Еврократите за сега се ограничават с мъгливи обещания за намаляване на бюрокатичната тежест
Представители на фермерите блокирали Брюксел по време на срещата на върха в ЕС най-накрая бяха приети от висшите представители на ЕК, които заедно с премиерите на Белгия и Нидерландия Александер де Кро и Марк Рюте обсъдиха наболелите проблеми, пише POLITICO.
По-важното обаче, е че вместо да се стигне до намаляване на политическите и обществени страсти, ЕК планира да обяви нови климатични цели, с които допълнително да разгневи всички- от фермери до популисти и да увеличи и без това високите антизелени настроения, което няма как да не се отрази впрочем и на Зелената сделка.
Както е известно протестите на фермерите избухнаха в цяла Европа през последните седмици, предизвикани от падащите доходи, споразуменията за свободна търговия и цялостното недоволство от политиките на ЕС и отделните страни.
„Ние се вслушваме в европейските фермери… Справяме се с краткосрочни предизвикателства“, заяви в пост в социалните мрежи по време на срещата на върха фон дер Лайен.
По-рано в четвъртък фон дер Лайен каза на пресконференция, че Комисията ще работи с белгийското председателство на Съвета по предложение за намаляване на административната тежест върху фермерите преди следващата среща на министрите на земеделието на ЕС.
Протестиращи фермери в Брюксел, снимка Аудио-визуален център на ЕК
Тя също така повтори, че изпълнителната власт на ЕС ще „се заеме със структурните предизвикателства, пред които е изправен секторът в нашия стратегически диалог“ – инициатива, която тя представи по време на годишната си реч за състоянието на Съюза през септември, за да направи селскостопанската политика по-приобщаваща.
„Не само в Нидерландия, но навсякъде в Европа фермерите са изправени пред голям натиск“, каза Рюте. „Трябва да работим заедно, за да постигнем целите на природата и да се борим с изменението на климата и да поддържаме силен земеделски сектор, който произвежда храна за всички нас.“
„Сега ЕС трябва да излезе с конкретни и прагматични отговори, далеч от идеологията и догматизма, разработени от Европейската комисия през последните години“, заявиха европейското фермерско лоби Copa-Cogeca преди срещата.
ЕК- бунт гаси, бунт пали
И докато фон дер Лайен се опитва да путуши бунта на недоволните от европолитиките производители, за бунт се заговори във вътрешнопартийните редици на консерваторите. Причините за това според POLITICO са намеренията на ЕК да постави на масата нови цели за климата, които трябва да бъдат постигнати до 2040 година.
Очаква се във вторник Европейската комисия да подкрепи предложение за намаляване на 90 процента от емисиите в ЕС до 2040 г., според изтекли чернови. Според източници на POLITICO по време на частно събитие в сряда трима политици от партията на фон дер Лайен в ЕП са се изказали критично за намеренията на Европейската комисия, като са насочили критиките си основно към председателя на ЕК.
Те са изразили възмущението си според изданието от това, че ЕК слага на масата тази цел именно в момент, когато гневът на обществото срещу зелените расте, когато крайнодесните партии увеличават влиянието си при задаващи се евроизбори и блокиран от фермерите Брюксел.
Политиците решили да зпазят своята анонимност и са определили пред изданието намеренията на ЕК като „хвърляне на месо на изгладнелите кучета“.
Раздразнението на евродепутатите създава голямо главоболие за фон дер Лайен – която се очаква да обяви, че възнамерява да се кандидатира за втори петгодишен мандат като ръководител на Комисията – и нейния комисар по въпросите на климата Вопке Хоекстра, също от ЕНП. Тяхната консервативна група се отнася враждебно към новото регулиране на климата, твърдейки, че то поставя пагубно бреме върху бизнеса и селските общности и подхранва възхода на крайнодесни партии в целия континент.
И все пак съгласно законодателството на ЕС в областта на климата, прието през 2021 г., Комисията е правно задължена да предложи нова климатична цел за 2040 г. в рамките на шест месеца след инвентаризацията на ООН на международните действия в областта на климата, която започна на 2 декември и беше финализирана на 13 декември. Но тези дати задължават изпълнителната власт да обяви новата цел четири дни преди или след следващите избори за ЕС, които се провеждат на 6-9 юни. Комисията не каза коя от тези дати смята за обвързваща.
Разногласията между фон дер Лайен и евродепутатите в нейното политическо семейство са кулминацията на дълга кампания на последните , водена от лидера на групата Манфред Вебер, относно посоката на ЕС по отношение на Зелената сделка, разглеждана като проект за наследство на фон дер Лайен. Законодателите на Вебер оказват натиск върху изпълнителната власт на ЕС да намали екологичния дневен ред и да внесе в него повече про-бизнес реализъм, откакто той призова за „мораториум“ върху новите екологични закони през 2022 г.
В известен смисъл подходът на Комисията към плана за 2040 г. изглежда признава тези опасения. Вместо действително да предложи ново законодателство – което някои тълкуват закона за климата като задължителен – изпълнителната власт на ЕС ще издаде по-слабо „съобщение“, което излага три варианта за цел за намаляване на емисиите на ЕС и подкрепя избора от 90 процента.
Един евродепутат, който присъства на срещата на ЕНП, твърди – без да предоставя доказателства – че мнозинството от законодателите на групата искат целта за климата до 2040 г. да бъде представена след изборите за ЕС, така че антиевропейските сили да не могат да се възползват от нея, за да нападат Европа.
„Ако те трябва да бъдат представени през следващите седмици, това може да направи някои хора в нашето политическо семейство малко по-нервни“, каза депутатът. „Дори и да знаете, че има някои рационални обяснения зад [това], популистите няма да ги слушат. [Те] просто ще представят това като [една] допълнителна тежест за фермерите и дори да има контрааргументи, след като популистите крещят това, е по-трудно да се оправдае.
Германският консервативен евродепутат Петер Яр, който също е фермер, каза, че той и други негови колеги поставят под въпрос изобщо необходимостта от цел за 2040 г.
„Политическият въпрос е, ако сме на прав път, имаме ли нужда от цел между тях?“ каза той пред POLITICO, позовавайки се на съществуващата траектория на ЕС към законовия му мандат да постигне климатична неутралност до 2050 г.
Според Симоне Талиапиетра, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel, „розовите“ прогнози на Комисията разчитат на „силни нови действия на ЕС – а именно на зелено финансиране на ЕС и на управление на енергията и климата – за да се гарантира прилагането на национално ниво“.
Недоволството не е само в ЕНП. Чешки евродепутати от популистите предлага път напред, който е както екологичен, така и икономически жизнеспособен. Проучванията показват, че доходите на земеделските стопанства действително могат да се подобрят чрез възприемане на растителна консумация и производство, докато широкомащабните проекти за възстановяване на природата имат потенциала да съживят селските икономики и да подобрят качеството на живот.
Реализирането на тези възможности обаче изисква смело лидерство и решителни действия. Трябва да се направят трудни избори относно бъдещето на европейското селско стопанство, включително ролята на интензивното животновъдство и принципите на кръговрат в сектора.
