Тагове

Организации от хранително-вкусовата индустрия настояват за промени в режима на стоките с висок фискален риск

Браншовите организации влизащи в Националния съвет по храните излязоха с отворено писмо до институциите в което се казва, че въпреки отправените в последните месеци становища от национално представените организации в съвета за „практически нерешимите проблеми“ и „необоснованата административна тежест“, вменени от новия фискален режим на стоките с висок фискален риск въведени с последните изменения на наредба 5 от началото на годината, не са получили „реални обяснения и доказателства, че въведения механизъм на свръхконтрол води до повишена събираемост на данъците“.

Според подписалите писмото организации, въведената регулация представлява не само допълнителна административна тежест за браншовете, но и в някои случаи тя е неизпълнима и води до увеличаване на разходите без да има реална полза за фиска.

В резултат на липсата на чуваемост според тях „проблемите и трудностите, пред които са изправени изрядните производители, преработватели и търговци на храни не намират своето решение, а се задълбочават.“.

„На практика единственото решение, което получихме на всички срещи от НАП е да „заобикаляме Закона“ като ползваме изключенията – да се транспортират суровини и продукция с камиони до 3.5т, тъй като реално няма практически варианти на полето да се остойности и претегли продукцията, за да се декларира съгласно изискванията на новия режим“, пишат те.

Тъй като това се определя като недопустима практика за всички представители на отговорния бизнес, организациите членки на Националния съвет по храните отново искат ревизия на така въведения фискален режим. В писмото си от организациите припомнят за ескалацията на проблемите със спазване на въведената с наредбата регулация, изразила се в протеста на членове на Националната лозаро-винарска камара.

Разпространената от НАП позиция по темата се определя в писмото на организациите като „будеща недоумение и притеснение“, защото не води до решаване на проблемите на хранително-вкусовата индустрия.

Сред подписалите писмото организации са асоциациите на месопреработвателите и млекопреработвателите, НВЛК, национално представителни организации на хлебопроизводители, пивовари, производители на спиртни напитки, птицевъди и др.

Фондът има за цел да подобри устойчивото производство и потребление на храни

Европейският земеделски фонд за преход е заделил 40 млн. евро за повишаване на устойчивостта в хранителната индустрия, информира AG-press.eu. Тази инвестиция е подкрепена от InvestEU. Портфолиото ще се управлява от базираната в Швейцария INOKS Capital.

Европейският земеделски фонд за преход финансира малки предприятия и предприятия със средна капитализация в земеделския и хранителния сектор, особено в Източна Европа. Финансирането от ЕИФ — предоставено по програмата InvestEU — ще подкрепи Европейския фонд за преход в земеделието, който подкрепя малки и средни предприятия (МСП) и малки предприятия със средна капитализация в селскостопанския и хранителния сектор.

Инвестиционният фонд, управляван от базираната в Швейцария INOKS Capital, има целеви размер между 150 милиона и 300 милиона евро и планира да проведе първото затваряне за професионални инвеститори през 2024 г.

Фондът има за цел да подобри устойчивото производство и потребление, особено в източните и южните страни на ЕС, сред които България, Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Испания. Компаниите бенефициери ще се насочат към тези цели по цялата верига на стойността на селскостопанските храни — от доставката на суровини, производството и логистиката до преработката, дистрибуцията и повторната употреба на отпадъците.

Ангажиментът на ЕИФ е подкрепен от програмата InvestEU, която мобилизира инвестиции за приоритети на политиката на ЕС като зелен преход и подкрепа за малки и средни предприятия. Програмата има за цел да задейства общо над 372 милиарда евро допълнителни инвестиции между 2021 г. и 2027 г.

Фондът ще предлага основно първостепенен дълг, осигуряващ краткосрочни, средносрочни и дългосрочни инвестиции, обезпечени с реални активи.

Различни представители на хранително-вкусовата индустрия продължават да отчитат слабости в участието на страната ни при вземане на решения на ниво ЕК, касаещи земеделието и храните.  „Ние като представители на хранително-вкусовата индустрия отдавна усещаме слабото звено във формирането на политиката и българското участие в процеса на взимане на решения на ниво ЕС“, каза по време на бизнес конференция в София посветена на мястото на храните в общата селскостопанска политика изпълнителният директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки Жана Величкова.

Тя акцентира върху необходимостта за предвидимост и сигурност за бизнеса, който работи от години в диалог с институциите, като получава информации за законодателната програма касаеща сектора. Според нея обаче всеки един законопроект трябва да е придружен от реална оценка за въздействието му. „Формалните оценки които сме свикнали да четем, макар да се подобряват в зависимост от институциите които ги предлагат. Ние  обаче продължаваме да изпитваме остър дефицит по отношение на търсенето на нашето мнение когато се правят и на реалните икономически измерения на всяко едно решение“, допълни тя. На подобно мнение бе и Яна Иванова изпълнителен директор на „Храни и напитки“ България, според която установяването на каквито и да са промени в нормативната уредба е трудно без диалог.

„Със съжаление трябва да кажа, че когато администрацията прави един закон, тя го прави така че да и е удобен на нея. Погледнати през очите и тези оценки за въздействието изглеждат прекрасни, но когато погледне човек на нещата от по-обща гледна точка мирогледа се променя“, коментира председателят на комисията по земеделие в парламента Пламен Абровски. Той призова бизнеса да изпраща писмени становища до комисията, които да бъда разглеждани защото това е начинът администрацията да чуе и неговата експертиза.

Заради изразеното намерение за изваждане на Агенцията по храните от земеделското министерство, браншът в момента не вижда къде е мястото на храните в него.

„Напоследък всички дискусии и публикации които се появяват в медиите се въртят около земеделието. Ние като бранш искаме да знаем, има ли шанс храните да си върнат своето място в земеделското министерство“, попита Яна Иванова  и се аргументира с факта, че някой все пак трябва да осъществява регулаторната политика на държавно ниво в областта на храните. . Абровски оправда tazi неяснота със „Силовото представяне“ на идеята за изваждане на агенцията по храните от земеделското министерство без някой да има ясна идея какво ще се прави, а се искаше да се реже на парче.

Според него на европейско ниво е ясно регламентирано, че политиката в земеделието и храните трябва да е на едно място, но причината хранителната индустрия у нас да остава в сянката на земеделските производители е в по-голямата гласовитост на последните. По думите му обаче земеделието и храните като сектори трябва да са взаимосвързани.

Време е за действие а не за обсъждания

По време на оформилата се дискусия изключително критично мнение изказа Маргарита Тодорова, хлебопроизводител от София. „Очертава се рекордна реколта от 6 млн. тона и повече. На нас ни трябва 1 млн. тона жито за храна и още около 500 хил. тона за фуражи. Като хлебопроизводител мен ме интересува дали ще могат да се запазят тези количества? Не ми отговаряйте, защото отговорът на този въпрос е за Нобелова награда“, заяви тя. Ако това не стане според нея цената на пшеницата може да мине над 730 лева за тон.

„Агенцията по храните ако ще и на Черни връх да я качат ще е все тая след като няма капацитет. Вие оставихте хората които могат и знаят да си тръгнат от тази агенция. Като отида във Франция например посещавам пазарите и производствата. Нашата агенция ще ги затвори половината, защото там хляб се продава по пазарите.“

Тя вижда сериозен проблем с промените в ДДС на хляба, защото имало разлика дали данъкът ще е 0% или хлебните изделия ще са освободени от данък. Най-важното според нея е не да се създават комисии, да се поставят и обсъждат въпроси. „Няма време за комисии и изказвания. Дошло е време за действия. Животът се променя много бързо и ако някой днес прави бизнес, или краде, или пере пари, или взима кредити“, каза още Тодорова. „Четвърта възможност няма“, категорична е тя.

Динамичният пазар на зърно не дава еднозначен отговор

Предложението за сваляне на ДДС бе на министъра на икономиката и аз очаквам да разбера по какъв начин ще стане това, защото в момента разговорите са на популистка основа и се настройва мнението на обществото Ето защо очаквам да видя как ще станат законодателно нещата за да мога да питам и аз“, каза Абровски.

Що се отнася до реколтата той сподели, че е провел среща с агрономи от добрич, които са му казали че дъждът е паднал навреме и когато трябва. Ако няма проблеми според тях миналогодишните добиви са били напълно постижими. Абровски припомни, че пазарът на зърно ще се определя основно от възможността на Украйна да изнася зърно в бъдеще.“Заради твърде динамичната ситуация на пазара на зърно в момента не е възможен еднозначен отговор“, каза още Абровски. Според него ако се стигне до рязко падане в цените на зърното, не е изключено да има фалити заради високата му себестойност през тази година.

Храни и оборудване в едно – това е Alimentaria & Hostelco 2022, които тази година заедно представят цялата палитра на хранително-вкусовия сектор – от кетъринга до кулинарната индустрия – в панаирното градче в Барселона, Испания. Месо, млечни, хранителни продукти, закуски и сладкиши, консерви, органични и функционални храни, със специален фокус върху продуктите от средиземноморската диета са разположени на щандовете на изложителите на Alimentaria. Останалата част впечатляващите 85 000 m2  обща изложбен площ в „Гран Виа“ са заети с оборудване, машини и аксесоари за индустрията за гостоприемство – кафе, сладкарски изделия, печене, пица и сладолед, в това число и предмети за интериорен дизайн, домашни потреби и декорация в Hostelco – Международното изложение за ресторанти, хотели и кетъринг оборудване и машини.

Фактът, че двете търговски изложения се провеждат едновременно тази година показва тясната синергия между секторите и разкрива нестандартни възможности пред търсенето и предлагането от страна на дистрибуторите и на канала Horeca. Близо 3000 компании-изложители на Alimentaria и Hostelco, сред които и български производители на преработени плодове и зеленчуци, превръщат събитието от 4-ти до 7-ми април в Барселона в ключов глобален форум за индустрията на храни, напитки и хотелиерство. „Интересът на индустрията и професионалните посетители в турболентните за всички времена, показва за пореден път, че хранително-вкусовата и хотелиерската индустрия ще са ключов стълб за интернационализация на търговията и икономическото възстановяване“, коментира Антоанета Божинова, изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци (СППЗ).

Съюзът организира българското представяне на Alimentaria с общ щанд в палата  5, щанд 5B424, на който участват фирмите „Булгарплод“-Кюстендил с търговската марка „Багра“, „Балкан Агрикалтюрал“ с доматен концентрат, „Джем и Джем“ с премиум биологични продукти и „Филикон“ с премиум марката си „Грено“. Панаирното участие е подкрепено от Министерството на земеделието и ДФ “Земеделие”.

На българския щанд посетителите ще могат да дегустират натурални сокове, конфитюри, сушени плодове, доматено пюре и да се запознаят с най-модерните иновативни решения, съобразени със здравословния начин на хранене и на живот. Българското участие набляга на традиционно високото качество на използваните суровини, навтентичните вкусове, които отличават родната земеделска продукция и с които членовете на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци са известни на международните пазари.

В палата 4 на собствен щанд 4С400 е фирма „ЦИМА-99“, още един от членовете на СППЗ. Тя представя най-новите си продукти: термостабилни кремове и конфитюри, плодови пюрета за хотели и ресторанти, както и бариста продукти.
В палата 2 се представя и другият традиционен участник и член на съюза – фирма „Дерони“. Акцент в изложбата са нова гама пикантни сосове, както и вече наложените на пазара техни продукти – лютеници, айвари, зеленчукови сосове, майонеза и др.

„Много сме доволни от доверието, което редица компании от други страни отново ни оказаха“, казва Хосе Луис Бонет, президент на Alimentaria и на Испанската търговска камара. „Горди сме, че в настоящата ситуация почти една пета от участниците на търговското изложение са международни фирми – факт, който засилва ролята на Alimentaria и Hostelco като глобална референтна точка.”

“За членовете на СППЗ това ще бъде трето участие на Alimentaria, което ще ни позволи да представим съвременни иновативни продукти от една страна, и от друга – да осигурим още възможности за нови пазари за членове на Съюза и да улесним бизнес контактите между изложителите и специализираната група търговци“, подчерта Антоанета Божинова – изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци в България.

Очаква се през четирите дни на изложението да бъдат насрочени над 12 500 бизнес срещи с дистрибутори и търговци от САЩ, Индия, Мексико, Перу, Колумбия, Обединеното кралство, Чили, Сингапур, Австралия, Нова Зеландия, Холандия, Канада, Тунис и Обединените арабски емирства. Българските изложители от СППЗ ще вземат участие в редица събития от съпътстващата програма на изложението, сред които и Alimentaria Hub – фокусна точка за тенденциите и бъдещето на храните, където над 200 експерти ще обсъждат в конференции, дискусии и срещи иновациите в сектора, устойчивото развитие, дигитализацията, новите навици на хранене и здраве, както и растящите пазари на алтернативните протеини и халал продукти.

Новият германски министър на земеделието Джем Йоздемир, който както е известно освен че е от партията на зелените, е и заклет веган призовава германците да изоставят полуфабрикатите и да минат на по-здравословна и биологично произведена храна, съобщава „Дойче Веле“. В Германия Йоздемир е известен със своите гръмки и паметни изказвания като това от края на декември пред „Билд ам Зонтаг“: „ Понякога ми се струва, че машинното масло за нас е по-важно, отколкото хубавото олио за салата“, което стана част от течащата във федералната република дискусия, засегнала не само качествената храна.

Според него средностатистическият германец се храни нездравословно, а над 50% от населението е с наднормено тегло, причината за което е прекаляването със захарта и солта и особено в полуфабрикатите. „Политиците много дълго се опитват да накарат хранителния сектор да намали съдържанието им в готовите храни. С това вече е свършено!“, заяви министърът и се закани да въведе цели, които задължително трябва да бъдт изпълнени от производителите на храни.

Зеленият политик е на мнение, че не само качеството, но и цените на храните в Германия са много ниски. „Повече не трябва да има борсови цени на храните, защото те водят до разрушаване на стопанствата и възпрепятстват достойното отглеждане на животни, способстват за изчезване на видовете и разрушават климата. Това трябва да се промени“, заяви още Йоздемир. Освен това цената на храните трябва да отразява екологическата реалност.

Коалиционното споразумение между социалдемократите, зелените и либералите включва и клаузи, според които трябва да се направи коренна промяна в германското земеделие. Една от целите е увеличаване на дела на земята за биоземеделие от 10 на 30% към 2030 година

Изказванията на Джем Йоздемир предизвикаха остра реакция у доскорошните управляващи от християндемократическата партия. Премиерът на Бавария Маркус Зьодер заяви в тази връзка, че правителството в Берлин не трябва да казва на хората какво и колко да ядат. Земеделието е един от стълбовете на икономиката в Бавария, а фермерският бранш там е с мnого сериозна тежест.

За шефа на Германската асоциация на хранителната индустрия Кристоф Минхоф исканията на Йоздемир не са нещо ново. „Йоздемир се блъска в открита врата“, заяви Минхоф, като добави: „че това не би помогнало ако дадена компания произвежда стока, която може да остане на регалите. Трябва да се произвеждат такива продукти, които потребителят ще купува.“

Хранителната индустрия е готова да направи нужните промени не по-малко от всяка друга индустрия, за да стане по-екологосъобразна“, подчерта той. Никой според него не иска да яде месо от измъчвани животни. Всички цели в тази насока вече стоят на дневен ред, но единственият проблем е, че това ще струва повече пари. И главният въпрос според Минхов е, кой ще плати цената за това.

Мерките предлагани от Йоздемир не трябва да остават неоценени. Това потвърждава и доклад представен през юли миналата година от комисията по въпросите за бъдещето на земеделието, в която влизат учени, фермери, представители на бизнеса и специалистите по защита на правата на потребителите, околната среда и защита на животните.

Заключенията в доклада показват, че ако се изпълнят мерките за въвеждане на по-здравословен режим на хранене, говеждото месо например в супермаркета би поскъпнало шесткратно и би струвало 80 вместо 13 евро. Подобно поскъпване се обяснява с високата цена за предотвратяване на замърсяването на околната среда и загубата на биоразнообразие. Според мнение на комисията млечните продукти биха стрували в този случай с между 2 и 4 пъти по-скъпо.

Според оценки на комисията щетите за околната среда нанасяни от земеделието в Германия годишно възлизат на близо 90 млрд. евро, ето защо в нейния доклад се казва , че ежегодни инвестиции от порядъка между 7 и 10 млрд. евро за преминаване към биопроизводството биха били пари хвълени на вятъра. В най- добрия случай без намаляване на поголовието от животни в страната няма как да се мине.

Това че въпросният доклад е приет единодушно показва, че няма кой знае какви разлики в позициите на фермерите и еколозите. В най-добрия случай земеделските производители искат потребителите повече да оценяват техния труд. „Ако потребителите осъзнато започнат да купуват регионални или екологично чисти храни, то те ще допринесат за увеличаване на добавената стойност“, казва председателят на независимата асоциация на свободните фермери Райнхард Юнг.

Що се касае до хранителната индустрия, той е на мнение, че цените на храните не е задължително да се увеличават заради плащанията към фермерите. „Посредниците между производителя и потребителя заработват много „, отбелязва той, „И ако се отдадат част от тези средства на големите търговски вериги или преработвателни предприятия, то на потребителя не би му се наложило да плаща кой знае колко повече.“

В списъка с мерки предложени от земеделския министър Йоздемир фермерите биха искали да се изпълнят най-вече три от тях. Първо указанията върху опаковките на храните трябва да помогнат на потребителите по-лесно да намерят местните продукти. Второ- фермерите искат по-справедливи отношения с доставчиците, като знаят отрано, колко пари биха получили за продукцията си. В момента крупните доставчици плащат на производителите със задно число и то в зависимост от ситуацията на пазара.

Юнг критикува несправедливата политика в млекопроизводството, защото например чак месец след като продаде млякото си , разбира колко ще му бъде платено за литър мляко. „Това е тази сума, останала след като всички посредници по веригата са си получили парите“, добавя той.

На трето място той призовава да се приеме закон за декартелизацията за да се разруши монопола на големите отраслови концерни. Според него подобен закон може да доведе до намаляване на цените, увеличаване на конкуренцията и да даде възможност на фермерите активно да се включат в нея.

И докато маркировката на продуктите вече е залегнала в коалиционното споразумение, то за декартелизация в него се говори съвсем общо. Правителството планира да създаде специална финансова система която да се попълва от участниците на пазара, и средствата в нея да отиват за компенсация на производителите и поощряван на инвестициите.

Според Асоциацията на германските фермери, която е с по-голяма тежест сред лобиските фермерски организации в страната, приемането на антимонополно законодателство в сектора е малко вероятно да се приема както от политическа, така и от юридическа гледна точка, като се дават примери с някои други европейски страни, в които антимонополните органи се сдобиха с успехи срещу окрупняване на големите компании, смята заместник председателят на организацията Уве Хемерлинг.

Освен това обаче не трябва да се забравя и социалната цена. Лявоцентристкото правителство на Олаф Шолц не би могло да игнорира факта, че високиете цени на храните не биха били по джоба на хората. По данни на статистиката през 2019 година 7 млн. германци или почти всеки 10-ти е бил на социални помощи, ето защо социално слабите ще се нуждаят от допълнителна държавна подкрепа за да могатда си позволят по-скъпите храни.

Участието на дадено изложение, било то на производители или преработватели, допринася не само за техния имидж, но и за това, постоянно да запознават потенциални клиенти и потребители с най-различни иновативни продукти, съобразени все повече със съвременните тенденции на балансираното хранене. В тази връзка не прави изключение и пловдивската месопреработвателна компания „УНИТЕМП“ ЕООД, представила на току що отминалата „Месомания“ своите нови високопротеинови барчета от конско, говеждо и свинско месо и колагенови пуканки под бранда AMMI, оценени подобаващо в тазгодишното издание на най-голямото специализирано изложение за хранителната индустрия в света, кьолнската ANUGA с наградата за иновативен продукт.
„Получихме тази награда на база комплексна оценка на нашата иновативна линия снаксове от месо AMMI, като награден за иновативен продукт е Месно Барче AMMI от конско месо в комбинация със сушен домат. Това е продукт, базиран на изцяло натурални суровини, като ползваме качествени месо, подправки и сушени плодове“, сподели Ралица Дюзиян, част от отдел Mаркетинг на компанията. “ Барчетата се произвеждат освен от конско месо, още от свинско и говеждо. Комбинираме месото със сушени плодове за естествена подслада. Така например барчетата от свинско месо сме комбинирали с червена боровинка, а говеждото с годжи бери. Месните барчета и колагенови пуканки AMMI се отличават с това, че са готови за консумация продукти с натурален животински протеин, алтернатива на високовъглехидратните снаксове и подобни барчета, с които пазарът е пренаситен.“, пояснява тя.

Това, че иновативните снакс продукти от месо AMMI не изискват температурен режим ги прави достъпни не само за широк кръг от потребители, но и за голям обем обекти от търговската мрежа – от малки магазинчета до големи търговски магазини. „Предимствата за крайния потребител от друга страна са, че той може да разчита на високопротеинов снакс от месо по всяко време, без да прави компромис както с хранителните навици, така и с вкусовите предпочитания“, добавя тя.

Чрез ежедневен контрол на своите продукти от „УНИТЕМП“ дават гаранция на потребителите, че получават една истински качествена алтернатива на високовъглехидратните храни, а липсата на овкусители и подобрители правят месните снаксове много подходящи и за деца. Освен тях компанията предлага още един иновативен продукт- колагенови пуканки. Представляват експандирани свински кожички, които овкусяват със селектирани подправки в четири различни варианта- барбекю, чили паприка, сметана с билки и сол и пипер.

„За да е иновативен, човек трябва първо да е информиран в това, което прави. Ето защо и ние не подценяваме този принцип и черпим информация от цял свят. Такива високопротеинови продукти има и в САЩ, Испания, дори и в Азия. Разликата е, че ние сме разработили специална технология и за протеиновите барчета, и за колагеновите пуканки“, продължава тя.

В рамките на тазгодишната „Месомания“ от „УНИТЕМП“ ексклузивно представиха и най-новия си продукт от линията снаксове от месо AMMI – ЧОПЕРКИ от конско месо.
Мисията и целта на бранда AMMI е със своите високопротеинови продукти да мотивира повече хора да не правят компромис със здравето си и хранителния си режим, а да продължават уверено напред към своите амбиции, цели и мечти, похапвайки си снаксове от месо AMMI.

Едно от основните притеснения пред хранителната индустрия е, че поне за сега отсъства като заинтересована страна в активните обсъждания на стратегическия план за развитие на земеделието, който трябва да е в основата на новата обща селскостопанска политика, и това, въпреки че още при старта на обсъжданията през юли са представили своето общо становище пред аграрното ведомство. „Факт е, че преработвателния бизнес се е развивал самостоятелно, без да разчита на подкрепа за някои сектори, които се считат за чувствителни. Знаем, че ще продължим да бъдем сами и водещи в инвестирането и би било добре държавата да ни подкрепи във фините настройки (на стратегията бел.ред.) и в опитите да се отговори на очакванията на потребителите, защото там не можем да се справим сами“, каза по време на второто по рода си събитие, EIT Food Awareness Day изпълнителния директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки Жана Величкова. Събитието се организира днес от Института за агростратегии и иновации в партньорство със Съюза по хранителна промишленост.

Основното което искат от сектора на преработвателите е гаранция за инвестициите които правят и подкрепа в информационните кампании, които предприемат. Според нея е необходимо да се обединят всички заинтересовани страни, за да се постигне нещо. Оптимистичната нотка, която в момента се вижда според Величкова е свързана с работата на новосформирания съвет по храните, на който преработвателите са получили авансово информация за готвеното обновяване на нормативната база в областта на храните.

Основното предизвикателство в стратегията „От фермата до масата“ е балансирането на целите в нея. Сред другите неща по стратегията, което притеснява преработвателите, е опасността акцентирането само върху някоя от основните цели в стратегическия план да поставят пред невъзможност изпълнението на останалите цели. „Ако например се увеличи делът на органичното земеделие, което винаги малко или много произвежда по-скъпи храни, то няма да може да се постигне една достъпна цена за потребителите“, даде пример Яна Иванова, изпълнителен директор на сдружението „Храни и напитки“ България. Според нея е много важно да се намери нужния баланс между опазването на климата, защитата на околната среда, увеличаване дела на органичното земеделие, като същевременно се постигне възвращаемост на всички участници в хранителната верига“, каза още тя, определяйки целите като „вдъхновяващи и амбициозни. Тепърва стратегията ще бъде облечена законодателно чрез създаване на съответните документи и директиви за да се постигнат целите свързани с намаляване на пестицидите ограничаване разхищението на храни, намаляване употребата на торове и антибиотични вещества. Законодателната рамка,която трябва да гарантира устойчивостта на агрохранителната система трябва да е готова до края на 2023 година. До края на 2021 година пък се планира да е готов планът за гарантиране на продоволствената сигурност и безопасността на храните при извънредни ситуации, подобни на тази с кризата с коронавируса.

„Стратегията от „Фермата до трапезата“ за пръв път предлага интегриран подход както за постигане на поставените цели, така и за осигуряване на една устойчива хранителна система. От една страна това разглежда всички компоненти по веригата от производство през преработка, доставка и търговия на едро и дребно на храните, от друга се обръща внимание на всички аспекти на храненето, даващи отражение върху качеството, безопасността и продоволствената сигурност, т.е. стимулиране на устойчивото производство и преработка и разпространение, етикетиране, опаковките, намаляване на хранителните отпадъци и др“, казва тя.

Според нея при прилагането на стратегията е нужно също създаването на един интегриран подход, като без усилията на ввсички заинтересовани страни по веригата и компетентните властие невъзможно това да се случи. „В стратегическия план за развитието на земеделието у настрябва да бъдат включени всички заинтересовани страни, а не той да е ориентиран само към земеделските производители и земеделието като цяло. Прилагането на стратегията „От фермата до трапезата“ налага включването и на останалите участници по хранителната верига- браншовите организации от преработвателната и хранителната индустрия, смята Иванова..

Според нея ако браншът на производителите на храни не получи общоевропейска подкрепа за реклама на устойчивите храни, то европейските храни ще са неконкурентни на останалите пазари.Освен това прилагането на стратегията „От фермата до трапезата“ трябва да се извършва на базата на научни доказателства и при периодична оценка на въздействието на всяка мярка, за да се гарантира сигурноста и безопасността на храните. Като пример тя посочи липсата на ясни данни за ефекта от намаляването на употребата на торове в земеделието. „Ето защо е необходим диалог между всички заинтересовани страни за да се намерят пресечни точки и да се постигнат разумни и практични мерки“.