Тагове

Европа остава зависима от вноса на храна за животните

Продължават реакциите след обявените вчера ответни мерки от Брюксел на въведените от администрацията на Доналд Тръмп мита за вноса на алуминий и стомана от ЕС.

Намерението на Брюксел да въведе мита които да обхванат и вноса на американска царевица и соя обаче могат да ударят европейското животновъдство, пише „Ройтерс“, позовавайки се на позицията на
индустриалната асоциация FEFAC .

Причината за прогнозирания негативен ефект от мерките на Брюксел въргу европейското животновъдство е, че Европа е зависима от вноса на животински фуражи, а от друга страна САЩ е основен доставчик на соя и царевица за европейския пазар.

Според индустриалната асоциация EFAC, която представлява производителите на фуражи за добитък, браншът може да подкрепят договореното споразумение между ЕС и САЩ, като се избягват митата.

Търговският дефицит на САЩ в търговията със селскостопански продукти според производителите на фуражи може да се намали като се увеличи износа за европейския пазар от сегашните 4 млрд. Долара, на 8 млрд. долара.

След влизане в сила на митата, една от страните в ЕС които може да пострада е Испания, която е основен вносител на американска царевица. В търговията в сряда, цените на фючърсите на американската царевица се понижиха, като търговците смятат, че митническата политика на Тръмп може да засегне американския изноз.

Решението за въвеждане на вносни мита вече търпи първи критики

Заради въведените от ЕС мита върху вноса на фуражни добавки от Китай, цените на храните за животни поскъпват с което могат допълнително да натоварят земеделските производители, информира agrarheute.com. Проблемите за животновъдите идват от липсата на алтернативи на китайския внос на фуражни брашна богати на аминокиселини.

От средата на миналия месец ЕС въведе вносни мита в размер на 85% за вноса на фуражни добавки с аминокиселини от Китай, като голяма част от разходите оказват влияние директно върху цените на фуражите.

Увеличението на цените достига до 30 евро на 100 кг

Според информации на земеделски производители, търговците споделят за увеличение от 10 до 30 евро за 100 килограма фуражни добавки.

Предприетите мерки от страна на Брюксел относно вноса на фуражни добавки от Китай вече срещат критики основно от политици от десния политически спектър,, които цитират изследвания според които зависимостта на ЕС от китайския внос достига до 70%.. Според тях подобна зависимост представлява риск за продоволствената сигурност, и те имат намерения да изискат от ЕК конкретни мерки за намаляване на рисковете за продоволствената сигурност и запазване конкурентноспособността в сектора на животинските фуражи.

В парламентарно питане, депутати поискаха от ЕК да представи реални данни за зависимостта на блока от китайския внос на фуражни добавки и дали европейската индустрия може да намали тази зависимост.

Както е известно Китай доминира на глобалния пазар на фуражи и фуражни добавки, ето защо въведените от Брюксел импортни мита предизвикват сериозни грижи в сектора. Критики към решението на Брюксел за обмитяване на китайския внос дойдоха освен от политици и от браншови организации като Германския съюз за изхранване на животните и Европейския съюз на производителите на фуражи.

В съвместна позиция те поискаха от ЕК незабавно да свали антидъмпинговите мита за вноса на фуражни добавки от Китай. Според източници от Брюксел обаче не е възможно да се покрият антидъмпинговите мита върху стоки от които има подобна голяма зависимост.

Както е известно натиск за въвеждане на подобни мита върху Брюксел е оказала Франция, чрез местен голям производител на фуражи, който не може да се конкурира с цените на китайските фуражни добавки. .

От браншовите организации на производителите искат от ЕК да бъдат предвидени целенасочени инвестиции за повишаване на европейското производство на фуражни добавки съдържащи лизеин, защото ако производителите на фуражи се откажат от влагането им в храната за животни ще се стигне до увеличаване на вноса на соя с което да се подтисне и европейското производство на алтернативни протеинови продукти като рапичен шрот.

Потребителите са разтревожени заради евентуално съдържание на токсични вещества в добавката

Британски потребители заплашиха с бойкот продукцията на датско-шведския млекопреработвателен гигант Arla заради нова хранителна добавка във фуражите на животните, за която е установено, че може да намали емисиите на метан при млечните крави с до 30%, съобщава „Ройтерс“.

Според тях добавката произведена от нидерландската компания DSM-Firmenich, съдържа токсични вещества, които са вредни за кравите и фермерите, и чиито следи остават в млякото.

В отговор на твърденията от млекопреработвателния гигант излязоха със специално изявление, в което опровергаха тези твърдения и заявиха, че въпросната хранителна добавка е безопасна, което е било установено с щателни тестове. От Arla твърдят, че добавката е одобрена както от европейските, така и от британските и американски органи за безопасност на храните. Оттам също опровергават информацията, че разработката е свързана с името на Бил Гейтс, инвестирал в проект на друга компания за разработка на подобна хранителна добавка наречена – „Румин 8“.

Междувременно в социалните мрежи се разпространяват съобщения, че продуктите на компанията са свързани с проект на Бил Гейтс и се съветват потребителите да ги избягват и да купуват само местна продукция.

ООН призовава за прилагане на иновации за съкращаване емисиите от метан

С цел намаляване на емисиите от метан,, от ООН излязоха с призив за насърчаване на разработките на подобни хранителни добавки за фуражи, чието използване може да намали емисиите от метан в животновъдния сектор с 20% годишно. По данни на експертите от 90-те години насам глобалното производство на метанови емисии е нараснало с 25%.

Според Джералдин Мачет, бивш съизпълнителен директор на компанията производител, подетата срещу нея кампания може да попречи на производителите на месо и мляко да въведат подобни добавки.

Според „Ройтерс“ производството на метанови емисии в хранителната индустрия остава „бяло петно“, защото ако 82% от най-големите производители на протеини в света са решили да направят данните си за производството на Co2 емисии публични, едва 5% от тях са решили да публикуват данни и за производството на емисии от метан, три от които са установили конкретни цели за редукция на произвежданите количества.

През 2023 година някои от най-големите компании производители на млечни продукти като „Нестле“, „Лакталис“ и др. влязоха в специален алианс, като обявиха, че ще декларират какви количества метанови емисии произвеждат годишно. Този съюз обаче не ги задължава да предприемат конкретни мерки за намаляване на вредните метанови емисии.

Шест австрийски компании от сферата на агроиндустрията, животновъдството и биотехнологиите представиха днес бизнеса си пред български фермери на специален форум в София организиран със съдействието на посолството на Австрия и и Австрийският аграрен клъстър. В Клъстъра се включват 20 компании и организации, част от агрохранителнатаверига, които предлагат експертиза по международни проекти, индивидуални решения за интегрирани проекти, най-доброто от австрийския опит в сферата на биотехнологиите и услуги и възможности за участие в международна мрежа от партньори.

И със своя модел на земеделие, концентриран особено към малките и семейни стопанства основно в животновъдния сектор, Австрия има какво да предложи като ценен опит и полезно ноу хау на българските фермери. Тъй като 90% от близо 60 хил. животновъдни стопанства в страната са малки семейни ферми. По време на форума г-н Херман Визер, генерален мениджърна Австрийския аграрен клъстер подчерта особено важната роля на биоземеделието, като между 20 и 25% от стопанствата в животновъдния сектор са тъкмо биологични. Освен малките семейни стопанства които разглеждаме като основна ценност на австрийското земеделие, ние разчитаме особено много и на сектора на биопроизводството, като между 20 и 25% от стопанствата ни произвеждат биологична продукция“, заяви той.

От Австрийския аграрен клъстър планират да организират специално обучение за заинтересовани лица, фирми и земеделски производители. Представители на австрийски компании като Agrar Productions & Consultin, Brantner, Schauer, Schaumann и Cimbria разказаха повече не само за дейността си свързана с предлагане на различни решения, било технически или инжинерингови , било такива директно свързани с оптимизиране на дейностите в самите стопанства, така че с въвеждане на иновации да повишат своята устойчивост.

И ако Agrar Productions & Consultin, са специализирани в сферата на производството на хранителни добавки, имуностимулатори и пробиотици, които да се използват като съставки във фуражите за животни, то от фирма „Шауер“ разказаха за това, какви системи за изхранване предлагат за различни видов животни- от свине и говеда до риби, като освен това предложиха и цялостни решения за организиране на изхранването на животните , възможности за почистване чрез роботи и създаване на специални хранителни коридори, които да позволят спестяване на до 50% от използваните фуражи. В тяхното портфолио са включени и специални системи за разстилане на слама.

Друга компания тясно специализирана в предлагането на решения за изхранване на животните е Schaumann, предлагаща добавки за индивидуално изхранване на животните. Тя присъства у нас вече 20 години като е един от лидерите в света в този бранш с дял на пазара в Австрия от над 30%. Наличието на собствени научни и развойни центрове е позволило на компанията да увеличи производството си през последните две години. „Ние разработваме продукти в сферата на биотехнологиите повече от 90 години, като последното което представихме пред българските производители са специални добавки за концентриран фураж, съдържащ силаж, сенаж или люцерна.“, сподели пред Nivabg.com Д-р Драгомир Жеремич. Благодарение на използването им фермерите могат да съкратят производството на концентрирани фуражи от осем на две седмици, което води до намаляване на процеса на ферментация и позволява по-голяма концентрация на енергия и протеини във фуражите.

Съкращаването на процеса на производство води от своя страна до намаляване и на разходите за производството им и намалява рисковете за животните от протичане на различни метаболитни процеси като ацетоза или кетоза и повишава имунитета на животните.

„Освен че сме се специализирали в сферата на производство на ензими, органични киселини и пробиотици за храна на животните, ние притежаваме и патент за производство на лизинати, чието използване като съставки за фуражите води до увеличаване на качеството на млякото при говедата или спомага за повишаване на прираста при отглеждане на свине“, добавя още той.

Друга част от дейността им е свързана с оптимизацията на биогаз централи, като с нейни продукти е оптимизирано производството на около 50% от всички биогаз централи в Германия.

Сред представилите се пред земеделските производители компании бе и genetic Austria, лидер в производството на семенен материал и животни за разплод основно от направленията на месодайното и млечно говедовъдство. Предлагат продукцията си в над 60 страни по света, като само през миналата година са изнесли близо 2 500. животни за разплод, в това число и около 100 животни за България. Отглеждат различни породи за разплод сред които и „Флекси“ , една от най-разпространените в Австрия породи говеда.

Що се отнася до компаниите предлагащи инженерингови решения, с подобна дейност се представиха Cimbria произвеждаща машини и инсталации за съхранение на зърно. Energotest Austria, специализирана в предлагането на инженерингови решения за тестване и технически прегледи на земеделска техника и Brantner, специализирала се в производството на различни ремаркета. Днес и утре предстоят още две срещи на представителите на австрийските компании със земеделски производители в Пловдив и Стара Загора.

Милиардерът и съосновател на „Майкрософт“ Бил Гейтс е инвестирал 12 млн. долара в австралийския стартъп Rumin8, който иска да разработи алтернативни фуражи за изхранване на едрия рогат добитък базиран на водорасли и с това да допринесе за намаляване на емисиите от метан. Това съобщава UkrAgroConsult.

Гейтс е убеден, че животновъдството е с основен принос за промените в климата и е решен да се бори с негативните тенденции като подпомогне за осъществяване на промени в храненето на кравите. Основателите на Rumin8 смятат, че с вкарването на водорасли в храната на животните ще се допринесе за значително намаляване на вредните емисии отделяни в околната среда от производството на земеделска продукция. Австралийската компания вече е разработила хранителна добавка за фуражите основана на водорасли. Технологията на компанията е била оценена и от предприемачи като Джеф безос и Джек Ма.

Притесненията за климата не са без основание, тъй като отделяните вредни емисии водят до затопляне на планетата, като приносът за затопляне на Земята на метана за период от сто години е с между 28 и 34% по-висок отколкото на останалите парникови газове. Досега се смяташе, че газовете изхвърляни от кравите са с най-голяма концентрация на метан, но според последните проучвания когато кравите се оригват, изкарват най-много метан в околната среда.

Някои компании като Cargill вече се опитват да се справят с този проблем, като се планирана пазара да се появят специални устройства за поглъщане на метан. Такова устройство подобно на маска е разработено от британска стартъп компания, според която използването му може да доведе до съкращаване на емисиите от метан с над 50%.

Според доклад на пазарния анализатор Allied Market Research се очаква бърз растеж през следващите години на пазара на продукти с протеин от насекоми, съобщават от Асоциацията на насекомовъдите в България. Според анализа им се очаква пазарът на продуктите от насекоми за фураж се прогнозоира да достигне 2,2 млрд. долара до 2031 година. В доклада се посочват и глобалните лидери в новосъздадената индустрия, сред които е и българската компания „Насекомо“. Тя се нарежда сред световни компании в сектора като AgriProtein Holdings, Protix, Enterra Feed, entofood, InnovaFEED, Ynsect,

Една от основните причини за очаквания бърз растеж на този пазар са хранителните качества на насекомите, използвани в диетите на селскостопанските животни. Ларвите на черната муха-войник, брашнените червеи, копринените буби и скакалците предлагат между 42%-63% по-високо съдържание на протеин в сравнение с традиционните ресурси като соево и рибно брашно. Ако сегментът на брашнените червеи доминира на световния пазар през 2021 г. с пазарен дял от над 32%, то продуктите от ларви на черната муха-войник ще са най-бързо растящият сегмент през прогнозния период до 2031 година.

Причина за растежа на пазара на фуражите с протеин от насекоми е и засилващият се интерес от страна на птицевъдния сектор, който до голяма степен стимулира развитието на производството на продукти от насекоми. Протеинът е необходим за здравословния метаболизъм на животните, а дефицитът му намалява тяхната продуктивност. Това според доклада също е решаващ фактор за стимулирането на пазара на храните за животни, съдържащи протеини от насекоми. Натискът за нововъведения в агроиндустрията, които да допринасят за по-ниско въздействие върху околната среда допълнително допринасят за растежа на пазара, се посочва в доклада. Entobel и други.

Заради недостиг на фуражи, гръцките фермери са започнали директен внос на фуражи от страната ни, съобщи БНР. В южната ни съседка вече изпитват недостиг на фуражи за изхранване на животните и са се принудили да внасят български фуражи въпреки високата му цена и големите транспортни разходи.

В информацията се цитира мнението на председателя на браншова организация на животновъдите на остров Наксос, според който високите цени на горивата, фуражите и транспорт поставят под въпрос съществуването на животновъдството. В резултат на това се стига до намаляване на поголовието, като животновъдите настояват за бърза реакция от страна на гръцкото министерство на земеделието

Количеството мляко също е рязко спаднало, а от там и постоянното покачване на цените на млечните продукти. Литър мляко покачи до цена 1 евро и 50 цента, което не е рентабилно за производство на кашкавал и сирене. С 30% е намаляло количеството на месото за вътрешния пазар.

„С цялото ми уважение към господин Иван Христанов, но изказването му от тази сутрин по Българска национална телевизия. БНТ, относно кой иска да купува зърно от държавата и кой се е отказал, бе подвеждащо и невярно“пише в своя профил в отговор на заместник министъра на земеделието Даниел Божанков, председател на Асоциацията на птицепроизводителите.

Според него на всяка проведена среща с представителите на министерството , представители на птицевъдите и свиневъдите са заявявали подкрепата си за закупуване на зърно от държавата за животните като „единствена спасителна сламка“ за двата сектора, използващи най-много фуражи..

Припомняме че още при изслушването на представители на министерството в парламента в средата на миналия месец, като аргумент срещу купуването на фуражно зърно от държавата беше посочен именно нежеланието на животновъдите .

От двата сектора са потвърдили това си становище и по време на последната среща в министерството с техни представители. „Отношението на Министерство на земеделието към сектори птицевъдство и свиневъдство е дискриминативно и умишлено неглижиращо и не ни оставят друг избор освен да протестираме“, пише още той. Според него ситуацията пред която са изправени птицевъди и свиневъди крие рискове за продоволствената сигурност на страната заради липса на гаранции за доставките на птиче и свинско месо и яйца. Причината е увеличаването в пъти на цените на ползваните от производителите суровини и фактът, че те продължават да произвеждат и продават на загуба и под себестойността и своята продукция.

Цените на фуражите в Русия могат да нараснат с между 20 и 30% , информира „Зерно Онлайн“ позовавайки се на браншовия съюз на производителите на фуражи. Освен това оттам очакват дефицит на някои ключови добавки в храните за животните.

„Очакваме повторение на ситуацията от есента на 2021 година когато фуражите на вътрешния пазар рязко поскъпнаха“, заяви по време на специализиранна конференция председателят на организацията Дмитрий Грачев. Тогава месечните загуби от така наречената криза с аминокиселините за фермерите надминаха 10 млрд. рубли. В началото на март например се появиха съобщения, че цената на соевия шот се е увеличила с 1/4.

Иновативни компании вече са в търсене на различни алтернативи, които да се включват във фуражите на животните. Телеграм каналът „Гоород будущего“ съобщава за австралийската компания North Atlantics Organics която вече предлага в храната на животните да се използват водорасли от вида Asparagopsis. В момента приложението им в сферата на животновъдството се ограничава до подобряване на репродуктивността на животните и увеличаването на млеконадоя.

По време на своите проучвания, учените се натъкнали на още едно полезно свойство на водораслите- използването им води до намаляване изхвърлянето на емисии от метан. Според последните данни 1/3 от произвежданите метанови емисии се падат на животновъдството, но при условие че в храната на животните се включат като съставка Asparagopsis, изхвърлянето на вредни емисии се редуцира с 40%. За използването на подобни водорасли като храна за животните обаче има някои трудности, като например трудното им добиване в естествени условия. Ето защо изследователите експериментират с тяхното отглеждане.

Тъй като водораслите се явяват един от най-естествените и универсални източници на витамини и и минерали, търсенето им в глобален мащаб бележи непрекъснат растеж. По данни на специализираният портал The Dairy News продажбите на водорасли в САЩ само до 2024 година могат да нараснат до 10 млрд. долара. Отбелязва се голямо търсене на водорасли във всички сектори на пазара както в САЩ и азиатските страни, така и в Европа. . Освен че са богат източник на полезни аминокиселини и антиоксиданти, учените са доказали вече, че дори минималната им употреба като съставка във фуражите, може да намали изхвърляните вредни емисии с до 99%.

Компании като британската Hebridean Seaweed Company Limited се опитват да отговорят на увеличаващото се търсене на водорасли, като увеличават производството си. Тя се явява най-големият преработвател на морски водорасли на Острова, като от 2006 година тя произвежда продукти от морски водорасли както за добавка към фуражите, така и за подобрители за почвата и за медицински и козметични продукти. Годишното и производство в момента възлиза на 6 хил. тона като изнася част от продукцията си по целия свят. Ръстът на търсенето обаче може да доведе до увеличаване на капацитета на производство. 95% от нея е предназначена за селското стопанство. За да произвежда водорасли, компанията подписва специални договори с държавата, а използването на механизация значително улеснява производството им.

Русия е забранила временно вноса на фуражи и добавки към тях от България информира „Зерно Онлайн“. Мярката се въвежда от руската служба по ветеринарен и фитосанитарен контрол „Росселхознадзор“ и ще важи от 21 октомври за всички български предприятия. Решението идва вследствие на незадоволителните инспекции, направени между 16 и 19 август тази година от руска страна на български предприятия за производство на фуражи.

Сред посочените причини за налагане на забраната е, че страната ни не упражнява контрол върху вноса на растителни суровини от трети страни. за наличие на ГМО компоненти. Освен това в проверените предприятия липсва проследяемост на всички етапи в производството на фуражи. Също така сертифицирането на фуражите предназначени за износ в Русия не са съпътствани от съответните лабораторни проби, които да потвърждават, че отговарят на съответните показатели за безопасност.

В информацията се казва, че въпросът за ново допускане на българските фуражи на руския пазар ще подлежи на разглеждане след отстраняване на констатираните нарушения и предоставяне на „Росселхознадзор“ на всички необходими документи.

Европейската комисия отчете, че през изминалата 2019/20 стопанска година се е увеличило търсенето на протеинови фуражи, съобщава AgPress.eu. Според публикувания вчера отчет търсенето на протеинови фуражи е нараснало с 2 млн. тона спрямо предходната стопанска година до 84 млн. тона. Наличието на повече груби фуражи е допринесло за увеличаване на 78% на собственото производство, но все пак се отбелязва, че недостигът на рапица е оказал натиск върху производството на фуражи.

Грубите фуражи като царевица за трева и силаж остават основният източник на фуражни протеини, представляващи 45% от общата употреба на фуражи в ЕС, увеличение с 2% в сравнение с 2018/19. Делът на всички храни с маслодайни семена е намалял с 1%, което представлява 25% от общата употреба на фуражи в ЕС. И накрая, зърнените култури продължават да се предлагат в достатъчно количество, при 20% от общото използване на фуражите.

ЕС успява да задоволи вътрешното потребление на груби фуражи в животновъдния сектор на 100%, но при маслодайните фуражи вътрешното производство възлиза едва на 24% .Кризата COVID-19 предизвика силен спад в търсенето на биогорива и намали наличието на рапично брашно (-7%), частично компенсирано от по-големия внос на соя. В категорията на зърнените култури е използван повече ечемик за фураж (+ 6%). Ечемикът беше широко използван поради слабото търсене в сектора на пивопроизводството поради спада на консумацията на бира по време на кризата COVID-19.

Има само ограничена взаимозаменяемост между протеини от различни категории, например между протеини от зърнени култури и груби фуражи и протеини от соево брашно. Поради своите аминокиселинни характеристики, соевият протеин се използва по-ефективно от другите растителни протеини в храненето на животните. Освен това грубите фуражи като основно захранване са изключително подходящи за преживни животни.

Данните за съдържанието на протеини подлежат на годишни и регионални изменения и трябва да се считат за средни стойности. Това се отнася особено за посевите и грубите фуражи.

За пръв път от девет години през 2019 година е регистриран спад в производството на фуражи в световен мащаб, като сред причините за това е върлуващата Африканска чума по свинете, съобщава topagrar.com. Това показват данните от проучването „Global Feed Survey 2020“ , проведено сред 29 500 фуражопроизводители от 145 страни по света. Така през 2019 година спрямо 2018 година производството на фуражи е намаляло с 11,7 млн. тона до 1,13 млрд. тона.

Само производството на фуражи за свинете с е свило с 11% до 260,9 млн. тона.

Заради АЧС особено силен спад от 26% в производството на фуражи е регистрирано в Азия и Пасифика до 93,3 млн. тона. Само в най-засегнатата от чумата по свинете азиатска страна Китай производството на фуражи е спадналп с 35 процентни пункта до 51,7 млн. тона. Сривът в производството на фуражи за свинете в засегнатите от АЧС региони е компенсиран с по-високо производство на фуражи за другите видове животи. „Последиците от АЧС ще са дълготрайни, и изхождайки от това, че и източниците на протеини намаляват казва един от авторите на проучването.

Така например производството на фуражите за храна на кокошки през миналата година са се увеличили с 0,9 процентни пункта до 307,3 млн. тона, като най-силно увеличение е било регистрирано в Латинска Америка. Увеличение е имало и в производството на фуражи за храна на едрия рогатдобитък- до 115,4 млн. тона за животните за угояване и 129,9 млн. тона за млекодайните крави. Най-голямо увеличение в производството на фуражи от 54% е имало в Северна Америка.

Европейската комисия отчита спад в потреблението на фуражи през 2018/19 година, като основните причини са както засушаването в Европа през 2018 г. така и намаляването напоголовията от свине и говеда. Това съобщава AG Press.eu. Самозадоволяването и общото предлагане  с фуражи е паднало от 85 на 79% при намаляване на грубите фуражи за сметка на увеличения внос на царевица. Общото предлагане на фуражи е паднало с 4% до 80 млн. тона заради намаляването на поголовието от едър рогат добиък и свине.

Грубите фуражи като царевицата за трева и силаж остават основният източник на фуражни протеини, представляващи 42% от общата употреба на фуражи в ЕС. Делът на маслодайните култури във фуражите нараства с 1%  за рапицата и соята съответно до 23 и 26%. Въпреки че страните от ЕС успяват да задоволят вътрешното потребление на фуражи ъс собствено производство, те произвеждат едва само 26% от маслодайния компонент- основно рапица и соя. По отношение на маслодайните култури като компонент на фуражите се наблюдава използването повече на соя, отколкото на рапица и слънчоглед.

Силажната царевица е една от най-важните съставки в храната на млекодайните крави. Специализираният портал agrarheute.com дава няколко ценни съвета, които ако земеделските производители спазват ще се предпазят от  нежелани загуби на силажа. Преди всичко за да запази високите си хранителни качества, силажната царевица трябва да бъде правилно и оптимално  съхранявана.

Основната цел при използването на силаж като съставка в храната на животните е да намали нивото на ph на фуражите благодарение на съдържанието на киселини,  и да спира процеса на микробиологично разлагане. Основните трудности със силажната царевица настъпват до третата-четвъртата седмица след отварянето на балите и е свързано с освобождаването на топлина, вследствие на навлизащия в празните пространства и порите на растенията кислород. Той измества въглеродния двуокис и създава условия за растеж на квасните гъбички, които добавят към остатъчните захари етанол и въглероден диоксид, в резултат на което, започва процес на отделяне на топлина. Нерядко това води до загуба на целия фураж.

Между начина на съхраняване на силажната царевица (гъстотата) и дълбочината на проникване на кислорода в порите има тясна връзка, особено при съхраняване на царевица с гъстота под 180 кг/куб.м суха маса, което може да доведе до процес на интензивно проникване на кислород и това да провокира образуването на гъбички.

Ето защо земеделските производители трябва да обърнат внимание на гъстотата на съхранение на силажната царевица, като спазват следните пропорции;

• При 35% съдържание на суха маса в силажа, съдържанието на кубичен метър да е 230 кг суха маса;
• При 30% съдържание на суха маса в силажа, съдържанието на кубичен метър да е 270 кг суха маса;

Вече не се практикува максималната стойност от 30 см гъстота в балите, поради все по-голямата реколта от царевица, и мощността на машините, които вече за час могат да доставят в силозите за съхранение между 80 и 100 тона силаж на час. Добавката на различни вещества при силиране на царевицата като карбамид, киселини и биологични средства могат да окажат въздействие и да предотвратят процесите на отделяне на топлина.

Влияние върху тях при всички случаи оказват също  класическите химически средства за консервиране като бензоат , калий и др., но използването им ще повиши разходите на фермерите (цената често е по 0,5 евро на тон), и те се прилагат като средства за цялостно третиране на силозите  за съхранение на силажите. Алтернатива на тях могат да бъдат биологичните средства, съдържащи хетероферментационни киселинни бактерии. Такива могат да са Laktobacillus buchneri, които да доведат до отделяне на оцетна киселина, която от своя страна да ограничи образуването на гъбички.

На базата на иновативна австралийска технология, у нас вече е разработен специален тревомат, позволяващ на фермерите сами и независимо от условията да произвеждат свеж фураж 365 дни в гоината, съобщава  Inteliagro.bg. Произведените с TrevoMat фуражи се характеризират с висока хранителна стойност, както за домашните животни – крави, птици, коне, свине, овце и кози, така дори и за животните от зоопарка. Фуражът  с TrevoMat се произвежда в непрекъснат цикъл през цялата година, без значителни разходи, с минимално участие на труд.  Виж видеото.

https://www.facebook.com/stanimir.stoycheff/videos/10219080550111619/

Всеки втори тон или 47% от произведените през 2018/19 стопанска година количества зърно е отшъл за фураж на животните, съобщава topagrar.com.  Въпреки известното увелкчение според  даните на Международния съвет по зърното адва  1/10 от произведените количества зърно  отиват за производство  на биодизел. Високите цени на зърното са предпоставка за това, по-малки количества да отиват зо производство на биодизел, преди фермерите да са се запасили с достатъчно  за храна на животните. Освен това високият потенциал на хранителната индустрия е гаранция за това, че по-голяма част от зърното ще отива и за напред предимно за храна.