В последните години все повече земеделски производители се ориентират към отглеждането на лози по биологичен път. Експертите от Института по лозарство и винарство към ССА препоръчват следните винени и десертни сортове грозде, подходящи за биоземеделците.
Сорт „Августин”, селекция на Института по озарство и винарство. Августин е комплексно устойчив сорт, получен чрез кръстосване на сортовете Мискет хамбургски и Сейв Вилар 12 37 и се отличава със средно голям, коничен и рехав грозд. Зърното е средно едро, почти сферично със средна маса около 4 грама. Кожицата е тънка, крехка, зеленикавожълта до кехлибареножълта. Консистенцията на зърното е месеста и сочна. Вкусът е хармоничен, със слаб мискетов аромат.
Сортът Августин е среднозреещ-гроздето му узрява втората половина на септември. Лозите са силнорастящи, с много добра родовитост при стъблени формировки и смесена резитба. Гроздето от сорта Августин е подходящо за двустранно използване-като десертно и винено.
Сорт „Виторга”- руски сорт добре адаптиран към климатичните ни условия и устойчив на мана.
Сорт „АкадемиК”- Къснозреещ сорт в началото на септември.
Сортовете „Наслада” и „Дружба” са подходящи както за производството на биовина, така и на био гроздов сок. Сорт „Дружба” спада към ранно зреещите сортове десертно грозде, като се отличава с комплексна устойчивост висока родовитост и добивност от 1 408 кг от декар. Характеризира се със средно големи гроздове с бели и кръгли зърна със средна маса от 4 грама. В началото на септември захарността при този сорт може да достигне до 21% при киселинност 6,5-7,5 гр/л.
Сорт „Надежда” също е комплексно устойчив, получен чрез кръстосвне на сортовете Мискет хамбургски и Сейв Вилар 12 37.. Характеризира се със средно голям, коничен и рехав грозд със средна маса от 260 грама. Зърното е едро, почти сферично със зелиникавожълт до кехлибареножълт цвят с месеста и сочна консистенция и хармоничен вкуссъс слаб мискетов аромат.
Сред предимствата на изброените десертни сортове грозде за биопроизводството според проф. Мирослав Иванов е повишената им устойчивост на стресовите фактори при лозата. Сред винените сортове, подходящи за биопроизводство и характеризиращи се с повишена устойчивост са „Плевенска роса” Кайлъшки” и „Сторгозия” . „Плевенска роса” е сорт утвърден през 2009 година, който се характеризира с по-ранен срок на узряване. Типичното за тези винени сортове, е че по външен вид и механичен анализ на гроздовете се характеризират с получаването на достатъчно феноли и захари, което е предпоставка за получаване на добри вина.
Част от изброените сортове са много подходящи за отглеждане в планинските и полупланински райони на страната. „Биопроизводството е задължително да се извършва под контрола на научни работници. Ако не са съчетани правилните терени с най-подходящите сортове за отглеждане, то не можем да говорим за биологично производство”, каза проф. Мирослав Иванов, който представи пред научната общност, много винопроизводители и гости най-подходящите сортове грозде за биологично отглеждане. Освен това при избора на терени, фермерите според него трябва да се съобразят с надморската височина и движението на въздушните маси и с ниски нива на инфекциозен фон. „Сортове, които са силно чувствителни на мана например не са подходящи за биологично производство”, добави той. . Той посъветва земеделските производители да избират най-подходящата технология на отглеждане на лозите, за да има резултатност биопроизводството.