Кой казваше че земеделският бранш единно отстоява позиции и политики по отношение на общото европейско земеделие? Че това не е така, и че се държи като в приказката за орела, рака и щуката, го показа и последната дискусия, опитала се да проектира какво би се случило след деня Х, независимо далище настъпи през 2020 или 2021 година .т.е. началото на новия програмен период на ОСП. Най-точно го каза Ангел Вукодинов:”Обсъждаме неща, които ни разделят, вместо да ни обединяват” и „пак се работи на парче”.
Всички се надяват, че нещата ще вървят по старому, че субсидиите ще идват както и до сега на калпак и на хектар, че ще има за биопроизводители, млади фермери, и сектори, обвързани с производството, а една от най-невралогичните теми, по които едва ли ще се стигне до обща позиция са прослолутите тавани на плащанията. Предвид изкривяванията на обвързаната подкрепа обаче, последната като че ли най-много се нуждае от промяна в модела на изплащане, повишаване на контрола и въвеждане може би на регионализация. За да я получават производители от точно определени региони, в които е доказано, че има оптимални условия за отглеждане на точно определени плодове и зеленчуци, а не субсидиите да се раздават така, че да позволяват аномалии и искривявания, защото все пак се касае за пари, които идват от европейския данъкоплатец.
Всъщност на европейско ниво неяснотите около бъдещето наземеделието остават поне докато не стане ясен точният размер на бюджета за следващите седем години, който пък вързан с британският развод, докато не се избистри съдържанието а новите регламенти, и докато не се изпълнят със съдържание националните стратегически планове. Европа обещава по-голяма свобода за отделните страни членки по отношение на мерките в земеделието, които да прилага за да постигне едни общи и далечни цели, но това може да е нож с две остриета, особено за страни, в които се наблюдават особено големи аномалии и изкривявания на директните плащания. От една страна тя би могла да доведе до продължаване на практиката на аномалиите, от друга да се стигне до спиране на средства, при условие, че не се постигат резултати по така определените общи цели.
Ясно е само едно, че дали под натиска на новата зелена вълна, дали под натиска на климатичните промени, Европа ще се опитва някак да наложи модел на земеделие с едно по-човешко лице, като се акцентира върху младите фермери, иновациите и прилагането на практики за щадене на основните ресурси-почви и води, защото без тях не може да има никакво земеделие, а без едно щадящо земеделие, обърнато към хората, няма да има и субсидии.
Мартин Иванов
