Тагове

Засушаването и високите температури доведоха до поява на слънчеви пригори и изсъхване на лозите на места

„По отношение на добивите можем да кажем за сега, че те се различават в зависимост от различните сортове грозде, тъй като те са с различна устойчивост на засушаване. Освен това зависят и от региона , насажденията, почвения тип , защото има например почви, които по-бързо изпускат влагата, и такива които я задържат. Като цяло обаче мога да кажа, че добивите са доста по-ниски“, сподели пред Nivabg.com доц. Николай Генов от ИЛВ Плевен.

Друг негативен фактор в резултат на промените в климата според него са високите температури, които са довели до по-ранна беритба на гроздето,което по-късно може да окаже влияние и на качествата на вината.

„Като година тази е много особена за нас, защото започна с много ранна вегетация на лозите. Всички фенологични фази вървяха с по две или три седмици по-рано, след което имаше известно забавяне през май когато имаше дъждове и температурите паднаха. С началото на периода на засушаване температурите се повишиха до над 35 градуса. В комбинация с ниската атмосферна влажност и силното слънцегреене доведоха до засъхване на някои лозя, които са на неполивни условия и там където се откриха гроздовете се стигна до слънчеви пригори както по листата, така и по плодовете“, сподели още ученият.

Съчетаването на сухо и горещо време според него поне е предпазило лозовите насаждения от обичайните гъбични болести, поради липса на условия за появата им. Според него ще става все по-належащо в подобни условия за поливане на лозите при условие, и че липсва добро запасяване на почвите с влага при сухи и безвалежни зими.

„При условие че валежите са интензивни и за кратко време пада много количество вода, те не са толкова ефективни за растенията, защото почвата не може да се запаси с влага толкова бързо, и тя изтича по наклоните“, добави още доц. Генов.

По думите му при условие, че съораженията за напояване не се подновиха във времето, а бяха премахнати и сега ако не се използват средства от плана за възстановяване и развитие за инвестиции в напояването, ще трябва държавата да инвестира, защото с промените в климата периодите на засушаване ще зачестяват.

„За качеството на вината ще могат да се произнесат енолозите по-късно, но ние все пак можем да се радваме, че имаме някакво грозде, защото на някои места лозовите масиви пострадаха от бури и градушки. Ние също имахме известни щети от подобни неблагоприятни явления, но все пак успяхме да приберем някаква реколта“, каза в заключение доц. Генов.

Нов полеви метод за откриване на Botrytis cinerea в грозде за минути

Нов метод на за изследване на качеството на въздуха в лозовите масиви, разработен от изследователски екип от университета в Камбера ще позволи да се открива наличието на Botrytis cinerea в лозята само за няколко минусти, съобщава unsw.edu.au.
Botrytis cinerea е често срещан вид гъбичка, която може да повлияе на качеството на виното.

„Всяка гъба излъчва следи от летливи биосигнатури, така че когато анализираме въздуха около гроздето с известните биосигнатури на botrytis, можем да видим дали присъства или не в рамките на минути“, казва авторът на новия метод д-р Морфи Думлао.

Този нов метод за тестване използва помпа за засмукване на въздух и преминаването му през специални абсорбиращи материали, които могат да уловят признаците на Botrytis cinerea, ако има такива. След това тези проби се подлагат на газова хроматографска масспектрометрия, доверен метод за потвърждаване на биосигнатурата. В допълнение към това пробите могат да бъдат директно свързани към масспектрометър (MS), което драстично намалява времето за анализ само до няколко секунди.

„Този пробив не само ускорява процеса, но също така позволява проверка на място, особено когато е интегриран с преносими MS устройства“, добавя д-р Думлао.

„Ранното откриване означава по-високи добиви за винопроизводителите, по-добро качество на гроздето и по-рентабилно решение както по отношение на количеството на добива, така и по-ниските разходи за тестване.“въпреки че това е често срещана гъбична инфекция в лозята, Botrytis cinerea се причинява от мокри и влажни метеорологични условия и е трудно да се открие, тъй като обикновено е скрит във вътрешността на грозда, дотогава лозарите трябва да действат бързо, за да смекчат разпространението на болестта чрез по-практичен подход.

Въпреки че полеви тестове в момента са налични в търговската мрежа, те изискват друг химичен тест за потвърждаване на резултатите; нещо, което този нов процес не изисква. Текущите химически тестове трябва да бъдат изпратени извън обекта в лаборатория, която след това може да отнеме дни, за да се върне с някакви резултати.

„Нашата цел е да разработим техника, която намалява разходите за химически тестове, транспорта до лаборатория и продължителния процес, така че винопроизводителите да могат да знаят веднага с просто да или не на място“, казва д-р Думлао.

Тази техника все още е във фаза на доказване на концепцията, така че трябва да се предприемат допълнителни тестове, но резултатите показват обещаващ знак не само за откриване на Botrytis cinerea, но и на други гъбични инфекции като Brettanomyces, дрожди, които могат да причинят значително разваляне на вината .

Учените са установили взаимовръзка между температурите и влагата за растежа на микробите в гроздето

Ново изследване на учени от новозеландския университет Линкълн се опитва да даде отговор на въпроса, как промените в климата се отразяват на микробите в гроздето, отговорни за неговата ферментация, съобщава theconversation.com. Според по-ранни проучвания се предполагаше, че характеристиките на лозата като цъфтеж и зрялост на гроздова захар могат да бъдат свързани с климатичните промени, но досега на микробите, които ферментират гроздето, не се обръща особено внимание.

Сега екип от местни учени изследва как дрождите, бактериите и гъбите могат да бъдат повлияни от промените в температурата и валежите. Добре установено е, че отделни щамове дрожди (най-често Saccharomyces cerevisiae), използвани за ферментиране на гроздов сок във вино, играят основна роля в генерирането на набор от химични съединения, които влияят на вкуса, аромата и усещането на виното.

Конвенционалните търговски винопроизводители са склонни да използват установени щамове от доставчици на дрожди, за да осигурят по-голяма сигурност за техния производствен график и консистенцията на крайния продукт/ Докато виното се развива, химичните съединения, освободени от микробни процеси, влияят на вкуса и аромата.

Някои винопроизводители избират да избягват добавянето на търговски дрожди, разчитайки на местната микрофлора и на гроздето да свърши работата. Този процес може да се нарече спонтанна или „дива“ ферментация.

В такива случаи ролята и разнообразието на тези микроби е от решаващо значение за развитието на виното и за неговото качество. Различни проучвания показват, че микробните популации в даден винарски регион могат да бъдат отличителни, допринасяйки за тероара на виното.

Но какво ще стане, ако те се променят с времето и в различни климатични условия? В изследването си учените работят съвместно с местен производител на биовина, като проучват как микробните екосистеми (дрожди, бактерии и гъбички) в органичното винопроизводство се променят между реколтите чрез тестване на гроздова мъст по време на ферментация и определянето на нивото на диви микроби във вината през 2018 и 2020 години на производство. Взетите проби са били подложени на специфичен процес на изследване, наречен метабаркодиране, в който се използват универсални генни маркери, открити във всеки вид бактерии, гъбички и дрожди за да се опише разпространението на микробите във взетите проби. Резултатите са показали наличие на коренно различни организми във вината от двете реколти. Най-съществени различия има при бактериите , при които са открити между 12 и 16 различни вида в направените проби и при дрождите и гъбите, при които 6 от 12-те вида организми не присъстват в пробите от едната или другата година.

Според учените наличието на подобни разлики в съдържанието на отделните видове организми се дължи на промените в температурите и валежите. Базирайки се на достъпните климатични данни, те са установили, че не само температурите, но и нивото на влажност играят роля при растежа на микробите.

Винопроизводството в Нова Зеландия е важен бизнес с износ на стойност над 2 милиарда новозеландски долара годишно.

Винпромите са спасението за малки семейни гроздопроизводители като нас, но имаме нужда и от малко помощ от държавата

„Съчетаването на сушава година каквато е била миналата с ниски цени и ниски добиви прави почти невъзможно покриването на загубите ни. Аномалията беше най-вече в цените, защото не можеш да продаваш на цени от преди 15 години. Ако преди 15 години цените стигнаха до  1,20 -1,40 лева , след което удариха дъното 50-60 стотинки на килограм. През миналата година колегите реализираха загуби“, каза пред медиите в поморрие Селим Иса, местен гроздопроизводител.

„Искаме за лозарския сектор да има обвързано плащане, макар че това не е защитено пред ЕК, както да ни помогнат за препарати и подкрепа за претърпени щети от конфликта в Украйна“, добави още той.

Селим Иса отглежда семейно различни сортове винено грозде. „Имахме 200 декара като изкоренихме 30 декара „Траминер“ поради липса на пазар. Три години понасяхме само загуби. 100 декара са с „Мускат“, останалите с „Шардоне“ ,. „Траминер“ и „Каберне Совиньон““, продължава Селим

Няма кой да бере

Селим признава, че поддържа работната ръка на санитарния минимум, основно лозари и трактористи,но всяка година става все по-трудно , защото няма кой да бере. Когато имат нужда от хора през кампанията по прибиране на реколтата, работнта ръка е във Франция.

+

Като пример Селим посочи направени изчисления по технологична карта, според които при 1 тон добито грозде на декар, минималната цена на която трябва да продаде за да си покрие загубите е 1 лев на килограм. „Различните сортове тръгват от 60 до 80 стотинки, и тогава сме на загуба, която само държавата може да ни помогне да покрием. Тази година се вдигат и социалните разходи, ние трябва и там да завишим надниците““

Производството на грозде а оттам и на вино са застрашени от екстремните климатични промени. Третирането им с коктейл от микроби от морски водорасли може да се окаже средството, което да им позволи да повишат устойчивостта си, пише BBC. Експеримент на учени в Португалия със симулиране в лаборатория на екстремно горещо време с температури до 42 градуса е показал, че ако бъдат третирани със специален коктейл от микроби от водорасли, виреещи в испански солени езера, лозите могат да бъдат защитени от екстремно високите температури.

„Беше доста изненадващо. Очаквах някакви резултати, но може би не толкова значими“, казва Жоао Карейрас, докторант по морски и екологични науки в Лисабонския университет. Експериментът показал, че лозята третирани с микробите от водорасли не са увехнали или развили обезцветени листа, като микрбиологичните анализи са показали че в клетките на лозовите растения не е бил регистриран почти никакъв топлинен стрес.

Карейрас и колегите му все още не са открили защо микробите имат този ефект. Те обаче се надяват, че тяхното изследване може да помогне на винопроизводителите да защитят лозята си от все по-суровото и променливо време, причинено от климатичната криза. Лозите – както всички растения – имат собствен микробиом, който им помага да останат здрави и да растат. Въвеждането на морски бактерии може да им придаде допълнителна устойчивост. Топлинният стрес може да направи гроздето, използвано във винопроизводството, неприятно горчиво, което води до небалансирани вина. Силните горещи вълни също увреждат или дори убиват лозята. Изменението на климата вече прави горещите вълни по-вероятни по целия свят, понякога с опустошителни последици. „Това може да унищожи цяло поле“, казва Карейрас.

Идеята за третиране на растения с микроби от сурови среди, за да се види дали това подобрява растежа или устойчивостта им на различни стресове, съществува от десетилетия. Изследователи през 90-те години изследват концепцията за използване на бактерии, открити в океаните. Съвсем наскоро подобренията в технологиите за секвениране на ДНК позволиха на учените да анализират подробно морските микроби, което означава, че могат да идентифицират кои от тях може да имат свойства, стимулиращи растежа на растенията.

Защо да третирате лозята с бактерии от солени блата? Идеята е, че растенията, които растат в солените условия в тези блата, трябва да могат да се справят с тежки условия. „Те могат да издържат на стрес, до който много растения не се доближават – соленост, топлина, замърсяване, тежки метали“, казва Карейрас. Микробите, свързани с тези растения, техният микробиом, вероятно също са еволюирали, за да виреят в такава среда. Тези микроби могат да имат защитен ефект за растенията, предполага Карейрас.

Като се има предвид скоростта на изменението на климата, винопроизводителите спешно се нуждаят от начини да осигурят реколтата си
Лабораторният експеримент, който той и неговите колеги са извършили , включваше отглеждане на лозята при контролирани условия за няколко месеца и след това разделянето им на групи.

След третирането на растенията с микробния коктейл, учените са анализирали листата за да разберат дали в клетките на растенията са настъпили някакви структурни промени. Резултатите са показали, че растенията третирани с микробите от водорасли почти не са били засегнати от топлината. Обикновено човек би очаквал да види увреждане на клетъчните стени на растението след подобно нападение, казва Карейрас, но за тези лозя много малко такива щети са видими.

„Микробите са се адаптирали и еволюирали в продължение на хиляди години“, казва Катрин Дънкан, микробен химик в университета в Стратклайд, която търси нови лекарства, произведени от морски бактерии. „Има смисъл да търсим естествени решения при тях.“

Въпреки това прилагането на микроби върху културите е все още в начален стадий, предупреждава Дънкан. Тя казва, че ще бъде важно да се определи доколко фермерите може да трябва да приспособят микробните видове към определени растения

Карейрас добавя, че той и колегите му вече работят върху алтернативни методи за прилагане на бактериите – от поставянето им в гранули, които могат да се добавят към почвата, до вграждането им в лозови семена.

Сушата през тази година определено е оказала влияние върху гроздопроизводителите, но пък за сметка на това гроздето е било по-здраво и благодарение на климатичните условия е успяло да се предпази от различни гъбични болести, коментираха от Лозаровинарския институт в Плевен пред Nivabg.com. Определено заради климатичните условия в последно време се наблюдава интерес към средно ранните и късни сортове десертно грозде, като е нужна държавна политика за възвръщане на хубавите български сортове като :Гъмза“ и :Димят“, защото в момента преобладават вносните сортове, които са пригодени за нашите условия.

В региона на Стралжда през тази година реколтата от грозде ще е по-слаба, информира БТА. Въпреки това за да се избегнат кражби, лозовите масиви ще са под денонощна охрана.

„Тази година очакваме по-слаба реколта, защото имаше поражения от сланите, които паднаха през февруари. Състоянието на гроздето обаче е много добро, с висок захарен процент – 23 към момента, тъй като тази година нямаше дъждове Брането на винените сортове „мерло“ и „мискет“ в Стралджанско се очаква да започне съответно след 15 септември и в края на месеца, при достигане на технологична зрялост на гроздето, обясни Караиванова.“, заяви кметът на Лозенец Динка Караианова. Според нея на места вече е апочнал гроздоберът на някои сортове , като в масивите на селото вече се прибира гроздето от сорт „Мускат Отонел“

цени, съобщава БНР. Причината според тях са наложените във връзка с кризата с коронавируса ограничения и слабото търсене. Според тях сухото лято не се е отразило на качеството на гроздето. Повечето производители коментират разнопосочно ситуацията, някои са доволни, други се оплакват, че не могат да си върнат вложените инвестиции.

„Количеството е добро и качеството, както виждате също е добро. На някои места добивът е повече, на някои места е по-малко, зависи от климатичните условия и кой как е гледал лозята си“.

Цената обаче е с 10% по-ниска от миналогодишната. Килограм Памид се продава за 60 стотинки. Мерлото варира между 80 и 90 стотинки. В тези граници се движат и останалите елитни сортове:

„Ох, не ми се коментира. Не мога да си изкарам разходите“.

Клиенти рядко спират на организираните междуселищни борси, и ако до две седдмици продукцията им остане непродадена, производителите предвиждат загуби.

Над 200 хил. лева са изплатени на фермери по мярката за застраховане на реколтата от грозде, съобщиха от фонд „Земеделие“. За периода на прием от май до края на юни са подадени заявление за изплащане на средства за малко над 290 хил. лева. Със средствата се финансира определен процент от застраховката съобразно вида на покритите застрахователни рискове. До 80 % от разходите за заплатените застрахователни премии е финансирането при застрахователни полици, включващи загуби, причинени от природни бедствия (слана, буря, градушка, заледяване, силен или проливен дъжд, тежка суша).

В последните години все повече земеделски производители се ориентират към отглеждането  на лози по биологичен път. Експертите от Института по лозарство и винарство  към ССА препоръчват следните винени и десертни сортове грозде, подходящи за биоземеделците.

Сорт „Августин”, селекция на Института по озарство и винарство.  Августин е комплексно устойчив сорт, получен чрез кръстосване на сортовете Мискет хамбургски и Сейв Вилар 12 37 и се отличава със средно голям, коничен и рехав грозд. Зърното е средно едро, почти сферично със средна маса около 4 грама. Кожицата е тънка, крехка, зеленикавожълта до кехлибареножълта. Консистенцията на зърното е месеста и сочна. Вкусът е хармоничен, със слаб мискетов аромат.

Сортът Августин е среднозреещ-гроздето му узрява втората половина на септември. Лозите са силнорастящи, с много добра родовитост при стъблени формировки и смесена резитба. Гроздето от сорта Августин е подходящо за двустранно използване-като десертно и винено.

Сорт „Виторга”- руски сорт добре адаптиран към климатичните ни условия и устойчив на мана.

Сорт „АкадемиК”- Къснозреещ сорт в началото на септември.

Сортовете „Наслада” и „Дружба” са подходящи както за производството на биовина, така  и на био гроздов сок. Сорт „Дружба” спада към ранно зреещите сортове десертно грозде, като се отличава с  комплексна устойчивост висока родовитост и добивност от 1 408 кг от декар. Характеризира се със средно големи гроздове с бели и кръгли зърна със средна маса от 4 грама. В началото на септември захарността при този сорт може да достигне до 21% при киселинност 6,5-7,5 гр/л.

Сорт „Надежда” също е комплексно устойчив, получен чрез кръстосвне  на сортовете Мискет хамбургски и Сейв Вилар 12 37.. Характеризира се със средно голям, коничен и рехав грозд  със средна маса от 260 грама. Зърното е едро, почти сферично със зелиникавожълт до кехлибареножълт цвят с месеста и сочна консистенция и хармоничен вкуссъс слаб мискетов  аромат.

Сред предимствата  на изброените десертни сортове грозде за биопроизводството според  проф. Мирослав Иванов  е повишената им устойчивост на стресовите фактори при лозата. Сред винените сортове, подходящи за биопроизводство и характеризиращи се с повишена устойчивост  са „Плевенска роса” Кайлъшки” и  „Сторгозия” . „Плевенска роса” е сорт утвърден през 2009 година, който се характеризира с по-ранен срок на узряване. Типичното за тези винени сортове, е че по външен вид и механичен анализ на гроздовете се характеризират с получаването на достатъчно феноли и захари, което е предпоставка за получаване на добри вина.

Част от изброените сортове са много подходящи за отглеждане в планинските и полупланински райони на страната.  „Биопроизводството е задължително да се извършва под контрола на научни работници. Ако не са съчетани правилните терени с най-подходящите сортове за отглеждане, то не можем да говорим за биологично производство”, каза проф. Мирослав Иванов, който представи пред научната  общност, много винопроизводители и гости най-подходящите сортове грозде за биологично отглеждане. Освен това при избора на терени, фермерите според него трябва да се съобразят с надморската височина и движението на въздушните маси и с ниски нива на инфекциозен фон. „Сортове, които са силно чувствителни на мана например не са подходящи за биологично производство”, добави той. . Той посъветва земеделските производители да избират най-подходящата технология на отглеждане на лозите, за да има резултатност биопроизводството.

От Института по лозарство и винарство в Плевен ще проведат открит ден на 22 август от 10 и 30 часа, съобщават от Селскостопанска академия.

Един  от най-известните селекционери на Института – проф. д-р Мирослав Иванов ще представи най-подходящите за отглеждане в регионите на страната ни десертни и винени сортове лози. Обзор на вината на българския пазар ще направи доц. д-р Ваньо Хайгъров. В програмата на Открития ден е включена и дискусия по съвременните проблеми на лозарството. Събитието ще приключи с изложба и дегустация на грозде и вино.

На 15 януари изтича срокът, в в който според закона  за виното и спиртните напитки производителите на винено грозде подават декларации за реколта от, напомнят от грозде. Изпълнителната агенция по лозата и виното. Лицата, които са произвели от реколтата на текущата винарска година вино и/или гроздова мъст подават декларациите за произведени количества вино и мъст от последна реколта. Декларациите се подават по местонахождение на лозовите масиви в регионалните дирекции на агенцията или по пощата.

Произведените количества вино не декларират  лозари, произвеждащи по-малко от 1000 литра вино, което няма да се продава.

По Закона за виното и спиртните напитки тези, които не подадат декларация, ще бъдат глобени с до 1000 лева, ако са физически лица, и с до 10 000, ако са фирми.

Лозарите във великотърновско очакват най-слабата реколта от грозде в последните 10 години, съобщава БНР.  Причината са обилните дъждове, довели на места до над 90% пропаднала продукция.  „Дъждовете и градушките това лято съсипаха лозовите масиви, коментира агрономът от Свищов Георги Николов. Годината е лоша и се наблюдават поражения от икономически най-важните болести – обикновена мана, брашнеста мана и сиво гниене. В Северна България се появява черно гниене по гроздето. Може пораженията да са между 75 и 100 %.“

Виненото грозде, което лозарите успеят да наберат от новата реколта, се очаква да е с поне 20 стотинки на килограм по-скъпо от миналата година. Засега от избите във Великотърновско не правят прогнози за увеличението на цените на напитките, резултат от лошата реколта.