И така:
Подхранването напролет е с огромно значение за развитието на пшеницата и може да започне от 5 февруари, според правилата за добра земеделска практика.

От края на фаза „братене” или ВВСН 29, пшеницата започва да приема по-голямо количество хранителни вещества, тогава процесите на растеж протичат бързо и ако пшеницата навлезе във фаза
„вретенене” без хранителни вещества, то това ще доведе до загуба на потенциален добив.

Правилно определяне на нормите за азотно торене е главен момент при отглеждане на зимните житни. Най-добре е почвеният анализ да бъде направен на есен. Ако растенията след торенето напролет жълтеят не се колебайте и направете анализ, за се установи откъде е проблемите. За да определите торовите норми правилно препоръчвам книгата Торене на земеделските култури на издателство Виденов и син.com с автор Проф. Стефан Горбанов 

Подходящи азотни торове за подхранване при пшеницата и ечемика са Амониева селитра и Карбамид. Карбамидът е подходящ за кисели почви и Не бива да се прилага и на карбонатни почви.
Добри резултати се получават и при подхранване на есенниците с течни торове.
Още съвети за торенето може да намерите в съвместната ни Рубрика с Тимак Агро, която публикуваме в NivaBG.com

Според правилата за добра земеделска практика, с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати на почвите с лек механичен състав внасянето на азотни торове трябва да става на части, когато нормата е над 12 килограма активно вещество на декар.

ПОЛЕВКАТА
Обследвайте площите с есенни култури и люцерната, за да разберете каква е популацията на обикновена полевка във всяко едно поле.
Особено внимание обърнете на площите с монокултурно отглеждане и такива с предшественици слънчоглед и царевица, и тези които се намират в близост до люцерна.
Прагът на икономическа вредност напролет на полевката е 1 и 2 активни колонии при житни и съответно люцерна.

Борбата срещу полевката трябва да включва и колониите по крайпътните ивици и синорите, за по-ефективен контрол. А борбата трябва да се изведе до края на март.Разрешени за борбата с полевката продукти може да намерите в Списъка на разрешените продукти за растителна защтита на ВИДЕНОВ за 2021 година. Линк към него ще намерите в описанието на видеото.

Заради топлото време, което се очаква ларвите на ЖИТНИЯ БЕГАЧ възобновяват вредната си дейност.

Проверете за изсъхнали повредени растения навити във вид на малки туфички, подобни на кълчища това е– най-сигурният белег за присъствието на неприятеля.

Напролет химичната борба се води при установяване на плътност над ПИВ, който за пшеница и зимен ечемик е 5 бр. ларви / м2 или 5 бр. повредени растения / м2.

Интервю с автора на книгата Торене на земеделските култури, проф. Стефан Горбанов. КУПИ ТУК https://bit.ly/2T4cvL7
Прочетете статии, базирани на текстове от книгата за торене от ТУК: https://bit.ly/2AWIR3w

Контакти: Отдел „ Агрохимия и почвознание“, e-mail: agronomist@agropolychim.bg

Йордан Илиев – ръководител отдел „Агрохимия и почвознание“, агроном

Тел.: +359 519 97554, Моб.: +359 882 465258, е-mail: y.iliev@agropolychim.bg;

Теодора Димитрова – Агроном

Тел.: +359 519 97744, Моб.: +359 888 490 119, е-mail:t.dimitrova@agropolychim.bg;

Мария Колева – Агроном

Тел.: +359 519 97769, Моб.: +359 889 966 140, е-mail: m.koleva@agropolychim.bg;

Галин Златанов – Агроном – консултант Северозападна България

Моб.: +359 888 406 967, е-mail: g.zlatanov@agropolychim.bg;

Християн Христов – Агроном – консултант Централна северна България

Моб.: +359 888 426 244, е-mail: h.kurtev@agropolychim.bg;

Владимир Иванов – Агроном – консултант Североизточна България

Моб: +359 888 428 044, е-mail: v.atanasov@agropolychim.bg;

Георги Попчев – Агроном – консултант Южна България

Моб.: +359 888 418 703, е-mail: g.popchev@agropolychim.bg;

Владимир Желев – Агроном – консултант Централна и югоизточна БългарияМоб.: +359 888 708 875, е-mail: v.zhelev@agropolychim.bg;

В изключително нетипичната стопанска година като тази, е от голямо значение, какви решения ще се вземат,  по отношение отглеждането и торене на есенните култури, както и подготовката и сеитбата на пролетниците.

Храненето на растенията е неизменна  част от този процес и затова всички, доверили се на продуктите и технологиите на АгрополихимАД, ще успеят да пожънат успехи и тази година.

Торене на пшеница

Масовите грешки, които редица земеделски производители допуснаха при есенниците през тази година, са поредното торене на сняг с карбамид, в малкото снежни дни, които  ни предложи зимата. Това торене, особено през тази година, генерира изключително високи загуби на активно вещество, т.к. снежната покривка беше изключително неравномерна (или много дебела или прекалено тънка), не успя да се задържи достатъчно дълго време поради факта, че температурите рязко се повишаваха, но въпреки това, някои земеделци продължиха да торят с гранулирани азотни торове.

Друга груба грешка в азотното хранене на есенните културие внасянето на амониев нитрат на сняг или при замръзнала почва. Това торене, също генерира много големи загуби на активно вещество. Повечето фермери констатираха, че културите са гладни, но вконкретния случай тези признаци са изразени от стреса, поради рязката промяна на температурите.

Есенниците, торени с Течен азотен тор UAN, успяха да презимуват оптимално и да „изчакат“ благоприятните условия за основно подхранване през пролетта.

Всички, заложили изцяло на течните торове, като най-доброто решение за основно торене и коригиращо подхранване на културите, ще успеят да намалят загубите на активно вещество до минимум, а от там и загубите от икономическа гледна точка.

Торенето във влажни години с гранулирани азотни торове е много рисковано и трябва добре да се прецизира неговото време и количеството на избрания продукт, ако все още се използват те.

Вегетативното подхранване на всички видове култури, вече ще придобие друг вид, т.к. на пазара за поредна година ще са продуктите от двете специализирани серии течни торове ФАСТ и ФАСТ+. Торовете от серията ФАСТ са изключително добре балансирани продукти, с комплекс от микроелементи, които са подходящи за старт и за коригиращо торене на всички култури. А торовете от серията ФАСТ + са специализирани продукти, разработени по групи култури (за зърнено-житни култури, за маслодайни култури, за трайни насаждения и за зеленчукови култури), които осигуряват оптимално количество микроелементи на растенията във фазите, в които те се нуждаят от тях. По отношение на цена – качество, няма да намерите друг Български продукт, който да отговори на Вашите очаквания за листно подхранване.

В годината, в която Агрополихим АД увеличи участията си на различни изложения, форуми и семинари, за първи път ще отбележи участие и на Международно специализирано селскостопанско изложение БАТА АГРО 2018 г. На изложението ще бъдат представени новите продукти, допълващи широката гама от течни и гранулирани торове.

Екипът на отдел „Агрохимия и почвознание“, ще има удоволствието да обърне внимание на всеки един фермер, заинтересован от продуктовата гама на компанията, ще бъдат представени технологии за прецизно торене при различни култури, характеризиращи се с минимална загуба на активно вещество и средства, при  използваните продукти.

През юни тази година, Агрополихим АД ще вземе участие и в Международни открити дни на полето, които се провеждат за първи път у нас. Едно изложение, което дава възможност на фирмите в България, да представят своите продукти по един различен начин.

 

Очакваме Ви!

 

Заповечеинформацияотноснопродуктитеитехнологиитезапрецизнохранене, можетедасеобърнетекъмекипанаотдел“Агрохимияипочвознание”при“Агрополихим”АД.

Отдел„Агрохимияипочвознание“, e-mail: agronomist@agropolychim.bg

ЙорданИлиев–ръководителотдел„Агрохимияипочвознание“,агроном

Тел.: +359 519 97554, Моб.: +359 882 465258, е-mail: y.iliev@agropolychim.bg;

ТеодораДимитрова–Агроном

Тел.: +359 519 97744, Моб.: +359 888 490 119, е-mail:t.dimitrova@agropolychim.bg;

МарияКолева–Агроном

Тел.: +359 519 97769, Моб.: +359 889 966 140, е-mail: m.koleva@agropolychim.bg;

ГалинЗлатанов–Агроном–консултантСеверозападнаБългария

Моб.: +359 888 406 967, е-mail: g.zlatanov@agropolychim.bg;

ХристиянХристов – Агроном–консултантЦентралнасевернаБългария

Моб.: +359 888 426 244, е-mail: h.kurtev@agropolychim.bg;

ВладимирИванов–Агроном–консултантСевероизточнаБългария

Моб: +359 888 428 044, е-mail: v.atanasov@agropolychim.bg;

ГеоргиПопчев–Агроном–консултантЮжнаБългария

Моб.: +359 888 418 703, е-mail: g.popchev@agropolychim.bg;

ВладимирЖелев–Агроном–консултантЦентралнаиюгоизточнаБългарияМоб.: +359 888 708 875, е-mail: v.zhelev@agropolychim.bg;

Препоръки от Лебозол за преодоляване на стреса на житните след нетипичната зима

Състоянието на есенниците след нетипичната зима е незадоволително. Д-р Димитър Стойчев, Продуктов мениджър в Лебозол България обясни за камерата на nivabg.com по време на АГРА 2018, как да преодолеят фермерите стресовото за културите състояние.

Есенното подхранване на пшеницата с торовете на Лебозол съдържащи важни микроелементи като цинк, манган, сяра и азот сега дава доста по-добри резултати в при братенето на пшеницата. Растенията имат средно с 2 до 3 братя повече от тези в неподхранените посеви.

За слабо братили посеви от Лебозол препоръчват: да се направи второ подхранване заедно с фунгицидното пръскане във фаза изкласяване – флагов лист с продукта „Амониум ТС”, съдържащ азот и сяра в комбинация с между 30 и 50 мл. Лебозол Мед.

 

БЮЛЕТИН № 1_2018

Зърнено-житни култури

Много са факторите, които определят количеството и качеството на продукцията от земеделските култури (свойства на почвите, климатични условия, обработка на почвата, защита на растенията от вредители, напояване и др.), но един от най-важните фактори си остава торенето. При прилагане на добрата земеделска практика в земеделското производство с правилното торене се цели да се запази и повиши почвеното плодородие и получаването на стабилни добиви от земеделските култури с високо качество на продукцията.

Правилната употреба на торовете изисква да се познават добре свойствата им и рационално да се използват в зависимост от агрохимичните показатели на почвите и особеностите на различните култури. Необходими са минимум знания за ролята на отделните хранителни елементи при храненето на растенията. Неправилното използване на торовете води до влошаване на свойствата на почвата и до получаване на продукция с лоши хранителни качества и ниска пазарна стойност.

От известните досега 107 елементи в състава на растенията са открити 75. Химичните елементи, които са безусловно необходими за живота, растежа, развитието и нормалното плододаване са само 20. За да бъде причислен към групата на хранителните за растенията елементи той трябва да отговаря на следните условия:

1. Растението не може да завърши своя жизнен цикъл, ако този елемент отсъства;

2. Този елемент непосредствено да се включва в процеса на хранене

3. Симптомите на недостиг да са специфични за дадения елемент и да се предотвратяват или да се отстраняват само чрез внасянето му.

Най-главният критерий за физиологичното значение на даден елемент е неговата необходимост за успешното завършване на жизнения цикъл.

Хранителните елементи се разделят на две групи според ролята в храненето им: В първата група са т. нар. органогенни/конституционни или структурни елементи – въглерод (С), кислород (О), водород (Н), азот (N), фосфор (P), сяра(S), магнезий(Mg) – значението им е очевидно – явяват се основен строителен материал, от които растенията изграждат своя организъм. Във втората група са т. нар. функционални елементи – калий (K), калций(Ca), цинк(Zn), молибден(Mo), бор (B) , желязо(Fe), манган (Mn), мед (Cu) – необходими главно за нормалния обмен на веществата – за поддържане на строежа и структурата на клетъчната плазма, за образуването и действието на ензимите в растителния организъм. Според количественото им разпределение се делят на макро-(над 0,01% – C, O, H, N, P, K, Ca, Mg, S) и микро-елементи ( под 0,01% – Fe, Mn, Cu, Zn, Mo, B). Наред с изброените по-горе има други елементи, които не винаги са необходими за развитието на растенията и се наричат баластни – натрий (Na), силиций (Si), хлор (Cl), ванадий (V), кобалт (Co), хром (Cr).

Подхранването на зимните житни култури е важна практика за подобряване азотното хранене на растенията при условия на недостатъчно съдържание на минерални съединения на азота в почвата.

В зависимост от различните условия то се провежда повърхностно през пролетта, след възобновяване вегетацията на растенията или във фенофаза братене на културата. Основният фактор и двигател, определящ нивото на добивите от културните растения и тяхното качество е торенето с азотни торове, защото съдържанието на азот има решаващо значение за всички живи организми, като съставна част на органичните съединения и компоненти – белтъчини, аминокиселини, нуклеинови киселини, хлорофила в листата, ензимите и др. с изключително важна и незаменима роля за развитието и плододаването на растенията.

Самото азотно торене е свързано с проблеми, които трябва да се решават своевременно, като:

• Как правилно да се прогнозира количеството азотен тор;

• Как да се намалят азотните загуби и замърсяването на подпочвените води, водоемите и атмосферата;

• Колко отрицателно е влиянието на азотното торене върху устойчивостта на растенията към болести.

Явният дефицит на азот в растенията се характеризира със слаб растеж, бледа жълто-зелена окраска на листата, преждевременно изсъхване на листата от долните етажи, слаб растеж и нисък добив.

При достатъчно азот културите растат и се развиват нормално, формират голяма листна маса и допълнителни братя с нормално оцветяване. Добивът е висок, с добро качество и повишено съдържание на протеин.

При изобилно снабдяване с азот се поникналите растения са с много голяма надземна маса и относително слабо развита коренова система, много чувствителни на болести, на полягане, на ниски и високи температури, на засушаване и изобщо на всички неблагоприятни условия. Добитото ЗЪРНО е с влошени технологични качества. Нормите на торене се определят в зависимост от: – запасеност на почвата с хранителни елементи; – износ на хранителните елементи с 100 kg зърно; – планиран добив; – коефициент на усвояване на елементите от торовете. Многобройни изследвания в страната ни показват, че оптималните торови норми за пшеницата варират от 6 до 18 kg N/dкa; от 5 до12 kg P2O5/dкa и от 4 до 10 kg К2O/dкa, съответно при различни почвени типове.

СВОЙСТВА НА РАЗЛИЧНИТЕ АЗОТНИ ТОРОВЕ Амониевият нитрат (33–34% N) е основният азотен тор, произвеждан и използван универсално у нас. Характеризира се с висока хигроскопичност, поради което поглъща влага от въздуха и се втечнява и втвърдява. За да се запази в рохкаво състояние, се произвежда в гранулирано състояние и се съхранява в полиетиленови торби. Амониевият азот се поглъща от почвата, но впоследствие се нитрифицира лесно. Поради това торенето трябва да бъде съобразено с възможните загуби чрез измиване и денитрификация, т.е. да се внася в съответствие с динамиката на усвояване на азот от растенията.

Карбамид (урея,46% N) Това е най-концентрираният твърд азотен тор. Има по-ниска себестойност от амониевия нитрат и по-добри физически качества. В почвата се подлага бързо на амонификация, при което амоният се абсорбира от почвата и не подлежи на измиване при ниски температури. При взаимодействие с почвата карбамидът се превръща в амониев карбонат, който алкализира средата и създава условия за загуби чрез излитане на амоняк. Поради това карбамидът не е подходящ за повърхностно торене през топлите сезони (повърхностно есенно и пролетно торене). Подходящ е за предсеитбено торене чрез инкорпориране в почвата и повърхностно подхранване на есенните посеви при ниски зимни температури 5-8°С, каквито през последните дни на тази година няма .

Варово-амониевият нитрат сега е най-масово използваният азотен тор в страните на ЕС, тъй като не причинява вкиселяване на почвите. Амониевият сулфат Притежава силно изразена киселинност, поради което не бива да се използва в почви с кисела реакция. Течният тор КАС (карбамид–амониева селитра) се произвеждаше в ограничени количества у нас и въпреки рекламите за редица предимства не намери широко приложение, поради липсата на техника за транспорт и внасяне, както и опасност от повреди на посевите.

Калциевият и натриевият нитрати притежават алкализиращо действие и са подходящи за кисели почви

Амониевите фосфати са с ниско съдържание на азот и по същество са фосфорни торове. Представляват особен интерес за производство на сложни комбинирани торове с различно съотношение на N:Р Добивите от есенните култури силно се ограничават от азотния дефицит. Азотът е подвижен в почвата. Той е разтворим във вода и с валежите достига до кореновата система на растенията. При сухо време остава от горе на повърхността на почвата и няма ефект от подхранването. Класическата схема е 1/3 да се внесе по време на сеитбата през есента, а останалите 2/3 за подхранване през пролетта, когато няма извършен химичен почвен анализ.

Съгласно Правилата за добра земеделска практика за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници:

• за Южна България не се тори с азотни торове от 1 ноември до 20 февруари;

• за Северна България не се тори с азотни торове от 1 ноември до 25 февруари;

• На площи с едногодишни култури (есенници) не се тори от 1 ноември до 05 февруари;

• На свободни площи, подготвени за засяване на земеделски култури не се тори от 1 ноември до 25 февруари;

• При създаване на нови овощни насаждения не се тори от 15 ноември до 25 февруари. Азотното торене се извършва възможно най-близо до началото на трайната пролетна вегетация, за да се избегне опасността от азотни загуби и възможни неблагоприятни влияния върху посевите (прерастване, нападение от болести при топла зима) при много ранно зимно торене. Поради големи площи, често недостатъчна техника и непрогнозируеми метеорологични условия по необходимост торенето може се прави в разтегнат срок от втората половина на февруари до началото на април, спазвайки следните условия:

• Започва се от по-слабо развитите и късни посеви и се отива към добре развитите и сгъстени посеви, за да се избегне нежеланото преждевременно развитие на добрите посеви. Стартира се от равните терени, с мощни почви и се продължава на наклонените терени, с плитки почви или с близки подпочвени води, за да се избегнат загуби на торов азот чрез низходящо или повърхностно измиване.

• Ако част от азотната норма е внесена предсеитбено, е желателно втората част да се внесе по-късно (през март), но това не е задължително при посеви, които не са застрашени от прерастване. Всяко закъснение на азотното подхранване след повишаване на температурите и засушаване през април намалява ефективността на торенето, тъй като част от торовия азот остава в сухата почва. При умерени торови норми разделно или двукратно азотно торене (второто по време на вретенене) не се препоръчва, тъй като увеличава разходите и намалява усвояването на късно внесения тор.

Азотът е необходим на житните, тъй като те са изтощени от зимата, въглеродните им запаси са изчерпани. Подхранването е една от гаранциите за по-високи добиви.

За да се определи точното количество и вида на тора, от който имат нужда посевите, трябва да се направи почвен анализ. Анализът ще покаже и запасеността на почвата с фосфор и калий. Фосфорното торене повишава добивите, подвижния и усвоим фосфатен запас в почвата. Той, както и калият, се внасят предсеитбено.

Фосфорът спомага за вкореняването на пшеницата, като ускорява растежа на кореновата система, повишава студоустойчивостта и сухоустойчивостта, прави растенията по-устойчиви на полягане, увеличава продуктивната им братимост, намалява отрицателния ефект от едностранното азотно торене. При недостиг на калий растежът на пшеницата се задържа, студоустойчивостта й намалява, засилва се опасността от полягане. Добивът също намалява.

Калият подобрява и усвояването на азота. При слабозапасени с фосфор почви е рисково да се прилага повече от 12 кг/дка активно вещество азот. При подхранването торовете трябва да се разхвърлят равномерно по цялата площ. Листното торене също оказва положително влияние върху добивите и качеството на пшеничното зърно.

За листно подхранване на пшеницата могат да се използват течни комбинирани или кристални водоразтворими торове, които се внасят най-често в комбинация с вегетационните хербициди във фаза края на братене-начало на изкласяване. Важното условие е да има добра съвместимост между листните торове и прилаганите ПРЗ.

Подхранване при рапицата

Рапицата е култура, която изисква висок агрофон по отношение на торенето.

За формирането на 100 кг семена от 1 дка и съответната наземна маса рапицата извлича от почвата 5-6 кг/дка (N); 2-3 кг/дка Р2О5; 4-6 кг/дка К2О; 4-7 кг/дка СаО; манган 0,7-1,1 кг/дка и Магнезий – 4 кг/дка сяра. Най-добре е съотношението между трите основни елементи N:Р:К да е 4:2:1 при есенната рапица. Внасянето на азотната норма става двукратно – 20% от общата доза през есента и 80 % през пролеттна във фаза бутонизация.

Но тъй като единичната доза за внасянето на Азот не трябва да е повече от 10 кг/дка, е добре напролет да се раздели на две:

• 1-вото внасяне да стане при появата на първите нови листа ( през февруари – началото на март )

• 2-рото да стане 5-6 седмици след първото (през април) Торене с микроелементи Рапицата е отзивчива на торене с микроелементи – бор, сяра, манган, магнезий, молибден, цинк и др. Бор – повишава зимоустойчивостта и предотвратява на изтеглянето на растенията, благоприятства формирането на генеративни органи.

Внасянето на бор може да става чрез семената или като извънкореново подхранване под формата на боракс, борна кисилина или амониева селитра с повишено съдържание на бор. Ако сте пропуснали наесен да внесете бор, задължително е напролет при добра облистеност на растенията… Сяра – необходима за формиране на високи добиви. От поникване до фаза розетка нуждите са 10% от общата доза, във фаза бутонизация до цъфтеж – 65% и до края на техническата зрелост – 25%. Внасянето на сярата трябва да стане при височина на растенията над 20 см.

Ако се приложи по-късно , торенето със сяра става неефективно. Най-високо съдържание на протеин се отчита при торене в съотношение : сяра – 4 кг/дка и азот 10 кг/дка. Магнезий – най-големи са нуждите от елемента през фазите цъфтеж и формиране на зърната. Нуждата от магнезий е най-висока при киселите почви. Магнезиевите соли 3-4 кг/дка се внасят заедно с азотните и калиевите торове. Манган – повишава добива на семена от рапица. Препоръчва се, да се внесе с листни торове в началото на стъблообразуване , преди поява на цветните пъпки.

Торовата норма под формата на сулфат се движи от 0,05до 0,08 кг/дка.

Молибден – оказва влияние върху протичането на фотосинтезата и повишава добива. Внася под формата на амониев молибдат като листно подхранване и торова норма от 0,6 кг/дка. Ефектът от използването на сложни минерални комплексни торове обогатени с бор, сяра, манган, магнезий, молибден и мед е много голям.