Последните разкрития на един от най-крупните агробизнесмени Светослав Илчовски, взривили поредната медийна бомба и ехото от които продължава вече няколко дни само доказват, че властта си отива, но нейните бухалки за бизнеса без значение от неговия калибър остават. Именно към това ни се иска да насочим размислите си защото думите му изречени пред комисията Манолова“ сигурно тепърва ще бъдат и трябва да бъдат доказани от компетентните органи стига да има кой да ги сезира. Ако не друго обаче те са показателни и идват и в потвърждение и на изказванията на друг агробизнесмен Георги Василев, който също макар и по-елегантно открехна завесата и заговори за натиска на бухалките върху бизнеса.
А едва ли има по-удобна мишена за оказване на подобен натиск от тази част от бизнеса, която има досег до парите от Европа. Формуата изглежда лесна- Ще получиш ако дадеш. Даваме ти ако осигуриш известен процент за нас. Пускаме проекта ти, ако и ти пуснеш в касичката. Иначе започваме с бухалките, и бизнеса ти отива на кино. Не това не е част от сценарий на филм за момчетата на Корлеоне или за времената на Сухия режим в щатите, когато бизнес се е правил единствено и само с помощта на бухалките, а епизод от нашата мафиотизирана действителност, в която живеем. В една от последните си изяви Георги Василев дори намекна и за заплахи с убийства на онези бизнесмени, които не пускат в касичката. Нещата явно загрубяват, колкото повече идва краят на октопода.
Спомняте ли си и думите на аграрната министърка вече в оставка Десислава Танева, която явно спускаща партийното поръчение на земеделския сектор му заръча да си мълчи, че Европа ще ни вземе обвързаната подкрепа, думи осветени пред обществеността тъкмо от Георги Василев?! Всички сега последвали действия не идват ли само в потвърждение на това, че бизнесът е здраво стиснат във властовото менгеме и бухалките на властта заплашват с финито всеки непокорен на дон Корлеоне от Банкя?!
Изказаното до момента от Илчовски по време на заседанието на „комисията Манолова“ събужда освен потрес за калното блато в което се намираме и различни въпроси. Оставяме на страна това, защо тъкмо сега се е решил да прави подобни разкрития, но в неговото изказване той заяви, че не вярва на местните власти, които перефразираме не си държали на думата и не спазвали уговорки. А той участвал ли е в подобни уговорки, давал ли е дума, че ще направи неща срещу които да поучи политически чадър?! Кой на кого и какво е обещавал и какви ангажименти е поемал?!
И накрая можем да кажем, че наистина властта си отива, остава и само седмица или по-малко, но нейните бухалки върху бизнеса едва ли скоро ще се оттеглят, като се има предвид, че на местно ниво властта се контролира именно от отиващите си. Ако се замислим реално бухалките остават най-вероятно и в сътворения от нея план за възстановяване. На човек не му трябва много, за да се убеди в това. Само да го зачете и ще му стане ясно, с колко кухи фрази, идеи, проекти и реформи е пълен той. Отгоре лъскав за пред Брюксел, отвътре като гнила ябълка за пред нашия бизнес който в края на крайщата трябва да усвои тези средства, давани тъкмо за възстановяване на икономиката, а не за попълване на партийни каси. И как ви изглежда неравномерното разпределение на предвидените близо милиард лева за земеделие в този план- малка трохичка за дигитализация и всичко за напояване, и то за ремонт на съществуваща структура? Да не говорим за гръмко определената цел „актуализиране на стратегическата рамка на земеделието“. Тя е само за цвят и за заблуда на зелките в Брюксел. Ще се осъществява в някое бъдеще с пари от бюджета, тоест с част от постъпленията в него, постъпващи с данъците, идващи и от бизнеса и от нас като цяло. Видно е, че мутрите си отиват, но още по-видно е, че техните бухалки остават…
