Заедно с традиционните сортове житни растения, разработени от поколения селекционери, през тази година учените от института по растителни и генетични ресурси Садово изненадаха гости и фермери, като им показаха и сравнително по-слабо познати и отглеждани видове полски култури.
Сред тях беше и най-добрият сорт грах за зелено „Мир“. „В зависимост от почвено климатичните условия достига височина между 90 и 100 см, като има интензивен темп на растеж рано през пролетта. Това го прави много подходящ за отглеждане за зелена маса. Добивът на семена е между 150 и 200 килограма от декар, а за зелена маса – между 300 и 550 кг/дка. Като фуражен компонент може да се използва в смески в съотношение 70% срещу 30% тритикале, пшеница или зимен овес“, разясни гл. ас. София Петрова. Подходящ е за отглеждане в цялата страна, като се сее през октомври и дори през февруари. Характеризира се с изключителна зимоустойчивост. Основните проблеми при него могат да възникнат със зърнояда, но за зелена маса няма проблем. „У нас почти никой не отглежда грах за семепроизводство. Изключителен интерес към този сорт се наблюдава от Гърция Румъния и Северна Македония. Семепроизводството при него е много трудно, защото растенията са с голяма височина“, коментира гл. ас. Иван Алексиев. За разлика от сортовете грах за зърно при които добивите са между 300 и 400 килограма от декар, при него максималният добив е до 150 килограма от декар.
Сред по-нетрадиционните култури представени от учените бяха още бурчак, фацелия, лен, просо и камелина.
„Ние работим с всички известни полски култури, и причината да предлагаме на практиката нещо ново е, когато се появи интерес към нещо нетрадиционно, да помагаме и ориентираме хората и да провокираме вниманието им“, казва гл. ас. Алексиев.
Бурчакът е стара и забравена култура, чието отглеждане е било разпространено в миналото, и е било свързано с отглеждането на волове. На опитното демонстрационно поле беше показан бурчак сорт „Родопи“ с височина на растенията от 50-60 сантиметра, който е подходящ за отглеждане за фуражи за преживни животни. Добивите на семена са между 150 и 200 килограма от декар, а за зелена маса до 3,5 тона от декар. Засява се рано през пролетта и се характеризира с устойчивост на засушаване. Интересното е, че в миналото бурчакът се е ползвал и за храна на хората, а освен във фуражопроизводството има приложение и в медицината.
Друго слабо познато полско растение е фацелията- вид медоносна култура с декоративен ефект и продължителен период на цъфтеж от около 45 дни. Предимството при нея е че може да се сее и поетапно , и така да се увеличи добива на мед от единица площ. Установено е, че може да даде добив от 35 килограма мед от декар. Непретенциозна е към почвите и може да се използва като междинна култура, което да позволи засяването и в периода юли-август. Бързото и развитие спомага за подтискане на плевелите, а при измръзване остатъците от тази култура са почти минимални.
Пред гостите беше показан и сорт влакнодаен лен с широка сфера на приложение както в текстилната , така и в хранителната индустрия заради високото съдържание на омега три масни киселини. Камелина известна още като див лен е още една сравнително слабо позната полска култура с период на вегетация от три месеца. Заради дребните и семена се препоръчва да се обработва с много прецизна техника
С кратък период на вегетация и изключителен темп на растеж пък се характеризира просото, което е къснопролетна култура. Голяма част от образците, които се отглеждат в демонстративното поле на института се развиват за по-малко от два месеца. Може да се сее и като втора култура, особено на неполивни площи. Препоръчителният от учените срок за сеитбата и е между 1 и 15 юни.
Що се отнася до сортовете пшеница, последният нов сорт зимна пшеница, представен по време на открития ден беше сорт „Блан“. Това е средно ранен сорт с височина на стъблото на растенията от 90 см и хектолитрова маса от 77 kg/hl. Като по качество на зърното принадлежи към сортовете от група Б. Сортът е устойчив на замръзи и безснежни зими , както и на полягане и различни стресови фактори. Очаква се през 2022 година от него за пръв път да се предложат семена за посев.
Друг сорт с практически нулево полягане и много добра зимоустойчивост, която предполага отглеждане в цялата страна е твърдата пшеница сор „Деница“. Характеризира се с добра братимост и устойчивост на икономически важните болести. Сред силните му характеристики са и технологичните качества и съдържанието на глутен над 28% , което го прави отличен избор за производството на макаронени изделия. През годините този сорт е показал средни добиви около 650 килограма от декар.
Овес сорт „Мина“, който е първият създаден в института сорт с голо зърно предизвика интереса на гостите с факта, че е много подходящ за отглеждане за производството на диетични храни. Изненадващо в последните години този сорт овес е много търсен и от хората, които се занимават с отглеждането на гълъби“, каза гл. ас. Иван Алексиев. Стигнало се до там по думите му, че изкупната цена на голия овес е надминала тройно тази на семената продавани от института.
„Сортът е пролетен и показва сравнително добра устойчивост на зимни температури, и при условията на меки зими в последните години се развива добре. Възможно е леко пожълтяване, но после бързо се възстановява“, добави още той. Препоръчителната му сеитба е през октомври, като добивите от декар могат да са между 200 и 400 килограма.
Друг сравнително непознат сорт овес беше „Калоян“. „Това е прекрасен зимен сортовес, а преминаването към отглеждане на зимни сортове житни растения е едно от най-големите постижения на съвременната аграрна наука защото те дават по-високи добиви. Една от причините за това е, че засяват през зимата“, коментира гл. ас. Алексиев. Средните добиви са между 500 и 700 килограма от декар. „Що се отнася до азотното торене, препоръчваме 15-20 килограма на декар през февруари и нищо повече. . Според него овеса е една от най-подходящите култури за биологично отглеждане.
Последвайте ни в Google News
