сряда, август 15, 2018
0887257707 videnov@abv.bg
Бюлетин растителна защита

Зимно торене Бюлетин растителна защита 1 / 2018

Подхранване на пшеница и рапица

Торене на пшеницаТорене на пшеница
1.06ХилядиЧетения
NivaBG.com

БЮЛЕТИН № 1_2018

Зърнено-житни култури

Много са факторите, които определят количеството и качеството на продукцията от земеделските култури (свойства на почвите, климатични условия, обработка на почвата, защита на растенията от вредители, напояване и др.), но един от най-важните фактори си остава торенето. При прилагане на добрата земеделска практика в земеделското производство с правилното торене се цели да се запази и повиши почвеното плодородие и получаването на стабилни добиви от земеделските култури с високо качество на продукцията.

Правилната употреба на торовете изисква да се познават добре свойствата им и рационално да се използват в зависимост от агрохимичните показатели на почвите и особеностите на различните култури. Необходими са минимум знания за ролята на отделните хранителни елементи при храненето на растенията. Неправилното използване на торовете води до влошаване на свойствата на почвата и до получаване на продукция с лоши хранителни качества и ниска пазарна стойност.

От известните досега 107 елементи в състава на растенията са открити 75. Химичните елементи, които са безусловно необходими за живота, растежа, развитието и нормалното плододаване са само 20. За да бъде причислен към групата на хранителните за растенията елементи той трябва да отговаря на следните условия:

1. Растението не може да завърши своя жизнен цикъл, ако този елемент отсъства;

2. Този елемент непосредствено да се включва в процеса на хранене

3. Симптомите на недостиг да са специфични за дадения елемент и да се предотвратяват или да се отстраняват само чрез внасянето му.

Най-главният критерий за физиологичното значение на даден елемент е неговата необходимост за успешното завършване на жизнения цикъл.

Хранителните елементи се разделят на две групи според ролята в храненето им: В първата група са т. нар. органогенни/конституционни или структурни елементи – въглерод (С), кислород (О), водород (Н), азот (N), фосфор (P), сяра(S), магнезий(Mg) – значението им е очевидно – явяват се основен строителен материал, от които растенията изграждат своя организъм. Във втората група са т. нар. функционални елементи – калий (K), калций(Ca), цинк(Zn), молибден(Mo), бор (B) , желязо(Fe), манган (Mn), мед (Cu) – необходими главно за нормалния обмен на веществата – за поддържане на строежа и структурата на клетъчната плазма, за образуването и действието на ензимите в растителния организъм. Според количественото им разпределение се делят на макро-(над 0,01% – C, O, H, N, P, K, Ca, Mg, S) и микро-елементи ( под 0,01% – Fe, Mn, Cu, Zn, Mo, B). Наред с изброените по-горе има други елементи, които не винаги са необходими за развитието на растенията и се наричат баластни – натрий (Na), силиций (Si), хлор (Cl), ванадий (V), кобалт (Co), хром (Cr).

Подхранването на зимните житни култури е важна практика за подобряване азотното хранене на растенията при условия на недостатъчно съдържание на минерални съединения на азота в почвата.

В зависимост от различните условия то се провежда повърхностно през пролетта, след възобновяване вегетацията на растенията или във фенофаза братене на културата. Основният фактор и двигател, определящ нивото на добивите от културните растения и тяхното качество е торенето с азотни торове, защото съдържанието на азот има решаващо значение за всички живи организми, като съставна част на органичните съединения и компоненти – белтъчини, аминокиселини, нуклеинови киселини, хлорофила в листата, ензимите и др. с изключително важна и незаменима роля за развитието и плододаването на растенията.

Самото азотно торене е свързано с проблеми, които трябва да се решават своевременно, като:

• Как правилно да се прогнозира количеството азотен тор;

• Как да се намалят азотните загуби и замърсяването на подпочвените води, водоемите и атмосферата;

• Колко отрицателно е влиянието на азотното торене върху устойчивостта на растенията към болести.

Явният дефицит на азот в растенията се характеризира със слаб растеж, бледа жълто-зелена окраска на листата, преждевременно изсъхване на листата от долните етажи, слаб растеж и нисък добив.

При достатъчно азот културите растат и се развиват нормално, формират голяма листна маса и допълнителни братя с нормално оцветяване. Добивът е висок, с добро качество и повишено съдържание на протеин.

При изобилно снабдяване с азот се поникналите растения са с много голяма надземна маса и относително слабо развита коренова система, много чувствителни на болести, на полягане, на ниски и високи температури, на засушаване и изобщо на всички неблагоприятни условия. Добитото ЗЪРНО е с влошени технологични качества. Нормите на торене се определят в зависимост от: – запасеност на почвата с хранителни елементи; – износ на хранителните елементи с 100 kg зърно; – планиран добив; – коефициент на усвояване на елементите от торовете. Многобройни изследвания в страната ни показват, че оптималните торови норми за пшеницата варират от 6 до 18 kg N/dкa; от 5 до12 kg P2O5/dкa и от 4 до 10 kg К2O/dкa, съответно при различни почвени типове.

СВОЙСТВА НА РАЗЛИЧНИТЕ АЗОТНИ ТОРОВЕ Амониевият нитрат (33–34% N) е основният азотен тор, произвеждан и използван универсално у нас. Характеризира се с висока хигроскопичност, поради което поглъща влага от въздуха и се втечнява и втвърдява. За да се запази в рохкаво състояние, се произвежда в гранулирано състояние и се съхранява в полиетиленови торби. Амониевият азот се поглъща от почвата, но впоследствие се нитрифицира лесно. Поради това торенето трябва да бъде съобразено с възможните загуби чрез измиване и денитрификация, т.е. да се внася в съответствие с динамиката на усвояване на азот от растенията.

Карбамид (урея,46% N) Това е най-концентрираният твърд азотен тор. Има по-ниска себестойност от амониевия нитрат и по-добри физически качества. В почвата се подлага бързо на амонификация, при което амоният се абсорбира от почвата и не подлежи на измиване при ниски температури. При взаимодействие с почвата карбамидът се превръща в амониев карбонат, който алкализира средата и създава условия за загуби чрез излитане на амоняк. Поради това карбамидът не е подходящ за повърхностно торене през топлите сезони (повърхностно есенно и пролетно торене). Подходящ е за предсеитбено торене чрез инкорпориране в почвата и повърхностно подхранване на есенните посеви при ниски зимни температури 5-8°С, каквито през последните дни на тази година няма .

Варово-амониевият нитрат сега е най-масово използваният азотен тор в страните на ЕС, тъй като не причинява вкиселяване на почвите. Амониевият сулфат Притежава силно изразена киселинност, поради което не бива да се използва в почви с кисела реакция. Течният тор КАС (карбамид–амониева селитра) се произвеждаше в ограничени количества у нас и въпреки рекламите за редица предимства не намери широко приложение, поради липсата на техника за транспорт и внасяне, както и опасност от повреди на посевите.

Калциевият и натриевият нитрати притежават алкализиращо действие и са подходящи за кисели почви

Амониевите фосфати са с ниско съдържание на азот и по същество са фосфорни торове. Представляват особен интерес за производство на сложни комбинирани торове с различно съотношение на N:Р Добивите от есенните култури силно се ограничават от азотния дефицит. Азотът е подвижен в почвата. Той е разтворим във вода и с валежите достига до кореновата система на растенията. При сухо време остава от горе на повърхността на почвата и няма ефект от подхранването. Класическата схема е 1/3 да се внесе по време на сеитбата през есента, а останалите 2/3 за подхранване през пролетта, когато няма извършен химичен почвен анализ.

Съгласно Правилата за добра земеделска практика за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници:

• за Южна България не се тори с азотни торове от 1 ноември до 20 февруари;

• за Северна България не се тори с азотни торове от 1 ноември до 25 февруари;

• На площи с едногодишни култури (есенници) не се тори от 1 ноември до 05 февруари;

• На свободни площи, подготвени за засяване на земеделски култури не се тори от 1 ноември до 25 февруари;

• При създаване на нови овощни насаждения не се тори от 15 ноември до 25 февруари. Азотното торене се извършва възможно най-близо до началото на трайната пролетна вегетация, за да се избегне опасността от азотни загуби и възможни неблагоприятни влияния върху посевите (прерастване, нападение от болести при топла зима) при много ранно зимно торене. Поради големи площи, често недостатъчна техника и непрогнозируеми метеорологични условия по необходимост торенето може се прави в разтегнат срок от втората половина на февруари до началото на април, спазвайки следните условия:

• Започва се от по-слабо развитите и късни посеви и се отива към добре развитите и сгъстени посеви, за да се избегне нежеланото преждевременно развитие на добрите посеви. Стартира се от равните терени, с мощни почви и се продължава на наклонените терени, с плитки почви или с близки подпочвени води, за да се избегнат загуби на торов азот чрез низходящо или повърхностно измиване.

• Ако част от азотната норма е внесена предсеитбено, е желателно втората част да се внесе по-късно (през март), но това не е задължително при посеви, които не са застрашени от прерастване. Всяко закъснение на азотното подхранване след повишаване на температурите и засушаване през април намалява ефективността на торенето, тъй като част от торовия азот остава в сухата почва. При умерени торови норми разделно или двукратно азотно торене (второто по време на вретенене) не се препоръчва, тъй като увеличава разходите и намалява усвояването на късно внесения тор.

Азотът е необходим на житните, тъй като те са изтощени от зимата, въглеродните им запаси са изчерпани. Подхранването е една от гаранциите за по-високи добиви.

За да се определи точното количество и вида на тора, от който имат нужда посевите, трябва да се направи почвен анализ. Анализът ще покаже и запасеността на почвата с фосфор и калий. Фосфорното торене повишава добивите, подвижния и усвоим фосфатен запас в почвата. Той, както и калият, се внасят предсеитбено.

Фосфорът спомага за вкореняването на пшеницата, като ускорява растежа на кореновата система, повишава студоустойчивостта и сухоустойчивостта, прави растенията по-устойчиви на полягане, увеличава продуктивната им братимост, намалява отрицателния ефект от едностранното азотно торене. При недостиг на калий растежът на пшеницата се задържа, студоустойчивостта й намалява, засилва се опасността от полягане. Добивът също намалява.

Калият подобрява и усвояването на азота. При слабозапасени с фосфор почви е рисково да се прилага повече от 12 кг/дка активно вещество азот. При подхранването торовете трябва да се разхвърлят равномерно по цялата площ. Листното торене също оказва положително влияние върху добивите и качеството на пшеничното зърно.

За листно подхранване на пшеницата могат да се използват течни комбинирани или кристални водоразтворими торове, които се внасят най-често в комбинация с вегетационните хербициди във фаза края на братене-начало на изкласяване. Важното условие е да има добра съвместимост между листните торове и прилаганите ПРЗ.

Подхранване при рапицата

Рапицата е култура, която изисква висок агрофон по отношение на торенето.

За формирането на 100 кг семена от 1 дка и съответната наземна маса рапицата извлича от почвата 5-6 кг/дка (N); 2-3 кг/дка Р2О5; 4-6 кг/дка К2О; 4-7 кг/дка СаО; манган 0,7-1,1 кг/дка и Магнезий – 4 кг/дка сяра. Най-добре е съотношението между трите основни елементи N:Р:К да е 4:2:1 при есенната рапица. Внасянето на азотната норма става двукратно – 20% от общата доза през есента и 80 % през пролеттна във фаза бутонизация.

Но тъй като единичната доза за внасянето на Азот не трябва да е повече от 10 кг/дка, е добре напролет да се раздели на две:

• 1-вото внасяне да стане при появата на първите нови листа ( през февруари – началото на март )

• 2-рото да стане 5-6 седмици след първото (през април) Торене с микроелементи Рапицата е отзивчива на торене с микроелементи – бор, сяра, манган, магнезий, молибден, цинк и др. Бор – повишава зимоустойчивостта и предотвратява на изтеглянето на растенията, благоприятства формирането на генеративни органи.

Внасянето на бор може да става чрез семената или като извънкореново подхранване под формата на боракс, борна кисилина или амониева селитра с повишено съдържание на бор. Ако сте пропуснали наесен да внесете бор, задължително е напролет при добра облистеност на растенията… Сяра – необходима за формиране на високи добиви. От поникване до фаза розетка нуждите са 10% от общата доза, във фаза бутонизация до цъфтеж – 65% и до края на техническата зрелост – 25%. Внасянето на сярата трябва да стане при височина на растенията над 20 см.

Ако се приложи по-късно , торенето със сяра става неефективно. Най-високо съдържание на протеин се отчита при торене в съотношение : сяра – 4 кг/дка и азот 10 кг/дка. Магнезий – най-големи са нуждите от елемента през фазите цъфтеж и формиране на зърната. Нуждата от магнезий е най-висока при киселите почви. Магнезиевите соли 3-4 кг/дка се внасят заедно с азотните и калиевите торове. Манган – повишава добива на семена от рапица. Препоръчва се, да се внесе с листни торове в началото на стъблообразуване , преди поява на цветните пъпки.

Торовата норма под формата на сулфат се движи от 0,05до 0,08 кг/дка.

Молибден – оказва влияние върху протичането на фотосинтезата и повишава добива. Внася под формата на амониев молибдат като листно подхранване и торова норма от 0,6 кг/дка. Ефектът от използването на сложни минерални комплексни торове обогатени с бор, сяра, манган, магнезий, молибден и мед е много голям.

NivaBG.com

Вашият коментар