Тагове

Експертите препоръчват преориентиране на субсидирането към по-нискоемисионни култури и продукти

В обширен доклад на Световната банка се твърди, че земеделието е заплаха за климата, като се препоръчват драстични мерки за промяна, пише „Капитал“. Експертите на банката препоръчват субсидирането на фермерите да се преориентира към по-нискоемисионни култури и храни. Според авторите на доклада ако земеделския сектор не промени субсидирането към по-нискоемисиони култури и храни като например птиче месо, плодове и зеленчуци, рискува в краткосрочен план настъпването на смущения на пазара на труда и доставките на храни.

„В настоящия си вид хранителната система разболява планетата, и трябва да бъде коригирана, а за да се случи това са нужни 18 пъти по-големи инвестиции“, пишат експертите. Според изчисленията на банката до 2030 година в сектора трябва да бъдат инвестирани близо 240 млрд. евро годишно.

По нови оценки секторът е отговорен за още по-голям дял от глобалните емисии, отколкото се е смятало досега – около една трета. В същото време обаче реформирането му по ред причини е все на заден план в дневния ред за климата в сравнение с енергетиката, промишлеността и транспорта. В тези области въвеждането само на няколко ключови технологии прави огромна разлика за намаляването на емисиите, отбелязва Световната банка, докато в агросектора такава game-changer технология няма. „Светът е избягвал да се сблъсква с емисиите от хранително-вкусовата система толкова дълго, колкото е възможно, поради обхвата и сложността на задачата“, пише в доклада. Ако този сектор не се промени, това само по себе си може да направи невъзможно постигането на целта от Парижкото споразумение от 2015 г. – ограничаване на затоплянето до 1,5°C.

В същото време докладът отбелязва, че хранително-вкусовата система е огромен неизползван източник на сравнително евтини действия срещу изменението на климата. За разлика от други сектори, той може да има огромно въздействие не само с намаляване на собствените му емисии, но и с естественото извличане на въглерод от атмосферата.

Според оценката на финансовата институция за финансирането на климата едва 4,3% от него са предназначени за промени в сектора на земеделието и храните, като що се отнася до намаляване на парниковите емисии, то е дори още по-слабо- едва 2,4%.

ървоначалните щети само в Германия се оценяват на близо 500 млн. евро

Късни слани удариха лозовите масиви в редица европейски страни винопроизводители, съобщава meiningers-international.com. Метеорологичното събитие е било отчетено в нощта на 23 срещу 24 април, като Германия е била най-силно засегната от падналите слани. Сред най-засегнатите райони в страната са винения регион около река Мозел и източните провинции. В различните региони на Германия се очакват загуби между 50 и 100%.

„Ще знаем повече, след като оценителите на щетите на застрахователните компании приключат своите инспекции на лозята“, обяснява комисар по виното от Пфалц.

Вече е ясно обаче, че много германски лозарски региони са засегнати. Трябва да се отбележи, че сланата беше във въздуха, а не на нивото на земята, което е особено коварно, тъй като лозите вече бяха необичайно добре развити този сезон.

Vereinigte Hagelversicherung (застрахователна компания, специализирана в оценката на случаи на градушка в момента работи върху по-подробна картина. Според говорител на застрахователната компания тя е получила доклади за щети от цяла Германия и оценява щетите на винарската индустрия на приблизително 500 милиона евро.

Следващите седмици ще бъдат критични, особено с наближаването на май — когато могат да се появят късни слани. Все още е твърде рано за окончателна оценка.

Ситуацията в Европа

Доклади за щети от замръзване също пристигат извън Германия. Австрия, Франция и Италия съобщават за различна степен на въздействие.

Австрия

В Австрия щетите от замръзване се разпространяват от Вейнфиртел ( Weinviertel) до Южна Щирия. Докато много производители смекчиха щетите, използвайки свещи срещу замръзване, разходите са значителни. Според австрийското списание за вино Vinaria ефективното използване на такива свещи струва приблизително 6000 евро на хектар.

Франция

Френската индустриална служба Vitisphere съобщава за щети от замръзване във всички лозарски региони. Температурите в Гайлац (Gaillac) , на югозапад, паднаха до -4 градуса по Целзий. Районът Юра е особено силно засегнат. Според Le Figaro дори Прованс, който обикновено е пощаден от замръзване, е претърпял значителни щети тази година.

Италия

Според италианския портал WineNews студовете са засегнали сериозно региони като Трентино и Южен Тирол, както и Пиемонт и дори Централна Италия. Пълният размер на щетите в тези райони обаче остава неясен.

Това мащабно замръзване още веднъж подчерта уязвимостта на винарската индустрия към климатичните аномалии.

Защитниците на тезата земеделието да остане в обхвата на целите искат реформа на ОСП и пренасочване на средства от животновъдство към по-ниски емисионни дейности

Новината за оттегляне на изискванията по отношение на хранителната индустрия от целите за климата и околната среда на ЕС до 2040 година предизвика гнева на зелените, които поискаха оттеглянето на европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски, информира ar2020.eu.

Коментирайки с пост в X, комисарят потвърди, че целите са премахнати от окончателния текст и добави, че това „положително решение за фермерите беше взето по моя молба“.
Коментарите му предизвикаха гнева на зелените групи, които разкритикуваха този ход като стъпка в грешната посока. Междувременно, говорейки по време на среща на членовете на ЕП, занимаващи се със селско стопанство тази седмица, председателят на Научния консултативен съвет на ЕС по изменението на климата Отмар Еденхофер подчерта необходимостта земеделието да е в центъра на разговорите „при постигането на целите на ЕС за климата до 2040 г., като посочи необходимостта от реформиране на Общата Селскостопанска политика ОСП за пренасочване на подкрепата от животновъдство към дейности с по-ниски емисии.

Този ход обаче също така не успя да спечели фермерите, все по-голям брой от които призовават за оставката на комисаря.

„Януш Войчеховски ще бъде запомнен като най-лошия еврокомисар по земеделието заради неговата неефективност“, заяви представител на испанската селскостопанска асоциация ASAJA Брюксел пред arc2020.eu , критикувайки комисаря по земеделието за неговото „пасивно управление и неговата небрежност в защитата на европейските фермери през тези пет години“ и призовавайки той да се оттегли от поста си.

Този ход идва на фона на подобни призиви от родната страна на Войчеховски Полша, където в момента се провежда едномесечна обща стачка в знак на протест срещу политиките на ЕС.

Както съобщава Politico, Ярослав Качински, лидер на опозиционната партия „Право и справедливост“ (PiS), също призова еврокомисаря да „прекрати мисията си“, докато подкрепата за комисаря сред полските фермери остава незначителна.

Войчеховски обаче отхвърли подобни призиви, като отрече да има проявена небрежност от негова страна. Междувременно говорител на Комисията каза пред arc2020.eu , че председателят на ЕК фон дер Лайен „има пълно доверие в своя екип“.

Еврократите за сега се ограничават с мъгливи обещания за намаляване на бюрокатичната тежест

Представители на фермерите блокирали Брюксел по време на срещата на върха в ЕС най-накрая бяха приети от висшите представители на ЕК, които заедно с премиерите на Белгия и Нидерландия Александер де Кро и Марк Рюте обсъдиха наболелите проблеми, пише POLITICO.

По-важното обаче, е че вместо да се стигне до намаляване на политическите и обществени страсти, ЕК планира да обяви нови климатични цели, с които допълнително да разгневи всички- от фермери до популисти и да увеличи и без това високите антизелени настроения, което няма как да не се отрази впрочем и на Зелената сделка.

Както е известно протестите на фермерите избухнаха в цяла Европа през последните седмици, предизвикани от падащите доходи, споразуменията за свободна търговия и цялостното недоволство от политиките на ЕС и отделните страни.

„Ние се вслушваме в европейските фермери… Справяме се с краткосрочни предизвикателства“, заяви в пост в социалните мрежи по време на срещата на върха фон дер Лайен.

По-рано в четвъртък фон дер Лайен каза на пресконференция, че Комисията ще работи с белгийското председателство на Съвета по предложение за намаляване на административната тежест върху фермерите преди следващата среща на министрите на земеделието на ЕС.

Тя също така повтори, че изпълнителната власт на ЕС ще „се заеме със структурните предизвикателства, пред които е изправен секторът в нашия стратегически диалог“ – инициатива, която тя представи по време на годишната си реч за състоянието на Съюза през септември, за да направи селскостопанската политика по-приобщаваща.

„Не само в Нидерландия, но навсякъде в Европа фермерите са изправени пред голям натиск“, каза Рюте. „Трябва да работим заедно, за да постигнем целите на природата и да се борим с изменението на климата и да поддържаме силен земеделски сектор, който произвежда храна за всички нас.“

 

„Сега ЕС трябва да излезе с конкретни и прагматични отговори, далеч от идеологията и догматизма, разработени от Европейската комисия през последните години“, заявиха европейското фермерско лоби Copa-Cogeca преди срещата.

ЕК- бунт гаси, бунт пали

И докато фон дер Лайен се опитва да путуши бунта на недоволните от европолитиките производители, за бунт се заговори във вътрешнопартийните редици на консерваторите. Причините за това според POLITICO са намеренията на ЕК да постави на масата нови цели за климата, които трябва да бъдат постигнати до 2040 година.

Очаква се във вторник Европейската комисия да подкрепи предложение за намаляване на 90 процента от емисиите в ЕС до 2040 г., според изтекли чернови. Според източници на POLITICO по време на частно събитие в сряда трима политици от партията на фон дер Лайен в ЕП са се изказали критично за намеренията на Европейската комисия, като са насочили критиките си основно към председателя на ЕК.

Те са изразили възмущението си според изданието от това, че ЕК слага на масата тази цел именно в момент, когато гневът на обществото срещу зелените расте, когато крайнодесните партии увеличават влиянието си при задаващи се евроизбори и блокиран от фермерите Брюксел.

Политиците решили да зпазят своята анонимност и са определили пред изданието намеренията на ЕК като „хвърляне на месо на изгладнелите кучета“.
Раздразнението на евродепутатите създава голямо главоболие за фон дер Лайен – която се очаква да обяви, че възнамерява да се кандидатира за втори петгодишен мандат като ръководител на Комисията – и нейния комисар по въпросите на климата Вопке Хоекстра, също от ЕНП. Тяхната консервативна група се отнася враждебно към новото регулиране на климата, твърдейки, че то поставя пагубно бреме върху бизнеса и селските общности и подхранва възхода на крайнодесни партии в целия континент.

И все пак съгласно законодателството на ЕС в областта на климата, прието през 2021 г., Комисията е правно задължена да предложи нова климатична цел за 2040 г. в рамките на шест месеца след инвентаризацията на ООН на международните действия в областта на климата, която започна на 2 декември и беше финализирана на 13 декември. Но тези дати задължават изпълнителната власт да обяви новата цел четири дни преди или след следващите избори за ЕС, които се провеждат на 6-9 юни. Комисията не каза коя от тези дати смята за обвързваща.

Разногласията между фон дер Лайен и евродепутатите в нейното политическо семейство са кулминацията на дълга кампания на последните , водена от лидера на групата Манфред Вебер, относно посоката на ЕС по отношение на Зелената сделка, разглеждана като проект за наследство на фон дер Лайен. Законодателите на Вебер оказват натиск върху изпълнителната власт на ЕС да намали екологичния дневен ред и да внесе в него повече про-бизнес реализъм, откакто той призова за „мораториум“ върху новите екологични закони през 2022 г.

В известен смисъл подходът на Комисията към плана за 2040 г. изглежда признава тези опасения. Вместо действително да предложи ново законодателство – което някои тълкуват закона за климата като задължителен – изпълнителната власт на ЕС ще издаде по-слабо „съобщение“, което излага три варианта за цел за намаляване на емисиите на ЕС и подкрепя избора от 90 процента.

Един евродепутат, който присъства на срещата на ЕНП, твърди – без да предоставя доказателства – че мнозинството от законодателите на групата искат целта за климата до 2040 г. да бъде представена след изборите за ЕС, така че антиевропейските сили да не могат да се възползват от нея, за да нападат Европа.

„Ако те трябва да бъдат представени през следващите седмици, това може да направи някои хора в нашето политическо семейство малко по-нервни“, каза депутатът. „Дори и да знаете, че има някои рационални обяснения зад [това], популистите няма да ги слушат. [Те] просто ще представят това като [една] допълнителна тежест за фермерите и дори да има контрааргументи, след като популистите крещят това, е по-трудно да се оправдае.

Германският консервативен евродепутат Петер Яр, който също е фермер, каза, че той и други негови колеги поставят под въпрос изобщо необходимостта от цел за 2040 г.

„Политическият въпрос е, ако сме на прав път, имаме ли нужда от цел между тях?“ каза той пред POLITICO, позовавайки се на съществуващата траектория на ЕС към законовия му мандат да постигне климатична неутралност до 2050 г.

Според Симоне Талиапиетра, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel, „розовите“ прогнози на Комисията разчитат на „силни нови действия на ЕС – а именно на зелено финансиране на ЕС и на управление на енергията и климата – за да се гарантира прилагането на национално ниво“.

Недоволството не е само в ЕНП. Чешки евродепутати от популистите предлага път напред, който е както екологичен, така и икономически жизнеспособен. Проучванията показват, че доходите на земеделските стопанства действително могат да се подобрят чрез възприемане на растителна консумация и производство, докато широкомащабните проекти за възстановяване на природата имат потенциала да съживят селските икономики и да подобрят качеството на живот.

Реализирането на тези възможности обаче изисква смело лидерство и решителни действия. Трябва да се направят трудни избори относно бъдещето на европейското селско стопанство, включително ролята на интензивното животновъдство и принципите на кръговрат в сектора.

Обхваналото Европа засушаване може да е най-тежкото за последните пет века информира UkrAgroConsult, позовавайки се на метеорологични прогнози, според които в Западна Европа все още не се предвиждат валежи. В някои региони дъжд не е падал повече от два месеца.Една от най-големите реки във Франция Лоара никога до сега не е текла толкова бавно. За Рейн съществува опасност от безводие, а река Дунав е с най-ниското си ниво от половин век насам. Река По в Италия е с два метра под нормата за сезона, което нанася вреди на реколтата. На земите в долината на река ПО се падат между 30 и 40% от производството на земеделска продукция в Италия, но производители на ориз предупреждават, че заради ниските нива на реката могат да загубят до 60% от реколтата си, тъй като полетата им вместо с речна вода се наводняват с морска.

Засушаването което превръща някои от най-големите реки на Европа в поточета, може да нанесе непоправими последици и върху превозите на товари, логистиката, производството на храни и енергия. Последиците за тези сектори биха били също толкова тежки , колкото и тези от нахлуването на Русия в Украйна.

Десет от страните членки на ЕС, получили бележки по техните стратегически планове за развитие на земеделието до 2027 година почти не са взели под внимание онази част от коментарите, насочени към повишаване на амбициите за опазване на климата и околната среда, съобщава arc2020.eu, позовавайки се на две писма от дирекциите по околна среда и климат на Европейската комисия. Експертите са посочили, че от страна на отделните страни членки почти липсват усилия за включване на препоръките отправени им от ЕК по отношение на завишаването на амбициите за опазване на околната среда и климата. Голяма част от тези препоръки са свързани с повишаване на амбицията или подобряване на целенасочеността по отношение на действията за опазване на климата. Сред страните които не са взели под внимание тези препоръки са Австрия, Дания, Испания,Франция, Финландия и други.

Експертите са установили например, че в девет от десетте стратегически плана липсва каквато и да е количествена оценка на потенциала за смекчаване на мерките за климата по отношение на регистъра за земеползване и горите, като основният аргумент изтъкнат от повечето държави е, че наличието на подобна оценка не е законово изискване. С подобен аргумент, че липса правно обвързващо законодателство, повечето страни не са включили ясни цели по отношение на зелената архитектура.

От главната дирекция по климата обръщат внимание особено върху липсата на всякаква комуникация по стратегическия план с италианските власти, като си запазват правото да изискват промени в стратегическия плам по всяко време в процеса на неговото одобрение и приемане.

От главната дирекция по околна среда са също силно критични, като отбелязват почти пълната липса на усилия по отношение на амбициите за опазване на околната среда. „„В някои случаи предложенията на държавите членки не са в съответствие с разпоредбите за обвързване с условия на регламента… в други случаи липсата на или много слабото подобрение на амбицията на първоначалния план води до недостатъчен принос към нуждите, идентифицирани от самите държави членки и частите от законодателството в областта на околната среда“, се казва в становището на експертите. С други думи, националните правителства дори не се занимават с проблемите, които самите те са посочили като тревожни.

В становището им ясно се заявява, че тези проблеми трябва да бъдат решени, преди десетте страни членки да получат зелена светлина от ЕК да представят отново своите стратегически планове. По думите им направените от ЕК оценки на стратегическите планове почти не са довели до пренареждане на цели или преразглеждане на бюджетни показатели.

Климатичните промени са станали причина светът да загуби 1/5 от ръста в производството на храни, информира UkrAgroConsult, позовавайки се на ново изследване на експерти от ООН. Те са установили, че промените в климата са станали причина за намаляване на производството на земеделска продукция в продължение на десетилетия.

Според изследване на учени от университета в Корнуел това е равносилно на загуба на растежа в производството на храни за последните седем години. Тези данни идват на фона на предупрежденията на Световната здравна организация за това, че 34 млн. Души в света се намират на границите на глада.

В същото време се наблюдава увеличаване на производствената инфлация, но въпреки това фермерите продължават да се справят с въздействията на екстремните климатични промени в условията на увеличаващо се търсене на храни.

Това е първото изследване посветено на историческото влияние на климатичните промени на производството на земеделска продукция. Чрез използване на метода на иконометрията и климатични модели, учените са се опитали да разберат доколко климатичните промени са оказали влияние върху производителността.

Отчита се, че се наблюдава спад в производителността в земеделието и животновъдството дори при условието че са вложени милиарди долара за разработка например на нови сортове семена, селскостопански машини и технологии. „Въпреки че в глобален мащаб земеделието е все по-продуктивно, това не допринася за повишаване устойчивостта на климата“, казва един от авторите на изследването Ориел Ортис Бобеа.

Щетите нанасяни върху климата от увеличаващата се продуктивност в земеделието се разпределят неравномерно по региони, като най-много щети се нанасят на регионите с тропически климат, където земеделието е с най-голям дял в икономиките на страните, попадащи в тези зони.

Европейската комисия има намерение да повиши до 55% целите по климата свързани с намаляването на вредните емисии, поставени до 2030 година, съобщава „Ройтерс“, позовавайки се на публикация в авторитетния „Франкфуртер Алгемайне Цайтун“. Това се готви да съобщи през следващата седмица Урсула фон дер Лаен по време на своята реч за състоянието на Съюза, изнасяна традиционно пред европейските депутати .

До момента ЕК проверяваше дали да повиши стойностите за намаляване на врдните емисии между 50 и 55% за 2030 г. спрямо нивата от 1990 година. Актуално поставената цел е за съкращаване на вредните емисии през 2030 година с 40%. Според германското издание до края на септември ще стане ясно дали и с колко ще се повишат цифрите касаещи постигането на целите по климата.

Обилните запаси от валежи у нас през февруари са допринесли за увеличаване на запаите от влага в повърхнстният 50-сантиметров почвен слой, пишат анализаторите на UkrAgroConsult. За първата десетдневка на февруари са отчетени повишени температурни режими, превишаващ биологическият минимум необходим за възобновяване на вегетационните процеси на посевите. В края на второто десетдневие са наблюдавани по-ниски температури, но без да са регистрирани такива под критичните стойности се казва в информацията. Както известно заради засушаването през зимата, на места в страната се наблюдаваше пожълтяване на посевите.

Експертите на Европейската служба за наблюдение на аграрните култури не очакват необичайното време в редица страни от ЕС да окаже негативно влияние върху развитието на посевите със зърнени култури, информира „Зерно Онлайн”. Нещо повече те очакват повишаване на добивите.

В първата си прогноза за 2018 година от MARS прогнозират, че средните добиви при пшеницата ще достигнат до 594 кг/дка, което е с 1,5% повече в сравнение с предходната година и с 3% над показателя за  последните пет години.

Средните добиви от мека пшеница се оценяват на 620 кг/дка, което надвишава с 1,4% миналогодишните добиви и с 3,8% показателя за последните пет години. И при ечемика се очаква средните добиви да надминат показателя от последните пет години с 4,4%, като достигнат до 605 кг/дка.

Експертите са обезпокоени от ситуацията във Франция, където в северните части на страната се наблюдава преовлажняване на почвите, но за сега на посевите са нанесени незначителни щети.  Състоянието на посевите в другите страни членки на ЕС се определя като задоволително, въпреки студеното време в края на зимата.

За основни износители като България, Румъния  и Франция експертите очакват средностатистически добиви от пшеница, докато в Германия и Латвия добивите могат да паднат под средните.  От MARS определиха климатичните условия в Украйна като добри за развитието на посевите, докато за Русия се очаква изключителна година заради това, че времето в страната през зимата е било най-топло за последните четири десетилетия.