От земеделското министерство съобщиха, че са определени ставките за обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци.
Размерът на плащането за един допустим за подпомагане хектар по интервенцията за обвързано подпомагане за културите сливи и десертно грозде е в размер на 1033,01 лв./ха и 2066,03 лв./ха за останалите допустими култури по интервенцията.
По интервенцията за обвързано с производството подпомагане на доходите за плодови насаждения до встъпването им в плододаване ставката е в размер на 985,14 лв./ха.
По интервенцията за обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжани) ставката е в размер на 2031,64 лв./ха за първите 30 ха и 1354,44 лв./ха за над 30-ия хектар.
Ставките за подпомагане за зеленчуци (пипер) са в размер на 2852,96 лв./ха за първите 30 ха и 1901,98 лв./ха за над 30-ия хектар.
В рамките на интервенцията за обвързано подпомагане зеленчуци (лук и чесън) и картофи за нишесте производителите ще получат 1625,09 лв./ха за първите 30 ха и 1083,40 лв./ха за над 30-ия хектар.
Размерът на плащането за един допустим за подпомагане хектар за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) е в размер на 1251,24 лв./ха.
По-висок размер на подпомагането на ниво стопанство, в сравнение с Кампания 2022 е определен за малките и средни земеделски стопанства – за първите 150 говеда и биволи и за първите 300 овце и кози.
Размерът на подпомагането по всички интервенции е над индикативните ставки, определени в Стратегическия план за Кампания 2023г. Земеделските стопани ще получат подпомагане за над 296 хил. говеда и биволи и над 362 хил. овце и кози, за които са реализирали на пазара мляко и животни. Подпомагането на земеделските стопани за Кампания 2023 е при нови правила за допустимост и контрол на фермите.
Обвързаното подпомагане за овце и кози в планински райони е 49,97 лв. на животно.
При биволите, обвързаното подпомагане ще бъде в размер на 406,67 лв. на животно за първите 150 (включително), като за над 150-тото допустимо животно е 325,33 лв.
Ставката за крави от застрашени от изчезване породи за 2023 г. е 198,47 лв. на животно за първите 150 (включително). Подпомагането на животно за над 150 броя е 158,77 лв.
По интервенцията за обвързано с производството подпомагане за овце и кози от застрашени от изчезване породи за 2023 г., размерът на подпомагането за първите 300 животни е 53,75 лв., а за над 300-тото животно е 42,99 лв.
За обвързано подпомагане за овце и кози, включени в развъдни програми за 2023 г., за първите 300 животни включително ставката е 87,70 лв., а за над 300 животни е 70,15 лв.
За месодайни крави, включени в развъдни програми за 2023 г., е определено подпомагане в размер на 393,78 лв. за първите 150 животни включително, а за над 150-тото допустимо животно е 315,02 лв.
За месодайни крави, всеки стопанин ще получи по 262,17 лв. за първите 150 (включително) животни и по 209,74 лв. за над 150-тото.
По интервенцията за обвързано с производството подпомагане за млечни крави, включени в развъдни програми за 2023 г., стопаните ще получат по 483,65 лв. на животно за първите 150 включително, а за над 150-тото допустимо животно, подпомагането е 386,92 лв.
Държавен фонд „Земеделие“ предстои да извърши плащанията по схемите за обвързано подпомагане за животни.
Определени са ставките по десетте интервенции за обвързана подкрепа в сектор „Животновъдство“ за Кампания 2023
Със заповеди на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев бяха определени ставките за подпомагане по десетте интервенциите за обвързана подкрепа в сектор „Животновъдство“ за Кампания 2023, съгласно Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027.
По-висок размер на подпомагането на ниво стопанство, в сравнение с Кампания 2022 е определен за малките и средни земеделски стопанства – за първите 150 говеда и биволи и за първите 300 овце и кози. Размерът на подпомагането по всички интервенции е над индикативните ставки, определени в Стратегическия план за Кампания 2023г. Земеделските стопани ще получат подпомагане за над 296 хил. говеда и биволи и над 362 хил. овце и кози, за които са реализирали на пазара мляко и животни. Подпомагането на земеделските стопани за Кампания 2023 е при нови правила за допустимост и контрол на фермите.
Ставката за едно допустимо за подпомагане животно по интервенцията за обвързано с производството подпомагане за говеда в планински райони за 2023 г. е 277,29 лв.
По интервенцията за обвързано подпомагане за млечни крави, за първите 150 животни в стопанството, ставката е в размер на 328,26 лв., а за над 150-тото животно подпомагането е определено на стойност от 262,61 лв.
Обвързаното подпомагане за овце и кози в планински райони е 49,97 лв. на животно.
При биволите, обвързаното подпомагане ще бъде в размер на 406,67 лв. на животно за първите 150 (включително), като за над 150-тото допустимо животно е 325,33 лв.
Ставката за крави от застрашени от изчезване породи за 2023 г. е 198,47 лв. на животно за първите 150 (включително). Подпомагането на животно за над 150 броя е 158,77 лв.
По интервенцията за обвързано с производството подпомагане за овце и кози от застрашени от изчезване породи за 2023 г., размерът на подпомагането за първите 300 животни е 53,75 лв., а за над 300-тото животно е 42,99 лв.
За обвързано подпомагане за овце и кози, включени в развъдни програми за 2023 г., за първите 300 животни включително ставката е 87,70 лв., а за над 300 животни е 70,15 лв.
За месодайни крави, включени в развъдни програми за 2023 г., е определено подпомагане в размер на 393,78 лв. за първите 150 животни включително, а за над 150-тото допустимо животно е 315,02 лв.
За месодайни крави, всеки стопанин ще получи по 262,17 лв. за първите 150 (включително) животни и по 209,74 лв. за над 150-тото.
По интервенцията за обвързано с производството подпомагане за млечни крави, включени в развъдни програми за 2023 г., стопаните ще получат по 483,65 лв. на животно за първите 150 включително, а за над 150-тото допустимо животно, подпомагането е 386,92 лв.
Държавен фонд „Земеделие“ предстои днес да извърши плащанията по схемите за обвързано подпомагане за животни.
ДФ „Земеделие“ публикува електронни описи по образец за документите, доказващи реализацията на произведената продукция и за документите за сертифицираните и/или стандартни семена и/или посадъчен материал, изискуеми по Интервенциите за обвързано с производството подпомагане на доходите за плодови и зеленчукови насаждения за Кампания 2023.
Кандидатите по интервенциите Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове – (ИП), Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) – (ИЗ-ДККП), Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (пипер) – (ИЗ-П), Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (лук и чесън) и картофи за нишесте – (ИЗ-КЛЧ), Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) – (ИЗ-МЗДП), Обвързано с производството подпомагане на доходите за оранжерийно производство – (ИОП), трябва да докажат реализация на получените добиви от заявените площи и реализираните на пазара количества по култури за периода 01.02.2023 г. – 31.01.2024 г. Това е разписано в разпоредбите в чл. 33 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции.
Ново за Кампания 2023 е попълването на опис по образец и представянето на документи за закупени сертифицирани и стандартни семена и закупен посадъчен материал, съгласно чл. 34 и § 8 от Заключителните разпоредби на Наредба № 3 от 10.03.2023 г., от земеделските стопани, които са заявили следните интервенции:
• Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодови насаждения до встъпването им в плододаване (ИП-Н) за насажденията, създадени след 14.03.2023 г.;
• Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжани) – (ИЗ-ДККП);
• Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (пипер) (ИЗ-П);
• Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (лук и чесън);
• Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) (ИЗ-МЗДП);
• Обвързано с производството подпомагане на доходите за оранжерийно производство (ИОП).
При описа на документите кандидатите попълват съответната актуална за Кампания 2023 електронна бланкова таблица. Описаните в нея счетоводни документи трябва да отговорят на изискванията на нормативната уредба. В електронните таблици задължително се вписват всички реквизити, чрез които могат да се извършат необходимите административни проверки. Те трябва да съответстват на регистрацията на фермерите в ИСАК (физическо или юридическо лице/едноличен търговец).
За да получат субсидия, фермерите следва да са реализирали на пазара определените в нормативната уредба количества плодове и/или зеленчуци, както и да са представили документи за закупен посевен и посадъчен материал за заявените площи по съответната интервенция от гореизброените.
Образците са публикувани и могат да бъдат изтеглени от интернет страницата на Държавен фонд „Земеделие“. Те се намират в съответните секции на интервенциите за Обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци.
така от сектора на производителите на плодове и зеленчуци обясниха на пресконференция днес, активизацията на бранша в последните дни. Междувременно край село Крумово в Пловдивско се състоя поредния протест, в който производителите изразиха очаквания за реални мерки за подкрепа на сектора. Според тях В резултат на земеделската политика в последните 20 години страната ни е загубила над 30 хил. земеделски стопанства и над 2/3 от производството на плодове и зеленчуци, като едва 20% от плодовете и зеленчуците на пазара ни са българско производство. Те още веднъж припомниха, че конкретната причина за протестите на сектора на производителите на плодове и зеленчуци е редукцията в обвързаното подпомагане.
Тодор джиков повтори отдавна известни истини като тази, че 85% от финансирането отива в едва 12% от земеделските производители и че 90% от земеделските земи у нас се обработват от 10% от тях. „Системното недофинансиране на на производството на плодове и зеленчуци доведе до обезлюдяване на селата у нас“, сподели още Джиков. Според него години наред разпределението на средствата е ставало без ясен конкретен анализ, който да показва кой от секторите какви потребности има, което поражда впечатление за прилагане на порочни практики или липса на професионализъм. Производителите апелираха към агроведомството да прекрати тези практики , които не биха допринесли за нищо добро.
„Ние не искаме да ни противопоставят на другите сектори. Ние покрай себе си храним и доста други хора. Логиката на един бизнес е да расте, а те ни карат всяка година да воюваме за да оцеляваме защото като обезлюдихме селата трябва да използваме нови технологии, които също са скъпи. Не можеш да сложиш един неграмотен човек да ти следи GPS-а на комбайна. Един самоходен комбайн струва между 250 и 300 хл. евро , който ще изплащаме десетилетие и повече , сподели и Славчо Червенков. Според него властта трябва да започне да гледа на земеделието като на бизнес, и да направи анализ кой сектор с какъв принос е на пазара и на тази база да се разпределя бюджета.
Няма да има условие животните да са под селекционен контрол за да могат фермерите да получават подпомагане една от двете нови интервенции на обвързаната подкрепа за кози и овце, съобщи в свой пост в социалните мрежи съпредседателя на Националната овцевъдна и касаещи асоциация Симеон Караколев да залегне подобно условие.
От бранша очакват в скоро време да им бъде представена и другата интервенция за високопродуктивни животни под селекционен контрол.
На представителите на земеделския бранш е бил представен десетиия вриант на таваните на директните плащания, който ако се приложи би засегнал 230 земеделски производители и ще акумулира близо 90 млн. евро, които ще отидат във втори стълб за реализиране на инвестиционни проекти.
В коментарите се отбелязва, че отново не се предвижда никакво подпомагане за фермерите отглеждащи коне, както и това, че се иска по-голяма яснота за какво ще се кандидатства. Емил Иванов пък предлага обвързаното подпомагане да е е за всички и под формата на средства за закупуване на концентрирани фуражи. Бончо Стоянов пък предполага, че и парите останали от таваните на директната подкрепа и прехвърлени към втори стълб пак ще отидат в големите.
Аграрното ведомство ще преразгледа начинът на проверки и контрол на бенефициерите, кандидатстващи за обвързаната подкрепа, съобщават оттам. За целта е създадена специална работна група Това е станало ясно по време на среща с представители на бранша на производителите на плодове и зеленчуци. Освен прецезиране на контрола се планират и промени в самите схеми по обвързаната подкрепа. Целта според зам. Министър Явор Гечев е отделянето на реалните производители от така наречените чертожници. Гечев е заявил на бранша, че трябва да се променят критериите и да се измени Наредба № 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания.
По време на срещата е станало известно че от Техническия инспекторат на ДФЗ са констатирани несъответствия при голям брой заявления. Заместник-министър Гечев уточни, че част от системата не е реагирала и някои от бенефициентите са си получили средствата, а след това са били уведомени от ДФЗ с писмо, че трябва да възстановят сумата.
Една от разгледаните по време на 11-тото заседание на тематичната работна група нови проектоинтервенции беше тази за отделяне на автохтонните породи животни в отделна самостоятелна схема за подпомагане по обвързаната подкрепа. В предходна публикация посветена на работата на тематичната работна група по изготвян то на стратегическия план за новия програмен период вече споменахме, че стенографските записи, единственият източник на информация за това, какво се прави там се публикуват с огромно закъснение. За сега няма да се спираме на обсъжданията на интервенциите за преразпределителни плащания, млади и дребни фермери, не че не са важни разбира се, но там дискусията е още на ниво предварителни разчети без ясни параметри на бюджети, предложения за и против тавани, за увеличаване или намаляване на минималния обем на обработваемата земеделска земя в дадено стопанство и други.
Ще се спрем на новата схема за обвързано подпомагане на животните от автохтонни породи, защото въвеждането и е доста добре мотивирано от представителите на науката, и тя интересува не по-малко земеделските производители От стенограмите от проведеното на 5 февруари тази година заседание разбираме, че бранш и наука още през миналия програмен период на ПРСР са настоявали за отделянето на животните от автохтонните породи в отделна схема за подпомагане по обвързаната подкрепа.
Предложеният вариант на бъдещата схема към момента покрива само автохтонните породи говеда, а Аделина Стоянова от МЗХГ мотивира това с получени становища от учени като проф. Васил Николовдоц. Янко Горинов председател на Асоциацията за развъждане на местни породи говеда и на Националния говедовъден съюз в България, и главен асистент доктор Иван Механджийски, председател на развъдната асоциация на българските породи говеда „Родопско късорого”, „Българско Родопско” и „Искърско говедо”.
Основният мотив за отделянето на автохтонните породи е повишаване на конкурентноспособността им
„В това си становище представителите на тези асоциации и господин Николов правят една доста широка ретроспекция на значението на автохтонните породи и начина на прилагането на финансовите инструменти за подкрепа към тях. Предложението на асоциациите е подкрепено от професор Николов и за обособяване на отделна схема за подпомагане на автохтонните породи говеда в България, при която схема всички автохтонни породи говеда, които до момента бяха подпомагани по схемите за обвързана подкрепа в млечно и месодайно говедовъдство да са извадени в отделна самостоятелна схема“, каза Стоянова.
Тя припомни, че към момента автохтонните породи говеда се подпомагат и по двете схеми- за директните плащания и за селските райони. Според нея целта на изваждането им в отделна схема за подпомагане е да се повиши тяхната конкурентноспособност. „Ние сме абсолютно наясно, че от тази категория животни не можем да очакваме да са абсолютно конкурентоспособни както по отношение на добивите на мляко, така и по отношение на приплодите, но пък от друга страна имаме ясно описание и индикации, че тези животни са част от националния генофонд и представляват наистина едни застрашени ценни породи, поради което тези животни продължават да получават подкрепа в рамките на втори стълб“, добави тя.
В хода на дискусиите Янка Попова попита защо няма въведено изискване за горна граница за възрастта на животните и защо не се изисква допустимите за подпомагане животни да имат най-малко 0,7раждания на допустимо животно за период 1 октомври-30 септември. От своя страна Бойко Синапов попита дали е възможно да се обхванат всички автохтонни породи дребни и едри преживни животни?
По време на дискусията проф. Васил Николов мотивира предложението за отделянето на автохтонните породи в нова схема така: „ Що се отнася до тази подкрепа, вие сте абсолютно права, че тук не говорим за количество на продукцията, но ние говорим за качество на продукцията. Аз съм абсолютно убеден, че по-нататък с тази подкрепа ние при автохтонните породи можем да разработим специфични продукти, които наистина да излязат на пазара, това да са породо защитени, географско защитени продукти, с които да се стабилизира популациите на тези породи.
Що се отнася до възрастта, тъй като ние следим състоянието на тези породи и аз ще ви кажа. При автохтонни породи селекция не се води, като основните контролирани признаци това са пожизнено използване. Целта е, максимално да се запази пожизненото използване, адаптивната способност към регионите и плодовитостта. Друго няма като контролиран признак. И аз не знам дори и при другите, тези капани не искам да навлизат.
Разберете, че пожизненото използване, в момента въобще в Европа дори и в млечното говедовъдството целта е не десет хиляди литра от крава, а сто хиляди литра от крава, тоест десет години по десет хиляди литра. И във всички селекционни програми индекси и т.н., които анализираме постоянно, пожизненото използване, продължителност на използване заема много висок относителен дял. Ако ние поставим граница, това моментално означава, че ние водим селекция.. И аз ще ви кажа, в момента от 6000 животни, които са в „Родопско късорого говедо”, 20-годишни са 15 животни, 19-годишни са 11 животни. Ние няма да решим проблема, но аз ви моля да не слагаме тази граница или ако я сложим, тя да бъде на това ниво, което към момента ние се ориентираме ветеринарната система е 20 години, но няма да бъдем разбрани. Ние сме карали в Германия на изложение животни, които немските специалисти не можаха да разберат на колко години са. Затова искам да подкрепите тази схема така както сме я представили, аз мисля, че сме я мотивирали.“ Според него в аграрното ведомство има достатъчно експерти, които могат така да разработят схемата, че тя да обхване всички автохтонни породи едри и дребни преживни животни. От думите на проф. Николов става още ясно, че се предлага за говедата от автохтонни породи се предлага 70% плодовитост, защото в първия предложен вариант изискването е било за 100% плодовитост, „Няма порода в света в момента, която има сто процента плодовитост. Плодовитостта е между 65 и 85 %, 85 и това, което е 0.7 означава, че искаме 70 телета от 100 крави, или 7 телета от 10 крави“, аргументира се проф. Николов.
Мария Степанчева също подкрепи научните доводи като заяви:“Всички знаем, че при високо продуктивните ферми животните, които са с много висока млечност се заплождат много по-късно, сервиз периода при тях е много голям, достига до 120 дни. Няма как да се получи приплод, защото всички знаем, че там изключително много пречи доминантата на млечността. Затова трябва да се имат предвид тези неща и не може да се иска такава голяма плодовитост. Също така е и при автохтонните породи, особено ако кажа за биволите, макар че ние сме с отделен бюджет и нас не ни касае, но там като се има предвид,че първото отелване е на 36, заплождането е на 24 – 25 месеца, те сезонно се заплождат животните, носят десет месеца и половина, на всички е ясно, че не може да се получава едно малаче в година, а това е или две отелвания има на три години или на две години – едно.“
„, Ние сме точно тези, които бяха 2012 година на Международното изложение в Хановер с тези редки автохтонни породи говеда и едната крава най-възрастната, която заведохме там беше на 27 години…. тези крави наистина са ценни с това, че могат да раждат и са плодовити до много висока възраст. Това, го няма при нито една друга порода и през далечната 1998 година, когато по една българо-швейцарска програма заедно с холандски партньори дойде Фоку Ерхард и видя в Източни Родопи, родопско късорого говедо, което беше на 29 години и не само едно и две такива животни, видяха и изнамериха в продължение на няколко години и издирваха такива животни и те казаха, че най-ценното на тази порода е именно дълголетието. И някой ден тези животни ще бъдат използвани именно този генетичен материал на дълголетието, ще бъде използван когато тези черношарени породи, които днес живеят, шест, седем и осем години максимум и нямат продължителност на живот, е редките породи, каквито са българско сиво говедо и родопско късорого говедо техните най-добри майчини качества започват може би над десетата година. До двадесет и няколко години те са изключително репродуктивни. Ето това е ценното на тези породи и в продължение на десет години този българо-швейцарски проект работеше в Източни Родопи и се създаде едно поголовие от над 200 – 250 животни, които се съхраняваха точно заради този генофонд“, заяви и Благовеста Василиева.
Ареалът на разпространение на автохтонните породи животни да влезе в схемата за подпомагане
Според проф. Елена Тодоровска запазването на автохтонните породи животни също може да позволи да се създадат продукти със защитени наименования които ще могат да се лансират не само у нас, но и в ЕС. Симеон Караколев предложи в схемата за обвързаната подкрепа на автохтонните породи да влезе и техният ареал на разпространение. „ И аз също искам да се подпомагат автохтонните породи, да се запазват, ако искате дори и да се развиват, но в естественият им ареал на разпространение. Не можем да говорим за родопско говедо във Велико Търново или в Добрич“, каза Караколев.
„Въпроса за ареалите на разпространение е един въпрос, който винаги съм поставял и той е бил винаги обект на дискусия и наистина считам, че автохтонните породи трябва да се подпомагат в основните им ареали на разпространение.
Единственото, което може да се допусне като изключение и трябва да залегне твърде в развъдните програми това са отделни единични стада, единични, които да са извън тези основни ареали с цел осигуряване на биосигурност, защото недай Боже, ако някъде ние отглеждаме например родопско късорого само в Източни Родопи и недай Боже както там възникна шап знаете преди години, или син език, или каквото и да е, ние ще унищожим породата.
И за това, че трябва да има например едно стадо във Велико Търново да го има, но то трябва да бъде едно или някъде на други места.
Масовото отглеждане на автохтонни породи ареала подкрепям това, което каза господин Караколев, защото всички програми, поне аз доколкото си спомням бяха за инсито съхраняване, което означава в собствения ареал. Другото е екссито, означава зоологически градини, резервати и т.н. Така, че тук може да се помисли като се сложи например някаква определена граница, в която основната популация да бъде в собствения ареал, да кажем в рамките на 90 % или 80 %, не мога да кажа в момента, но наистина това е пътят, това е така“, коментира по темата проф. Николов.
Силвия Василева от дирекция „Животновъдство“ потвърди, че няма заложено изискване за възраст на животните от автохтонните породи, и че са се съобразили с позицията на научните среди. :Ние сме сложили и сме се съобразили абсолютно с предложението на научния колектив, който е поставил това искане, като всъщност не сме се съобразили точно с възрастта, защото там пишеше доколкото аз помня проф. Николов, да се приложи настоящото статукво, тоест онзи критерий, който е въведен в системата ВЕТИС за 20 годишни животни. Сложили сме обаче една минимална възраст, както за всички останали едри преживни животни над 22 месеца, мисля че тук няма никакво разминаване и нарушение и онова, което бих казала по отношение на ареала. Да знаем, че това ни е проблем, винаги сме говорили за този ареал още от времето прав е проф. Николов когато беше изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция, даже и когато правеха методологията във връзка с актуализирането на бройките на застрашените от изчезване породи,“, каза Василева. Според нея ако се въведе критерий за ареал на разпространение, това би било доста трудно за контролиране най-вече от страна на ДФЗ. Относно ражданията тя поясни, че не става дума за плодовитост е записано само изискването да има раждане в годината на подпомагане с презумцията, че множество проверки извършени от агенцията по храните и фонд „Земеделие“ не са доказали раждане, въпреки че е имало реализация.
По отношение на евентуалната дискриминация на месодайните породи говеда и и упреците че се въвеждат двойни стандарти за говедата от месното и млечното направление , за която говори Надежда Рангелова, проф. Васил Николов заяви: „Не става въпрос за дискриминация уважаема колежке, а става въпрос за елементарна логика на развъдната дейност.
Възрастта определя т.нар. генерационен интервал, а този генерационен интервал, презумпцията, която е за комерсиалните породи, тъй като във формулата за определяна на ефекта от селекцията, а във Вашите схеми е заложено увеличаване на, тоест води се селекция за, във формулата за генетичния прогрес възрастта генерационния интервал стои в знаменател, тоест колкото е по-продължително използването на животните, толкова е по-нисък ефекта от селекцията. И това беше презумпцията и мотива, чрез намаляване на продължителността на използване да се съкрати генерационния интервал, с който да се увеличи ефекта от селекцията. При автохтонните породи селекция не се води. Там тези признаци се наблюдават и в нашите програми, не знам как е заложено при вас, но ние без да водим селекция оставяме бичета само от майки, които вече са преценени на седма, осма лактация и госпожа Благовеста Василиева много добре ви каза, това са хората, които отглеждат тези породи. Казаха ви, че няма човек, който да остави животно, ако няма ефект и няма смисъл да го отглежда.
Ние сме говорили с фермери, оставете това животно то е типично, това са най-типичните ни животни в момента тези с високата възраст и не искаме да се лишаваме от тях. Благовеста Василиева много добре мотивира за какво могат да се използват и проф. Тодоровска също, така че няма връзка, няма дискриминация. Това са просто абсолютно различни насоки на развъдна дейност.“
В свое становище до аграрното ведомство, четири браншови организации на овощари и градинари се изказват срещу предложената нова интервенция за обвързана подкрепа, която трябва да залегне в стратегическия план за прилагане на осп в периода до 2027 година. Според тях така предложената мярка рискува да остави без подкрепа нововъзникващи, съвременни иинтензивни градини с трайни насаждения за сметка на отглеждането на стари и нерентабилни овощни градини.
От браншовите организации искат при създаване на регистъра на трайните насаждения да се вземе предвид факта, че съвременните градини с трайни насаждения влизат в период на плододаване още на втората година, а на третата вече са в пълно плододаване. “Тенденциите в развитието на овощарството в световен мащаб е ранно встъпване в плододаване и намален живот на дърветата“, пишат в становището си те.
Освен това в работната група по създаване на регистъра на трайните насаждения задължително трябва да бъдат включени представители на бранша по региони. Мотивът е че „ агрономите на сдруженията добре познават членовете, и се знае с какви насаждения разполагат, и имат подробна справка каква е възрастта и плододаването“.
Те искат от интервенцията за подпомагане да бъдат изключени винените лозя тъй като се притесняват от източване на част от бюджета на интервенцията в тази посока. “ В страната има голяма част от насаждения със стари сортове, които вече са неконкурентноспособни поради лоши транспортабилни качества, не привлекателен външен вид и ниски обеми на плододаване. Ограничението за минимални добиви за получаване на обвързана подкрепа беше предложение на бранша с цел да се ограничат т.нар. „чертожници“ и да доведе до по справедливо разпределение на средствата. Според тях „с ограничаване на обвързана подкрепа на младите насаждения, по никакъв начин няма да се стимулира производителите да преминат към подмяна с иновативни сортове“.
Предлага се новосъздадени/подменени градини от овощари, които имат стари насаждения и се занимават с това производство да могат да кандидатстват с новите/подменени градини по обвързана подкрепа. Предложението е само за овощари с опит, за да се избегнат злоупотреби, а нови стопани с новосъздадени градини да получават подпомагане по млад фермер или по полупазарните мерки. От друга страна с времето старите градини стават нерентабилни и неконкурентноспособни, и могат да получават само компенсаторни плащания ако са такива или за биопроизводство ако са сертифицирани, но не е редно да получават обвързано с производството подпомагане.
В години с неблагоприятни климатични условия има производители с частично пропаднали площи, на които е много трудно да си докажат добивите по обвързана подкрепа. Предлага се с протоколи за частично пропаднали площи над 50% до 99% да се доказват добиви пропорционални на частта на пропаднали площи, за които да се получи пълния размер на обвързаната подкрепа.
Например ако производител на ябълки трябва да докаже 1000 кг/дка добив за да получи пълния размер на обвързаната подкрепа, но има протокол за 70% пропаднала площ, то той да докаже само 300 кг/дка и пак да получи пълния размер на помощта.
За да се избегнат злоупотреби при определяне на степента на пропаднала площ, тук отново се предлага в комисията по определяне на щетата задължително да участват представители на браншовите организации. Освен това в интервенцията за обвързано с производството подпомагане на оранжерийни плодове и зеленчуци освен ягоди и малини да бъдат включени и черешите с мотива, че производството на череши на много ниски подложки се превръща в световна тенденция и е възприето от редица европейски страни.
Във връзка с модела на интервенциите за Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци прави впечатление че за част от предложените схеми има заложено като условие за участие в схемата наличието на система за капково напояване. От браншовите организации смятат че все още голяма чат от производителите нямат озаконени водоизточници, особенно в районите с наличие на плитки води. Искането за водоползване от 10 куб. м. да бъде увеличено на 50 куб. съгласно нормативната база на МОСВ касае само сондажи на имоти в регулационните планове на населените места.
Освен това стимулирането и финансирането на производителите да изграждат системи за капково напояване ще има по добър ефект за развитие както на зеленчукопроизводството така и на овощарството в България.
Ако остане в този вид интервенцията се рискува голяма част от зеленчукопроизводителите да останат извън подпомагането, и напрежение в сектора.
Ръководителят на катедра „Животновъдна наука“ в АУ Пловдив проф. Дойчо Димов предлага в интервенциите касаещи обвързаната подкрепа на животни под селекционен контрол, които ще залегнат в новия стратегически план на страната за следващия седемгодишен период на подпомагане на ОСП. терминът „ под селекционен контрол“ да бъде заменен с „развъдна програма“. Това става ясно от изпратени до агроведомството предложения за промени и становища преди последното заседание на тематичната работна група, проведено на 30 декември миналата година.
„ В развъдната наука и практика не съществува термин „селекционен контрол“. Този странен термин се появи в началото на изтичащият програмен период 2014 – 2020 и бе въведен в употреба твърде произволно без научна и нормативна обосновка. Използването на този термин в описанието на схемите за директни плащания освен, че не е издържан от научна гледна точка до голяма степен ограничи детайлизирането на изискванията в интервенциите, описанието на схемите и условията за допустимост и не може да допринесе за по-добра ефективност за постигане на целите на СПРСЗР 2021 –2027 година“, се казва в мотивите.
От друга страна терминът „развъдна програма “ е ясно и точно дефиниран както в научната литература,така и в зоотехническото законодателство на ЕС и закона за животновъдството. Освен това по същество „интервенцията е насочена към земеделски стопани, които участват с животните си в развъдни програми и извършват специфични дейности свързани с целите и изпълнението на развъдните програми, поради което следва да се приеме, че по правилно е при описание на интервенциите да се използва вместо „под селекционен контрол“ по правилното „…развъдни програми…“.
В съответствие с предложението за замяна на термина „селекционен контрол“ с термина „развъдна програма“ се предлага в модела на дефиниции и минимални изисквания да бъде добавена дефиницията за „развъдна програма“ така както е дефинирана в Регламент 1012/2016 г.,:
„Развъдна програма“ означава поредица от систематични действия, включително записване (измервания), селекция, разплод и обмен обмен на разплодни животни и зародишни продукти от тях, изготвени и извършвани с цел запазване или подобряване на желаните фенотипни и/или генотипни характеристики в целевата популация за разплод.
От Аграрния университет се предлага още в описанията на условията за допустимост на интервенцията за обвързана подкрепа на животните под т.нар. селескционен контрол да се редактира текста „застрашени от изчезване биологични и автохтонни породи“ с мотива, че в нито една класификация на породи животни в научната литература не съществува категорията „биологична порода“. Понятието „автохтонна порода“ се използва понякога в научната литература за местни породи с.с.животни, за които има сведения за тяхното развъждане в продължения на столетия…!? „Според нас е необходимо правилно и точно описание на категорията на породите, за които се отнася съответното условие за допустимост“, се казва в позицията на учените.
Предлага се текста в описанието на интервенцията да придобие следният вид:
„застрашени от изчезване местни породи“, което от научна гледна точка е по-издържано в съответствие с дефиницията дадена в чл.18, ал.2, т.1. от Закона за животновъдството. Ако се държи на термина „автохтонни“, той може да бъде в скоби, което според учените е излишно.
С цел постигане на по-голямо съответствие и по-голяма гъвкавост при прилагане на интервенцията за „овце и кози включени в развъдни програми“ (вече се използва по правилният термин) те предлагат допълнение към условията за допустимост както следва:
Освен това право на подпомагане да придобият и земеделски стопани отглеждащи минимум 20 броя овце-майки от местни породи. Текста към условията за допустимост да придобие следният вид:
1. 50 и повече овце-майки от една порода включени в развъдни програми
2. 20 и повече кози-майки от една порода включени в развъдни програми.
3. 20 и повече овце-майки една от една местна (автохтонни) порода включени в развъдна програма.
“…Развъдните програми на местните породи овце и кози включват развъдни практики за поддържане на генетичното разнообразие, което изисква в стадата включени в развъдните програми да се използват за естествено заплождане по-голям брой кочове, действащи в малки стада. От развъдна гледна точка по-малките стада предоставят много и големи предимства за развъждане на местни породи овце и кози, и улесняват изпълнението на одобрените им развъдни програми“, се казва в мотивите към предложената промяна. Освен това предложената промяна засяга неголям брой породи с рисков статус „застрашени“, чиито собственици са членове на развъдни асоциацииза местни породи и стриктно спазват развъдните им програми.
Между 1 и 31 декември производителите на плодове и зеленчуци кандидатстващи за обвързана подкрепа да подават документи за реализирана продукция, предвижда промяна в наредбата, предложена от аграрното ведомство. Към момента документите се подават между 1 и 31 януари на следващата година. Другата промяна, която се предлага е, документите за доказване на реализирана продукция да са издадени в текущата година тоест периода от 1 февруари до 31 декември 2020 г., а не както е сега от 1 февруари в годината на кандидатстване до 31 януари на следващата година. Целта е изместване с един месец на проверките, както и на плащанията към производителите.
Представители на някои от най-големите браншови организации днес не подкрепиха изявленията на Георги Василев от от асоциация „Български пипер“ от последните дни, че върху тях е оказван натиск да прикриват евентуални измами с европейски национални средства през схемите за обвързана подкрепа. Те го призоваха ако има доказателства, те да бъдат представени пред обществеността, а съответните институции да се самосезират и разследват
По време на оресконференцията днес стана ясно, че и от самата асоциация на пиперопроизводителите не са подкрепили изказванията му. Те бяха категорични, че именно след назначаването на Десислава Танева за министър, проверките са зачестили и това е спомогнало за увеличаване на субсидиите за тези приоритетни сектори. Те обещаха да изпратят писмо и да сезират Брюксел по случая.
От земеделието се краде. Това не е тайна, както не е тайна, че субсидиите се разпределят преимуществено между големите, а обвързаната подкрепа що се отнася до производството на плодове и зеленчуци винаги се свързва с чертожници, и с фиктивни производители. Ако се доверим на цифрите, само за 2017 година „схемаджиите“ са си преразпределили малко под 80 млн. евро (79 867 евро по данни на фонд „Земеделие:). Ако се доверим на думите на шефа на асоциация „Български пипер“ Георги Василев , че между 40 и 50% от субсидиите се крадат от фиктивни производители, това означава близо 40 млн. евро и то само за една година.
И тук идва въпросът, абстрахирайки се от всякакви трактовки, към които политиците винаги удобно се обръщат, когато някой погрешно ги е разбрал според тях: все още ли сте убедена госпожо Танева, че обвързаната подкрепа в този и вариант на подпомагане на хектар трябва да се запази и за новия програмен период? Истински фермер като Красимир Кумчев ви предложи реални мерки за да стопирате тези опасни тенденции за източване на средства от бюджета, било то европейски или национален, а именно обвързвайки субсидиите не с обема на обработваемата земя, а с обема на реално произведената и реализирана продукция. Вие се ограничихте с „нали дадохме брифинг“ и покриване на чертожниците зад нова мярка covid 19.
Съмненията и предпоставките за източвания заради кухи схеми обаче са заложени и съществуват още от времената на САПАРД. И в този процент на кражби не се включват „течовете“ по мерките, касаещи селските региони. Там също се краде. Тиквите,патиците,къщите за гости и зайците са само част от христоматийните примери за източване на средства през годините. И това въпреки проверките.
Вчера стана известно, че група производители са алармирали, че са получили повече, отколкото са декларирали. Стана известно от един запис, в който недвусмислено Танева ги съветва да не се обаждат, току виж Брюксел спре и тази помощ.
Георги Василев: „ Имаме вече около 22 запитвания в асоциацията, за това, че получихме повече пари отколкото очаквахме по обвързаната подкрепа, тъй като когато разделим парите на декарите, и парите излизат повече. Бихме искали ако може сметката да ни се прати официално на имейл…“
Десислава Танева: „Ние защо се въздържаме така от информация. Всички знаят, че ставките се увеличиха заради високия интензитет на проверки. …ако в това се задълбочат европейските служби, ние си компрометираме обвързаната, защото такова ниво на грешки показва, че такава подкрепа не трябва да има.“
След такова признание без значение от неговия контекст още по-настоятелен става въпросът: Убедена ли сте още госпожо Танева, че обвързаната подкрепа трябва да се запази в този им порочен модел? Нужно е не снишаване и запазване на мълчание, а да се крещи срещу всички тези нередности и опити да се крие истината. Нужно ли е да излизат подобни записи, за да се научават такива неудобни истини, защото поне аз нямам спомен, тези така наречени консултативни съвети да са били прозрачно отразявани тъй като както знаем са затворени за представители на медии.
Отрезвяването и оттърсването от всичко това ще дойде рано или късно. Сега на ход е Брюксел. Ако има негативна реакция, то тя скоро ще се усети от фермерите, на които най-малко ще им бъде спряна въпросната обвързана подкрепа, защото кранчето на схемаджийството все някой и от някъде трябва да го затвори. За да има за истинските фермери, въпреки че техните гласове рядко се чуват….
От агроведомството съобщиха, че са определени ставките за обвързаната подкрепа на производителите на плодове и зеленчуци. Те са както следва:
производители на домати, краставици, корнишони и патладжан- 1361 лева на хектар до 30 ха, и 907 лева на хектар за стопанства с над 30 ха;
производители на пипер- 1942 лева хектар за първите 30 ха и 1295 лева за ферми с над 30 ха;
производители на зеле, моркови, дини и пъпеши- 881 лева за хектар и 587 лева за хектар за стопанства с над 30 ха;
производителите на лук, картофи и чесън- 1251 лева за хектар и 900 лева на хектар за стопанства с над 30 хектара
производители на оранжерийна продукция- по 13 205 лева на хектар;
производители на плодове- 1820 лева на хектар и 1 213 лева за стопанства с над 30 хектара;
производители на сливи и десертно грозде- 1040 лева на хектар 689 лева на хектар за стопанства с над 30 хектара;
Средствата за тазгодишната кампания ще са средно с 15% над миналогодишните.
„Анализът ни показва, че всяка година площите със зеленчуци варират с 10% годишно за последните три години. Сега е ред на домати и краставици, но ние сме далеч от рекордите с тиквите през 2015 г.”, каза пред депутатите аграрния министър Десислава Танева. Това според нея предполага, че тези 10% от площите се заявяват не заради реален бизнес със зеленчуци, , а само за получаване на субсидии, ориентирайки се по високата субсидия. „Така и не се разбра, че субсидията се определя по общ бюджет, който се разделя на площите”, каза още тя. През тази година от ведомството са завишили проверките на площите при зеленчукопроизводството двойно до 40% , като според резултатите наистина има драстични злоупотреби при някои култури, като на някои места не са намерени остатъци от краставици или домати. „Извадката е обхванала площи с рискови култури при които има вариране, като 20% от проверките са показали, че няма реално отгледани култури”, добави още Танева.
При трайните насаждения също са намерени площи заявени за подпомагане но без трайни насаждения, но процентът не бил толкова голям. Въпреки тези очевидни недъзи на обвързаната подкрепа, страната ни продължава да търси подкрепа за запазването и, особено в Германия, която е твърдо против. Основният довод на администрацията за това е, че между 75% и 90% от помощта е насочена към малките стопанства, и при трайните насаждения с въвеждане на практики като затревяванията се прилагат въглеродозадъжащи пррактики, което също е една от целите на ОСП.
Танева се надява, че през новия програмен период с въвеждане на наблюдение и чрез използване на спътникова информация ще се подобри контрола и мониторинга върху площите с култури, заявени за подпомагане по обвързаната подкрепа.
Депутатът Бюрхан Абазов предложи от фермерите да се изискват освен документи за продажба на произведената продукция, и такива свързани с отглеждането на заявените за подпомагане култури като документи за закупени семена. Това според него би гарантирало, че има действително заявени площи с тези култури, и би намалило ресурса за извършване на проверки.
По данни на МЗХГ площите с картофи през 2017 година са били малко над 9 хил. ха. През 2018 г. са достигнали до 12 хил. ха, а през тази година цифрата е обща, като заедно с чесъна и лука достигат общо малко над 10 хил. ха.
„Освен че няма да получат обвързана подкрепа, земеделските производители декларирали фалшиви площи за производство на зеленчуци могат да бъдат наказани и със санкции по СЕПП”, каза пред представители на медиите по време на форум в Разлог днес изпълнителният директор на фонд „Земеделие” Васил Грудев. Както е известно през тази година са извършени проверки на 50% от заявените площи за обвързана подкрепа, като са установени над 11 хил. декара, върху които не е имало засаден нито един домат или краставица. „мисля че проверихме един широк обхват от бенефициенти. Те няма да получат подпомагане, с което искаме отново да заявим, че приемаме като кауза запазването на обвързаната подкрепа, и няма да има компромис с разходването на средствата”, добави още Грудев. През следващата година ще бъдат заявени също 50% от площите, които ще бъдат декларирани. Най-много фалшиво заявени за подпомагане площи са били за производството на полски домати, краставици и лук. Васил Грудев очаква през следващата година фалшиво декларираните площи да намалеят наполовина. Регионите с най-много фалшиво декларирани площи със зеленчуци са Хасково,Пловдив, Пазарджик и Плевен.
Малко над 12% е усвояемостта на бюджета по ЛИДЕР
„Към момента в рамките на последните три месеца стартирахме работата по одобрение на процедурите по ЛИДЕР , като вече имаме 35 одобрени от 147 като до края на годината всички ще бъдат финализирани”, каза още Васил Грудев. Той призна за сериозни забавяния по отношение на процедурите, финансиращи самата административна структура на местните инициативни групи. За да се предотврати ново боксуване на дейността им и забавяне на проектите от фонд „Земеделие” са увеличили административния капацитет с около 50 експерти, които работят само по подхода ЛИДЕР. Реално до момента по думите му са изплатени 23 млн. евро за проекти по ЛИДЕР от общ бюджет от 180 млн. евро, което прави 12,7%.. През настоящия програмен период проекти на 35 местни инициативни групи са с многофондово финансиране.
Представители на местните инициативни групи се оплакаха за сериозни забавяния на одобряването на проектите за земеделски и неземеделски дейности от ПРСР от по пет и повече месеца, въпреки че местният бизнес в регионите проявява сериозен интерес за реализиране на подобни проекти през подхода ЛИДЕР и чрез съдействие на местните инициативни групи , включително и такива за инвестиции в закупуване на прикачен инвентар и друга земеделска техника/ Най-големите проблеми пред възможността за реализиране на подобни проекти е липсата на начален капитал, като някои от представителите на местните инициативни групи посочиха, че трябва да се задълбочи сътрудничеството с общините по места, както и да се даде възможност за авансови плащания по проектите.
Аграрното ведомство определи ставките на обвързаната подкрепа за тютюнопроизводителите, като онези от тях, отглеждащи сорт „Басма” ще получат субсидии в зависимост от произввдените количества- до 1 тон по 2,29 лева за килограм, между 1 и 2 тона- по 2,23 лева за килограм и за над 2 тона- по 1,48 лева за килограм. За производителите отглеждащи сортовете „Каба Кулак”, „Бърлей” и „Вирджиния” подпомагането ще е съответно 1,17, 0,85 и 0,67 лева за килограм.ЗХ
От фонд „Земеделие” съобщиха, че на производителите на плодове и зеленчуци са преведени общо над 75 млн. лева по схемите за обвързана подкрепа. Субсидиите са получили над 13 хил. фермери, заявили за подпомагане площи с плодове и зеленчуци. Земеделските стопани получават завишено плащане на площ за първите до 30 хектара, за които имат право на подпомагане и плащане с по-нисък размер за площи над 30 ха допустимите за подпомагане по различните схеми.
Днешната дискусия относно детайлните промени в ОСП след 2020 година и архитектурата на финансирането по различните стълбове на подпомагане предизвика оживени изказвания от страна на бранша. Мария Степанчева председател на Асоциацията на биволовъдите каза, че страната ни трябва да отстоява извоюваните 13 плюс 2% обвързана подкрепа, в противен случай животновъдството у нас ще бъде ликвидирано. „Обвързаната подкрепа е много важна за нас и за другите приоритетни сектори като плодове и зеленчуци. Настояваме запазване на нивото на обвързаната подкрепа, въпреки че бяхме говорили дори за повишаването му на 18-20%”, каза тя.
Намаляването на обвързаната подкрепа според нея ще удари тези сектори. „Това ще се усети през следващите години. Имайте предвид, че масово се разпродават животни , а в сектора са ангажирани основно хора над 55 години. Когато си отидат няма да остане никой, защото едва 8% от заетите в животновъдството са млади”, продължи тя. Ако се продължи с тази политика според нея, след няколко години ще могат да се освободят средства за останалите сектори в земеделието.
Освен това като се сложи таван и на обвързаната подкрепа според нея, ще могат да се субсидират само онези с 4-5 000 декара земя. „Този който има повече земя, ще участва по първи стълб на подпомагане, но ще може да се включи и към компенсаторните плащания по втори стълб, докато тези които гледат животни ще вземат една част, но не могат да се включат за подпомагане по втори стълб заради това че нямат земя. Тя даде пример с биоживотновъдството.
„Тези които имат хиляди декари с пшеница участват в биологичното производство и изядоха бюджета за агроекология, а животновъди които затварят цикъла на биопроизводство остават без подпомагане заради изчерпани средства”, каза още тя. От аграрното министерство и дали отговор, че с това се запазвала земята. „Даваме пари за това не биопроизводството да отива по-нататък във веригата, а да се изнася извън страната, а този който има земя и животни на този етап е невъзможно да получи подпомагане”, допълни Степанчева.
Марио Милушев коментира, че в рамките на ЕС има страни , които са настояли дори за премахване на обвързаната подкрепа, защото нарушавала конкурентноспособността на земеделските производители. Според него по отношение на предложените тавани идеята на Брюксел е, че не може само по един компонент на подпомагането по първи стълб да има таван, иначе може да се получи заобикалянето му.
