Има ли кой да пипне печалбите на хазартните компании у нас? В Гърция пак ни изпревариха
Геополитическата ситуация в света налага гъвкавост от всички страни, заради зависимостта на всички от доставките на петролни продукти от Близкия Изток. Повечето страни освобождават петрол от резервите си а други свалят данъците върху горивата за да облекчат потреблението.
Европейската комисия също призова за мерки за намаляване цените на енергоносителите като сваляне на налозите и таксите за пренос.
Както знаем петролът е в основата на производството на торове, а те от своя страна са неразделна част от дейността на полето. Не само търговците и производителите на торове, но и фермерите са в шок от цените, които практически ги правят непродаваеми.
Земеделският министър Иван Христанов заяви, че „осигуряването на ликвидност“ на земеделските производители у нас е сред приоритетите на правителството. Откъдето и да се погледне осигуряването на продоволствена сигурност в подобни времена с промяна в ситуацията в Близкия Изток не с дни, а с часове, която тласка пазарите от едната в другата крайност е повече от жизнено важно за всяка държава.
Съседите от Гърция пак се доказаха, че мислят ако не с ход напред в това отношение, то поне оригинално като решиха част от помощта за фермерите за компенсиране на разходите за торове да идва от печалбите на хазартните компании. Сред мерките за защита на земеделските производители в Гърция е и осигуряването на 100 млн. евро компенсации заради високите цени на торове от печалбите на хазартните компании.
Хазартните компании у нас са като вредители по растенията
У нас както е известно хазартните компании са се намножили като „вредители“ по растенията , и никоя власт не смее да им наложи каквито и да са ограничения, още повече да им посегне към милиардите печалби, които генерират всяка година.
Колко печелят хазартните компании у нас и в Гърция?
По данни на НСИ за 2024 година печалбите на хазартните компании у нас са съставлявали 3,2 млрд. лева при разходи от 2,9 млрд, лева и брутна печалба от 300 млн. лева. Цифрите обхващат цели 120 компании занимаващи се с хазарт.
За разлика от България, в Гърция оперират само 20 хазартни компании, чиято печалба след изплащане на печалбите е около 2,87 млрд. евро, според данни от годишния доклад на Гръцката комисия по хазарта.
И това сравнение логично поражда въпроса,как в Гърция го могат, а у нас не? Макар че нашият пазар на хазарт изглежда по-раздробен от гръцкия, приходите му на фона на нашата действителност никак не са малко. Дори при чиста годишна печалба от 300 млн. лева или 150 млн. евро само 1 процент от нея да се отделят във фонд за компенсиране на производителите заради високите цени на торовете в настоящия момент, това прави 1,5 млн.. евро.
От това могат да спечелят и хазартните компании които поне малко могат да заличат негативния образ в обществеността заради агресивните им рекламни кампании в последните години и безконтролното им присъствие навред у нас и да окажат подкрепа на тези, които произвеждат храните. Тъй като има по-малки градове в страната,в които игралните зали и казината са повече от хранителните магазини. А хазарт с храната не може да се прави, защото тя е част от националната сигурност. Но с пари от хазарта може да се подпомогне производството на храни в страната, така че чушките да не излизат по 5 евро килограма, а краставиците да държат цена от над 3 евро и да няма кой да ги купи. Всичко е въпрос на държавна политика, стига да я има.
Последвайте ни в Google News
