събота, декември 4, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Явор Гечев: Стратегическия план може да не получи екологична оценка

Базовите плащания няма да са безусловни за фермерите в новия програмен период

Стратегическия план в този му формат, изготвен от предходното управление на аграрното ведомство е заплашен да не получи екологична оценка, а с това и одобрение от Брюксел, ако не се променят новите еко схеми това каза пред депутатите зам. министър Румен Гечев, представяйки пътната карта по работата и приемането на стратегическия план за новия програмен период на ОСП. Както е известно минимум 30% от средствата в новия програмен период ще отиват тъкмо за новите еко схеми. Причината е, че след проведения триалог на европейско ниво и вземането на решенията от 28 юни на съвета на министрите изменят всичко, направено по стратегическия план до момента.

“След това се наложи да преразгледаме всичко правено по стратегическия план. Вече се знаят няколко финални неща особено в екологичната част, които натоварват целия план”, заяви Гечев, уточнявайки, че това са неща на европейско ниво, които трябва да бъдат спазени при направата на стратегическия план. Такива са например общоевропейските цели за намаляване с 50% на продажбата на торове и химикали, достигане на 25% на площите за биоземеделие и редуциране употребата на антибиотични средства в животновъдството с 50%. Освен това страните от ЕС са се разбрали за намаляване загубите на храни по веригата от фермата до масата с 50%, като в същото време да се гарантира че няма да се влоши плодородието на почвите.

Изпълнението на всички тези цели е свързано с прилагането на специфични индикатори. На национално ниво според Гечев за да се гарантира, че няма да се намали плодородието на почвите трябва да се намали употребата на торове поне с 20% до 2030 година, да се върнат най-малко 10% от площите с ландшафтни характеристики с голямо разнообразие и да се заложи в стратегическия план спазването на други национални стратегии.

От агроведомството са се заели с направата на анализ на типовете стопанства във всеки един подотрасъл на земеделието, нещо което липсва в стратегическия план. Целта е да се определят поне пет типа стопанства във всеки един от под секторите със съответните индикатори, което да позволи изчисляване типа на стопанството без значение дали дейността му е само в един или в няколко сектора на базата на икономически показатели. “В момента у нас като дефиниции няма никакъв помен от това какво е малко, средно или голямо стопанство, а ние ще трябва да програмираме този план така че да повлияе на тези стопанства. Ние обаче ги нямаме. Идеята е е да разберем и какво е полупазарно стопанство, тоест тези стопанства и за тях да се предвидят съвсем различни мерки от тези за пазарните стопанства”, заяви още Гечев, давайки пример с човек с основна професия в сферата на инженерството, който има 4-5 декара и иска да се занимава със земеделие, но без това да му носи основните доходи.

На учените, които трябва да изготвят този типологичен анализ за стопанствата у нас е зададена задача да определят къде е границата между малки и много малки стопанства, тоест така наречените семейни и фамилни ферми, за да може към различните видове стопанства да се насочат различни по вид мерки с гарантирани бюджети и минимални изисквания, включително и социални.

“След приоритизирането на стопанствата по групи ние трябва да измерим таваните на плащанията, плащанията които ще останат евентуално след налагането им, преразпределителните плащания. Освен това ще имаме една карта на страната, в която ще знаем с точност къде какви по размер стопанства има. Очаква се най-голям да е сегментът на средните стопанства, към който ние трябва да насочим усилия за пазарното им укрепване”, уточни Гечев.