Тагове

Потреблението на минерални торове (азот и фосфор) в селскостопанското производство в ЕС е 10,9 милиона тона през 2021 г., което се равнява на годишен спад от 2,2% в сравнение с 2020 г. и кумулативен спад от 6,4% спрямо относителния пик през 2017 г. Това информира AG-Press.eu, позовавайки се на данни на Евростат.

Потреблението на азотни торове в селското стопанство се оценява на 9,8 милиона тона в ЕС през 2021 г., което е спад от 2,0% на годишна база, темп, подобен на краткосрочната тенденция, отбелязана от 2017 г. насам. Въпреки това през средносрочния период общото потребление на азотни торове се върна на ниво, подобно на това от преди десетилетие.

Потреблението на азотни торове в селското стопанство през 2021 г. е било най-високо в страните, които са и сред основните земеделски производители в ЕС. Франция (2,0 милиона тона), Германия (1,3 милиона тона), Полша (1,0 милиона тона, данни за 2020 г.) и Испания (1,0 милиона тона) заедно представляват половината от общото потребление в ЕС.

През 2021 г. потреблението на фосфорни торове в селското стопанство е 1,1 млн. тона. Това представлява спад от 3,8% спрямо нивото през 2020 г., макар и до ниво, което е подобно на средното за предходното десетилетие.

Страните с най-голямо потребление на фосфорни торове в селското стопанство през 2021 г. са Франция, Испания, Полша, Румъния, Италия и Германия; потреблението им е почти три четвърти от общото потребление в ЕС.

Ако в края на пандемията от коронавируса, германските стопанства се намираха на страната на печелившите, то сега нещата изглеждат коренно различно, пише agrarheute.com. Повишените разходи на хората директно се отразяват върху оборотите на стопанствата, които за периода между януари и май тази година са паднали с близо 18% спрямо аналогичния период на миналата година. Това става ясно от най-новото съвместно проучване на Volksbank и Raiffeisenbank. Повишените разходи за живот според експертите карат хората все повече да пестят като се отказват от потреблението на скъпи, регионални и биопродукти, като вместо това пазаруват по-често в най-евтините търговски вериги. Ето защо през първите пет месеца на годината се наблюдава чувствителен спад в търсенето на продукти с регионален и биологичен произход. За сметка на тях просперират търговските вериги.

Според данните през миналата година 16,5 млн. потребители са купували храната си директно от производителите, което е представлявало ръст с 3% спрямо 2020 година. Сега обаче под натиск са не само земеделските производители разчитащи на директни продажби, но и различни биомагазини, месарници и магазини за плодове и зеленчуци. Всички те отчитат спад на оборотите си з първите пет месеца на 2022 година спрямо същия период на миналата година. С оглед на ситуацията банковите експерти не виждат разведряване и облекчаване на положението на пазара на директните продажби. Въпреки това според финансистите производителите, които залагат на директни продажби могат да разчитат на по-високи обороти, ако се намират в региони с по-висока покупателна способност на населението, където да предлагат висококачествени плодове , зеленчуци и биохрани, тъй като този сегмент ще продължи да е доста търсен тъкмо от хора с по-високи финансови възможности.

Инфлация на потребителските цени от 12% и свиване на потреблението през тази година прогнозира ЕК днес в публикуван доклад посветен на икономиките на страните членки на ЕС, информира „Дневник“. В резултат на това потреблението ще се свие с 66%. Експертите прогнозират двойно по-малък ръст на икономиката на страната – 2,1% спрямо 4,2% през миналата година. За 2023 година се прогнозира увеличение на БВП от 3,1%.

От ЕК очакват инфлацията на горивата и енергията да започне да намалява през втората половина на годината, като през 2023 година да намалее до 5%. През 2023 г. не е изключено да има и т.нар. отрицателна инфлация при горивата, тъй като тогава ще се усети с известно забавяне ефектът от поевтиняване на петрола и газа по света.
По отношение на безработицата се прогнозира стабилизирането и на нива на малко над 5% и забавяне на динамиката в заетостта.

Според доклада на ЕК не се очаква бърза интеграция на бежанците от Украйна на пазара на труда у нас, като по официални данни работоспособни сред тях са около 60 хил. души, но се очаква те да окажат влияние върху увеличеното търсене на стоки услуги и настаняване.

Ръст на потреблението и намаляване на реколтата и запасите от пшеница прогнозират експертите на Международния съвет по зърното (IGC) информира „Зерно Онлайн“. Според оценките в последния им доклад глобалното производство на зърно ще се свие през тази година с 13 млн. тона до 2,27 млрд. тона. при което потреблението се очаква да се увеличи с 21 млн. тона. Глобалните зърнени запаси се очаква да намалеят с 27 млн. тона, а цените на зърното да останат високи

Експертите отчитат неравномерно намаляване на производството на зърнени култури. Например докато за царевицата се прогнозира спад от 13 млн. тона, за соргото и пшеницата се прогнозира спад съответно от 2 и 1 млн. тона.

Освен това се отчита забавено търсене на фуражно зърно заради високите цени. Оценката за търговията със зърно също е намалена надолу с 9 млн. тона до 407 млн. тонаНа годишна основа потреблението на зърно се очаква да се увеличи с 45 млн. тона. Запасите може да се увеличат със 7 млн. тона до 685 млн. тона включително и неизнесеното украинско зърно. Преустановяването на търговията от Черноморския регион ще намали изтъргуваното на международните пазари зърно с 12 млн. тона до 416 млн. тона

Анализаторите на Strategie Grains прогнозират спад в потреблението на зърнени култури в ЕС през новата стопанска година,информира „Зерно Онлайн“. Причина за това е намаляване на търсенето на фуражи за изхранване на животните. прогнозируемото намаление на вътрешното намаление е с 1,6 млн. тона до 99,1 млн. тона. Това би било с едва 200 хил. тона под потреблението на зърнените култури през текущата стопанска година.

По същите причини с 1,1 млн. тона е намалена и прогнозата за вътрешното потребление на ечемик до 45,3 млн. тона, спрямо 45,7 млн. тона за текущаъа година. Също с толкова се очаква да е по-слабо и потреблението на царевица, достигайки до 77,5 млн. тона (78,6 млн. тона).

Експертите повишиха с 500 хил. тона оценката си за експорта на пшеница от ЕС през новата година до 30,3 млн. тона. което ще е под очакваните за тази година 31,4 млн. тона. Очаква се и по-малък експорт на ечемик от 6,9 млн. тона и царевица от 4,5 млн. тона спрямо очаквания износ за тази година съответно от 7,6 и 5,4 млн. тона.

С подписването на специален меморандум днес, две от най-големите организации на производителите на алкохолни напитки – Националната Лозаро-винарска камара и „България спиритс“ поставиха началото на сътрудничеството си в стремежа да повишат информираността на потребителите и с това да спомогнат за увеличаване консумацията на висококачествен алкохол. Документът ще даде възможност на всички членове на двете организации до края на годината да поставят върху етикетите на видовете алкохол, които произвеждат специален QR код чрез който потребителите бързо и лесно ще могат да се информират за енергийните стойности и хранителното съдържание на напитките които консумират.

„Подписаният от нас меморандум днес е повече от договор и с него като производители ще гарантираме, че ще предоставяме цялата информация за нашите напитки по разбираем, лесно откриваем и универсален начин“, каза по време на събитието Ралица Скорчева председател на „България спиритс“. Тя обяви още, че вече повече от година производители на спиртни напитки вече предлагат на потребителите информация за съдържанието на калории в напитките си. „Всички алкохолни продукти произведени у нас ще съдържат информация за калорийното съдържание в една стандартна напитка, какво е то на 100 ml и колко такива напитки се съдържат в една расфасофка“, уточни тя.

„Идеята е всички в този бранш да работим в полза на потребителите, да ги призовем за отговорна консумация на високоалкохолни напитки и да им покажем колко килокалории съдържа една напитка“, заяви и Йодан Чорбаджийски, председател на Националната лозаровинарска камара. Освен информацията за хранителната стойност и енергийното съдържание, на QR кода ще се съдържат данни и за производителя, съставките на напитката и къде е направена.

:Понеже както знаем сивият сектор у нас е над 50% с този си ход се надяваме да накараме потребителите да консумират само алкохолни напитки произведени от лицензирани производители“, добави още той.

Експертите от Международния съвет по зърното повишиха своята прогнозна оценка за глобалното потребление на зърнени култури през настоящия сезон, информира „Зерно Онлайн“. Така общото потребление на пшеница,царевица, ечемик, сорго и овес е увеличено спрямо предходния месец с 4 млн. тона до 2 292 млн.. тона. С най-голям принос в ръста на потреблението на царевицата,. Потреблението при тази основна зърнена култура може да надвиши това през 2020/21 година с цели 64 млн. тона.
Оценката за общото глобално производство в това число на пшеница, царевица и сорго е увеличена с 2 млн. тона и остава близко до потреблението -2 290 млн. тона. Експертите прогнозират също, че крайните запаси от зърно през текущата година ще достигнат до нивото от 600 млн. тона, докато на международните пазари се очаква да бъдат изтъргувани общо 421 млн. тона (+4 млн. тона). Основната заслуга за това ще е предимно на очаквано увеличение на предлагането на пшеница и ечемик за сметка на царевицата.

От Международния съвет по зърното (IGC) излязоха с рекордно високи прогнозни оценки за световната зърнена реколта през настоящия сезон, информира UkrAgroConsult. Общата им оценка възлиза на почти 2 милиарда и 300 млн. тона зърно, което е с 3% над нивото от миналата стопанска година. Оценката е повишена до тези рекордни нива най-вече заради прогнозата, че производството на царевица може да надмине това през миналата година с цели 74 млн. тона до нов пик. Реколтата от пшеница се прогнозира да е с 15 млн. тона повече.

В сравнение с прогнозата на експертите от миналия месец, производството на пшеница и фуражно зърно е намалена с 6 млн. тона или с 0,26% основно заради намаляване на производството в Северна Америка заради засушаване.

Потреблението на зърно в света през 2021/22 година също се прогнозира да достигне рекордно високо ниво с растеж от 3% спрямо предходната стопанска година. За това ще допринесе увеличеното с 12 млн. тона потребление на пшеница за продоволствени нужди, потреблението на зърно за нуждите на промишленост със 7 млн. тона и за проиводството на фуражи с 37 млн. тона. Подобна одобна оценка остава все още рекоедно висока, макар че в сравнение с миналия месец оценката а лобалното потребление на зърно е намалена с 4 млн. тона.

„Въпреки че повишението на прогнозата за царевицата ще компенсира евентуално по-слабо потребление н пшеница и ечемик, крайните запаси от зърно през тази стопанска година се очаква да са 3 млн. тона по-малко спрямо оценката от миналия месец и да достигнат до 594 млн. тон“, се казва в отчета на експертите. Оценката за количеството зърно, което се очква да бъде изтъргувано на международните пазари е повишена с 1 млн. тона до 419 млн. тона.ътва

Експертите от американския департамент по земеделие за трети пореден месец намалиха своята оценка за крайните запаси от пшеница в света през този сезон, информира „Зерно Онлайн“. Основната причина за намаляване на оценката за запасите от пшеница отново е Китай, който се очаква да увеличи своето потребление с 5 млн. тона до 150 млн. тона. Това ще се дължи основно на възстановяващият се сектор на свиневъдството.

В актуалния априлски доклад, оценката за крайните запаси е намалена спрямо предходния месец с почти 2 процента до 295,5 млн. тона. Незначително променени в двете посоки са и показателите за глобалното производство и потребление. Производството е намалено едва с 4 десети от процента до 776,4 млн. тона, а оценката за потреблението е увеличена до 781 млн. тона. Износът на пшеница в световен мащаб се прогнозира да достигне до почти 199 млн. тона.

Последният доклад на USDA се оказа изненадващ за експерти и анализатори, и доведе до тласък на цените на борсите зад Океана. Майските контракти на пшеницата в Чикаго се повишиха с 3,6 долара до 234,70 долара за тон. С над три долара поскъпнаха и котировките на твърдата пшеница в Канзас- до 215,50 долара за тон. Най-голямо повишение с над 5 долара регистрираха фючърсите на твърдата пшеница в Минеаполис- до 240,30 долара за тон.

Браншът е сезирал властите за дъмпингов  внос на агнешко месо от съседна Северна Македония, каза пред БНР председателят на асоциацията на козевъдите и овцевъдите Симеон Караколев. Той уточни че са поискали от компетентните органи да налагат забрана за продажба на вносно месо, при което е доказано, че животните са били изхранвани с месокостно брашно.

„Идеята ни е от агенцията по храните да забраняват разпространението му в търговската мрежа тъй като те имат нужната информация“ , заяви Караколев.
По думите му производителите вече били готови за празниците и се очаква по време на тях да бъдат изконсумирани около 500 хил. агнета. Според него цената на агнешкото в магазините ще варира между 14 и 18 лева , ако няма спекула с цените. Той апелира потребителите директно да си купуват агнешко от най-близката ферма, тъй като това би било най-изгодно.

След година на пандемия и спад в наложените във връзка с нея ограничения по целия свят според експертите на нидерландската финансова институция Rabobank може да се очаква възстановяване на глобалните млечни пазари през тази година, съобщава UkrAgroConsult. Очаква се към средата на 2021 година пазарът бавно да се върне към познатите потребителски модели, като това според тях ще се отрази благотворно на пазара на млечни продукти.

Вчасност се очаква увеличение в производството на мляко в основните производствени региони с 1,1 процентни пункта. Това е по-малко от регистрирания годишен ръст в производството от 1,6% през 2020 . но ще доведе до стабилизиране на търсенето на пазарите след евентуалния край на пандемията.

„Търсенето на млечни продукти в Китай в краткосрочен план ще се увеличи, но се очаква забавяне през втората половина на годината. Високите цени на вътрешния пазар стимулират разширяване на вътрешното производство което може да доведе до намаляване на потребността от внос през следващото полугодие“ смята Бен лайне, анализатор на Rabobank за пазарите на мляко.

Високите цени на млякото са се отразили благоприятно върху вноса на сухо мляко на китайския пазар, но това може да спре след неотдавнашното повишение на цените в Океания. Най-вероятно цените на млякото в Китай са достигнали своя пик, и ще започнат бавно да падат и през тази година според анализаторите водещо на пазарите ще е търсенето. Според Лайне потребителските нагласи и модели се очаква бавно да се върнат към нормалността, а световните икономики през тази година да отбележат растеж като от Rabobank прогнозират БВП в глобален мащаб да се увеличи с 4,5% спрямо спадът с 3,8% регистриран през миналата година. Според експертите положителното въздействие от ваксинацията ще се усети в средата на годината. Въпреки че забраната за масови посещения на събития едва ли скоро ще отпадне, се очаква ресторантите и заведенията скоро отново да заработят, което ще повлияе положително особено на пазара в САЩ, където повечето млечни продукти се консумират не толкова в домашни условия, колкото в заведенията.

Според експерти н ЮНЕСКО към 2030 година светът ще е заплашен от глобална водна криза, информира UkrAgroConsult. Според данните от ежегодния доклад на организацията, който илезе на 29 март, основното предизвикателство пред света днес е да направи правилна преоценка на водните ресурси на планетата.

В рамките на 200 страници експертите пишат, че стойността на водните запаси трябва да се оценява не само като се изхожда от нейната пазарна цена, но и от гледната точка на изгодите, до които може да доведе правилното и използване. Те признават , че към настоящия момент няма модели, по които да се направи подобна оценка.

Според включените в доклада независими оценки към 2030 година недостигът на вода на глобално равнище може да достигне до 40%, съпътстван и от други проблеми породени частично и от настоящата пандемия. Авторите на доклада отбелязват, че в сегашната санитарна криза, проблемът с обезпечаването на жителите на Земята с вода е по-остър от всякога.

„Сега когато се прави оценка за цената на водата в различни сфери на производството и земеделието, то други аспекти от оценката на водата не могат да се монетизират. Как например можм да измерим стойността на 443 млн. дни годишно, в които децата не са на училище заради боледуване или поради други причини“, казват експертите.

Според тях може да се направи една комплексна методика за оценка на водните ресурси, която да позволи създаване на много по-целенасочени политики за нейното разходване.

Заради кризата с коронавируса търсенето на месо в ЕС е регистрирало рекордно седемгодишно дъно, информира UkrAgroConsult, позовавайки се на Bloomberg. В информацията се уточнява, че търсенето на свинско месо е спаднало с 0,6% до нивото от 2013 година, а потреблението на птиче и говеждо месо е достигнало най-ниския си обем от няколко години насам.

Заради падналото потребление, производителите в Европа са принудени да намаляват цените си. Така цените на свинското месо в Германия и Франция, които доскоро се поддържаха от търсенето в Китай, паднаха до своя годишен минимум. По данни на френската организация на производителите на деликатеси, приходите на членовете и са се свили с 30% след началото на пандемията с covid 19. По данни на американски експерти близо 63% от жителите на Германия имат намерение да намалят потреблението на месо. Подобна е и ситуацията на Острова, където в Шотландия се отчита спад от 10% в продажбите на месо спрямо аналогичния период на миналата година.

Производството на вино в света през миналата година е отбелязало спад с 11,5 процентни пункта, става ясно от данните на Международната организация по лозата и виното. Глобалното производство е оценено на 260 млн. хектолитра, а общите площи с лозови масиви са достигнали до 547 млн ха при запазване на тенденцията за стабилизация в обема на обработваемите площи след 2016 година. В това число площите с лозя в ЕС остават за пета поредна година на нивото от 3,2 млн. ха. Като причина за тази стабилност е краят на програмата на Брюксел за изкореняване на стари лози до 2010 година, а от друга на управлението на лозаровинарския сектор в Общността, където на всяка страна членка се разрешава конверсия на нови лозя с до 1% от годишния прираст на вече засадените лозя. От Международната организация по лозата и виното оценяват площите с лозови масиви у нас на 67 хектара, което е с 0,6% над нивото от предходната година. Освен у нас, ръст на обработваемите площи през 2019 е бил регистриран в някои от водещите страни винопроизводители като Франция, Италия и Португалия.. докато за страни като Испания и Унгария се регистрира минимален спад в обработваните лозови масиви.

Общо за ЕС през 2019 година са били произведени 156 млн. хл вино , което е спад с 14% в сравнение с предходната година. Причина за подобен спад са лошите климатични условия – пролетни студове, суша, градушка и прекомерно високи температури в основни страни производители. От своя страна водещите страни производители Италия, Испания и Франция продължават да държат дял от 48% от световното производство на вино, въпреки регистрирания спад по отделно с между 11 и 25% .. Потреблението на вино в света е отбелязало минимален ръст с 0,1 процентни пункта до 244 млн. хектолитра, докато Търговията с вино през 2019 година се е разраснала както по отношение на обема- до 105 млн./хл (+1,7%), така и в цифрово изражение- до 31,9 млрд. евро (+0,9%). С най-голям дял от глобалния експорт а вино от 25% е Италия.

През март експертите от американския департамент по земеделие (USDA) промениха незначително оценките си по отношение на основните параметри на зърнения баланс- потребление, производство, началните и крайни запаси, експорт иимпорт на пшеница. Това  съобщава „Зерно Онлайн” . За търговците могат да се окажат важни промените в производството и експорта на аржентинска пшеница- съответно с 0,2 и 0,2  млн. тона, както и повишаването на оценката за експорта на пшеница от ЕС с 1 млн. тона. Освен това експертите са коригирали нагоре оценката си за реколтата в Австралия с 0,3 млн. тона. За сметка на това оценката за американския експорт на пшеница е намален с 1 млн. тона.

Най-съществената промяна в оценката за последния месец е претърпяло глобалното  потребление  на пшеница, което е намалено с 5,14 млн. тона като се очаква спад на потреблението на пшеница в ЕС с 0,5 млн. тона. В резултат на това оценката за глобалните крайни запаси е повишена с 3 млн. тона, като през 2018/19 стопанска година се очаква те да достигнат до второто си в историята най-високо ниво. Експертите са оставили без промяна спрям  февруари оценката си за баланса при руската пшеница.

В света	Март 2019 (в млн. тона)	% спрямо Февруари 2019	% спрямо оценката за 2017/18
начални запаси	279,61	-0,15	7,2
производство	733,00	-0,24	-3,9
предлагане	1012,61	-0,21	-1,1
внос	176,53	-0,16	-1.5
износ	178,91	-0,13	-1,3
потребление	742,09	-0.69	-0.3
крайни запаси	270,53	1,12	-3,2

От Международния съвет прогнозират потреблението на царевица и соя в света през текущата стопанска година до достигне до нови абсолютни стойности, информира „Зерно Онлайн”. Потреблението на царевица може да надмине производството с 39 млн. тона, като достигне до 1,113 млрд тона.   По отношение производството на царевица, от IGC увеличиха своята прогнозна оценка с нови 10 млн. тона до 1,074 млрд. тона, което е втори по големина показател след рекорда  през 2016/17 стопанска година. Очакванията  са, че на международните пазари ще се изтъргуват 157 млн. тона царевица.   Крайните запаси от царевица се прогнозират на 261 млн. тона, което би било най-ниският показател за последните шест години.

Глобалното производство  на пшеница е повишено с  1 млн. тона до 717 mлн. тона, което е с 5% пот миналогодишното рекордно ниво. Оценката за търговията на пшеница е намалена с 1 млн. тона до 173 млн. тона, докато потреблението е оставено без промяна в сравнение с миналия месец- 734 млн. тона. Крайните запаси от пшеница се очаква да достигнат през текущия сезон до 250 млн. тона.

Производството на соя в света също се очаква да достигне до нов абсолютен рекорд от 370 млн. тона, след като експертите завишиха последната си оценка с нови 4 млн. тона. През текущия сезон потреблението на соя също може  да достигне до рекордните358 млн. тона , докато крайните запаси ще останат 52 млн. тона.

За пръв път от началото на текущата стопанска  година през юли експертите от Международния съвет по зърното (IGC) намалиха прогнозните си оценки за реколтата от основните зърнени култури, информира UkrAgroConsult.

Причината за това е основно намаляването на производството на царевица в южното полукълбо, което може да доведе до съкращаване на крайните запаси. Оценката за глобалната реколта от царевица е намалена от 1,054 млн. тона на 1,047 млн. тона заради очакваните по-слаби добиви във водещите южноамерикански страни производители.

Техните оценки през февруари бяха коригирани надолу спрямо предходния месец- за Аржентина с 0,7 млн. тона до 48,5 млн. тона, и с 2,7 млн. тона за Бразилия- до 87,5 млн. тона. Фермерите в двете страни изпитват трудности заради засушаването, а забавянето на кампанията по прибиране на соята заради ниските цени понижиха перспективите пред бразилската реколта. Оценката за реколтата от царевица в ЕС през 2017/18 година беше повишена с 0,4 млн. тона до 66 млн. тона, а тази за американската реколта остана на нивото от януари-371 млн. тона.

Експертите на IGC прогнозират повишаване на потреблението на царевица  до 1,068 млн. тона,а на експорта с 0,6 млн. тона до 147,7 млн. тона. Крайните запаси са намалени  със 7,7 млн. тона до 314,1 млн. тона.

Оценката за реколтата от пшеница в света за текущия сезон беше намалена незначително с 0,3 млн. тона до 757,1 млн. тона, Потреблението се очаква да е с близо 10 млн. тона под производството и да достигне до 742,9 млн. т (-0,5 млн. т). Без промяна е оставена оценката за глобалния експорт на пшеница-174,1 млн. тона, а крайните запаси са увеличени минимално със 100 хил. тона до 254,5 млн. тона. Що се отнася до основните страни   производители, оценката за реколтата в ЕС беше повишена спрямо януари с 1,4 млн. тона до 152,1 млн. тона и с ъс  1 млн. тона за Украйна до 27 млн. тона, без промяна са оставени оценките за Русия (84,9 млн. т) и САЩ (47 млн. т), докато прогнозната оценка за Казахстан беше намалена до 13,8 млн. т (-1 млн. т).

От IGC очакват да продължи намаляването на крайните запаси от зърно в света . По отношение на пшеницата експертите очакват увеличаване на напрежението на пазара заради спада в производството и солидното предлагане, които от своя страна да доведат до съкращаване на крайните запаси за пръв път от шест години насам.