Тагове

Инвестициите в соларни централи отслабват заради ниските цени на тока

Представители на няколко водещи компании производители на различни компоненти за нуждите на соларните централи като панели и инвертори споделиха по време на провелия се двудневен форум в София Be Renewable 2023, че Европа трябва да повиши своята конкурентноспособност за да може да отговори на предизвикателството на китайските производители на соларни панели.

Според тях в момента европейските складове са наводнени с практически непродаваеми панели, внос от Китай в резултат на това, че по време на пандемията китайските производители са увеличили капацитета си на производство, като ситуацията допълнително се е усложни от резкия спад с 30% в цените на слънчевите панели. Като цяло се отчита отслабване на инвестиционния интерес към изграждане на соларни централи заради ниската цена на тока от ВЕИ.

Сред новите тенденции, представени от производителите по време на форума бяха двуслойни панели стъкло-стъкло, произведени в Европа, които в сравнение с масово разпространените сега панели предлагат с 30% по-висока производителност както и ново поколение инвертори. При инветорите се предлага възможност за инсталиране на монофазни инвертори, при които могат да се комбинират до 4 батерии за съхранение на произведената енергия всяка с мощност до 5 мегавата. Друга възможност предложена от производители е за изграждане на кохибридни системи от микроинвертори. Друг вид инвертори с мощност на батериите до 200 мегавата са така наречените трифазни инвертори, подходящи за индустриални соларни паркове, както и специални системи за свързване на хибридни станции със станции за електромобили.

Улисани в своите предизборни ремонти в процеса на гласоподаване, политиците демонстрират не само че са късогледи и не умеят да гледат на политиката и властта с далечна перспектива, но и безхаберие към суверена, който се грижи за тяхното изхранване и просперитет. Най-потърпевши от царящия политически хаос в страната и от това късогледство са онези които се занимават с правенето на бизнеси то бизнес с това, което слагаме на масата си. На политиците обаче сякаш не им пука, въпреки все по-тревожните сигнали и притеснени на всички онези, които произвеждат храната ни. Сигнали свързани не само с все по-видимите промени в климата, с нарушени логистични коридори и стагнация на пазари, но и със стагнацията на държавността.

И няма как да е иначе , след като за втора поредна година вместо да се занимаят с бюджета за новата година, политиците се занимават с промени в пустия избирателен кодекс на средношни маратони достойни по своето безсмислие да попаднат в книгата за рекордите на Гинес.

Като едно обобщение на времето в което всички живеем, време в което кризите следват една след друга, и време в което не само фермерите, но и всички останали не са сигурни дали уравнението включващо приходи и разходи утре, другата седмица или другия месец няма да се окаже без логическо решение са думите на Ангел Вукодинов: „Всеки човек се притеснява по малко от всичко, но това, което мен най-много ме притеснява е безхаберието. „Когато ти не знаеш къде отиваш, какво ще правиш и нямаш някакъв план, нямаш средства да се образоваш в търсене на пътища за изход, тогава се чувстваш най-притеснен.“

За да се създадат условия за една дългосрочна перспектива обаче е нужно далновидно мислене и действия не в търсене на собствена облага, а в търсене на сигурност за цялото общество, за всички в една работеща икономика. Как например едно стопанство да планира разходи в дългосрочен план, след като държавата остава за втора поредна година с бюджет от 1/12 та част от предходния? В държава в която и заради политическите битки не е ясно, дали ще има достатъчно средства за покриване на щети от измръзвания на земеделските култури или за ваксинация на животните през следващата година, защото такива в най-оптимистичния вариант могат да се осигурят едва през април или май с приемане на нов бюджет?!

Всички онези, които ни представляват в изпълнителната и законодателна власт задавали ли са си въпроса, какво биха сложили на масата ако да речем фермерите проявят късогледство и решат да засадят само 1/12 от площите си с пшеница и царевица или да оберат 1/12 от ябълките,доматите и пипера, отгледат само 1/12 от птиците и свинете. Или издоят само 1/12 от млякото?! При тях не става дума за безхаберие, защото човек с бизнес, на който отделя цялото си внимание и енергия е немислимо да прояви подобно нещо, а за придвидимост, която сега отсъства и логиката подсказва, че когато държавата я няма, а политиците се бият за или против хартиената бюлетина, всеки стопанин се стреми да свие производството в опит да намали негативните последици върху бизнеса си или въобще да излезе от него.

Политиците няма откъде да излизат. Някои от тях са своеобразни ветерани в парламента. Дотолкова са се ояли с власт, че късогледството им вече не им пречи, то се е превърнало в безхаберие. Единствено за своето оцеляване те се грижат в перспектива поне за още четири години. Ако може. А другите как ще оцеляват да се оправят сами. Да де , но дори в древен Рим са знаели, че само със зрелища не се живее, а трябва и хляб. А именно храната ни вместо да е поставена на пиедестал пред нас, си стои някъде отзад зад кулисите на политическите представления в очакване на това, актьорите в тях да прогледнат, и да се избавят я от своето късогледство, я от своето безхаберие.

В ситуация като днешната, в която темата с продоволствената криза на глобално ниво е повече от гореща, седем български производители и преработватели на насекоми се обединиха в асоциация за да намерят мястото на този бизнес в картината на българското земеделие. Бизнес свързан с индустриалното производство и преработка на насекоми, който в останалата част на Европа и света търпи небивал бум, а произведените от него продукти са с неподозирана от мнозина широка употреба. Производството на храни, козметика и фуражи са само малка част от приложенията на продуктите, производни от индустриалното производство на насекоми, а областите на приложение освен от земеделие и хранителна индустрия се простират до медицина, нано технологии и космически науки.

„Със създаването на нашата организация сме си поставили за цел да спомогнем за изграждането на законова и административна рамка за този бизнес, който е с огромен потенциал“, заяви при представянето и днес съпредседателят на асоциацията Кремена Дервенкова. Част от членовете и отглеждат насекоми като брашнен червей, домашен щурец, супер брашнен червеи, копринени буби и черна муха-войник. Визията на асоциацията е да превърне страната ни в лидер в индустриалното производство на насекоми на Балканите и в Източна Европа.

Пречка пред неговото развитие у нас към момента обаче е, че разработените на Европейско ниво още от 2017 година регулации за производството на насекоми както за храна на животните и за изхранване на аквакултури, така и за използването им като съставка в храни за човека не са въведени в българското законодателство. Тя обоснова необходимостта от създаването на асоциацията и с изключителната възможност, която страната ни има като дадености да се превърне в един от лидерите по износ на продукти от насекоми като протеин и торове, които са с широк кръг на приложение.

На глобално ниво се наблюдава непрекъснат растеж на пазара на насекоми, а ЕС вече ги разпознава като алтернативен източник на протеини. Към момента близо ¼ или 2 млрд. души на планетата консумират ежедневно насекоми. „Завръщането им като храна в така наречения Западен свят става в последните 10 години , когато развития свят все повече осъзнава, че те могат да са едно от решенията за избягване на продоволствени кризи в резултат на нарастващото население изчерпването на ресурси.“, допълни още тя. Най-голямата индустриална ферма за производство и преработка на насекоми с капацитет от 100 тона продукция в момента се изгражда във Франция, а такива ферми съществуват освен в Европа в Северна Америка, Азия и Австралия.

Като цяло отглеждането на насекоми особено в Европа и заради това, че се използват технологии за оползотворяване на отпадъчните продукти особено във вит на вертикални ферми е много рентабилно В декари някои фабрики са със средни размери между 4 и 25 декара. Въпреки че у нас за сега вложените инвестиции в този бизнес са несъмнено по-малки от тези в Европа, към момента страната ни е единствената на Балканите, където са положени основите за индустриално производство и преработка на насекоми. Очаква се в следващите пет години да се направят сериозни инвестиции в производство на протеини от насекоми, като в Европа те могат да надминат 2 млрд. евро.

„Например при производството на естествена коприна, чиято цена в момента на международните пазари се движи около 60 долара за килограм, остава като отпадъчен продукт копринената какавида. За производител на копринени прежди като мен , този продукт е отпадъчен, който се изхвърля или се използва за други продукти“, посочи за пример Десислава Димитрова. Според нея рентабилността на производството на инсекти е между 12 и 15%, тъй като се ползват органични материали, които в повечето случаи за тях са с нулева стойност.

Протеинът от насекоми може да се влага в производството на различни храни като барчета, хлебчета, паста или макарони. Най-големият производител на протеини от насекоми за храни за човека в Европа се е насочил към производството на хранителни добавки за спортисти, които са с огромен потенциал, защото вече е доказано, че този протеин се усвоява много по-лесно от организма. Подобни храни съдържащи протеини от насекоми вече се продават по магазините в Швейцария.

С цел стартиране на процеса по създаване на законова и административна рамка за индустриалното производство и преработка на насекоми, от асоциацията ще организират специална конференция с международно участие на 20 юни.

Правителството прие антиинфлационните мерки одобрени на коалиционния съвет провел се късно снощи сред които и нулево ДДС на хляба, информира БНР. Срокът на нулевото ДДС върху хляба ще е една година, като за същия период данък добавена стойност на вината и бирата се връща на 20%.

По думите на премиера Кирил Петков нулевото ДДС на хляба ще се компенсира с по-висок данък за бирата и виното. Сред другите приети мерки са осъвременяване на пенсиите, увеличаване на данъчните облекчения за семейства с деца и отстъпки за горивата включително и за бензин и дизел. Приетите мерки са на база общите ни виждания като коалиция, че, когато става дума за стандарта на живот на българите, за овладяване на кризата, ние сме единни, заяви днес на брифинг премиерът Кирил Петков:

Целта по думите му е подкрепа за най-уязвимите от ефекта на инфлацията, младите семейства с деца, както и фокусиране върху горивата и ел. eнергията. Мерките са на обща sтойност от 2 млрд. lewa. Първоначалното повишение на пенсиите ще е с около 20%, като получаваната до момента ковид добавка влиза в него. През октомври ще има още едно преизчисление на пенсиите със 100% ръста на средноосигурителния доход или 100% от инфлацията в зависимост от това, koe ot dwete е по-благоприятно за хората. Всички граждани до края на годината ще могат да се възползват от отстъпка в размер на 25 ст./л. за бензин 95 и дизел, метан и пропан-бутан. Отстъпката няма да е лимитирана в литри:

„Ограничения от 50 л няма да има, ще има ограничения на типа гориво, за което се дава отстъпката – то се дава само А95 без добавки и дизел без добавки. Има два варианта, които предстои да се доуточнят със самите бензиностанции – единият е да се издава фактура на физическо лице и съответно така да се администрира. Другият – да се администрира по служебен път с допълнителна информация към НАП“, уточни финансовият министър Асен Василев.

По отношение на отоплението се предвижда в срок от една година ДДС за парно и топла вода да бъде 9%. Ще бъде намален също на 9% ДДС за природен газ за крайни потребители/битови нужди за срок от 1 година. Освобождава се от акциз ел. енергия, природен газ, метан.

Пакетът от антикризисни мерки включва още увеличаване на прага за задължителна регистрация по ЗДДС от 50 000 лв. на 100 000 лв.; облагане на свръхпечалбите на електрическа енергия с цел компенсиране на небитовите потребители; електронни ваучери за улеснение на работещите, като общият им размер ще бъде увеличен до 1,2 млрд. лв.; намаляване на лихвата до 8% за просрочени плащания към държавата, общините, за комунални услуги и др.

Ще бъде отправена препоръка до КЕВР за две ставки за ток, вода, парно и газ, базирано на консумацията за едно домакинство, като целта е да се въведе намалена тарифа за по-малко потребление.

По-голямата част от мерките ще бъдат уредени в предстоящата актуализация на бюджета в средата на настоящата година.

Последните разкрития на един от най-крупните агробизнесмени Светослав Илчовски, взривили поредната медийна бомба и ехото от които продължава вече няколко дни само доказват, че властта си отива, но нейните бухалки за бизнеса без значение от неговия калибър остават. Именно към това ни се иска да насочим размислите си защото думите му изречени пред комисията Манолова“ сигурно тепърва ще бъдат и трябва да бъдат доказани от компетентните органи стига да има кой да ги сезира. Ако не друго обаче те са показателни и идват и в потвърждение и на изказванията на друг агробизнесмен Георги Василев, който също макар и по-елегантно открехна завесата и заговори за натиска на бухалките върху бизнеса.

А едва ли има по-удобна мишена за оказване на подобен натиск от тази част от бизнеса, която има досег до парите от Европа. Формуата изглежда лесна- Ще получиш ако дадеш. Даваме ти ако осигуриш известен процент за нас. Пускаме проекта ти, ако и ти пуснеш в касичката. Иначе започваме с бухалките, и бизнеса ти отива на кино. Не това не е част от сценарий на филм за момчетата на Корлеоне или за времената на Сухия режим в щатите, когато бизнес се е правил единствено и само с помощта на бухалките, а епизод от нашата мафиотизирана действителност, в която живеем. В една от последните си изяви Георги Василев дори намекна и за заплахи с убийства на онези бизнесмени, които не пускат в касичката. Нещата явно загрубяват, колкото повече идва краят на октопода.

Спомняте ли си и думите на аграрната министърка вече в оставка Десислава Танева, която явно спускаща партийното поръчение на земеделския сектор му заръча да си мълчи, че Европа ще ни вземе обвързаната подкрепа, думи осветени пред обществеността тъкмо от Георги Василев?! Всички сега последвали действия не идват ли само в потвърждение на това, че бизнесът е здраво стиснат във властовото менгеме и бухалките на властта заплашват с финито всеки непокорен на дон Корлеоне от Банкя?!

Изказаното до момента от Илчовски по време на заседанието на „комисията Манолова“ събужда освен потрес за калното блато в което се намираме и различни въпроси. Оставяме на страна това, защо тъкмо сега се е решил да прави подобни разкрития, но в неговото изказване той заяви, че не вярва на местните власти, които перефразираме не си държали на думата и не спазвали уговорки. А той участвал ли е в подобни уговорки, давал ли е дума, че ще направи неща срещу които да поучи политически чадър?! Кой на кого и какво е обещавал и какви ангажименти е поемал?!

И накрая можем да кажем, че наистина властта си отива, остава и само седмица или по-малко, но нейните бухалки върху бизнеса едва ли скоро ще се оттеглят, като се има предвид, че на местно ниво властта се контролира именно от отиващите си. Ако се замислим реално бухалките остават най-вероятно и в сътворения от нея план за възстановяване. На човек не му трябва много, за да се убеди в това. Само да го зачете и ще му стане ясно, с колко кухи фрази, идеи, проекти и реформи е пълен той. Отгоре лъскав за пред Брюксел, отвътре като гнила ябълка за пред нашия бизнес който в края на крайщата трябва да усвои тези средства, давани тъкмо за възстановяване на икономиката, а не за попълване на партийни каси. И как ви изглежда неравномерното разпределение на предвидените близо милиард лева за земеделие в този план- малка трохичка за дигитализация и всичко за напояване, и то за ремонт на съществуваща структура? Да не говорим за гръмко определената цел „актуализиране на стратегическата рамка на земеделието“. Тя е само за цвят и за заблуда на зелките в Брюксел. Ще се осъществява в някое бъдеще с пари от бюджета, тоест с част от постъпленията в него, постъпващи с данъците, идващи и от бизнеса и от нас като цяло. Видно е, че мутрите си отиват, но още по-видно е, че техните бухалки остават…

След сливането на лидерите в производството на „Грана падано“ и „Пармеджано Реджиано“ приключило в началото на годината, в Италия се формира най-голямата компания за производство на сирена със защитени наименования, съобщава специализираният портал Dairy News.

Според данните през 2019 година общият оборот на двете компании е достигнал до 790 милиона евро,а общата компания има намерение да го увеличи още до 2024 година. Под шапката на новата компания влизат над 2 хил. фермери и 20 млекопреработвателни завода.

Ежегодно Agirform произвежда около 350 хил. пити „Грана падано“, 40 хил. пити „Пармеджано Региано“ 200 хил. пити „Asiago“ и над 120 хил. пити „ Монтазио“ и „Монтоверонезе“.

В търсене на новите пътища за трансформация на земеделието, и ролята не само на основните актьори в тази трансформация, на 20 януари 2020 година в Берлин се проведе петото поредно издание на конференцията Farn&Food 4.0, който събра на едно място над 500 участници-фермери, представители на науката и ИТ индустрията и инженери. Форумът беше и пример за това, как открито трябва и може да си сътрудничат различните страни в този процес. Един от участниците бе и Германската академия на техническите науки, в която членуват водещи учени от всички видове индустрии във федералната република , които представиха последния си доклад, посветен на блокчейн технологиите. Интересното е, че два пъти годишно учените публикуват научни доклади в рамките на проект „Хоризонти“ (Horizonte) по най-актуалните теми, обсъждани в обществото като мобилност, устойчиво земеделие и други, написани на език, достъпен за по-широк кръг от обществото, но без да се излиза от принципите на една научна публикация.

„Имаме богат спектър отнад 40 теми, от които да избираме. Редовно провеждаме едно проучване сред нашите членове, по кои от тези теми искат да се подготви научна публикация. Освен от членовете на академията, тези теми се определят и оценяват и от специален експертен съвет към проект „Хоризонти“, в който влизат и представители на браншови други неправителствени организации и представители на медиите“, казва Керстин Пробирен от маркетинг отдела на академията. Именно ролята на представителите на медиите според нея е важна, за да се оцени, как подобни теми биха се приели от по-широка публика. Основавайки се на оценките от една страна на учените, от друга на членовете на този съвет, се решава по кои конкретни теми да се създадат доклади, решението за което се взема от президиума на академията. Следващият доклад например ще е посветен на изкуствения интелект. През 2018 година учените подготвиха и специален доклад посветен на устойчивото земеделие, в който се потърсиха отговори на въпроси, като това как трябва да изглежда устойчивото земеделие на бъдещето и какви основни условия трябва да изпълни за целта. Повече за този доклад и дискусиите около него може да разберете във видеото.

Публикациите подготвяни по проект „Хоризонти“ биват представяни както на специализирани научни срещи, така и по време на срещи с различни политически и обществени организации и повечето големи изложения, организирани в Германия.

Учени от Селскостопанска академия  и китайските им колеги от Шанхайския университет подписаха споразумение за сътрудничество , чиято цел е да стимулира развитието на съвместните научни изследванияи да се развиват нови двустранни проекти в областта на аграрните науки. Това стана на провеждащия се в София специализиран българокитайски форум за развитие на селското стопанство. „Ние представяме междуправителствен научен проект с Пекинския университет по комуникации, който ни отвори врати за връзка и с нашите колеги от университета на град Шанхай”, каза пред журналисти доц. Храбрин Бачев от Института по аграрна икономика. Досегашното сътрудничество с китайските им колеги  според него е спомогнало да се направи оценката и управлението на аграрната устойчивост в Китай и България на различни нива- национално и регионално, и да се дадат препоръки за бъдещото развитие в това число и на различните бизнес стратегии.

„Установихме, че въпреки различията по между ни имаме много сходни предизвикателства в развитието на аграрната наука, свързани с проблеми като обезлюдяването на селските райони, липсата на работна ръка, силната конкуренция на вносните продукти, замърсяване и ерозия на почвите вследствие на недобри агропрактики и др”, поясни още доц. Башев. И в двете страни според него има политики като силна държава намеса и подкрепа на фермерите, които са се превърнали в тенденция. Тъй като сред идеите на сътрудничеството между учените от двете страни в бъдеще влиза и трансфер на технологии, сред гостите от Поднебесната империя имаше и представители на водещи технологични компании. „Проблемите на една мащабна страна никак не са малки, но създадените в Китай институционални проблеми и липсата на пазар на земи ограничава свободното развитие на различни частни и колективни форми, които са познати у нас. Напоследък обаче се работи върху това да се предостави земята за ползване чрез приватизация”, каза още той.

Необятните китайски пазари са шанс за българските производители на аграрна продукция. Към момента по данни на аграрното ведомство всички страни от Централна и Източна Европа имат  негативен търговски баланс с Китай. Според предварителни прогнози търговският ни оборот с Китай до края на 2018 година може да достигне до 500 млн. евро. Сред най-разпознаваемите български стоки на китайския пазар са виното, козметичните продукти с розово масло и други етерични масла и киселото мляко.

„В последните години китайското земеделие се развива с бързи темпове като изцяло се разчита на субсидии от правителството”, каза пред медиите и проф. Пей Джоу ( Pei Zhou) , ръководител на аграрния факлутет към Шанхайския университет. Според него Китай разчита много на сътрудничеството си с България, защото страната ни е богата на природни ресурси, а контактите между фермерите от двете страни могат да се осъществяват в области като технологично развитие, модернизация на земеделието, и образованието.