Земеделски производители излизат на национален протест на 11 ноември в София

Животновъди, пчелари, овощари, лозари и зеленчукопроизводители се готвят за протест пред Народното събрание с искания за по-малко бюрокрация, справедливо подпомагане и защита на българското производство.

Национален протест на представители на българското земеделие и животновъдство се планира за 11 ноември 2026 г. от 11:00 часа на жълтите павета пред Народното събрание в София. Организаторите призовават земеделските производители от всички сектори да се включат в недоволството, като заявяват, че проблемите вече засягат не само животновъдството, но и пчеларството, овощарството, лозарството и зеленчукопроизводството.

В разпространен призив за протест се посочва, че нарастващите производствени разходи, административната тежест, затрудненията при реализацията на продукцията и недостатъчното според производителите подпомагане поставят много стопанства пред сериозни предизвикателства.

Според организаторите протестът няма да бъде еднократна акция, а начало на поредица от действия, докато бъдат предприети конкретни мерки за решаване на проблемите в сектора.

По-малко бюрокрация и възможност за поправяне на грешки

Едно от основните искания на протестиращите е намаляване на административната тежест за земеделските стопани.

Производителите настояват за опростяване на документите, обединяване на регистрите и ограничаване на риска от тежки санкции за неволни административни и технически грешки.

Според тях фермерите отделят все повече време за попълване на дневници, справки, декларации и различни документи, вместо да се съсредоточат върху производствената си дейност.

Сред конкретните предложения е да се осигури реална възможност за коригиране на допуснати неволни грешки, без това автоматично да води до загуба на субсидии или сериозни финансови санкции.

Животновъдите настояват за справедливо разпределение на пасищата

Разпределението на постоянно затревените площи е друг съществен проблем, поставен в призива за протест.

Според животновъдите настоящият начин на разпределение може да поставя малките стопанства в по-неблагоприятно положение. Те настояват площите да се предоставят съобразно реалния брой отглеждани животни и действителните нужди на стопанствата.

Сред исканията са:

• Приоритет за реалните животновъди при предоставянето на пасища.
• По-справедливо разпределение между малки и големи стопанства.
• Контрол върху действителното използване на предоставените площи.
• Ограничаване на практиките за получаване на земя основно с цел усвояване на субсидии.

Животновъдите поставят и въпроса за изкупните цени на млякото и месото, които според тях трябва да отразяват реалните разходи за производство.

Пчелари, овощари и лозари искат по-добра защита

Пчеларският сектор също е сред участниците, чиито проблеми са включени в исканията за протеста.

Пчеларите настояват за по-ефективен контрол върху нерегламентираното използване на препарати за растителна защита, своевременно уведомяване за предстоящи третирания и реални компенсации при загуба на пчелни семейства.

Друг важен акцент е контролът върху вноса на мед, неговия произход и етикетирането на предлаганата продукция. Производителите искат по-добра защита от нелоялна конкуренция и подкрепа за малките и средните пчеларски стопанства.

При овощарството и лозарството основните искания са свързани с адекватно подпомагане за създаване и поддържане на насажденията, както и компенсации при измръзване, градушки, суша и други природни бедствия.

Производителите настояват и за по-строг контрол върху вноса на плодове и грозде, проследимост на произхода и мерки срещу нелоялната конкуренция. Според тях изкупните цени трябва да позволяват реализация на продукцията над нейната себестойност.

Зеленчукопроизводителите поставят въпроса за водата и пазарите

Сред основните проблеми на зеленчукопроизводителите са достъпът до вода за напояване, състоянието на напоителната инфраструктура и конкуренцията от вносна продукция.

В исканията са включени:

• Справедливо подпомагане за реалните производители.
• По-строг контрол върху произхода на вносните зеленчуци.
• Борба с подмяната на произхода и нелоялната конкуренция.
• Достъп до вода и възстановяване на напоителната инфраструктура.
• Компенсации при природни бедствия и загуба на реколта.
• По-добър достъп до пазари и защита от нелоялни прекупвачи.

Производителите настояват за специално внимание към малките и средните стопанства, които осигуряват местна продукция за българския пазар.

Справедливи субсидии и навременни плащания

Общ проблем за всички земеделски сектори остава начинът, по който се разпределя финансовата подкрепа.

Организаторите настояват европейските и националните средства да достигат до стопанствата, които действително произвеждат земеделска продукция, а не само до собственици на земя.

Сред исканията са равнопоставеност между малките и големите производители, прозрачност при разпределението на средствата, навременно изплащане на субсидиите и компенсациите и по-добра защита на българските производители от нелоялна конкуренция.

В животновъдството допълнително се поставят въпросите за справедливи обезщетения при заболявания и принудително умъртвяване на животни, както и за по-реална подкрепа на семейните ферми.

Протестът е насрочен за 11 ноември от 11:00 часа

Призивът на организаторите е земеделски производители от цялата страна да се включат в националния протест, който ще се проведе на 11 ноември 2026 г. от 11:00 часа на жълтите павета пред Народното събрание в София.

Предвижда се участниците да пристигнат с трактори, автомобили и животни. Към инициативата са поканени не само животновъди, но и представители на всички основни направления в растениевъдството и пчеларството.

Организаторите призовават и стопаните, които не могат да пътуват до София, да изразят недоволството си по места чрез мирни инициативи.

В разпространеното послание се подчертава, че 11 ноември трябва да бъде начало на по-продължителни действия, ако исканията на производителите не получат отговор и конкретни решения.

Основното послание на протестиращите е, че бъдещето на българското земеделие зависи от възможността на хората, които произвеждат храна, да продължат да работят и да поддържат стопанствата си икономически жизнеспособни.

Последвайте ни в Google News