Сушата помага на фермерите, които искат да засеят ранните пролетни култури
Ако за земеделските производители климатичните промени са все по-голямо предизвикателство, с което тепърва ще трябва да се справят, за учените те са възможност да предлагат не само по-устойчиви на стресови фактори сортове житни растения, но и някои позабравени сортове с по-ниски добиви, но с по-високо качество.
„Ние разполагаме с много добри селекционери, които виждат какви са тенденциите и търсят сухоустойчиви сортове. Особено при нас в Садово това винаги е било приоритет. , тъй като в нашия регион напояването на площите е в доста по-малка степен и запасяването на почвите с влага е далеч по-малко от Северна България. Все повече ще се търсят сухоустойчиви форми“, заяви за Nivabg.com гл. ас. Иван Алексиев от Института по растителни и генетични ресурси „Константин Малков“ в Садово, част от ССА.
По думите му освен климатичните промени и ниските цени на пазара на пшеница могат да върнат интереса на земеделските производители към по-висококачествените сортове.
„Едно време беше така при високите цени на пазара, фермерите търсеха високи добиви и големи печалби. Ние работим в партньорство с мелницата в Разград, която от дълги години предпочита да си купува семена от сорт „Победа“ защото това е стандарт за качество. Те го сеят и го внедряват в производството, без да им се налага да ползват подобрители за техните брашна, които стават качествени само заради това че ползват семена от качествени сортове“, продължава гл. ас. Алексиев.
Сухата пролет благоприятства сеитбата на ранните пролетни култури
„Времето в момента е подходящо за засяване на ранните пролетни култури тъй като сушата помага. Липсват валежи, които да пречат на обработката и сеитбата. Въпросът е, че трябва да завали за да може да се подпомогне развитието на засетите вече посеви и за да може третирането с торове при засяване да има ефект, и тора да влезе в почвата и да се използва пълноценно. При активиране на процеса на вегетация на растенията с повишаване на температурите те започват да изпитват по-голяма необходимост от вещества“, добави още гл. ас. Алексиев.
Отминаващата зима според него се е отразила най-вече върху поникването на посевите, което е закъсняло, но пък топлото време е довело до вегетация на растенията и компенсиране на братенето което е нормално особено за есенните посеви. Пролетното братене според него много често е непродуктивно и води само до образуване на листна маса без образуване на класове, което е вредно за посевите.
„Меките зими благоприятстват развитието на нашите посеви. Добре се отразява. Когато обаче започне вретененето ще е нужна повече влага за да може посевите да се развият както трябва“, допълва още ученият.
Напояването ще става все по-ключово за земеделието
„Нашето мнение по темата за напояването напълно съвпада с това на земеделския министър Кирил Вътев, и смятаме, че то трябва да стане основен приоритет на държавата ни. За съжаление това не може да се случи толкова бързо, колкото ни се иска. Напояването обаче ще става все по-важен фактор за развитието на нормално земеделие, защото глобалното затопляне си оказва своето влияние. Свидетели сме на отделни години с обилни валежи, но за съжаление повечето години са съпътствани от суша, което се отразява отрицателно на добивите“, коментира темата с напояването гл.ас. Алексиев.
Селекционерите от института по растителни и генетични ресурси продължават да си сътрудничат с производители от Турция, които са безкомпромисни по отношение на качеството.
„При изпитвания през миналата година колегите от Турция си харесаха един от нашите сортове ечемик „Поток“, който в техните условия дава добиви от около 850 килограма от декар, което за Източна Турция е много добър резултат и са решили да го развиват. У нас този сорт ечемик е с добиви между 600 и 700 килограма от декар“, казва гл. ас. Алексиев.
За този сорт е много характерна според него много високата зимоустойчивост. В началото на 21 век поради това , че по-голяма част от отглежданите сортове ечемик са с по-слаба зимоустойчивост , са били регистрирани сериозни щети от измръзвания особено в Източна България.
Продължава да се увеличава интереса към по-непопулярни култури като лен и просо. От Аграрния университет са проявили интерес за колаборация с института в Садово за засаждане и изпитване на различни сортове лен. При просото според гл. ас. Алексиев заради изключителната устойчивост на суши може да се очаква увеличение на площите с тази култура, и при малко по-обилни валежи тя дава много добри добиви.
„Просото както знаем е с много разностранна употреба, като освен за фураж за изхранване на животните или птиците, дава много добри резултати и при отглеждането му за косене. Като храна за животните просото е с много добри качества, а сламата му е с качествата на средно ливадно сено“, казва ученият.
Според него просото също е подходящо за отглеждане и в полупланинските райони, като производителите трябва да се съобразяват с периода на сеитба, защото като късно пролетна топлолюбива култура просото не понася слани. Ако земеделските производители се съобразят с това и желаят, могат да го отглеждат на по-висока надморска височина като засяват по-късно. Друг плюс на просото е сравнително късия период на вегетация между 40 и 60 дни, което позволява тази култура да се засява в полупланинските райони в края на май месец вместо в края на април както е в равнинните части на страната
