Тагове

Сушата отказа мнозина фермери от засяването на рапица през тази година

„Основните притеснения на фермерите особено в нашия регион са свързани с рапицата. През тази година заради липсата на валежи фермери се отказаха да сеят рапица“, каза пред представители на медиите гл. ас. Иван Алексиев от Института по растителни и генетични ресурси „К.Малков“ в Садово по време на традиционния празник на аграрната наука „Даровете на природата“.

По думите му през август, когато трябва да се сее рапицата, която е най-ранната култура която се засажда, на повечето места в страната времето е било доста сухо. Липсата на дъждове е отказала дори земеделските производители в Северна България от сеитбата на тази маслодайна култура., в резултат на което се очаква намаляване на окултуряемите площи.

„Това е рискова култура особено за Южна България, като ако не поникне навреме съществува опасност след това да измръзне. Ако се засее по-рано и тръгне да се развива пък има опасност от слани“, добави още ученият.

Заради липсата на валежи земеделските производители които са се решили да сеят рапица, са я засели по-късно от оптималните срокове. По повод на това, че редица производители решават да заменят друга проблематична заради сушата през тази година маслодайна култура- слънчогледа гл.ас. Алексиев уточни:

„Сусамът наистина е една много хубава и сухоустойчива култура, но при нея също има някои рискове, с които земеделските производители трябва да се запознаят, преди да решат да я отглеждат. Тя се сее в периода началото на май-началото на юни. Тази година обаче заради сушата сусамът също е много нисък.“

Според него пазар за сусама има, но трябва да се подобри селекционната работа по отношение на сортовете, предназначени за механизирано прибиране. Земеделските производители сами трябва да си направят сметка, дали е икономически изгодно да засяват сусам.

„Сусамът сме го засявали не само в Южна България, но и в Северна, където по-високите температури благоприятстват развитието му:, допълни още гл. ас. Алексиев.

По отношение на сеитбооборота, ученият уточни, че в момента заради климатичните промени е много трудно на науката да посъветва фермерите, кои са най-икономически изгодните култури за сеитбооборот особено на големи площи. Има различни алтернативи и с включване на сорго и на сусам в сеитбооборота, но последната култура според него не е препоръчително да се сеят по-големи площи, ако производителите преди това не са изпробвали как се развива и какви добиви дава тя в дадените региони.

Соргото е с хранителни стойности близки до тези на царевицата, но при тази култура проблематично е нейното съхранение тъй като заради своята хигроскопичност зърното поема повече влага отколкото царевицата. Ето защо мнозина производители считат и тази култура за доста рискова/ Нейното отглеждане е свързано с с поемане на допълнителни икономически разходи най-вече за изсушаване на зърното“, уточни още ученият.

Сушата помага на фермерите, които искат да засеят ранните пролетни култури

Ако за земеделските производители климатичните промени са все по-голямо предизвикателство, с което тепърва ще трябва да се справят, за учените те са възможност да предлагат не само по-устойчиви на стресови фактори сортове житни растения, но и някои позабравени сортове с по-ниски добиви, но с по-високо качество.

„Ние разполагаме с много добри селекционери, които виждат какви са тенденциите и търсят сухоустойчиви сортове. Особено при нас в Садово това винаги е било приоритет. , тъй като в нашия регион напояването на площите е в доста по-малка степен и запасяването на почвите с влага е далеч по-малко от Северна България. Все повече ще се търсят сухоустойчиви форми“, заяви за Nivabg.com гл. ас. Иван Алексиев от Института по растителни и генетични ресурси „Константин Малков“ в Садово, част от ССА.

По думите му освен климатичните промени и ниските цени на пазара на пшеница могат да върнат интереса на земеделските производители към по-висококачествените сортове.

„Едно време беше така при високите цени на пазара, фермерите търсеха високи добиви и големи печалби. Ние работим в партньорство с мелницата в Разград, която от дълги години предпочита да си купува семена от сорт „Победа“ защото това е стандарт за качество. Те го сеят и го внедряват в производството, без да им се налага да ползват подобрители за техните брашна, които стават качествени само заради това че ползват семена от качествени сортове“, продължава гл. ас. Алексиев.

Сухата пролет благоприятства сеитбата на ранните пролетни култури

 

„Времето в момента е подходящо за засяване на ранните пролетни култури тъй като сушата помага. Липсват валежи, които да пречат на обработката и сеитбата. Въпросът е, че трябва да завали за да може да се подпомогне развитието на засетите вече посеви и за да може третирането с торове при засяване да има ефект, и тора да влезе в почвата и да се използва пълноценно. При активиране на процеса на вегетация на растенията с повишаване на температурите те започват да изпитват по-голяма необходимост от вещества“, добави още гл. ас. Алексиев.

Отминаващата зима според него се е отразила най-вече върху поникването на посевите, което е закъсняло, но пък топлото време е довело до вегетация на растенията и компенсиране на братенето което е нормално особено за есенните посеви. Пролетното братене според него много често е непродуктивно и води само до образуване на листна маса без образуване на класове, което е вредно за посевите.

„Меките зими благоприятстват развитието на нашите посеви. Добре се отразява. Когато обаче започне вретененето ще е нужна повече влага за да може посевите да се развият както трябва“, допълва още ученият.

Напояването ще става все по-ключово за земеделието

„Нашето мнение по темата за напояването напълно съвпада с това на земеделския министър Кирил Вътев, и смятаме, че то трябва да стане основен приоритет на държавата ни. За съжаление това не може да се случи толкова бързо, колкото ни се иска. Напояването обаче ще става все по-важен фактор за развитието на нормално земеделие, защото глобалното затопляне си оказва своето влияние. Свидетели сме на отделни години с обилни валежи, но за съжаление повечето години са съпътствани от суша, което се отразява отрицателно на добивите“, коментира темата с напояването гл.ас. Алексиев.

Селекционерите от института по растителни и генетични ресурси продължават да си сътрудничат с производители от Турция, които са безкомпромисни по отношение на качеството.

„При изпитвания през миналата година колегите от Турция си харесаха един от нашите сортове ечемик „Поток“, който в техните условия дава добиви от около 850 килограма от декар, което за Източна Турция е много добър резултат и са решили да го развиват. У нас този сорт ечемик е с добиви между 600 и 700 килограма от декар“, казва гл. ас. Алексиев.

За този сорт е много характерна според него много високата зимоустойчивост. В началото на 21 век поради това , че по-голяма част от отглежданите сортове ечемик са с по-слаба зимоустойчивост , са били регистрирани сериозни щети от измръзвания особено в Източна България.

Продължава да се увеличава интереса към по-непопулярни култури като лен и просо. От Аграрния университет са проявили интерес за колаборация с института в Садово за засаждане и изпитване на различни сортове лен. При просото според гл. ас. Алексиев заради изключителната устойчивост на суши може да се очаква увеличение на площите с тази култура, и при малко по-обилни валежи тя дава много добри добиви.

„Просото както знаем е с много разностранна употреба, като освен за фураж за изхранване на животните или птиците, дава много добри резултати и при отглеждането му за косене. Като храна за животните просото е с много добри качества, а сламата му е с качествата на средно ливадно сено“, казва ученият.

Според него просото също е подходящо за отглеждане и в полупланинските райони, като производителите трябва да се съобразяват с периода на сеитба, защото като късно пролетна топлолюбива култура просото не понася слани. Ако земеделските производители се съобразят с това и желаят, могат да го отглеждат на по-висока надморска височина като засяват по-късно. Друг плюс на просото е сравнително късия период на вегетация между 40 и 60 дни, което позволява тази култура да се засява в полупланинските райони в края на май месец вместо в края на април както е в равнинните части на страната

Учените и селекционерите от института в Садово са предоставили в края на септември нова пратка със семена от пшеница, царевица и домати на световната генbанка в Норвегия, съобщават от ССА. В световния център за съхраняване на семена са били изпратени общо 1186 образци от 16 рода и 33 растителни вида и общ брой семена 676 498, с което депозираните от института кутии стават общо 11.

. Всички депозирани материали са уникални и включват местни популации от твърда пшеница, царевица и ечемик, устойчиви на биотичен и абиотичен стрес.

Интерес представляват дивите родственици на пшеницата – див еднозърнест лимец и аегилопс, които са в основа на съвременната селекция за създаването на високодобивни, пластични и конкурентни сортове пшеници. Депозираните образци включват също местни популации от диви фуражни видове от родовете Dactylis, Festuca и Agropyron, които са ценни фуражни растения, неразделна част от естествената жизнена среда и едновременно с това необходим ресурс за изхранване на животните. Могат също така да се използват с успех за естетическо формиране на паркове и зелени площи в населени места, междуселищни пространства, възстановяване на ерозирали и замърсени почви.

Сред изпратените образци са и семена от най-вкусните и ароматни стари сортове домати запазени и отглеждани до днес от най-възрастното население на страната ни – сортовете “Биволско сърце” и “Идеал”.

Твърдението, че заради кацащ самолет на НАТО не са изстреляни ракети срещу градушката на 31 май в Садово, е невярно, пише за factcheck.bg Мирела Петкова.

В социалните мрежи и редица сайтове се разпространява невярното твърдение, че заради самолет на НАТО градушката край Садово не е била предотвратена. Валежът падна в късния следобед на 31 май, нанесе значителни щети на селскостопанската продукция в района, което доведе до поредица от протести на производителите. Според тях основната причина за унищожената им реколта е забраната за изстрелване на противоградни ракети.

От Министерствто на земеделието, храните и горите потвърждават, че забраната е наложена заради самолет, но не военен, а пътнически. В прессъобщение те обясняват: „Забрана за изстрелване на противоградови ракети между 16:15 и 16:31 ч. е наложена от Центъра за координиране използването на въздушното пространство заради прелитането на пътнически самолет, с цел да не бъде създаван риск за човешки живот.”

След запитване на Factcheck.bg тази информация беше потвърдена и от Центъра за координиране използването на въздушното пространство. Според ведомството забраната е наложена съгласно съществуващото законодателство за противоградова защита и е поискано поетапно спиране на стрелбата в периода 16.15 до 16.23 часа. Причината е не прелитащ, а кацащ пътнически самолет (TVA090, регистрация LZMDK) на летище Пловдив, изпълняващ полет от Париж. Поради лошите метеорологични условия обаче пилотът решава да кацне в София. Така работата на противоградните полигони е възстановена в 16.31 ч.
Ден преди градушката, на 30 май, в репортаж на БНТ Никола Ковачев, директор на Регионална Дирекция “Борба с градушките”- Поповица обяснява, че през последния месец всички шест обработки на градоносни облаци са били прекъсвани поне по два пъти от Центъра за координиране използването на въздушното пространство заради преминаващи самолети. “Забраните като брой се увеличават, нали и ето логично, защото до нас са две големи летища и Крумово и Чешнегирово, като имаме предвид, че и Граф Игнатиево е сравнително близко до нас. Мога да кажа, че активността на военните се увеличава, прелитат и чужди самолети, натовски самолети.”

Изваденото от контекста лично мнение на експерта започва да се разпространява в социалните мрежи и някои медии след като градушката вече е факт.

Сутрешният блок на Алфа ТВ (собственост на фондация Алфа, чийто собственик е лидера на ПП Атака, Волен Сидеров) излъчва сегмент с продължителност над половин час със заглавието „Градушки заради натовски самолети“. Видеото има над 1,500 гледания в Ютуб.

гел Георгиев, народен представител от ПП Възраждане и водач на партията в 17 МИР Пловдив област и 22 МИР Смолян, макар да пояснява, че още няма точна информация какъв е бил самолета, публикува пост във Фейсбук със заглавие “Градушка заради самолет на НАТО?”. Публикацията му е споделена 188 пъти, а впоследствие е споделена и от Фейсбук страницата на ПП Възраждане със същия текст и снимка. Публикацията е събрала 330 споделяния и над 1,100 реакции. Самата Фейсбук страница има близо 95,000 последователя.

Държавата ще отдели допълнителни 300 млн. лева за да компенсира пострадалите от градушката земеделски производители в Садово, съобщиха от агроведомството Това е станало ясно при срещата днес на премиера Кирил Петков и земеделския министър Иван Иванов с пострадалите стопани. Аграрният министър заяви, че ще бъдат обезщетени земеделските стопани, които са с унищожена продукция както на 100%, така и тези, чиито щети са под 100%.

Според него допълнителният ресурс от 300 млн. лв. до края на годината ще бъде насочен към земеделските стопани, във връзка със справяне с кризата в Украйна. „Средствата ще бъдат осигурени чрез европейски и национални мерки“, обясни още той. Ивановопълни, че до 15 юни ще бъдат изплатени 143,5 млн. лв. по Ковид мярката, в чийто обхват са включени и производителите на плодове и зеленчуци.

До момента в община Садово са подадени 39 заявления за изплащане на компенсации, като до крайния срок остават още три дни. 29 от тези заявления са вече обработени, като от агроведомството е поет ангажимент, фермерите да си получат средствата до месец.

Заедно с традиционните сортове житни растения, разработени от поколения селекционери, през тази година учените от института по растителни и генетични ресурси Садово изненадаха гости и фермери, като им показаха и сравнително по-слабо познати и отглеждани видове полски култури.

Сред тях беше и най-добрият сорт грах за зелено „Мир“. „В зависимост от почвено климатичните условия достига височина между 90 и 100 см, като има интензивен темп на растеж рано през пролетта. Това го прави много подходящ за отглеждане за зелена маса. Добивът на семена е между 150 и 200 килограма от декар, а за зелена маса – между 300 и 550 кг/дка. Като фуражен компонент може да се използва в смески в съотношение 70% срещу 30% тритикале, пшеница или зимен овес“, разясни гл. ас. София Петрова. Подходящ е за отглеждане в цялата страна, като се сее през октомври и дори през февруари. Характеризира се с изключителна зимоустойчивост. Основните проблеми при него могат да възникнат със зърнояда, но за зелена маса няма проблем. „У нас почти никой не отглежда грах за семепроизводство. Изключителен интерес към този сорт се наблюдава от Гърция Румъния и Северна Македония. Семепроизводството при него е много трудно, защото растенията са с голяма височина“, коментира гл. ас. Иван Алексиев. За разлика от сортовете грах за зърно при които добивите са между 300 и 400 килограма от декар, при него максималният добив е до 150 килограма от декар.

Сред по-нетрадиционните култури представени от учените бяха още бурчак, фацелия, лен, просо и камелина.

„Ние работим с всички известни полски култури, и причината да предлагаме на практиката нещо ново е, когато се появи интерес към нещо нетрадиционно, да помагаме и ориентираме хората и да провокираме вниманието им“, казва гл. ас. Алексиев.

Бурчакът е стара и забравена култура, чието отглеждане е било разпространено в миналото, и е било свързано с отглеждането на волове. На опитното демонстрационно поле беше показан бурчак сорт „Родопи“ с височина на растенията от 50-60 сантиметра, който е подходящ за отглеждане за фуражи за преживни животни. Добивите на семена са между 150 и 200 килограма от декар, а за зелена маса до 3,5 тона от декар. Засява се рано през пролетта и се характеризира с устойчивост на засушаване. Интересното е, че в миналото бурчакът се е ползвал и за храна на хората, а освен във фуражопроизводството има приложение и в медицината.

Друго слабо познато полско растение е фацелията- вид медоносна култура с декоративен ефект и продължителен период на цъфтеж от около 45 дни. Предимството при нея е че може да се сее и поетапно , и така да се увеличи добива на мед от единица площ. Установено е, че може да даде добив от 35 килограма мед от декар. Непретенциозна е към почвите и може да се използва като междинна култура, което да позволи засяването и в периода юли-август. Бързото и развитие спомага за подтискане на плевелите, а при измръзване остатъците от тази култура са почти минимални.

Пред гостите беше показан и сорт влакнодаен лен с широка сфера на приложение както в текстилната , така и в хранителната индустрия заради високото съдържание на омега три масни киселини. Камелина известна още като див лен е още една сравнително слабо позната полска култура с период на вегетация от три месеца. Заради дребните и семена се препоръчва да се обработва с много прецизна техника

С кратък период на вегетация и изключителен темп на растеж пък се характеризира просото, което е къснопролетна култура. Голяма част от образците, които се отглеждат в демонстративното поле на института се развиват за по-малко от два месеца. Може да се сее и като втора култура, особено на неполивни площи. Препоръчителният от учените срок за сеитбата и е между 1 и 15 юни.

Що се отнася до сортовете пшеница, последният нов сорт зимна пшеница, представен по време на открития ден беше сорт „Блан“. Това е средно ранен сорт с височина на стъблото на растенията от 90 см и хектолитрова маса от 77 kg/hl. Като по качество на зърното принадлежи към сортовете от група Б. Сортът е устойчив на замръзи и безснежни зими , както и на полягане и различни стресови фактори. Очаква се през 2022 година от него за пръв път да се предложат семена за посев.

Друг сорт с практически нулево полягане и много добра зимоустойчивост, която предполага отглеждане в цялата страна е твърдата пшеница сор „Деница“. Характеризира се с добра братимост и устойчивост на икономически важните болести. Сред силните му характеристики са и технологичните качества и съдържанието на глутен над 28% , което го прави отличен избор за производството на макаронени изделия. През годините този сорт е показал средни добиви около 650 килограма от декар.

Овес сорт „Мина“, който е първият създаден в института сорт с голо зърно предизвика интереса на гостите с факта, че е много подходящ за отглеждане за производството на диетични храни. Изненадващо в последните години този сорт овес е много търсен и от хората, които се занимават с отглеждането на гълъби“, каза гл. ас. Иван Алексиев. Стигнало се до там по думите му, че изкупната цена на голия овес е надминала тройно тази на семената продавани от института.

„Сортът е пролетен и показва сравнително добра устойчивост на зимни температури, и при условията на меки зими в последните години се развива добре. Възможно е леко пожълтяване, но после бързо се възстановява“, добави още той. Препоръчителната му сеитба е през октомври, като добивите от декар могат да са между 200 и 400 килограма.

Друг сравнително непознат сорт овес беше „Калоян“. „Това е прекрасен зимен сортовес, а преминаването към отглеждане на зимни сортове житни растения е едно от най-големите постижения на съвременната аграрна наука защото те дават по-високи добиви. Една от причините за това е, че засяват през зимата“, коментира гл. ас. Алексиев. Средните добиви са между 500 и 700 килограма от декар. „Що се отнася до азотното торене, препоръчваме 15-20 килограма на декар през февруари и нищо повече. . Според него овеса е една от най-подходящите култури за биологично отглеждане.

„За мен потенциалът на тритикалето като култура за производство на фуражи не се използва достатъчно у нас“, каза пред фермери и гости в института по растителни генетични ресурси в Садово гл.ас. д-р Иван Алексиев.

Според него сорт „Рожен“ е много подходящ за употреба за фуражни смески със зимен грах, които дават много добри резултати и се получава зелена маса от около 4-5 тона, което е много подходящо за животновъдството.

„Причината за подценяването му , е че повечето земеделски производители се стремят да получат по-голяма доходност от по-малко продукция за кратко време. Малцина знаят, че в площи които са слаби за отглеждане на пшеница, тритикалето дава добиви със 100 килограма по-високи от тези на пшеницата. По инерция обаче понеже фермерите имат гарантиран пазар предпочитат да гледат пшеница вместо тритикале, при което трябва да се намерят клиенти, които искат да се занимават с производството на фуражи или granulati“, коментира още той.

Според него хранителните качества на тритикалето са по-добри за животновъдството от тези на пшеницата, като причина за по-добрите фуражни показатели на зърното е че като култура тритикалето е кръстоска между ръж и пшеница.

„Много добро, но се сее малко независимо че имаме земеделски земи, които са по-подходящи за тритикале отколкото за пшеница“, уточни гл. ас. Алексиев. Препоръчва отглеждането на тритикале особено за полупланински територии и подбалканската котловина на по-слаби почви. Подобни площи има особено много в южните части на страната. „Ако фермерите имат пазар, може на слабите почви да сеят тритикале вместо пшеница, и ще получат по-голяма печалба“, категоричен е ученият.

„Причината тритикалето да обича по-слабите почви се крие в ръжената част, която е в генома на растението, тъй като дава една по-голяма устойчивост на неблагоприятни климатични условия“, добави и гл.ас. д-р Богдан Бончев

По време на проведения на 27 май открит ден на фермера беше представен тритикале сорт „Рожен“, създаден от проф. Илиян Станков с възможност за биологичен потенциал от 600 до 700 килограма от декар. Растенията са с височина до 110 сантиметра със 70 килограма хектолитрова маса.

Препоръчителната от експертите в института посевнанорма при него е между 500 и 600 кълняеми семена на декар като не бива да се преторява . Това че дава около 20% стъкловидност обуславя бръшняния тип на зърното от този сорт.

„Тази година е една от най-подходящите за формиране на висок добив, като в в така наречените етапи на органогенезата по време на вретененето, когато се залага големината на класа, времето е било много подходящо особено в Централна и Южна България с наличието на много валежи, коментира по време на вчерашния открит ден на фермера гл.ас. Иван Алексиев от Института по растителни и генетични ресурси в Садово. Тпо-дългия период на комбинация между ниски температури и валежи според него е предпоставка за очакване на висок потенциал за добив.

„Другото условие за това според него е навременното подхранване и „ако в началото на март има ниски температури, влага и посевите са нахранени, очаквайте добри добиви“. По време на събитието учените представиха пред присъстващите земеделски производители и гости два нови сорта пшеница „Надита“ и „Сашец“ Последният е създаден от научен колектив, ръководен от доцент Златина Ур, като добивът на мокър глутен е в границите на 28,48% до 35,5%.

Сред останалите сортове  житни растения представени пред фермерите бяха и единственият български сорт ръж „Милениум“, както и овес сорт „Мина“. Сорт „Милениум“ е със сеитбена норма от 20 до 22 килограма на декар и с очаквани добиви от 700 до 800 килограма от декар. Характеризира се с устойчивост на болести доста висока студоустойчивост до -26 -27 градуса. Пролетния т овес сорт „Мина“ се сее рано на пролет и е устойчив както на полягане, така и на болести.

С достолепие и енциклопедични знания проф. Христо Филипов, отдал повече от 4 десетилетия на агрохимията и основател на лабораторията по агрохимия в Института по растителни генетични ресурси в Садово привлече вниманието на млади и стари опитни и неопитни фермери и колеги с прозорливите си анализи за факторите, влияещи  върху земеделието ни в днешните динамични и бързо променящи се климатични условия.

Освен температурата и сушата оказва се възпиращ фактор пред развитието на земеделието у нас според проф. Филипов е и липсата на естествен азот в почвата. И дава пример. „Ако у нас не се тори, добивът на пшеница би бил между 160 и 220 килограма от декар. В Англия нанеторени парцели добивът е 500 килограма от декар.” Ако тук  възможният среден добив на пшеница за страната е 420 кг/дка., то в Англия е между 820 и 1000 кг/дка. Най-добрите места за отглеждане на пшеница у нас според него са региона на Разград и около Божурище.

По отношение на сушата като възпиращ фактор проф. Филипов е категоричен : „Страната ни варира ужасно много по воден режим във вертикалната и хоризонтална зонална страна. В това поле, което е с 80 сантиметра почвен слой, то ще задържи 80 литра вода, при условие че  през зимата паднат 200 литра”.

Подхранването на почвата с торове представя описателно като каца от обръчи и дъски. „Представете си, че всяка дъска отговаря на определен фактор-светлина, температура,азот,фосфор,калий и др. Ако разместите нивата на дъските, като например направите тази, отговаряща за азота най-ниска, водата в кацата ще бъде на нивото на най-ниската дъска, ще изтича  от нея, защото тва ще е лимитиращият добив. Глупост е да вдигаш другите дъски, за да повдигнеш нивото на водата. За да вдигнеш добива, трябва да вдигнеш най-ниската дъска.  т.е. азота, докато достигнеш втората, да речем фосфора. Ако оставиш обаче фосфора на по-ниски нива водата ще изтича от нея дъска. Ако се вдигнат и двете, тогава вдигаш и нивото на влагата в почвата. Ако не се вдигне нивото на влагата в почвата, няма как да се повиши добива”. Излиза според думите му, че факторът, който е в минимум, ограничава добивите. Това според проф. Филипов у нас не се съобразява.

На 22 май фермери от страната и чужбина уважиха деня на отворени врати, който учените от Института по растителни генетични ресурси организират традиционно всяка година за да представят своята безценна и богата палитра  от сортове пшеница. По време на събитието бяха проведени  и различни демонстрации на полезни растително-защитни практики.  Те се запознаха с основните стандарти на засятите през тази година сортове пшеница, ръж, овес и грах. Въпреки немотията в която работят, морално остарялата техника и липсата на достатъчно земя, която е основният ресурс за производството на семена, учените от института продължават традициите и защитават качеството на  изключителни български сортове пшеница. Нещо  повече, мислят и работят в крак с времето и динамично променящите се климатични условия, на които сме свидетели всички ние, и работят върху повишаване устойчивостта на различните сортове на явления характерни вече за субтропичния климат. Доказват го и думите на ас. Иван Алексиев, който прогнозира, че все пак реколта ще има, въпреки неблагоприятните климатични условия. „Това бе една изключително трудна година за фермерите, и мнозина от  тях особено в Северна България се бяха отказали да жънат. Проливните дъждове, които паднаха в тази част на страната горе долу закрепиха положението, и жътва ще има”, каза той.

Освен това обръщат поглед и към биоземеделието. Към момента шест от предлаганите сортове пшеница имат отлични качества да се отглеждат по биологичен път, но предстои броят им да се обогатява

Фермери и гости получиха възможност да се разходят из демонстративното поле на института, засято в края на октомври 2018 година. Условията са били такива, че късно падналите през ноември валежи със стопанско значение в съчетание с понижените температури са довели до там, че пшеницата на полето да поникне през зимата. Това, че тя е била топла, е допринесло за навлизането   на част от посевите във фаза братене. „Фитосанитарната обстановка на полето беше такава, че през април, когато паднаха повече валежи, е имало превантивно пръскане с хербициди на посевите. От тогава обаче се наблюдава много голямо засушаване, и те не са били третирани със фунгициди”, обобщи асистент  Алексиев. Освен българските сортове на демонстративното поле  бяха показани и два чужди сорта пшеница- „Авеню” и „Анапурна”по стандартите за група А и Б. Той посъветва земеделските производители внимателно да подбират най-подходящите сортове за отглеждане в съответното землище. Сред сортовете пшеница от група А е и най-студоустойчивия сорт пшеница у нас- „Победа”, който се характеризира и с висока сухоустойчивост. Друг изключителен сорт от по-старата селекция е „Боряна”, който благодарение наличието на ръжената хромозома в него, е подходящ за по-слаби почви за района на Западна България. Пластичен сорт, подходящ за биоземеделие, като по време на изпитването му в ИАСАС е показал, че превъзхожда сорт „Енола” с 13,6% по-голяма продуктивност. С високи нива на устойчивост към всички икономически важни болести и с  висока продуктивна братимост .

Основният стандарт при пшеницата от повече от четири десетилетия с много висока продуктивност продължава да е сорт „Садово 1” със стандарт Б, толерантен към всички болести, и устойчив към жълта ръжда. Най-високодобивният сорт е „Гея”, който е устойчив на болести, но се препоръчва превантивно пръскане. Предимството му е, че изкласява и узрява с до 5 дни преди стандарта, което е благоприятно особено за Южна България и дава добив от 1000 килограма на декар. Устойчив на полягане и уронване.

Един от най-подходящите според специалистите сортове пшеница за Северна България е сравнително новия сорт „Надина”, който се характеризира с добра хектолитрова маса. Лабораторните изследвания са показали, че този сорт държи високо качество при торене, като има отлична студоустойчивост и по-ниска сухоустойчивост. При изпитване в Северна България е дал  добиви оот над 1000 килограма на декар.

Освен пшеницата учените отчитат голям интерес и към тритикалето. Един от сортовете от тази култура, разработен  през 2008 година в института е „Рожен”, който се характеризира с висока зимоустойчивост, изисква по-малки норми на торене, и е подходящ да се отглежда в комбинация с грах върху недотам плодородни площи.