неделя, февруари 16, 2025
0887257707 videnov@abv.bg

Тагове

Агро Новини

Как наука и бизнес помагат на белгийските фермери да повишат своята устойчивост

Експериментална ферма помага на учените да задълбочат изследванията си върху резистентността на растенията към препарати за растителна защита

Белгия не е сред големите страни в земеделието на Европа, но със своя напредък в развитието на разнообразие от технологични проекти, дело на комбинираните усилия на наука и бизнес може спокойно да се нареди сред водещите европейски страни в това направление. И въобще не е случайно, че тъкмо по време на нейното председателство на ЕС между водещите и приоритети в аграрната политика бе прокарването и налагането на законодателството за внедряване на определяните от мнозина като спорни нови геномни техники.

проф. Геерт Хаезерт

Като един от водещите центрове на развитие на изследователски проекти в сферата на селското стопанство се е оформил университетът на Гент, който в средата на юли се превърна в демонстрационна сцена за 15 стартъпа, представили своите проекти, резултат от синергията между бизнес и наука. Освен това университетът разполага със собствена експериментална ферма, която също е с основен принос за бързото претворяване на най-различни научни проекти в практиката и бизнеса. Експерименталното стопанство е ръководено от проф. Геерт Хаезерт водещ преподавател във факултета по по бионаучно инженерство на университета в Гент и експерт по тритикалето. Агроном и селекционер с участие в над 60 международни проекта с фокус на изследванията му в областта на устойчивото производство на земеделските култури и защитата на растенията в умерените и тропични агроекологични зони.

Нашата ферма е резултат от усилията на два белгийски университета и в нея ние провеждаме експериментални изследвания, които впоследствие да бъдат приложени в практиката, което е много важно за нас.  Освен това благодарение на дейността на фермата можем да изследваме различни локални европейски продукти като работим в тясно сътрудничество с различни европейски компании“, споделя ученият.

Експерименталното стопанство е разположено на около 60 хектара, като за научни изследвания са заделени около половината от площите, а останалите се използват за за реализацията на конкретни проекти, резултат от тези експерименти. Изследванията на учените са концентрирани основно върху три култури- царевица, картофи и тритикале.

„Над 20 години сме насочили нашите усилия към устойчивото отглеждане на зърнени култури, но в последно време сме се фокусирали към това, как да се разнообрази отглеждането на зърнени култури и тяхната растителна защита“, споделя проф. Хаезерт:

Интересна сфера на експериментите и научните изследвания на учените е също така проучването на това, как растенията комуникират помежду си и за нивото на резистентност към различните препарати за растителна защита. Основа за тези изследвания са данните, събирани от различни видове сензори, разположени в експерименталното стопанство, за което то е подпомогнато финансово и от страна на бизнеса и държавата.

 

Сензори помагат на фермерите какви стратегии за напояване да прилагат

 

И като споменаваме че чрез различни сензори белгийските учени успяват да събират по-прецизни данни за растенията, университетът на Гент е „дом“ и на няколко други проекта в тази насока, които вече са превърнати в реални бизнес решения в помощ на фермерите на полето или в стопанството. Една от тези стартъп компании, специализирала се в разработката на сензори е 2Gro.

Сензори помагат на фермерите какви стратегии за напояване да прилагат

„Ние сме насочили усилията си към управление на растенията като сме създали два типа сензори, с помощта на които може да се проследяват нивата на стрес у растенията да се осъществява мониторинг на данни“, казва Максим.

Сензорите позволяват събиране на данни в реално време, както и да се проследи в рамките на 24 часа нуждата от вода за растенията.

„С помощта на данните които събираме можем да разберем кога растенията са щастливи образно казано, и кога са стресирани и така можем да помогнем на производителите да отглеждат своите култури по по-балансиран начин“, споделя още Максим.

Благодарение на сензорите, фермерите могат да разберат моментално например, кога растенията изпитват стрес от липсата на достатъчно вода и за това как се чувства като цяло дадено растение.

А има ли го обратния ефект, когато дадено растение е получило повече вода от нужното му?

„В подобни случаи растенията не изпитват стрес, но когато водата в тях е повече от необходимото им, това се отразява на качеството на производството, било ако фермерите отглеждат цветя или плодове. Тук идва и нашата роля да им помогнем чрез събиране на данни за това да отглеждат растенията си по- балансирано“, отговаря Максим . Освен това събраните от сензорите данни ще покажат на фермерите каква стратегия за напояване на растенията да приложат, така че да постигнат оптимални резултати.
Самите устройства със сензорите са разработка на учени от университета на Гент, след което проектът е предизвикал инвеститорски интерес, в резултат на което е създадена и частна компания за практическото им разработване. Към момента проектът се развива много успешно и фермери от над 20 европейски страни използват техните сензори. Стартъпът е разработил два вида сензори. Единият е приложим за производителите отглеждащи малки растения като цветя или за вертикални ферми, а другият за по-големи растения, като се разработва и сензор насочен специално към производителите на плодове.

Чрез качествен анализ на млякото към по-висока устойчивост на малките и средни ферми

Шест страни си партнират в проект за повишаване на устойчивостта на малките и средни млечни ферми

Друг проект насочен към прецизното събиране на данни е проектът HllCow.

„Нашият проект е създаден с финансовата подкрепа на програмата Interreg и в него работим 12 партньори и усилията ни са насочени към подобряване на качеството на произвежданото мляко чрез събиране на данни и изготвяне на прецизни анализи на суровината, Освен това помагаме на малките и средни производители да подобрят нивото на мениджмънт на стопанствата си. Проектът ни е насочен към това да опрости максимално събирането на данни и анализа на произведеното от тях мляко“, казва Жули Лебоа.

Освен със средства по програмата Interreg, HollCow е съфинансиран и от региона на Валония. Партньори по проекта са организации от Белгия, Германия, Люксембург, Франция и Ирландия. В него са се включили и партньори от Австрия и Швейцария. Сред основните цели на проекта е да се противопостави на изчезването на малките и средни млечни ферми, като чрез прилагане на различни иновативни решения да се повиши тяхната устойчивост.

 

 

Още
НОВИНИ

От Български фермерски съюз ще продължат да работят тясно с науката за благото на фермерите

„В рамките на последната година ние усилено започнахме да работим с науката. Не трябва да забравяме, че имаме много сериозна научна общност в лицето на различните институти, които работят и се развиват. Ако искаме те да продължат да се развиват, и земеделието и вчастност агросектора да са перспективни, ние трябва да се учим от опита който имаме до момента. Да работим в посока на въвеждане на различни иновации които да допринесат за увеличаване на нашата конкурентоспособност. Ето защо ние ще засилим още повече контактите си с научната общност“, заяви днес Георги Стоянов, председател на Българския фермерски съюз. На събрание на своите членове, организацията направи равносметка на свършеното от нея в първата година от съществуването си. В това време тя е създала както свои структури в пет от областите на страната, така е съумяла и да се включи в работата по стратегическия план и да излезе с различни становища и предложения за промяна на законодателството касаещо сектора.

„Наука и земеделие върви малко трудно, нещо като в тангото едно напред, две назад. Големият проблем, е че всеки учен идва с проблеми, което обаче често се разминава с очакванията на фермерите и обратното. Българският фермерски съюз беше първата организация, която дойде на място при нас, защото обикновено ние учените ходим да се вклиним при земеделците“, коментира проф. Иван Атанасов, председател на Агробиоинститута към ССА.

Радващото според него е, че в последните две години в министерството вече има програми, директно свързани с научните изследвания и иновации като 16.1 . В момента се очакват резултатите по мярка 1.2 от ПРСР свързана с демонстрационните дейности. Добре би било според него ако различните научни институти съумеят да излязат не с отделни предложения към фермерите, а с едно портфолио, което да се предлага на различни организации и земеделските производители.

 

Още
Върхови добиви от ечемик
НОВИНИ

Учени създадоха синтетични полимери, които могат да увеличат добивите

Учени от университета в Бирмингам са изобретили нов метод за насърчаване на бактериите да образуват стимулиращи растежа екосистеми, които могат да се използват за покриване на корените на разсад на растения, което се очаква да доведе до по-силни, по-здрави растения и по-високи добиви в селското стопанство. Това съобщава порталът phys.org.

В природата корените на разсада образуват взаимноизгодни връзки с общности от микроби (гъбички, бактерии, вируси) в почвата и обменят хранителни вещества, позволявайки както на растението, така и на микробите да процъфтяват. Това е особено важно в ранните етапи от живота на растението, когато разсадът е в надпревара с времето, за да достигне самодостатъчен растеж, преди хранителните вещества и енергийните запаси в семето да се изчерпят.

Д-р Тим Овъртън, приложен микробиолог от Университетското училище по химическо инженерство, и д-р Франсиско Фернандес-Трило от Училището по химия ръководят екип за разработване на нови синтетични полимери, които стимулират образуването на тези бактериални общности по начин, който отразява естествен процес, известен като образуване на биофилм.

Биофилмът е фино организирана общност от микроби, поддържана от матрица от биологични полимери, която образува защитна микросреда и държи общността заедно.

Изследователите работиха съвместно по четиригодишен проект за това как полимерите взаимодействат с бактериите, което доведе до синтеза на група от полимери на базата на ацилхидразон.

Тези нови полимери са проектирани да действат като адхезивно скеле, „засявайки“ образуването на комплекс микроорганизъм-полимер, за да инициират и ускорят образуването на биофилм. След като се образува биофилм, бактериите стават самодостатъчна и самоорганизираща се общност и произвеждат своя собствена матрица, която позволява предаването на хранителни вещества и вода и изхвърлянето на отпадъчни продукти.

В проекта са включени и докторантите Паван Адони и Омар Хунейди, които впоследствие напредват в изследванията, показващи, че полимерите агрегират бактерии и подобряват образуването на биофилм. Критично, те също така показаха, че процесът е напълно обратим и биофилмът може да бъде разпръснат чрез промяна на условията на околната среда. Резултатите от тези експерименти и допълнителни проучвания ще бъдат публикувани през 2022 г.

Паван Адони коментира: „Очакваме, че полимерът в крайна сметка ще бъде използван като покритие за семена, може би заедно с бактерии като B. Subtilis, който естествено присъства в почвата, повишава устойчивостта на стрес на растенията и в момента се използва като почвен инокулант. Предвиждаме по-целенасочен подход, който третира само семената, така че когато покълнат, бактериите да са готови да растат в безопасна среда, осигурена от полимерен комплекс от микроорганизми. В крайна сметка това трябва да доведе до по-силни растения, които растат по-бързо и имат по-голяма устойчивост към болести.“

Университетът в Бирмингам подаде широкообхватна патентна заявка, обхващаща новите полимери, метода за образуване на биофилма и метода на разцепване на полимери, както и използването му за насърчаване на растежа на биофилм с всеки микроорганизъм, включително тези, които могат да произвеждат или доставят химикал или биологични молекули.

Патентът вече е лицензиран от специализирана компания за наука за живота PBL Technology, която инвестира в, защитава и насърчава нововъзникващите иновации от публични изследователски източници по целия свят. В селското стопанство технологиите на PBL включват генетика на културите, третиране на култури, прецизно земеделие и промотори и инструменти за научноизследователска и развойна дейност.

Още
НОВИНИ

Доц.Б.Иванов: Трябва да работим за по- ефективни стопанства

„Икономиката е по-силна и не мисля че новата ОСП може да доведе до преструктуриране на стопанствата. Трябва да работим за това стопанствата ни  да стават по-ефективни а  означава и по-големи. Земеделието в световен мащаб става все по- крупно и  по- ефективно,  а това означава стопанствата трябва да са по-големи“, каза днес пред представителите на медте доц Божидар Иванов от Института  по аграрна икономика на ССА,  по време на организираната от него международна конференция  „Земеделие и снабдяване с храни. Пазари и аграрни политики“  . По думите му  чрез така нареченото позеленяване новата обща селскостопанска политика се опитва да постави акцент върху публичния характер на стоките. , като чрез създаването на конвертируеми технологии земеделието да стане по- конкурентноспособно . Според него аграрната наука трябва да се вслуша в исканията на фермерите но в редица области като биотехнологиите  правенето на на наука освен с наличието на таланти  е свърано и  с наличието на определена среда  и ресурси.

Още
НОВИНИ

Улрике Мюлер: Ще разчитаме на науката за изпълнението на новите еко схеми

Европейските институции ще разчитат на приноса на науката за изпълнение на новите еко схеми, каза вчера пред депутатите един от докладчиците по ОСП Улрике Мюлер.. За целта според нея е необходимо създаване на регионални концепции с принос на новите научни познания. „Това е основната цел на така наречените еко схеми, като също така трябва да се създадат възможности, фермерите да се стимулират да прилагат възможно най-екологосъобразните методи на производство“, каза още тя, давайки пример с Бавария, където всяко трето стопанство е част от сега съществуващи по втория стълб еко схеми.

10-те милиона земеделски стопани имат нужда от по-голяма сигурност за да планират бъдещето си. Имаше много отрицателни коментари за приноса на земеделието към обществото. Ясно е, че имаме нужда от по-добри икономически възможности. 8,5 млн. стопанства са с под 70 хектара и ежедневно ни доставят висококачествена храна, но по време на пандемията в по-богатите страни членки гражданите се замислиха за продоволствената сигурност“, каза евродепутатката.“

Премахване на принципа- единен подход за всички

Според нея новата ОСП има нужда от „практични решения“ и „разумно изпълнение“, без да се ръководи от идеологията. Тя се фокусира в своя доклад върху четири елемента: Първото е как може да се отрази рамката на ОСП в националните стратегически плаnове?. За целта по думите и е нужна по-голяма гъвкавост Другото е : по-голяма отговорност на страните членки и в същото време истински единна ОСП, като се прилага последователно единен одитен принцип, като изпълнението на общите цели е на базата на сравними показатели.

Още
НОВИНИ

За повторното използване на пречистени отпадъчни води в земеделието

Отпадъчните води, третирани съгласно подходящи стандарти и методи, имат силен потенциал да допълват конвенционалните водни ресурси, използвани при напояване на селското стопанство. Темата е изключително актуална в контекста на глобалния проблем с недостига на вода, който не се ограничава само до традиционните сухи райони. От ЕК дори подготвят специална директива, която ще третира използването тъкмо на пречистени отпадъчни води.

В този аспект устойчивото пречистване на води и възможностите за повторната им употреба в селското стопанство бе една от полезните и с реални практически измерения тема, която доц. Стефан Шилев от Аграрен университет – Пловдив разгърна в презентацията си от първия дискусионен панел на конференцията, организирана от Селскостопанска академия в рамките на Международната селскостопанска изложба от АГРА 2020. Целта на презентацията беше обобщаване, споделяне и представяне на най-добрите практики и резултати от научните изследвания и тяхното приложение на език, лесен за разбиране от фермерите и лесовъдите.

Стана ясно, че „всъщност 17% от европейската територия страда от недостиг на вода, а 46% от европейското население живее на места, които са подложени на воден стрес. Проблемът е особено остър в Южна Европа, където е нарастващо търсенето на вода главно за селското стопанство и туризма. Аграрният сектор в Европа представлява един от най-големите потребители на вода, който използва 36% от общото годишно водопотребление в цяла Европа и 75% в средиземноморския регион”. Това са само част от констатациите и изводите в представения от доц. Шилев проект на SUWANU EUROPE (тематични мрежи, съфинансирани от Европейската комисия по програма „Хоризонт 2020“). Този проект е фокусиран върху повторната употреба на вода в Европа чрез пречистени отпадни води в селското стопанство.

Отпадъчните води, третирани съгласно подходящи стандарти и методи, имат силен потенциал да допълват конвенционалните водни ресурси, използвани при напояване на селското стопанство. Целта на проекта е да насърчава ефективния обмен на знания, опит и умения между практикуващите и съответните участници в повторната употреба на вода в селското стопанство, така че директните приложими технологични и организационни решения да бъдат широко и балансирано разпространени в цяла Европа, което да доведе до по-устойчив селскостопански сектор за справяне с недостига на вода и климатичните промени.

SUWANU EUROPE се основава на предишен проект за пречистване на водата в Европа, наречен SuWaNu: Устойчиво пречистване на водата и възможности за повторно използване на хранителни вещества, който се състои в разработването на стратегии, основани на проекти за повторна употреба на вода за решаване на проблеми като недостига или наличието на хранителни вещества. SUWANU EUROPE обаче е замислен не само като разширение на предишните дейности по проекта SuWaNu, но и като създаване на нов инструмент, основан на съществуваща мрежа за ускоряване на усвояването на резултатите от научните изследвания в областта на повторната употреба на вода в селското стопанство и иновациите на водата в Европа.

Поради тази причина проектът ще създаде регионални работни групи между членове на консорциума и съответните участници в 8 целеви региона, които ще работят за разпространяване на резултатите от проекта за рециклиране на вода. Целта е да се установят постоянни връзки – извън времевата рамка на проекта – със съответните местни участници, насърчаване на потока информация между изследователи, частни иноватори, граждански организации и публична администрация.

Източник: ССА

Още
НОВИНИ

Как в Германия събират бизнес, наука и индустрия в едно

В търсене на новите пътища за трансформация на земеделието, и ролята не само на основните актьори в тази трансформация, на 20 януари 2020 година в Берлин се проведе петото поредно издание на конференцията Farn&Food 4.0, който събра на едно място над 500 участници-фермери, представители на науката и ИТ индустрията и инженери. Форумът беше и пример за това, как открито трябва и може да си сътрудничат различните страни в този процес. Един от участниците бе и Германската академия на техническите науки, в която членуват водещи учени от всички видове индустрии във федералната република , които представиха последния си доклад, посветен на блокчейн технологиите. Интересното е, че два пъти годишно учените публикуват научни доклади в рамките на проект „Хоризонти“ (Horizonte) по най-актуалните теми, обсъждани в обществото като мобилност, устойчиво земеделие и други, написани на език, достъпен за по-широк кръг от обществото, но без да се излиза от принципите на една научна публикация.

Имаме богат спектър отнад 40 теми, от които да избираме. Редовно провеждаме едно проучване сред нашите членове, по кои от тези теми искат да се подготви научна публикация. Освен от членовете на академията, тези теми се определят и оценяват и от специален експертен съвет към проект „Хоризонти“, в който влизат и представители на браншови други неправителствени организации и представители на медиите“, казва Керстин Пробирен от маркетинг отдела на академията. Именно ролята на представителите на медиите според нея е важна, за да се оцени, как подобни теми биха се приели от по-широка публика. Основавайки се на оценките от една страна на учените, от друга на членовете на този съвет, се решава по кои конкретни теми да се създадат доклади, решението за което се взема от президиума на академията. Следващият доклад например ще е посветен на изкуствения интелект. През 2018 година учените подготвиха и специален доклад посветен на устойчивото земеделие, в който се потърсиха отговори на въпроси, като това как трябва да изглежда устойчивото земеделие на бъдещето и какви основни условия трябва да изпълни за целта. Повече за този доклад и дискусиите около него може да разберете във видеото.

Публикациите подготвяни по проект „Хоризонти“ биват представяни както на специализирани научни срещи, така и по време на срещи с различни политически и обществени организации и повечето големи изложения, организирани в Германия.

Още