Тагове

От кампания 2024 г. се разширява обхватът на подпомаганите по интервенцията зони, като са включени още 5 защитени зони по Натура 2000

От утре започва прием по  интервенциите  по НАТУРА 2000 и и за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения, съобщиха от агроведомството. Земеделските стопани ще могат да очертават площите си по интервенциите за подпомагане в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), заедно със заявленията за подпомагане за директните плащания за кампания 2024. По интервенцията „Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000“ стопаните се компенсират за спазване на забраните и ограниченията, свързани с извършваната земеделска дейност на териториите, попадащи в обхвата на зоната. Забраните се отнасят за трите вида земеползване: пасища, ливади и мери (постоянно затревени площи), обработваеми земи и трайни насаждения. От кампания 2024 г. се разширява обхватът на подпомаганите по интервенцията зони, като са включени още 5 защитени зони по Натура 2000, с което се предоставя възможност на повече земеделски стопани да кандидатстват за подкрепа

МЗХ публикува за обществено обсъждане изменение в нормативната уредба за прилагане на интервенцията „Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000”

Виж тук проект на наредбата

Министерство на земеделието и храните публикува за обществено обсъждане, в рамките на законоустановения едномесечен срок, проект на Наредба за допълнение на Наредба № 6 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенцията „Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000”, включена в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г. С предложеното допълнение в обхвата на подпомагане по интервенцията се включват пет защитени зони по Директива 92/43/ЕИО, одобрени със заповеди на министъра на околната среда и водите и обнародвани в „Държавен вестник“. По този начин ще се предостави възможност на повече земеделски стопани да заявят подпомагане по тази интервенция.

В преходните и заключителни разпоредби на нормативния акт се изменя и допълва Наредба № 10 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в СПРЗСР 2023 – 2027 г., които не са свързани с предложените промени в първо изменение на Плана. Тези изменения ще бъдат включени допълнително в предложения за промени в Наредбата след приключване на преговорите със службите на Европейската комисия.

Вчера при огромен интерес и множество въпроси от страна на земеделските производители в Благоевград премина последната от поредицата срещи на експерти с производители от региона, по време на които бяха разяснени основните ангажименти на фермерите както по новите еко схеми и зелената архитектура, така и новостите в директните плащания. Тук може да чуете повече разяснения относно това, какви ще са новостите в интервенциите за агроекология, за необлагодетелствани региони, и за зоните по НАТУРА 2000 от тази година. . Nivabg.com ще ви представи в отделна публикация отговорите на най-интересните въпроси отправени от страна на земеделските производители.

Земеделското министерство zапочн нов прием на заявления за кандидатстване по мярка 12 за плащанията по НАТУРА 2000 Кандидатите по мярка 12 могат да подават своите заявления за подпомагане съгласно Наредба № 5 от 2009 в общинските земеделски служби. Ще бъдат подпомагани земеделски стопани, които стопанисват земеделски земи в защитени зони от Европейската екологична мрежа „НАТУРА 2000″и

Преминаваме направо към интересуващите ни области, като ще разгледаме първо какво се планира за биоразнообразието, което както знаем е основен елемент от европейските стратегически документи, и на него е посветена дори специална стратегия. На биоразнообразието и развитието на устойчиво земеделие са посветени само десетина страници от проектоплана. Косвено със интересуващите ни области може би са свързани и темите за Зелена България, научни изследвания и иновации, цифрова свързаност и развитие на местните общности.

Целта на компонента от плана насочен към биоразнообразието е осигуряване на ефективно управление на националната екологична мрежа и защита на природните местообитанияи видове севропейско и национално значение за да се преустанови загубата на биоразнообразие. За да се постигне това се предвижда: „Изграждане на структура за управление на Националната екологична мрежа; „Интегриране на екосистемния подход и прилагане на решения, базирани на природата в опазването на защитените зони от мрежата „Натура 2000““. Разходите за реализиране на тези цели се оценяват на 32,3 млн. лева, които ще дойдат от механизма за възстановяване и устойчивост.

В документа се отбелязва, че основните рискове пред запазване на биоразнообразието са свързани с развитието на градовете и инфраструктурата,неустойчивото земеделие и експлоатацията на видовете от неикономическо значение. Администрацията си признава, че страната ни „все още не е изпълнила задълженията си за класифициране на специални консервационни зони, за определяне на специфични за зоната цели на опазване, както и за определяне на необходимите мерки за опазване в тях с цел запазване/възстановяване на видове и местообитания.“ , като липсва и ефективна управленска структура на зоните по НАТУРА 2000. Констатира се, че подобряването на знанията за еко системните услуги в областите по НАТУРА 2000 ще създаде условия за балансирано икономическо развитие и опазване на биоразнообразието като се генерират нови работни места и поминък за местните общности.

В плана се казва, че „ преустановяването загубата на биоразнообразие ще има пряк положителен ефект върху декарбонизацията на икономиката (сектор „Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство“, който има ролята на „поглътител“ на парникови газове чрез категориите гори и пасища, които поглъщат въглеводород, като се счита, че разрушаването им ще доведе до освобождаване на въглеродни емисии. Тук веднага бихме попитали дали има експертни оценки за това, какъв е делът на страната ни в отделянето на вредни емисии в ЕС, и с колко би нараснал, ако продължават да се разрушават пасищата и да се обезлесяват горите?!

Оказва се, че ефектът от мерките, които трябва да се приложат за опазване на биоразнообразието ще се отразят незначително на пазара на труда, и неговият ръст в резултат на прилагането им възлиза на ръст на заетите от 0,03% към 2023 г. и 0,06% към 2026 г. . Нищо че вече беше отбелязан високият принос за опазване на биоразнообразието за създаването на нови работни места. Предвижда се въвеждане на териториални планове за управление на мрежата от НАТУРА 2000. Освен това се предвижда разработване на мерки и цели за 255 защитени зони и мерки за опазване на 86 защитени зони, изготвяне на монетарна оценка на еко системните услуги и въвеждане на база от данни за включването им в счетоводната система на страната и за визуализацията им в съществуващата информационна среда.

/Следва/

Детайлното изчитане на стенографските протоколи от заседанията на така наречена тематична работна група е времеемко и понякога неблагодарно дело но пък помага да се разбере каква степен администрацията си върши или по-скоро не си върши работата. Мярката за агроекология, която в настоящия програмен период на прилагане на селската програма предизвика не малко въпроси и разпалени дискусии относно правилното разпределение на средствата бе една от обсъжданите по време на заседание на ТРГ от 20 януари тази година. . Да припомняме ли алармите за нейното източване по линия на проекти за опазване на редки видове птици?!

Оказва се, че по едно от направленията по тази мярка, администрацията въобще не е подала информация и не е направила оценка за прилагането му в продължение на близо три петилетки. То е свързано с даване правото на определен брой животновъди притежаващи съответните разрешителни да поддържат екосистемите и тревоустоя , да пашуват в националните паркове и териториите с висока природна стойност.. Нещо повече в така подготвяния стратегически план, в същата вече мярка, преименувана на интервенция за агроекология, в същото това направление известно като пасторализъм, се планира достъп на фермерите и в територии по НАТУРА 2000. В това разбира се няма нищо лошо, лошото е, че идеята изглежда се подхвърля сякаш между другото от администрацията на агроведомството пак без никакви анализи и без каквато и да е експертна обосновка. Може би проблемът е не само на ниво МЗХГ, а на междуинституционално ниво, защото както разбираме от дискусията, тепърва стратегията ще се оценява, доколко е съвместима със закона за биоразнообразието. „
„Тук. би следвало да се помисли дали заради направление „Пашуване“ в територията от „Натура 2000“ разписано по този начин сегашното направление „Пасторализъм“ целия Стратегически план следва да мине една дълбока оценка, защото в Стратегическия план не е само пашуването в националните.паркове. Стратегическият план обхваща много мерки за инвестиции, обхваща и друга необходима подкрепа за земеделските и горските стопани и за всички заинтересовани страни“, заяви по време на дискусията, проведена на 20 януари Юлия Григорова.

Ще припомним че именно при представяне през миналата година на втория слот анализ за бъдещата стратегия , точно от ековедомството се възпротивиха на представените в него неточни данни за териториите по НАТУРА. Всичко това води до логичния извод, че с бездействието си в последните 15 години и с липсата на междуинституционално стиковане може да се стигне до обратния ефект, животновъдите, колкото и малко и да са те, които пашуват в тези територии с висока природна стойност да бъдат лишени от иначе една напълно логична възможност за компенсиране.

Според експертите „състоянието на местообитанията от 2013 година досега продължава да бъде неблагоприятно и направлението „Пасторализъм“ по никакъв начин не е довело до подобряване, а обратно до влошаване“. Нещо повече, Брюксел се оказва вече три пъти настойчиво е отправял запитвания до екоминистерството, дали подпомагането по направление пасторализъм се възприема като субсидиране , което има изключително вредно влияние върху околната среда.

За дистанцията на администрацията от това, какво се случва с тези територии говорят и два други факта. Анализът за възможностите за пашуване в националните природни паркове във вече изтеклия период на прилагане на ПРСР, както и разработването на слоя земи с висока природна стойност през далечните вече 2007 и 2009 година по признание на Юлия Григорова, сега експерт в екоминистерството са дело на неправителствения сектор- организации като Национална Селска мрежа и WWF.

За новия период на прилагане на селската програма като част от направленията по интервенцията за агроекологията се предлага запазване на тази мярка даваща възможност за пашуване в територии на природни паркове и такива с висока природна стойност, като се планира разширяването им с такива зони по НАТУРА (за сега пак без нужната обосновка как и кои ще влизат, както се разбира от дискусията). Пашуването в националните природни паркове се планира да се разрешава само в тези с вече действащи планове за управление. Такива планове за управление МОСВ планира в бърз порядък да приеме и за всички зони по НАТУРА. Браншът в лицето на Юлия Коюмджийска също предлага нелоша идея, намерила реализация на регионално ниво в Белгия – даване на възможност на животновъдите да наторяват пасищата си с естествена животинска тор. Мотивите според Коюмджиева за подобно предложение са, че не всеки животновъд притежава местни породи животни и може да се включи по това направление. Освен това предвид обхватите по думите и не всички животновъди биха могли да се включат в направлението за традиционни практики-пасторализъм. Що се отнася до пашуването в природните паркове тя се мотивира така: „Лично бих искала да кажа, защото стадата на моят съпруг и овце, и говеда пашуват в Национален парк „Рила“ и ако такива стада не пашуват там аз не знам по какъв начин ще бъде поддържан този тревоустой, как ще бъде поддържано въобще равновесието в тези национални паркове“.

Къде цъка бомбата със закъснител?!

Изразявайки своето недоумение и учудване, че в продължение на два програмни периода на ПРСР не е направена оценка за ефективността на това направление, Юлия Коюмджийска заяви, че животновъдите, които пашуват в националните паркове са притеснени, че ако това подпомагане отпадне, те ще бъдат лишени от всякаква подкрепа, тъй като не получават друго подпомагане по втори стълб. Според нея повечето животновъди, които пашуват в природните паркове не са съгласни да поемат едногодишни ангажименти по това направление, каквито са плановете на МЗХГ за неговата архитектура.

Какво трябва да се направи?!

Очевидно за да се запази това направление към новата интервенция за агроекология, първо администрацията трябва да си свърши работа, и да представи в края на крайщата някаква оценка за ефективността от неговото прилагане. Бранш и експерти са на едно мнение, че възможностите за пашуване в териториите на националните паркове и другите територии с висока природна стойност , е нужно внимателно да се разгледат и обсъдят на специална работна група, която детайлно да разработи всичко от възможностите за прилагането му, до критериите. Нужен е баланс, и в това никой не се съмнява. Баланс между това да се опазват екосистемите и да се даде възможност на фермерите, които са в близост до национални паркове или в землищата им попадат територии с висока природна стойност да пашуват там. Баланс между работата на различни неправителствени организации и на администрация, която да захранва с актуални оценки и експертизи последните, така че да се вземат рационални решения, удовлетворяващи и стремленията за опазване на уникалните екосистеми и стремленията за комбиниране на тези усилия с естествени практики за поддържането им като ограничено пашуване на животни. Администрацията обаче за сега показва, че е най-слабата страна от този търсен баланс, и с бездействието си образно казано вместо да изпише веждите, може да избоде очите.

„Неустойчивото земеделие и лесовъдство, разрастването на градовете и замърсяването са най-сериозните източници на натиск, виновни за драстичното понижение на биологичното разнообразие в Европа, което застрашава оцеляването на хиляди животински видове и местообитания. Освен това директивите за околна среда и други екологични закони на Европейския съюз (ЕС) все още не се прилагат от държавите членки. Според доклада „Състоянието на природата в ЕС“ на Европейска агенция по околна среда (ЕАОС), публикуван днес, повечето защитени местообитания и видове не са в добър природозащитен статус и трябва да бъде направено още много, за да бъде променена тази ситуация“, заяви

Ханс Брюнинкс, изпълнителен директор на ЕАОС

Нужни са амбициозни действия в областта на климата. Оценката на експертите показва, че опазването на здравето и устойчивостта на природата в Европа и благосъстоянието на хората изисква фундаментални промени в начина, по който произвеждаме и консумираме храна, управляваме и използваме горите и строим градове. Тези усилия трябва да бъдат комбинирани с по-доброто изпълнение и прилагане на политиките за опазване на околната среда, с фокус върху възстановяване на природата, както и с много амбициозни дейности по отношение на климата, най-вече в транспортния и енергийния сектор.

Докладът на ЕАОС показва положително развитие в усилията за опазване на околната среда. Както броя, така и областта на обектите, защитени в мрежата Натура 2000, са се увеличили през последните 6 години и ЕС е изпълнил глобалните цели чрез осигуряване на защита на около 18 % от наземната си територия и почти 10 % от морската територия.

Настоящата оценка за състоянието на природата според ресорния комисар Виргиниус Синкевичус е „ най-пълната проверка на здравословното състояние на природата, която някога е извършвана в ЕС.“Същевременно цялостният напредък не е достатъчен за постигането на целите на Стратегията за биологичното разнообразие на ЕС до 2020 г. Повечето от защитените местообитания и видове са с недобър и лош природозащитен статус и много от тях продължават своя упадък, според оценката на ЕАОС. От трите основни изследвани групи местообитанията и птиците изостават значително, а групата от видове, която не включва птици, почти е постигнала своите цели. Тази оценка според Синкевичус „показва много ясно, че ние продължаваме да губим нашата жизненоважна и животоподдържаща система. Около 81 % от местообитанията на ниво ЕС са в лошо състояние, като състоянието на местообитанията в торфища, пасища и дюни се влошава най-много. Ние трябва спешно да изпълним ангажиментите в новата стратегия за биологичното разнообразие на ЕС, за да обърнем посоката на този упадък в полза на природата, хората, климата и икономиката.“

Кои са основните заплахи за природата

Интензивното земеделие, разрастването на градовете и неустойчивите лесовъдни дейности са основните докладвани източници на натиск за местообитанията и видовете, според доклада на ЕАОС. Замърсяването на въздуха, водата и почвата също оказват въздействие върху местообитанията, както и постоянната свръх експлоатация на животни чрез бракониерство и неконтролиран лов и риболов.

Тези заплахи се усложняват допълнително от измененията на реките и езерата чрез язовири и водочерпене, инвазивни чуждоземни видове и изменението на климата. Изоставянето на земеделските земи помага за продължаващия упадък на полуестествените местообитания, например ливади и техните видове като пеперуди и обитаващи земеделски земи птици.

Какви са перспективите

Докладът посочва няколко положителни тенденции, най-вече от национален или регионален мащаб. Редица видове и местообитания показват подобрения, например горската жаба в Швеция, бреговите лагуни във Франция и брадатият лешояд в ЕС. Мрежата Натура 2000 показва своето положително въздействие за множество видове и местообитания. Например бреговите местообитания и дюните, които са по-добре обхванати от Натура 2000, имат по-добър природозащитен статус в сравнение с местообитанията с по-малко или маргинално покритие.

От гледна точка на политиките също има надежда, благодарение на новата Стратегия за биологичното разнообразие на ЕС за 2030 г. и Стратегията от фермата до трапезата, като и двете представляват основни елементи на Европейския зелен пакт. Стратегията за биологичното разнообразие е насочена към подсилване и разширяване на защитените зони, към създаването на план за възстановяване и гарантиране, че екосистемите са здрави, устойчиви на климатичните промени, богати на биоразнообразие и че предоставят набор от услуги, важни за просперитета и благосъстоянието на гражданите.

Освен тези нови политики са необходими и допълнителни усилия за подобряване на възможностите за мониторинг на държавите членки, които да подпомогнат изпълнението на целите. Понастоящем има множество пропуски в данните, най-вече при морските видове и местообитания. Необходими са още данни за пълната оценка на ролята на мрежата Натура 2000. На последно място, е необходимо значително подобрение при прилагането на законодателството на ЕС.

Състояние и тенденции

Около половината (47 %) от 463 вида птици в ЕС са в добро състояние, което е с 5 % по-малко в сравнение с последния отчетен период 2008—2012 г. Делът на птиците в недобро или лошо състояние се е увеличил със 7 % през последните шест години, за да достигне общата стойност от 39 %. На национално ниво около 50 % от тенденцията за подобряване на популациите включва най-вече птици, обитаващи влажни зони и морски птици, за които са определени зони от Натура 2000, като някои от тези птици са червеният ангъч или чистикът. Гнездящите птици, например жерав и червена каня, показват най-висок дял на подобрение на популацията в докладите. Причина за това е въвеждането на защита или възстановяване на местообитанията и подобрение в знанията, по-добър мониторинг и осведоменост.

Само 15 % от оценките на местообитания са с добър природозащитен статус, като 81 % са с лош природозащитен статус на ниво ЕС. Местообитанията в ливадите, пасищата, дюните, блатата, тресавищата и мочурищата показват силни тенденции за упадък, докато горите са с най-добри тенденции на подобрение. В сравнение с предходния отчетен период, делът на местообитанията с лош природозащитен статус се е повишил с 6 %.

Морските региони имат множество оценки с неизвестен природозащитен статус, което отразява общата липса на данни за видовете.

Около една четвърт от видовете са с добър природозащитен статус на ниво ЕС, което е повишение от 4 % в сравнение с предходния отчетен период. Влечугите и васкуларните растения, например руинния гущер, подковна камшичеста змия, аргимония или жълтата тинтява, са с най-висок дял на добър природозащитен статус (35 %).

Само 15 % от оценките на местообитания са с добър природозащитен статус, като 81 % са с лош природозащитен статус на ниво ЕС. Местообитанията в ливадите, пасищата, дюните, блатата, тресавищата и мочурищата показват силни тенденции за упадък, докато горите са с най-добри тенденции на подобрение. В сравнение с предходния отчетен период, делът на местообитанията с лош природозащитен статус се е повишил с 6 %.

Морските региони имат множество оценки с неизвестен природозащитен статус, което отразява общата липса на данни за видовете. Около една четвърт от видовете са с добър природозащитен статус на ниво ЕС, което е повишение от 4 % в сравнение с предходния отчетен период. Влечугите и васкуларните растения, например руинния гущер, подковна камшичеста змия, аргимония или жълтата тинтява, са с най-висок дял на добър природозащитен статус (35 %).

Български проект бе сред наградените по време на тазгодишния конкурс за НАТУРА 2000, съобщава AgPress.eu. Специалната награда за европейски граждани отиде при проекта. Партньорство за опазване на българските вековни гори в Натура 2000“.Проектът спомогна за съвместяване на противоречиви интереси по отношение на определянето на свързани с горите обекти от Натура 2000. В резултат на това допълнителни 109 300 хектара стари гори са определени като защитени и са изключени от земеделски дейности.

Наградите признават истории за успех в опазването в целия ЕС и повишават осведомеността за едно от изключителните постижения на Европа – мрежата от защитени зони Натура 2000. Освен българският проект сред призьорите са още проекти от Белгия, Финландия, Франция, Испания и трансграничен проект, включващ партньори в Австрия, Чехия, Унгария, Румъния, Словакия и Украйна.

Наградите бяха връчени от еврокомисаря по околната среда Вирджиниус Синкевичус, който заяви цитиран от медиата:“ Пандемията COVID-19 разкри на светло връзката между здравите, устойчиви общества и поддържането на нашата природна среда в добро състояние. Тазгодишните победители демонстрират, че инвестирането на време, енергия и ресурси в опазването на природата носи големи ползи не само за природата, но и за нас. Това са моделите на сътрудничество и решения, които трябва да бъдат разширени, за да изпълним ангажиментите на Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие. „

В своята Стратегия за биологичното разнообразие, публикувана по-рано тази година, Комисията предложи засаждането на 3 милиарда дървета до 2030 г. като част от широкообхватен план за възстановяване на природата на ЕС.

От ДфЗ съобщиха, че са изплатени близо 45 млн. лева по НАТУРА 2000. Средства получиха 11 512 земеделски производители.  Мярка 12 ,,Плащания по НАТУРА  2000 и Рамковата директива за водите“  подпомага фермери със земи в обхвата на защитените зони по Натура 2000, които спазват забраните и ограниченията за съответната защитена зона.