Проследявайки случващото се в земеделието ми идва да цитирам известната песен на васил Найденов :“Клоунът след чаша чай си тръгва тръгва уморен, изгубва се в прегръдката на мрака…“. В ролята на тъжния клоун, изгубващ се в прегръдката на мрака на българското земеделие , ако можем да перефразираме горния рефрен е българският фермер, а мракът цари заради нежеланието на администрацията да осветли пътя му и бързането , колкото се може по-безболезнено за нея да отчете дейност в областта на поредното програмиране на мерки и интервенции. Същите тези мерки и интервенции довели до фалит за една година над 3 400 земеделски производители. И после как в царящия „цирк“, нарочно изписан в кавички, фермерът да не е в ролята на тъжния клоун?!
Вместо единение в тези трудни и кризисни времена, разединението между политици, бюрократи и бранш в земеделието е по-видимо от всякога и продължава да се задълбочава. И това важи не само за българското, но и за европейското земеделие. Разломите в европейски план поне доскоро не бяха чак толкова видими, но още дебатите за бъдещето на селскостопанската политика в Европейския парламент показаха, че определено има различия относно амбиции и реалистичност на поставените цели. ЕК в лицето на Урсула фон дер Лайен си мечтае за широко позеленяване след 2021 година, представяйки си го като „пътешествие“. Отделните политически сили в ЕП обаче не са единни по поставените от нея цели за позеленяване на земеделието , а Франс Тимерманс заплаши за спиране на реформите в ОСП. Една от причините е разногласието по отношение гъвкавостта на новите схеми и процента средства, които трябва да бъдат заделени за тях. Дали да са 20% както предлага ЕП, или 30% каквото е предложението на Еврокомисията. С две думи циркът е пълен.
У нас циркът е не по-малък като се вземе в предвид, че продължава полугласното и непрозрачно обсъждане на стратегията с участието на знайни и незнайни браншовици, представянето на мерки уж пред „широката общественост“, но с добре подбрани послания, че всичко върви по мед и масло и браншът показва единство. Реакцията на малките фермери относно формалното провеждане на преговорите по стратегическия план обаче е показателна, че не всичко е цветя и рози, и с поведението си администрацията демонстрира, как залага подводни камъни в земеделските политики, които тепърва ще подхлъзват земеделските производители. Поводът за реакцията на малките фермери е била представената на бранша нова формула за изчисляване на средния стандартен обем на стопанствата. С две думи-пълен цирк.
Цирк, в който в ролята на тъжния клоум след края на поредното „представление“ влиза редовия български, а защо не и европейски фермер, нещо което е видно и под маската. Удряни от климатични промени, от липсата на перспективи пред жизнеспособностт и от бюрократи готвещи различни тесли, които да им поднасят в следващите седем години.
В правилата по провеждане на прослолутите заседания на тематичните групи четем, че „за да се разработят приложими на практика интервенции или мерки е необходимо те да бъдат консултирани с реалния земеделски бранш“, представен от неправителствени организации и с частна полза.Това бяха последно допуснатите организации на заседанията, но за каква представителност може да се говори, след като по трийсетина заинтересовани лица се включват, след като поради отсъствие на медии информацията за дискутираните теми не достига до редовите фермери, и след като някои от участниците са представители не на фермерския бранш, а на организации с различни консултантски функции? Това обаче не пречи на агроведомството да се похвали, че проектите на новите мерки са представени „пред широката общественост“. Макар последната да си няма представа за това, което готвят оттам, да не говорим за фермерите.
Няма как да осветлим дискусиите около така направените предложения и аргументите на браншове и министерства по тях , защото както се знае, масмедиите се държат настрана от заседанията на тематичната група. Това ще е възможно да се направи едва след публикуване на протокола от последното заседание, което не е известно кога ще стане.
Трохите, пуснати ни от ведомството на Десислава Танева показват, че ще се следва директивата на ЕК тоест каквото ни кажат отгоре за позеленяване, запазване на мерките за необлагодетелстваните региони, насочване на инвестиционните мерки към агроекология и биоземеделие,малки стопанства и млади фермери. Ще се въведе и изискване за това, фермерите да са с история на своята дейност. Последното извежда някои въпроси , нима след два периода администрацията се сеща да иска като критерии за достъпност до подпомагане история на дейността на земеделските производители и преработватели?! Спала ли е досега или негласно е подкрепяла фиктивните земеделци и чертожници създавайки специални вратички за тях в критериите?!
На фона на това през отминаващия месец има твърде малко неща, които да се отбележат.освен редовните информации за платени средства по антикризисните мерки и за животновъди. Обещаха и още средства на производителите на плодове и зеленчуци за нови пазари. Чакат се големите плащания на хектар през декември , които от агроведомството няма да пропуснат да отчетат като успех, по-ранното им превеждане в условията на криза. В началото на месеца Васил Грудев хвърли бомбата, че се обмисля (пак от администрацията) промяна в схемата по инвестиционните мерки, с европейско финансиране да се покрива до 25% от стойността на проектите , други 25% да се покриват от кредити, и 50% да се покрива със собствен капитал. Към момента съотношението европейско финансиране-собствен капитал е 50 на 50.
Депутатите и те се включиха в „цирка“ приемайки само за 30 минути важни промени без дискусии, целящи да увеличат условията за доказване на правните основания за ползването на земеделските земи. Очертава се представлението в цирка в българското земеделие да не се хареса нито на нас като потребители и зрители, нито на фермерите, а след него на сцената дори няма да остане тъжния клоун, защото благодарение на куклуводите, той отдавна ще е потънал в мрака…
