Преминаваме направо към интересуващите ни области, като ще разгледаме първо какво се планира за биоразнообразието, което както знаем е основен елемент от европейските стратегически документи, и на него е посветена дори специална стратегия. На биоразнообразието и развитието на устойчиво земеделие са посветени само десетина страници от проектоплана. Косвено със интересуващите ни области може би са свързани и темите за Зелена България, научни изследвания и иновации, цифрова свързаност и развитие на местните общности.
Целта на компонента от плана насочен към биоразнообразието е осигуряване на ефективно управление на националната екологична мрежа и защита на природните местообитанияи видове севропейско и национално значение за да се преустанови загубата на биоразнообразие. За да се постигне това се предвижда: „Изграждане на структура за управление на Националната екологична мрежа; „Интегриране на екосистемния подход и прилагане на решения, базирани на природата в опазването на защитените зони от мрежата „Натура 2000““. Разходите за реализиране на тези цели се оценяват на 32,3 млн. лева, които ще дойдат от механизма за възстановяване и устойчивост.
В документа се отбелязва, че основните рискове пред запазване на биоразнообразието са свързани с развитието на градовете и инфраструктурата,неустойчивото земеделие и експлоатацията на видовете от неикономическо значение. Администрацията си признава, че страната ни „все още не е изпълнила задълженията си за класифициране на специални консервационни зони, за определяне на специфични за зоната цели на опазване, както и за определяне на необходимите мерки за опазване в тях с цел запазване/възстановяване на видове и местообитания.“ , като липсва и ефективна управленска структура на зоните по НАТУРА 2000. Констатира се, че подобряването на знанията за еко системните услуги в областите по НАТУРА 2000 ще създаде условия за балансирано икономическо развитие и опазване на биоразнообразието като се генерират нови работни места и поминък за местните общности.
В плана се казва, че „ преустановяването загубата на биоразнообразие ще има пряк положителен ефект върху декарбонизацията на икономиката (сектор „Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство“, който има ролята на „поглътител“ на парникови газове чрез категориите гори и пасища, които поглъщат въглеводород, като се счита, че разрушаването им ще доведе до освобождаване на въглеродни емисии. Тук веднага бихме попитали дали има експертни оценки за това, какъв е делът на страната ни в отделянето на вредни емисии в ЕС, и с колко би нараснал, ако продължават да се разрушават пасищата и да се обезлесяват горите?!
Оказва се, че ефектът от мерките, които трябва да се приложат за опазване на биоразнообразието ще се отразят незначително на пазара на труда, и неговият ръст в резултат на прилагането им възлиза на ръст на заетите от 0,03% към 2023 г. и 0,06% към 2026 г. . Нищо че вече беше отбелязан високият принос за опазване на биоразнообразието за създаването на нови работни места. Предвижда се въвеждане на териториални планове за управление на мрежата от НАТУРА 2000. Освен това се предвижда разработване на мерки и цели за 255 защитени зони и мерки за опазване на 86 защитени зони, изготвяне на монетарна оценка на еко системните услуги и въвеждане на база от данни за включването им в счетоводната система на страната и за визуализацията им в съществуващата информационна среда.
/Следва/
