистина 10 юни. След тази дата удължителните разпоредби на бюджета не могат да се прилагат без ново решение на парламента. Чл. 87 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) много ясно разписва процедурата, като в ал. 4 е казано, че „Народното събрание по предложение на Министерския съвет определя с решение допълнителен срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери“.

Казано по-просто, ако в парламента не се заемат с приемането на бюджета през следващата седмица, министърът на финансите най-вероятно ще внесе нов удължителен закон за да спази разпоредбата на ЗПФ. На хартия би трябвало да е невъзможно това да направи депутат, инициативата е в Министерски съвет. Тук вече следва да разгледаме безумния сценарий, в който депутатите отказват да гласуват по подобно предложение и ни пращат в институционална бюджетна криза. Ако Народното събрание не приеме нов удължителен закон или решение по чл. 87 от ЗПФ, след 10-ти юни разпоредбите на бюджета не са в сила и съответно централното правителство няма да може да прави плащания и трансфери.

В случая не говорим за „бюджет на нула“ или „бюджет по инерция“, а просто за техническо блокиране на централното правителство. Важно е да уточним, че чл. 87 от ЗПФ позволява на Министерски съвет „да поема държавен дълг за рефинансиране на дълга в обращение до размера на годишните погашения по държавния дълг, поет до началото на съответната бюджетна година“. С други думи държавата няма да фалира и ще си прави плащанията по държавния дълг. Всички други плащания и трансфери от държавния бюджет обаче биха били блокирани. Здравната каса и НОИ ще могат да правят частични плащания, тъй като имат собствен бюджет и приходи, но те също зависят от трансферите от държавата и не могат да се справят сами. Има дори вариант, при който Надзорния съвет на НОИ да увеличи пенсиите по швейцарското правило от 1 юли (чл. 100 от КСО), новите пенсии да се дължат, но просто да не могат да бъдат платени в пълен размер.

Цялата тази картина изглежда почти невероятна, но на хартия е възможна при недобросъвестно поведение на партиите в парламента. Ключов момент тук е, че блокирането на бюджета може много лесно да бъде преодоляно – парламентът може в рамките на 1-2 дни да вземе нужното решение за удължаване на бюджета. Това означава, че е възможно картата с блокирания бюджет да бъде играна до последно, дори за назидание да ни вкарат за няколко дни в институционална бюджетна криза. Ако прескочим 10-ти юни и блокираме бюджета, президентът със сигурност няма да разпусне парламента, докато депутатите не приемат поне едно от описаните решения, с които да позволят нормалното функциониране на фиска. Натискът върху парламента да предприеме някакво действие би бил огромен и партиите ще бъдат принудени да оттеглят своя блъф.

Всичко това показва, че картата с блокирания бюджет, ако бъде изиграна, ще е по-скоро игра на нерви и на прехвърляне на вина (blame game), която дори може да прехвърли 10-ти юни. Крайният резултат обаче неизбежно ще е ново удължаване на бюджета. Технически това ще е решение, но от фискална гледна точка ще останем в някакъв пореден временен вариант, без политики и ясен хоризонт пред бюджета. По-добрият вариант е бюджетното мнозинство, което вече се оформи между двете най-големи формации в парламента, да не връща инициативата в президента и да гласува собствен бюджет с нисък дефицит, което е напълно постижимо в следващите три седмици.

„При актуализацията на бюджета ще има средства за Селскостопанска академия само ако бъде представен план за реформа и оптимизация на институцията“, заяви на пресконференция днес аграрният министър Иван Иванов. Той допълни, че е внесъл доклад за отпускане на допълнителни средства на академията за повишение на заплатите на работещите в академията, но припомни условието поставено от финансовото министерство още през февруари при приемане на бюджета за тази година, че пари ще има само ако се представи план за реформи и оптимизация на качеството на работа.

„За съжаление към днешна дата от ССА не са представили подобен план и дори резюме за визията им за оптимизация на работата. Видях много диспропорции в ССА, от една страна институти които работят, от друга такива оставени в забвение, които се нуждаят от преструктуриране. Записано е в протокола на решението на  МС за актуализацията на бюджета, че се предвиждат средства, но само ако се предостави подобен план“, допълни още той.

Темата за намаляване ДДС на храните която вълнува целия бранш от производители до преработватели а защо не и нас като потребители получи продължение по време на вчерашното заседание на земеделската комисия. Припомняме, че на пресконференция ден преди това вицепремиерът Корнелия Нинова заяви, че за сега не е постигнато съгласие на коалиционно ниво за внасяне на промяната с бюджета, и най-вероятно подобна мярка може да бъде въведена с предвижданата актуализация през лятото Все пак все още не е изключено да има промени по време на второто четене на закона за бюджета. За реакциите на бранша, които са общо взето еднопосочни ще отделим място в отделна по-обширна публикация.

Тук ще се спрем по-скоро на пречките за въвеждане на по-ниска ставка на ДДС. Политическите станаха ясни още по време на дискусиите тъй като срещу провеждане на политики през промяна на ДДС се обявиха от „Демократична България“. .Далеч по интересни са нюансите в нежеланието на фиска да бъде намалено ДДС на храните. „Проблемът е, че ако се касае до намаляване на ставката само за храните от малката потребителска кошница, в нея са изброени определени хранителни продукти като хляб „Добруджа“, бял хляб б и охладена риба, но в нея не присъстват замразена риба или типов хляб. За да се спази принципа на неутралност обаче, прилагането на намалена ставка на ДДС трябва да обхване един и същ вид стоки например за хляб, без значение дали е произведен унас или е внос от страна членка“, посочиха от финансовото министерство. Според тях това би било предпоставка за данъчни измами и отклонения. Освен това заради изискването за по-голяма отчетност се увеличава и административната тежест.

При условие че се въведе по-ниска ставка на ДДС за храните от малката кошница, това ще доведе до загуби за бюджета от порядъка на 825 млн. лева. Ако намалената ставка обхване всички храни, те биха достигнали 1,2 млрд. лева. Единствената възможност за компенсиране на подобен негативен ефект за бюджета е или чрез увеличаване на корпоративния данък или данъка за физическите лица. Разчетите са показали, че ако се въведе намалена ставка само за плодовете и зеленчуците, негативният ефект върху бюджета ще е 167 млн.лева.

Практиката според финансовото министерство е показала, че намалената ставка на ДДС не води до намаляване на цените на стоките и услугите за които се отнася тя.

В нарочно писмо до премиера Кирил Петков и земеделския министър Иван Иванов представители на 11 животновъдни организации са настояли за среща, на която да се обсъдят исканията им сред които е и това за за намаляване на ДДС на  месните и млечните продукти и върху фуражите, информира БНР.

Освен това браншът иска двойно увеличение на бюджета за сектор животновъдство, както и незабавно изплащане на помощите за преодоляване на щетите от пандемията с коронавируса, които трябва да са в размер на 300хил. евро.
Животновъдите искат и предсрочно изплащане на субсидиите за тазгодишната кампания. Ако не бъдат изпълнени исканията им, те са готови за национален протест.

„Бюджетът за 2022 година създава правен абсурд що се отнася до БАБХ и агенцията по горите, които все още не са излезли от земеделското министерство, тъй като за тях се гласува бюджет сега, а тяхното излизане се предвижда да стане едва в близко бъдеще“, заяви пред представители на медиите депутатът от ПП Александър Дунчев. Причина за това е забавилото се внасяне на законопроектите за промяна на статута на двете агенции, което е довело до това в закона за държавния бюджет да няма текстове отделно за тях. „Вследствие на това е направен бюджет за агенции, които все още ги няма, а в министерството пък няма да има пари за тях и става правен вакум, в който те остават без пари“, добави той.

Според него и бюджета на БАБХ и този на агенцията по горите първоначално е бил внесен с адекватен размер, такъв, какъвто се полага на агенции със статут на държавни. Впоследствие обаче той е бил орязан.

Дунчев коментира и таваните на директните плащания, като заяви, че всичко което би довело до повишаване на конкуренцията би било полезно. „Подобно е и в горите. Там има големи фирми,които се облагодетелстват за сметка на малките. В горите също има тавани, които също ще се опитаме да махнем сега за да повишим конкуренцията“, добави депутатът. Според него чрез анализи, управляващите се опитват да покажат, че съществуват несправедливости, и когато някой види, че дребните земеделци са неоправдани например ще застане на тяхна страна. „Дори да има някой недоволен от едрите земевладелци, на фона а общественото недоволство и политическата готовност за промени, позицията му отслабва“, добави още той.

За пример Дунчев посочи земевладелци с дърводобивен бизнес в портфолиото си, с „Мерцедес“-и S класа. „Ако тези хора с наистина толкова богати, че да могат да си позволят такива коли, аз не виждам проблем, те да се справят и със собствени средства, а парите трябва да отидат за тези, които наистина имат нужда. Не съм убеден, че земевладелци с „Мерцедес“-и са от най-нуждаещите се“, заяви още Дунчев.

„Предложеният бюджет за 2022 година ще е изключително беден що се отнася до политики за доходите в това число и в сферата на земеделието и работещите в аграрното ведомство.. В него както знаем има и второстепенни разпоредители, като общият брой на заетите в тях, заедно с министерството е над 7 хил. души. Ако погледнем бюджета на министерството той е разписан в едни и същи параметри, с увеличение на разходите за издръжка и капиталови разходи“, каза пред представители на медиите светла Василева от КНСБ. По думите и не е възможно в абсолютно всички структури на министерството да се направят исканите съкращения за да се увеличат работните заплати. Василева даде пример с агенцията по градушките, в която съотношението между обща и специализирана администрация е 4%.

„Там всички работят на минимална работна заплата, а средната достига до 790 лева. Какво да говорим за физици и метеоролози?Как да ги задържим без устойчивост на работните места. Всичко е държавна политика и ако нямаме нужда от противоградова защита, тук в парламента могат да решат да закрият някой полигон или ракетна площадка“, коментира още Василева.

Подобна е ситуацията и в другите второстепенни разпоредители във ведомството като БАБХ, чийто бюджет е разписан по същия начин сякаш тя остава в границите на министерството а не става отделна държавна агенция към МС. Според нея увеличението на заплатите в сектора, което се наблюдава в последните 5-6 години благодарение на натиска на синдикатите не може да компенсира общото изоставане.

Красиви думи но тъжна реалност за аграрната наука

„Що се отнася до ССА, за нея намеренията в коалиционното споразумение са разписани много добре с красиви фрази като „разчитаме на сортово разнообразие и „очакваме високи резултати“, но в същото време техният трансфер от бюджета е увеличен само със 744 хил. лева, което покрива едва половината работещи на минимална работна заплата там. С това се изчерпва политиката по доходите“, констатира синдикалният лидер. Василева припомни, че асистентите в ССА са с начална работна заплата от 840 лева. Според нея прилаганото в последните години увеличение на заплатите в академията с по 10% на година ще доведе само до изравняване на заплатите на ниско квалифицирани служители и експерти, защото там главните експерти например са с възнаграждения с между 10 и 20 лева над минималната работна заплата.

Бюджетът за 2022 година се очаква да е със 150 по-голям що се отнася до подпомагането на фермерите и така общият финансов ресурс предвиден за държавни помощи ще възлиза на малко над 450 млн лева, съобщи на пресконференция днес аграрният министър Иван Иванов.

Част от тях или 111 млн. лева ще бъдат подадени за одобрение към Брюксел като държавна помощ за сeктори с цел повошаване на ликвидността им и преодоляване последиците от кризата с коронавируса.

Така средствата по антиковид мерките ще се увеличат с 40млн. лева спрямо 2021 година.  Тепърва предстои да се обсъди с бранша тяхното разпределение.

Допълнително  8,5 млн. лева са предвидени по der minimus, с което ще се достигне пълният размер на помощта от 36 млн. лева.  В допълнение на това за свиневъдите и ветеринарите по националната програма за имунопрофилактика са предвидени12 млн. лева.

За фермерите претърпели  щети от природни бедствия, градушки и наводнения през 2021 и 2022 г. са предвидени 11 млн. лева. Още 11 млн. са предвидени за преходна национална помощ за животновъди, която през тази година а пръв път ще се изплаща наведнъж.

Очаква се още утре ДФЗ да отпусне 3 млн. лева в подкрепа на оранжерийните производители за справяне вситуацията на високи цени на газта.

Обещаната от новата власт чистка в държавната администрация явно не е по вкуса на земеделското министерство, което днес готви пресконференция посветена на проектобюджета за 2022 година. Причината за орязването на парите за ведомството е ясна и съвсем очаквано е свързана с разделянето на ведомството с две от агенциите- БАБХ и тази за горите, както и изземането на дирекцията за одит и контрол.

Цифром и словом в новия бюджет за структурни промени и обезщетения са предвидени 317 млн. лева а общият бюджет на министерството е намален с малко над 90 млн лева спрямо миналата година до 153 382 млн. лева. Разходите за персонал са намалени почти наполовина или със 70,4 млн. лева до 80,3 млн. лева.

Разбираемо на дневен ред ще е не драстичното увеличение на минималния осигурителен праг на фермерите до над 700 лева, а запазване на топлите местенца в едно от най-тежките като структура министерства със знайни и незнайни дирекции и още по-знайни и незнайни чиновници, някои от които от години са на хранилката, без да има видими резултати от работата им. А министерството на земеделието се очаква да олекне откъм структури след вече споменатата раздяла с агенциите по храните и по горите. На този процес му се вика оптимизация на държавната администрация. В интерес на истината почти винаги подобен процес не преминава безболезнено и е свързан с отрязването на клона за някои или свиване и на без това раздутия щад на всяк администрация. Нещо за което отбелязват и от самото министерство. Нали обаче всяка една смяна е свързана освен с ревизия на работата и с обтимизация на ведомството. В крайна сметка например след като се декларира, че предстои въвеждане на наченки на електронно управление и намаляване на бумащината, защо е нужно да има дирекции с ен на брой служители, чиято дейност се препокрива? Защо е нужно да има хора, които вместо да улесняват живота и на без това изтерзаните земеделски производители го вгорчават? А особено редовите от тях, на които им е писнало точно от бумащината при подаване на проекти, очертавания и прочие админстративни дейности на ниво посещения от едната или другата страна  бягат далеч от субсидии и каквото и да е подпомагане, защото намират всеки досег до администрацията за „токсичен“. Е тогава какво лошо има в оптимизирането на структурите на земеделското министерство, ако това ще доведе до по-ефективно управление на човешкия ресурс и за по-резултатна работа с фермерите. А за тях най-важното е освен да си получават субсидиите навреме е и колкото е възможно да се намали административната тежест. И накрая едно многозначително сравнения- гръцките фермери отново готвят протести в края на седмицата заради скъпи торове, високи цени на горивата и непосилна данъчна обремененост. Когали ще им прикипи и на нашенските?!

Отделните страни членки и депутатите от ЕП постигнаха принципно споразумение за бюджета на блока за следващата година, информира БНР. Преговорите са продължили до вчера късно през нощта. Средствата за кохезионната и общата селскостопанска политика, както и за подкрепата за бежанците в Турция остават на нивото, предложено от Европейската комисия и не са били предмет на преговори.Одобреното ниво на бюджетни кредити за поемане на задължения за 2022 г. е 169,5 млрд. евро, а това на бюджетните кредити за плащания е 170,6 млрд. евро.
Компромисът по бюджета включва 9 декларации, като най-важна за България е общата декларация, която гарантира предприемането на бързи и адекватни мерки при недостиг на плащанията по бюджета.

Депутатите се пребориха за близо 480 милиона евро повече от предложените от Европейската комисия пари за обявените от тях приоритетни сфери като здравеопазването, младежта, борбата с климатичните промени и малките и средни предприятия. Допълнителни средства получават програмите „Хоризонт Европа“, „Еразъм+“, LIFE, „Единен пазар“ и други. Споразумението е временно и трябва да бъде подкрепено официално от парламента и Съвета на ЕС.

По време на заседанието на земеделската комисия вчера стана ясно, че в аграрното министерство не достигат средствата за инсенераторите получаващи държавна помощ за умъртвените от тях животни и за мерките по имунизационната програма за животните. От МЗХГ не успяха да отговорят дали изчерпването на парите за инсинераторите се дължи на увеличаване броя на умрелите животни за унищожаване. В отправеното към министерството на финансите предложение в актуализацията на бюджета да бъдат заложени 110 милиона лева е било планирано,освен за ковид мерките да има средства и за отварянето на нови приеми по текущи програми. „Предложението за актуализация на бюджета от министерството бе за 110,5 млн. лева, от които 70 млн. лева за ковид мерките, а останалите 40,5 млн. левв трябваше да са за съществуващи схеми, по които да отворим нови приеми или за програми с недостатъчен ресурс“, заяви шефката на дирекцията за директни плащания във ведомството Дора Ненова. Две от направленията за които не стигат средства са тъкмо имунопрофилактиката на животните и за плащания към инсинераторите.

Бюджетът по имунопрофилактичната програма за животните за тази година е възлизал на 16 млн. лева, и към края на август по думите на Ненова е изчерпан. За сравнение тя посочи, че през 2020 година по програмата са били изплатени 18,3 млн. лева. Средства за инсенераторите също липсват, а бюджетът за тях от 12 млн. лева е изчерпан. През миналата година за унищожаване на мъртви животни са платени 15,1 млн. лева. Стана ясно че за тази година по това перо ще са необходими още шест милиона лева, като ведомството има и стари плащания. „Представената информация касае средствата за тази година,а остатъкът от шест милиона касае стари плащания по необезпечени договори с екарисажите“, уточни заместник министър Крум Неделков, като по част от договорите се водят съдебни дела.

Европейската комисия е предложила бюджетът на Общността за следващата година да възлиза на 311,3 млрд. евро, в това число 143,5 млрд. евро от пакета Next Generation EU, информира AGpress.eu. От Брюксел се надяват тези средства да дадат възможност за мобилизацията на значителни инвестиции за възстановяване на европейските икономики от кризата с коронавируса. Очаква се да се даде приоритет на зелените и цифрови инвестиции за да се увеличи устойчивостта на ЕС в бъдеще. „Днес ние предлагаме безпрецедентни нива на финансова подкрепа, за да подсилим възстановяването на Европа от здравната и икономическата криза. Ще помогнем на хората, компаниите и регионите, които са най-засегнати от пандемията. Ще инвестираме в устойчивостта на Европа и нейната модернизация чрез зеления и цифров преход. Връщането на Европа в релси, ускоряването на нейното възстановяване и приспособяването му към бъдещето са нашите основни приоритети“, заяви комисарят по бюджет и финанси Йоханес Хан.

Бюджетът отразява политическите приоритети на ЕС, които са от значение за осигуряване на устойчиво възстановяване. За тази цел Комисията предлага следното разпределение на финансите:

– 118,4 милиарда евро безвъзмездни средства от NextGenerationEU по Механизма за възстановяване и устойчивост:
– 53,0 милиарда евро за Общата селскостопанска политика и 972 милиона евро за Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури: Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) може да получи допълнителни 5,7 милиарда евро от NextGenerationEU.

– 36,5 милиарда евро за регионално развитие и сближаване, подсилени с 10,8 милиарда евро от NextGenerationEU по REACT-EU:
– 14,8 млрд. евро за подкрепа на различни партньори на ЕС:
– 13,1 млрд. евро на научни изследвания и иновации

вид и тя се нуждае от промени за да бъде приета, съобщава „Дневник“ позовавайки се на пресслужбата на ЕП. Според тях е нужен „демократичен контрол“ върху инструмента за възстановяване на ЕС за да се осигури отчетност на средствата. Проблемен остава и въпросът за липсата на механизъм за спазване върховенството на закона, за какъвто лидерите на страните членки не се споразумяха.

Фондът за възстановяване (който евродепутатите не е нужно да одобрят за разлика от многогодишната финансова рамка) е „исторически ход“, но дългосрочните приоритети на ЕС като Зеления пакт и Програмата в областта на цифровите технологии са изложени на риск, казват евродепутатите.

По отношение на дългосрочния бюджет на ЕС те не одобряват съкращенията, направени по програмите, ориентирани към бъдещето, и смятат, че по този начин ще бъдат „подкопани основите за трайно и устойчиво възстановяване“. Водещи програми на ЕС за защита на климата, дигитален преход, здравеопазване, младежта, културата, научните изследвания и управлението на границите „са изложени на риск от незабавен спад на финансирането от 2020 г. до 2021 г.“, както и че, считано от 2024 г., „бюджетът на ЕС като цяло ще бъде под равнищата от 2020 г., което излага на риск ангажиментите и приоритетите на ЕС“.

Евродепутатите са „готови да оттеглят одобрението си“ за дългосрочния бюджет на ЕС (МФР), докато не бъде постигнато задоволително споразумение в предстоящите преговори между парламента и съвета, за предпочитане най-късно до края на октомври, за да бъде осигурен плавен старт на програмите на ЕС от 2021 г.

„През последните години скоростта на догонване на ЕС е два пъти по-ниска, отколкото преди да влезем в ЕС. Това не означава, че ЕС ни е забавил, а по-скоро обратното, че има какво да се желае по отношение на ефективността и на начина на управление на евросредствата“, това заяви в коментар за БНР финансистът и бивш зам. финансов министър Любомир Дацов. Той коментира сделката постигната в Брюксел между лидерите на страните членки на ЕС за бюджета за следващия седемгодишен период и кризисния фонд за справяне с последиците от коронавируса.

„Всъщност разпределението на средствата от бюджета не е дело на един определен човек, а е на база на един общ механизъм и на принципите, които са заложени“, допълни още финансистът. Според него на фона на предходните години хората все повече си задават въпроса, защо ефектът от тези фондове е толкова незадоволителен.

Дацов оцени сделката като провал, защото са пренебрегнати всички принципи на върховенството на закона както и обвързването на достъпа до фондовете с провеждането на съответните реформи. Това са го доказали и широките усмивки на лидерите на Полша и Унгария, чиито държави основно се визират като неспазващи принципите на върховенството на закона. По думите му шефът на ЕК Урсула фон дер Лайен не е успяла да прокара идеята си за повече пари за здравеопазване и някои други политики като научните изследвания и фонда за спасяване на европейски предприятия със структурна важност, които са доста по-ефективни. За сметка на орязването на тези политики са били повишени средствата за земеделие и кохезия. „Важното е обаче, какви механизми ще бъдат приложени на разпределение на средствата и на одобрение на програмите“, уточни финансистът.

Субсидиите в селското стопанство делят българите на бедни и богати

Противно на повечето очаквания, че данъчната система е основна причина за разделението на бедни и богати у нас, Dacowсмята, че субсидиите за селското стопанство сa направили много повече за разделението на хората на такива категории. „Механизмът който позволява концентрация на ресурси в много малко хора при ограничени други ресурси с ниска ефективност на тези средства и възвращаемост за икономиката задълбочават разделението в обществото“, казва още той. И допълни: „ Не става дума за едни пари. Текущият модел показа значителен недостатък. Той води до това, че се действа за обезлюдяването на населените места и промяната в съотношенията град – село. Тези помощи за селските райони и фермерите вместо да стимулират устойчивото развитие на селското стопанство, стимулират, аз го наричам, „американското земеделие“ – земеделие с машини и малко работна ръка, базирано на четири основни продукти“.

Маратонските преговори в Брюксел приключиха с очакван резултат за едни, и неприемлив за други.

Сергията вече е затворена, бюджетът определен и съгласуван , но разделението в Европа остава и ще се задълбочава. Разделение между фискално дисциплинираните страни членки на клуба на пестеливите, и на онези от клуба на финансово недисциплинираните. Разделение на спазващите и неспазващите върховенството на закона.

Тъкмо си мислехме, че преговорите заприличаха на мач без край,

и в последната минута на продълженията лидерите се разбраха за бюджета.

Ще има съкращаване на средствата за някои политики като кохезия, дигитализация и позеленяване. Това от своя страна неминуемо ще постави под въпрос както сближаването между стари и нови страни членки на ЕС, така и изпълнението на заложените в Зелената сделка цели, касаещи запазване на биоразнообразието, опазването на околната среда и осигуряване на хранителната сигурност и суверенитет на Европа

Разделителната линия ще остане и по ключовия въпрос важен както за европейските граждани, така и за онези, които зимат лъвския пай от структурните фондове – обвързването им с принципите за спазване на върховенството на закона. Тук бяха направени известни компромиси спрямо страни като Полша и Унгария, и ще е интересно, какъв механизъм ще създадат в Брюксел за да се гарантира спазването на върховенството на закона.

Бъркането в „кацата с меда“ е особено примамливо за политическата класа в бедните източноевропейски страни, включително и нашата, както се убеждаваме и в тези дни е основен мотиватор за властта, да не пуска кокала до последно, а другите да се навъртат като глутница изгладнели песове около него и да чакат реда си.

Това още повече налага обвързване на достъпа до средствата от бюджета чрез някакъв механизъм със спазването на принципите  на върховенството на закона, за да се намали степента на корупция до минимум, а парите да достигат наистина до онези, които имат нужда от тях, фермери, образователни и социални институции, а ние като граждани да видим реалните резултати от това. Иначе главоломното изпразване на „кацата с меда“ в Европа ще продължи да е безконтролно, а обогатяването на различни представители на политическата класа и обедняването на гражданите – необратимо.

След четиридневен маратон от преговори, лидерите на страните членки на ЕС най-накрая се разбраха за бюджета и кризисния фонд, съобщава БНР. „Сделка!.“, написа в „Туитър“ председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. Общите цифри на бюджета и кризисния фонд остават без промяна- 1,074 трилиона евро и 750 млрд. евро. 390 млрд. евро от фонда за справяне с кризата с коронавируса ще се отпускат безвъзмездно, а другите 360 млрд. евро под формата на заеми. Съкратени са парите за устойчивост ценности и кохезия от над 380 на близо 370 млрд. евро. Предлага се и намаляване на планираните средства за зелен преход и дигитализация от 30 на 10 млрд. евро.

Компромисно предложение за Унгария и Полша

Към текста за върховенството за закона бе добавено, че трябва да се спазват принципите на обективност, недискриминиране и еднакво третиране на страните-членки, както и че процесът трябва да се извършва на подход, основан на доказателства. С подобна формулировка се прави отстъпка пред Унгария и Полша. Увеличават се отстъпките за най-големите нетни вносители в бюджета на ЕС – Германия, Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания, като за Германия тя е над 3, 5 млрд. евро.

По-рано през вчерашния ден председателят на Европейския съвет Шарл Мишел предложи така наречената преговорна кутия. През новия програмен период страната ни се очаква да получи до 28,5 милиона. евро за съфинансиране на извеждане от експлоатация на старите блокове на АЕЦ Козлодуй.

Въпреки постигнатото съгласие на ниво лидери на страните членки на ЕС, драмата с бюджета продължава поне докато не се произнесат депутатите от Европейския парламент. Според неговия председател Давид Сасоли депутатите може да не приемат бюджета, ако в него не са заложени техните искания сред които са: въвеждането на собствени ресурси, край на отстъпките за най-големите вносители в бюджета и ефективна защита на върховенството на закона.

Германия и Франция умерени оптимисти за кризисния фонд

В същото време лидерите на Германия и Франция Ангела Меркел и Еманюел Макрон остават умерени оптимисти по отношение на фонда за справяне с кризата с коронавируса, пише „Реутерс“, цитирайки канцлера Меркел-“постигнахме рамката на възможно единение след дълги преговори“. От своя страна Макрон направи компромис, но както се отбелязва „остава изключително предпазлив“. Повече надежди изрази холандския премиер Марк Рюте, но предупреди, че още нищо не е свършило.

Още за преговорите по бюджета тук

Преговорите по новия бюджет на ЕС за следващия седемгодишен период, както и за пакета от финансова помощ за справяне с кризата с коронавируса все повече навлизат в задънена улица. През третия ден на срещата на лидерите на страните от ЕС се засили разделението между Севера и Юга, или иначе казано между клуба на бедните и клуба на пестеливите. Северноевропейските страни както и преди настояват за намалване на предложените от френския президент Макрон 500 млрд. евро за безвъзмездно подпомагане на закъсалите европейски икономики, докато Италия и Испания настояват за безусловна подкрепа. И както пише „Ройтерс“, никой не може да намери разрешение, нито германският канцлер Ангела Меркел, която обеща да посредничи за изглаждане на различията, нито шефката на ЕК Урсула фон дер Лаен или председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел. Като страна председател на Съвета на ЕС, Германия може единствено да търси решение , но неи да заема позиция в подкрепа или не на някой от лагерите. Според неназован дипломат обаче все пак се наблюдава смекчаване на позициите, и се търси компромисен вариант за праг на безвъзмездното подпомагане срещу кризата с коронавируса от около 390 млрд. евро.

Другата спорна точка между страните членки е, дали да се обвърже достъпът до фнансовите средства с принципите за спазване на върховенството. Той разделя спорещите на Изток и Запад. Канцлерът на Австрия отбеляза в Туитър вчера, че „трудните моменти вече са зад гърба, и преговорите продължават“. За напредък в преговорите говори и премиерът на Нидерландия Марк Рюте, подчертавайки обаче, че има още работа.

Критики за блокиране на преговорите

Заради намерението им за съкращаване на безвъзмездното подпомагане от кризисния фонд срещу коронавируса на 350 млрд. евро, северните страни бяха критикувани вчера, че се опитват да блокират решаването на въпроса за размера на фонда. Голяма част от останалите страни не са съгласни прагът на безвъзмездно подпомагане да падне под 400 млрд. евро, докато Финландия се присъедини към клуба на пестеливите. В информацията се отбелязва още, че с напредване на преговорите, все повече нарастват критиките срещу клуба на пестеливите, а германският канцлер Ангела Меркел е изразила все по-голямо недоволство от липсата на компромис. Южноевропейските държави се опасяват от негативна реакция на пазарите в случй на удължаване на безрезултатната среща на върха. Още вчера са се прокраднали мнения за организиране на нова среща на върха през август, ако не се достигне до единно решение. Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард призова лидерите на 27-те страни членки заедно да търсят решение на кризата. Отбелязва се че днес курсът на европейската валута е останал стабилен, но въпреки това ЕЦБ вече декларира готовност за мерки за стабилизиране на пазарите.

Що се отнася до обвързването на достъпа до еврофондовете и спазването на принципите на върховенството, най-големите противници за това са Унгария и Полша, които са обвинявани най-силно, че нарушават тези принципи. Според унгарския президент Виктор Орбан дебатът се политизира, тъй като до момента единствено Европейския съд е решавал, дали дадена държава спазва или не принципите на върховенството на закона. Той директно обвини Нидерландия за целия хаос.

идерите на страните членки на ЕС не успяха да постигнат съгласие както за бюджета на Общността за следващия седемгодишен период, така и за помощта за кризата с коронавируса, съобщи БНР. В търсене на компромиси, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел е предложил 50 млрд. евро от сумата предвидена като безвъзмездни помощи да се прехвърлят към средствата, които ще се дават под формата наз заеми. Така съотношението безвъзмездни средства- средства за заеми може да се промени от 500 млрд. на 350 млрд. евро на 450 млрд. на 300 млрд. евро. Освен това той е предложил сериозно орязване на средствата за общата селскостопанска политика през следващия седемгодишен период. По другите програми Мишел също предлага драстично свиване на средствата- програмата за изследвания и иновации InvestEU – от 30.3 млрд. евро на 11.5 млрд.евро , както и на „Хоризонт Европа“ с 2 млрд. евро, което предизвика силно негодувание в научните среди, се уточнява в информацията. От всичко това полза могат да извадят страните от клуба на приятелите на кохезията, средствата за които се предлага да се увеличат с 4 млрд. евро.

Продължават и разногласията по отношение обвързването на достъпа до средствата от фондовете с върховенството на закона. Едно от новите предложения е за механизъм, чрез който една или няколко страни членки могат да спрат достъпа до евросредствата на друга държава, ако преценят, че те не отиват по предназначение, на което се противопоставя Унгария. Относно собствените ресурси няма промяна – става дума за въвеждането на данък за въглеродна граница и дигитален данък, ревизиране на системата за търговия с емисии, за да обхване авиацията и корабоплаването и евентуално данък финансови транзакции.

Както стана ясно, остават разделенията между така наречената „пестелива четворка“ – Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания и страните от Източна и Южна Европа, предимно за съотношението безвъзмездни средства заеми във фонда за възстановяване.

По последна информация четворката настоява предвидените 500 милиарда евро за безвъзмездни заеми да бъдат орязани с 200 милиарда и дори повече.

Бюджетът за следващия седемгодишен период да е 1,074 трилиона евро предлага Европейският съвет, информира „Дневник“. Това е с близо 360 млрд. евро по-малко от първоначално предложения размер на бюджета. Още преди изявлението на председателя му Шарл Мишел , от „Ройтерс“ прогнозираха, че предложеният бюджет ще е малко под 1,1 трилиона евро. Предложението му идва в момент на продължаващи разногласия за бюджета на ЕС за периода 2021 – 2027 г. и средствата за справяне с кризата, отприщена от коронавирусната пандемия. Очаква се същинските разговори по бюджета на многогодишната финансова рамка да се проведат следваща седмица, когато е насрочена среща на лидерите на ЕС

За България можр да бъдат заделени до 12 млрд. евро от новия възстановителен фонд на ЕС, съобщи „Дневник“, позовавайки се на ДПА. От тях 9,2 млрд. евро могат да са под формата на грантове, а 3,1 млрд. евро като заем. За да стане това факт, страната ни трябва да кандидатства с проекти, за които смята да ги похарчи.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лаен предложи бюджетът на новата многогодишна финансова рамка да е 1,1 трилиона евро. Извън тях ще е така нареченият спасителен фонд, в който 500 млрд. евро ще се раздадат под формата на грантове, а 250 млрд. евро като заеми. „За да гарантира, че възстановяването е устойчиво, равномерно, приобщаващо и справедливо за всички държави-членки, Европейската комисия предлага да се създаде нов инструмент за възстановяване, ЕС от следващо поколение, вграден в мощен, модерен и обновен дългосрочен бюджет на ЕС“, се казва в прессъобщение от ЕК.

В своето изявление фон дер Лаен отново подчерта, че европейската зелена сделка и цифровизацията ще са в основата на стимулирането на работните места и за подобряване устойчивостта на обществото и здравето на околната среда.

Освен тва ЕК предлага изменение и в текущата многогодишна финансова рамка, като се осигурят допълнителни 11,5 млрд. евро. Предвижда се средствата от фонда „Europe Next Generation” да се инвестират в няколко насоки;

– Нов инструмент за възстановяване и устойчивост от 560 милиарда евро ще предложи финансова подкрепа за инвестиции и реформи, включително във връзка със зелените и цифрови преходи и устойчивостта на националните икономики, свързвайки ги с приоритетите на ЕС В това число 310 млрд. евро ще са предвидени за безвъзмездно подпомагане. . Уточнява се, че този инструмент ще е достъпен за всички страни членки, но ще се прилага с предимство там, където потребностите от устойчивост са най-големи.
– 55 млрд. евро доплащания по програмите от политиката на сближаване;
– Предлага се фондът за справедлив преход да се подкрепи с допълнителни 40 млрд. евро за да се подпомогне преходът на страните към климатично неутрална икономика;
– Предлага се укрепване на ЕФРСР с допълнителни 15 млрд. евро

По време на вчерашния съвет на еС лидерите на страните членки се споразумяха за това, ЕК да предложи начини за възстановяване на икономиката от кризата с коронавируса, съобщава „Дневник“. Те ще очакват конкретни предложения от ЕК и тогава ще преценят кога да проведат нова среща, обясни председателят на Съвета Шарл Мишел.

„Много държави още не са достигнали пика на вируса, но знаем, че мащабът, скоростта и влиянието на икономическата криза са безпрецедентни“, каза Фон дер Лайен. „Освен ако не действаме решително и заедно, възстановяването няма да бъде симетрично и разделенията между държавите ще се задълбочат.“

Кризата с коронавируса и особено развитието на вируса в страни като Италия и Испания отново подложи европейското единство и съпричастност на останалите членки на изпитаие. По-бедните средиземноморски сртани предложиха общи covid облигации, които обаче не бяха приети от страни като Холандия.

Кризата завари ЕС в тежки преговори за следващата многогодишна финансова рамка. Според фон дер Лаен следващият бюджет на о бщноста трябва да включи повече средства за инвестиции и кохезия, средства за зелената сделка и цифрова икономика.

В преговорите се оформят няколко лагера. От една страна са Австрия, Холандия, Швеция и Дания, които настояват за повече пестене на средства. Няколко страни начело с Италия искат финансиране чрез грантове. Останалите страни от Северна Европа начело с Германия искат създаване на фонд за възстановяване, който да се свърже със следващият седемгодишен бюджет.

Брюксел подготвя нов многогодишен бюджет, който да посрещне последиците от пандемията от коронавируса. Това информира „Дневник“, позовавайки се на изявление на Урсула фон дер Лаен, цитирано от „Франс прес“. В информацията се припомня, че в края на февруари лидерите на страните членки не успяха да постигнат общо съгласие по предложените в момента параметри, като разногласия предизвика както цялата сума, така и нейното разпределение от селското стопанство до дигитализацията и от отбраната до миграцията. Избухналата на Стария континент пандемия от covid 19 обаче промени ситуацията.

„За да се осигури икономическото възстановяване, ЕК ще предложи промени в многогодишния си проектобюджет, за да посрещне последиците от кризата, причинена от коронавируса“, се казва в изявление на германката Фон дер Лайен.

Европейските лидери не успяха де се разберат по време на последния конферентен разговор за икономическата реакция на здравната криза, която се очаква да потопи Европа в дълбока рецесия. Държавите от южната част на ЕС като Италия, Испания и Франция искат повече финансова солидарност от своите северни съседи като Германия и Нидерландия. Но последните не са за момента готови да помагат безусловно на съседите си, които често упрекваха в миналото в липса на фискална дисциплина.

Днес съветът на ЕС одобри постигнатото споразумение за бюджета на ЕС за 2020 година, съобщава AGPress.eu. Ако споразумението бъде потвърдено и от парламента в сряда, официално ще  се приеме  бюджета за следващата година.

Бюджетът за следващата година ще продължи да подкрепя растежа и конкурентоспособността на европейската икономика, както и други приоритети на ЕС, като сигурността и управлението на миграцията.

21% от средствата ще бъдат насочени към мерки за справяне с климатичните промени. Това е постигнато чрез увеличаване на действията, свързани с климата, в няколко области като научноизследователска и развойна дейност, транспортна и енергийна инфраструктура и външни действия на ЕС.

Общите задължения са определени на 168,7 милиарда евро. Това е увеличение с 1,5% в сравнение с измененията на бюджета за 2019 г. 1,5 милиарда евро са били на разположение под таваните на многогодишната финансова рамка за 2014-2020 г., което позволява на ЕС да реагира при непредвидени ситуации.

Общите плащания възлизат на 153,6 милиарда евро, което е ръст  с 3,4% спрямо 2019 г. Това увеличение отразява продължаващото изпълнение на програмите за 2014-2020 г..

Парите за земеделие, които ще си разпределят всички страни членки на ЕС през 2020 година ще са в размер на над 58 млрд. евро съобщава БНР Това е станало ясно след постигнато споразумение между Съвета на ЕС, Европейският парламент и ЕК. Общият бюджет през следващата година ще е близо 170 млрд евро бюджетни кредити за поети задължения  за които могат да бъдат сключени договори през следващата година и близо 155 млрд. евро бюджетни кредити за плащания, което пък са парите, които ще бъдат изплатени.

Почти половината от бюджетните кредити – около 84 млрд. са за повишаване конкурентоспособността на икономиката. От тях около 59 млрд. са насочени за намаляване на икономическите разлики в страните-членки.

21% от общия бюджет ще бъдат заделени за борба с климатичните промени. Например програмата LIFE за околната среда и изменението на климата ще получи 589,6 милиона евро (увеличение с 5,6% в сравнение с 2019 г.). „Хоризонт 2020“, която традиционно допринася значително за изпълнението на свързаните с климата цели, ще получи 13,46 млрд. евро (+8,8%). Енергийното направление на Механизма за свързване на Европа, което инвестира в широкомащабното внедряване на възобновяеми източници, ще получи 1,28 млрд. евро (+35%).

Предстои гласуването на финансовата рамка в комисиите и пленарната зала на парламента.

Във връзка с разглеждането на новия проектобюджет за 2020 година от Българска асоциация „Биопродукти” излязоха с отворено писмо до властите с призив за намаляване на осигурителния праг за земеделските производители. С него те припомнят своите мотиви за това още от преди две години и призовават управляващите да не вземат последната риза от гърба на земеделеца. Сред мотивите за намаляване на осигурителния праг са: липса на анализ за това, как това увеличение ще се отрази на засегнатите лица, голяма част от тези лица са самонаети или семейни ферми, които не могат да отделят средства нито за разширяване, нито за наемане на работници. Причините  са свързани основно с липсата на същинска дерогация по отношение на изискванията между малките и големи стопанства трудна реализация на произведената продукция заради ниските изкупни цени например  на млякото и меда и други.

Наближаващият Брекзит, а заедно с него и отварящата се финансова дупка, поставят европейския бюджет под все по-голям натиск, пише специализираният портал topagrar.com . Идната седмица се очаква ръководителите на страните членки на ЕС да хвърлят по-голяма светлина около новата многогодишна финансова рамка до 2027 година. Така например за да не се стигне до нови съкращения на парите за земеделие и кохезионните фондове, Германия ще трябва да поеме основната тежест, и да внася повече средства в общата каса. Това каза в сряда пред представители на медии настоящият комисар по бюджета Гюнтер Йотингер. Той каза в Брюксел още, че е готов да проведе нови разговори с правителството в Берлин през следващата седмица, като излизането на Великобритания от Общността и формирането на многогодишната финансова рамка се очаква да са основна тема по време на срещата на върха между лидерите на страните членки на ЕС. Управляващите партии в Голямата коалиция ХДС/ХСС и ГСДП вече се обявиха срещу ново намаляване на парите за земеделие. „Ако разговарям с представителите на страните, които са срещу намаляване на средствата за кохезионните фондове, както и с онези от тях, които пледират за повече пари за наука,дигитализация,защита на границите или Африка, тогава мисля, че сметките ни не биха излезли”,каза Йотингер.

Сега предложеният бюджет за следващия период на многогодишната финансова рамка се разделя на три стълба. Първите два  са включени традиционни сфери на финансиране като земеделие и кохезионни фондове, като съкращенията на парите за тях за сега са определени на 5 и 7%. Третият стълб са така наречените „модерни” политики като научни изследвания,младеж,дигитализация,Африка и миграция, за които  ЕС се ангажира за по-голямо финансиране.

84 млрд. евро дупка в бюджета след Брекзит, показват последните сметки

Според Йотингер излизането на Великобритания ще създаде дупка в бюджета за следващия период на многогодишната финансова рамка от общо 84 млрд. евро, 12 млрд. евро от които още за 2021 година. За да се стигне до  още по-голямо намаляване на парите за земеделие и кохезия, съгласие трябва да постигнат основните нетни платци в общата каса- Германия и Нидерландия, а Финландия да покаже по-голяма готовност за приемане на по-големи съкращения от досега определените.

Тук обаче до сега липсва консенсус между  Съвета на ЕС,ЕК и Европейския парламент. Очаква се последния да излезе с резолюция за увеличаване на вноските на страните членки от сегашните 1,1%  от БВП на 1,3% от 2021 година. Комисията от своя страна предлага минимално увеличение на вноската до 1,14% от БВП. Новоизбраната шефка на ЕК Урсула фон дер Лаен вече заяви, че ще работи за модернизация на бюджета на ЕС, като според нея постигането на една от  основните цели –Европа без въглища до 2050 г”, не би било възможно без да се повишат вноските на страните членки, и без заделянето на повече средства от националните бюджети.

През новата 2019 г. в държавната хазна е планирано да постъпят рекордните 43,9 млрд. лв. приходи, съобщават от ИПИ. Средно за един календарен ден българите ще изработват по 319 млн. лв., което означава, че ще са ни необходими 138 дни, за да попълним хазната. Казано с други думи, Денят на данъчна свобода през 2019 г. ще настъпи на 18 май. Това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за държавата и ще започнат да работят за себе си.

Датата е символичнаи показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде незабавно изземвано – ние я наричаме Ден на данъчна свобода, а по-света е известна като Tax Freedom Day. Въпросните 138 дни отразяват общите приходи в консолидираната фискална рамка за 2019 г., но има някои специфични моменти, които следва да се отчетат:

• Живеещите в България отново ще получат помощ от европейските данъкоплатци, които ще ги „отменят” за малко над 8 дни работа към държавата. Това отразява заложените в бюджета близо 2,7 млрд. лв. помощи от ЕС. Местните данъкоплатци ще работим до 9-ти май за държавата, а в дните до 18-ти май ще бъдем отменени от европейските данъкоплатци. Въпреки това деление ние се спираме на 18-ти май за официалната дата на данъчната свобода, тъй като тя с най-голяма точност отчита преразпределението през приходната част на бюджета;
• Освен изчислените 138 дни следва да отчитаме и планираните 2 дни за отработване, които отразяват заложения дефицит от 600 млн. лв. по консолидираната фискална програма. Традиционно през последните години в бюджета се залага дефицит, което означава, че държавата планира да харчи повече, отколкото събира като приходи. През последните три години обаче (2016-2018 г.) този дефицит не се реализира и бюджетите излизаха на голям излишък. Очакваме и през 2019 г. в бюджета да има излишък, което означава, че няма да има дни за отработване;

• Най-много дни през 2019 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 34 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни близо 17 дни. За осигуровките ще ни е нужен малко над месец – 24 дни за социално осигуряване и 9 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за близо 12 дни, а тези от корпоративни данъци – за малко над 8 дни. Други почти 7 дни ще работим, само за да платим държавните и общински такси.

През последните години се наблюдава устойчива тенденция дните, нужни на българските данъкоплатци да попълнят тяхната част от бюджета, да бъдат все повече и денят на данъчна свобода да идва все по-късно през годината. Това означава, че реално данъчната тежест в страната нараства. Преразпределението през приходната част на бюджета се планира да достигне 37,7%, което е най-високата стойност за последните 10 години. Пример за покачването на данъците са осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, за които отделяме все повече през последните години – през 2017 и 2018 г. имаше покачване на вноската за пенсия с по 1 процентен пункт на година, а през 2019 г. беше покачен максималният осигурител праг. За съжаление през последните 10 години, след въвеждането на плоския данък от 2008 г., нямаме примери за намаление на данъчната тежест у нас.

Сметката разпределя данъчното бреме върху абсолютно всички български граждани (включително деца, пенсионери и т.н.), но именно работещите понасят в най-голяма степен тежестта на хазната. За работещите българи данъчната тежест е близо 50%, тоест за тях Денят на данъчна свобода идва чак в края на юни.

Всеки може да изчисли своя Ден на личната данъчна свобода на специализираната страница „Моите данъци“ – www.kolkodavam.bg.

Липсващата яснота около плановете за бюджета на ЕС води до неяснота по отношение на средствата за ОСП, пише agrarheute.com. Преговорите за бъдещия бюджет се затрудняват и от предстоящия Brexit. По време на срещата на върха в ЕС през миналата седмица, страните членки категорично отказаха да подкреят амбициозните планове на финансовия комисар Гюнтер Йотингер. На специална пресконференция шефът на Германския съюз на земеделските производители Йоаким Руквид подчерта, че е важно да се постигне европейско единство за бюджета след 2021 година преди изборите за нов Европейски парламент през май 2019 година, като липсващите средства да се набавят от самите страни членки в бъдеще. В изявлението на държавните ръководители от последната им среща в Брюксел се казва само, че работата по постигане на единство по въпроса за бюджета за следващата финансова рамка трябва да продължи по време на предстоящото румънско председателство на Съюза.

По повод на актуалната тема за минималния осигурителен доход на земеделските производители, който се планира да се увеличи от сегашните 350 лева на 560 лева аграрният министър Румен Порожанов каза по време на обсъжданията на проектобюджета в парламентарната комисия по земеделие, че от министерството са изразили своята позиция, че предлаганото увеличение е много рязко, но че няма да предлагат други промени, и ще оставят парламента да се произнесе . Светлана Василева от ФНСЗ към КНСБ отново заяви, че синдикатите са против подобен рязък скок, така както са били и през 2015 година.

От проектобюджета става ясно, че се предвижда увеличение на заплатите в администрацията с 10%, като Василева изрази своите резерви, че всички служители особено онези от второстепенните структури на министерството ще го усетят. „Радваме се че се предвижда увеличение на работните заплати с 10%, но хората работещи на терен не се радват на големи заплати, и средната им заплата е с 300 лева под средната за страната. Не съм убедена, че всички тези хора ще получат подобно увеличение, защото например липсват обезпечени дейности  за агенцията по градушките”, заяви Василева. Освен това според нея ветеринарните лекари  на терен у нас не може повече да получава до 900 лева, защото в Европа  тази професия е една от най-престижните.

Планираните приходи на МЗХГ за 2019 година са 149,4 млн. лева, което е със 7,2 млн. по-малко в сравнение с 2018 година заради обособяване на ССА като самостоятелна бюджетна единица . Разходната рамка в бюджета на министерството е в размер на 192,9 млн. лева, в това число 137,9 млн. лева за земеделие и селски райони, 5,7 млн. лева за рибарство и аквакултури, 27 млн. лева за горите и 22,3 млн. лева за администрация.

Що се отнася до фонд „Земеделие” разчетите са за по-слаби приходи заради слабия интерес на фермерите към отпусканите нисколихвени кредити, за които и през 2019 година са предвидени 30 млн. лева. Общо очакваните приходи на фонда през 2019 година са в размер на 4,5 млн. лева, в това число дължимите от бенефициентите лихви по отпуснатите им краткосрочни заеми, приходите от застрахователни обезщетения и 4% премия от застрахователите. Заложените разходи за следващата година са в размер на 371 млн. лева, като в това число влизат300, 3  млн. лева за субсидии и трансфери за нефинансови предприятия.

„Земеделието не е само наливане на субсидии и пари за инвестиции. Който иска да се развиват различни отрасли като овцевъдство и други трябва да работи за създаването на общата стратегия, която е бъдещата перспектива пред ОСП”, това каза пред учените от Селскостопанска академия по време на днешния им празник аграрният министър Румен Порожанов.  Освен това според него една от темите с важно значение  е международното сътрудничество, защото навсякъде в Европа земеделската наука си сътрудничи с фермерите и администрацията. „Земеделието ще бъде все по-перспективен отрасъл, защото нуждата от висококачествена храна в света ще расте, ето защо България трябва да намери своето място в него”, допълни още Порожанов.

По-късно пред журналисти той  заяви, че през тази година най-голямото предизвикателство е било осигуряването на собствен ресурс на учените от ССА. „Ако през миналата година академията е имала приход от 3 млн. лева, то само до момента той възлиза на 12 млн. лева. Собственият приход им дава възможност за допълнителни разходи и да запазят и допълнят потенциала си”, каза министърът. През 20018 година се очаква академията да увеличи петкратно своите приходи. Анализите за стратегическия план който трябва да се направи за новия период  на ОСП по думите му не може да стане без учените от Селскостопанска академия.

От Сметната палата на ЕС са отчели  ниско ниво на грешките при разпределението на субсидиите от бюджета за земеделие, съобщава topagrar.com. Според годишния доклад на експертите от сметната палата за 2017 година, едва 2,4% от парите за земеделие са раздадени неправомерно.  Освен ОСП докладът покрива рибарската програма както и част от плащанията за екология и опазване на климата.  Експертите отчитат като цяло спад на нивото на разхищение на парите за целия бюджет на Общността до  2,4%. За сравнение през 2016 година това ниво е било 3,1% а през 2015 година- 3,8%. „ЕК прави всичко възможно средствата от бюджета да доведат до едно реално повишение на добавената стойност”, коментира комисарят по бюджет и финанси Гюнтер Йотингер. Той отново подчерта, че за постиагне на обща позиция по отношение на новата многогодишна финансова рамка на съюза е нужна подкрепата както на Европейския парламент, така и на Съвета  на ЕС.

Аграрният комисар Фил хоган не изключва възможността, страните членки да постигнат единна позиция по многогодишната финансова рамка за следващия седемгодишен период до март 2019 година, пише topagrar, „Всички искат пари, но решението за това кой колко ще получава, ще вземат Европейския парламент и страните членки”, каза Хоган  след края на последния съвет на министрите по земеделие в Австрия . Индикациите в момента показват, че именно в първата половина на предстоящото румънско председателство на ЕС ще може да се излезе с обща позиция за бюджета на Общността. Подобна позиция се споделя и от комисаря по финанси Гюнтер Йотингер. Сред големите предизвикателства  пред бъдещето европейско земеделие според германския министър на земеделието Юлия Кльокнр е справянето с обезлюдяването на селските региони,а нейната австрийска колежка Елизабет Кьостингер  отбеляза, че страната и ще направи всичко възможно да се постигне компромис по спорните въпроси по отношение на ОСП до края на австрийското председателство.

Европейската сметна палата определи в свое съобщение  планираното едностранно намаление на парите в бюджета за земеделие за следващия седемгодишен период  за критично, пише topagrar.  Според предложението на ЕК за периода 2021-2027 година за перо „Природни ресурси и екология’ са предвидени 63 млрд. евро, което ще доведе до намаляване на субсидиите за ОСП с 15%.  Добавената  стойност е прокламирана като един от водещите принципи за реформи в разходите на Общността. „За това не може и да става дума, но плановете на ЕК нито са разяснени, нито са обосновани с  оценка на добавената стойност  в програмите за разходите”, заяви при представяне на анализа  в Люксембург  Ян Грегор от Европейската сметна палата.

От  сметната палата адмирираха намеренията на Брюксел за създаване на по-голяма гъвкавост в бюджета след 2021 година. Според анализа на експертите предложената рамка на бюджета предвижда доста по-голяма гъвкавост за непредвидени рискове в новия период на многогодишната финансова рамка, но не спестява редицата проблеми, които може да породи това, че дискусията около новата финансова рамка е започнала преди от ЕС да са определени новите стратегически цели.

Кабинетът е отпуснал  допълнителни разходи в размер на  4,5 млн. лева към бюджета на аграрното  ведомство  за мерки срещу  болестта АЧС, става ясно от обнародвано в последния брой на ДВ министерско постановление. От тях 119,6 хил. лева са за разходи в сектор животновъдство., други 2,23 млн. лева са за покриване на разходи в бюджета за безопасността по хранителната  верига. Още 2,04 млн. лева са отпуснати по бюджета свързан със специализирани  дейности в горските територии. 100 хил. лева пък са предвидени за трансфер към бюджета на Селскостопанската академия.

12 страни сред които Австрия, Белгия, Дания и Ирландия са изразили несъгласие с параметрите на бюджета за еврозоната, съобщава UkrAgroConsult позовавайки се на Financial Times. Реакцията им е провокирана най-вече заради въпросите свързани с евентуалните фискални рискове, които възникват по време на разглеждане на проектобюджета.  Инициативата за общ бюджет на всички страни от еврозоната е по предложение  на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел, които излязоха с обща декларация на 19 юни за понататъчната пътна карта за реформи в Европейския съюз, включително и за формиране на общ бюджет за всички страни в еврозоната.

„Умереното съкращение на парите за земеделие не правят никого щастливи, но всички страни членки приеха предложението като основа за следващи дискусии”, заяви пред представители на медиите в брюксел финансовият комисар Гюнтер Йотингер, който призова страните членки да превърнат в приоритет европейския бюджет за следващия седемгодишен период, в който въпреки опитите за неговото модернизиране аграрната политика и кохезионните фондове ще останат сред основните му приоритети. „Целта ни е опростяване на бюджета за земеделие’, подчерта Йотингер, цитиран от topagrar. Както е известно в периода до 2027 година сред основните предизвикателства, с които Общността ще трябва да се справи са миграцията и сигурността на границите. „Само ако   страните членки постигнат бързо разбирателство по отношение на параметрите на бюджета до 2027 година, няма да се стигне до прекъсване на плащанията за финансовата 2020/21 година”, поясни Йотингер.

Йотингер предложи увеличаване на средствата за сближение на регионите в южноевропейските страни за сметка на Източна Европа, информира euractiv.de. Чрез последните две разширявания на Общността през 2004 и 2007 година средствата от структурните фондове допринесоха за задълбочаванията между Севера и Юга, което в момента се забелязва основно в Италия. Това е един от аргументите на финансовия комисар за пренасочване на повече средства след 2020 година за преодоляване на тези различия. „ Най-големите получатели на финансова подкрепа досега са я използвали правилно”, каза пред депутатите от ЕП в Страсбург вчера Йотингер, допълвайки: „Полша, Словакия и Балтийските страни според нашето предложение трябва да получат по-малко пари през следващия програмен период защото са повишили своята конкурентноспособност”.  Другите страни, които в последните години преминаха през период на стагнация в икономиката според предложението на ЕК ще получат повече пари.

С поредното предложение на Йотингер се потвърждава очакваното намаляване а бюджета за аграрната политика и кохезионните фондове с по около 5%, като предстои ЕК да излезе с допълнителни детайли по тази точка. Бюджетът традиционно е една от най-сериозните теми, предизвикваща търкания между различните европейски институции, като решение за  него трябва да вземат освен отделните страни членки и ЕП. Някои депутати вече се включиха с остри критики по направените от Йотингер предложения за бюджета.

Делът на Общата селскостопанска политика в общия бюджет на ЕС през следващите седем години ще намалее с 1/3, пише agrarheute.com. Съгласно направените от комисаря по бюджет и финанси Гюнтер Йотингер предложения за съдържанието на многогодишната финансова рамка, за земеделие в следващия седемгодишен период трябва да бъдат заделени общо  365 млрд. евро. В гаранционните фондове за фермерите ще влязат 286,2 млрд. евро, а за развитие на селските региони са предвидени 78,8 млрд. евро. Според плановете на финансовия комисар директните плащания ще продължат да са основна съставна част от ОСП и през новия период, въпреки че поради обективни причини ще се наложи лекото им орязване. Намаляването на размера на диектните плащания на хектар ще бъде преразпределено между отделните страни членки.  За всички страни в които директните плащания са под 90% от средните за ЕС ще има дупка от 50% между сегашния размер и 90% от средните за ЕС директни плащания

Комисарят по финанси и бюджет Гюнтер Йотингер призова страните членки да са гъвкави по отношение усвояването на европейския бюджет и да вземат бързи решения, информира Euraktiv. Той представи вчера в Брюксел вижданията си за съдържанието на многогодишната финансоварамка на ЕС през следващите седем години. „Предвиждаме бюджетни съкращения, които могат да доведат до протести от някои”,заяви той. Според него обаче в крайна сметка е трябвало да се стигне до някакво общо решение, и най-лошото би било ако Европа останеше без нова рамка на бюджета. Комисарят  потвърди предварителните информации , че съкращенията в бюджетите за аграрната и кохезионна политика ще са умерени- по около 5%. Йотингер не изключи възможността за известно поскъпване на храните. В същото време според него  в редица области Брюксел трябва да води „по-добра” и „ефективна’ политика на инвестиции. Като цяло за периода до 2027 година се предвижда по-висок бюджет за ЕС заради повишените инфлация и разходи.

В крайна сметка вноските на отделните страни в общия бюджет на ЕС след 2021 година ще са между 1,08 и 1,1% от БВП, въпреки че малко преди представянето  на проектопредложенията   на ЕК за новата финансова рамка за следващия период от седем години от ЕП предложиха вноските на отделните страни да достигнат до 1,3%.

В текущия седемгодишен период страните от ЕС разполагат с общ бюджет от 1087 млрд. евро, който както стана ясно ще бъде намален в следващия период  заради излизането на Великобритания. Това ще наложи намаляване на средствата за някои политики за сметка на други като отбрана и сигурност. Сред тези за които се предвижда намаляване  на средствата  са и директните плащания за фермерите, като  се предвижда средствата за тях да бъдат съкратени с около 5%. В  текста на проектобюджета се казва  че правовата държава трябва да е гаранция за един по-надежден финансов мениджмънт и едно реално европейско финансиране”. Според Брюксел независимата съдебна власт трябва да е гаранция за прозрачни процеси при констатирани случаи за злоупотреби с европейски пари. Мерки за обвързване на европейското финансиране със развитието на правната система се очаква да бъдат предприети основно спрямо Варшава и Будапеща.

Само дни преди на 2 май да бъдат обявени първите предложения за съдържанието на многогодишната финансова рамка за периода до 2027 година, комисарят по бюджет и финанси Гюнтер Йотигер хвърли известна светлина върху евентуалните намаления в парите, които се очаква да има за земеделие и кохезионните фондове. Те според него ще са „умерени”, но „заслужаващи да бъдат отбелязани”. Това информира topagrar. Както е известно само излизането на Великобритания от Общността ще доведе до бюджетен дефицит от 14 млрд. евро годишно.  ЕК предлага този дефицит да се запълни частично от повишаване на вноските на отделните страни членки, и частично от съкращаване на разходите, което би означавало, намаляване на парите за земеделие след 2021 година с 6%. Земеделието и кохезионите политики ще останат сред водещите разходни пера в бюджета на ЕС, но в бъдеще ще трябва да се осигурят средства и за нови дейности.