Тагове

Сред предимствата на културата са високото съдържание на хранителни вещества

В години на слаби добиви или преимуществено отглеждане на царевицата за производство на биодизел, фермерите се питат с какво могат да компенсират нейния недостиг като компонент във фуражите за животните.

В специална публикация agrarheute.com акцентира върху все по-засилващия се интерес към отглеждането на просо в Европа. Припомняме, че по време на последното издание на селскостопанското изложение АГРА в Пловдив през тази година гл.ас Иван Алексиев от ИРГР Садово потвърди пред Nivabg.com, че продължава тенденцията за увеличаване на интереса и на нашите производители към култури като просо и лен, като предимството при отглеждане на просо е по-високата сухоустойчивост на културата.

Освен късия период на вегетация, сред предимствата на просото са съдържанието на хранителни вещества особено на азот. Широката коренова система на просото му позволява да се нагоди към условия с по-слаби валежи, с което го прави подходяща култура за песъчливи почви.

В света се срещат около 30 сорта просо, като те се поделят на два вида- просо за зърно и за отглеждане на зелено. Според гл.ас. Иван Алексиев като качества при косене, сламата на просото съответства на средно ливадно сено.

Просото отглеждано за зърно е най-важният заместител на повечето зърнени култури предимно в африканските стани. Явява се пълноценен заместител на царевицата отглеждана за зърно, като добивите от него могат да достигнат до 10 тона от хектар. Просото което се отглежда за зърно освен това е предпочитано като алтернатива на пшеницата и царевицата заради високия си процент между28 и 30% съдържание на сухо вещество.

Просото отглеждано за зелено пък се характеризира с високо съдържание на влакна с около 600 грама на килограм над сортовете , определяни като неутрални спрямо съдържанието си на влакна. По съдържание на влакна, просото за зелено превъзхожда дори силажната царевица, при която то е около 450 грама на килограм. Следствие на това просото за зелено е с по-ниска степен на смилаемост и по-слабо съдържание на органични вещества от силажната царевица. Въпреки това отглеждането на фуражно просо за зелено или за силаж е много разпространено в редица региони по света.

Някои сортове просо имат дори по-добра смилаемост на растителен остатък, а кръстосването им например със Суданска трева също помага за повишаване на стойностите им за фуражите за животни и ги правят добра алтернатива на силажната царевица. Заради големите колебания, показвани от различните сортове и видове просо, учените съветват фермерите решили да отглеждат един или друг сорт просо без значение дали за зърно или за зелено да се обърнат към съответните лаборатории, които да подкрепят с данни от анализи доколко целесъобразно е отглеждането им.

Производителите да следят за нивата на съдържание на циановодород

Освен това при наличие на различни екстремни климатични условия като застудявания или суши, или продължително слънцегреене, в зелените части на растенията се натрупват по-големи количества циановодород. Производителите трябва да внимават за това, и да следят за неговото натрупване, тъй като съдържание от 10 милиграма на килограм зелена маса могат да предизвикат у животните безпокойство, нарушаване на координацията и залитане при ходене, спазми и треперене. Подобни симптоми могат да доведат до летален изход животните, в чиято храна са били включени листна маса от просо с високо съдържание на циановодород. Съгласно европейските разпоредби съдържанието на циановодород в смески с просо трябва да е под 57 милиграма на килограм. Растителни остатъци от просо с по-високо съдържание от указаното не трябва да се включват в храната за животните.. При силажиране на просото, съдържанието на циановодород може да се намали наполовина, така че да е възможно например използването на просо със съдържание на циановодород от 100 милиграма на килограм сухо вещество. При всички случаи обаче се препоръчва следенето на нивата на циановодород в просото отглеждано за зелено.-

Заедно с традиционните сортове житни растения, разработени от поколения селекционери, през тази година учените от института по растителни и генетични ресурси Садово изненадаха гости и фермери, като им показаха и сравнително по-слабо познати и отглеждани видове полски култури.

Сред тях беше и най-добрият сорт грах за зелено „Мир“. „В зависимост от почвено климатичните условия достига височина между 90 и 100 см, като има интензивен темп на растеж рано през пролетта. Това го прави много подходящ за отглеждане за зелена маса. Добивът на семена е между 150 и 200 килограма от декар, а за зелена маса – между 300 и 550 кг/дка. Като фуражен компонент може да се използва в смески в съотношение 70% срещу 30% тритикале, пшеница или зимен овес“, разясни гл. ас. София Петрова. Подходящ е за отглеждане в цялата страна, като се сее през октомври и дори през февруари. Характеризира се с изключителна зимоустойчивост. Основните проблеми при него могат да възникнат със зърнояда, но за зелена маса няма проблем. „У нас почти никой не отглежда грах за семепроизводство. Изключителен интерес към този сорт се наблюдава от Гърция Румъния и Северна Македония. Семепроизводството при него е много трудно, защото растенията са с голяма височина“, коментира гл. ас. Иван Алексиев. За разлика от сортовете грах за зърно при които добивите са между 300 и 400 килограма от декар, при него максималният добив е до 150 килограма от декар.

Сред по-нетрадиционните култури представени от учените бяха още бурчак, фацелия, лен, просо и камелина.

„Ние работим с всички известни полски култури, и причината да предлагаме на практиката нещо ново е, когато се появи интерес към нещо нетрадиционно, да помагаме и ориентираме хората и да провокираме вниманието им“, казва гл. ас. Алексиев.

Бурчакът е стара и забравена култура, чието отглеждане е било разпространено в миналото, и е било свързано с отглеждането на волове. На опитното демонстрационно поле беше показан бурчак сорт „Родопи“ с височина на растенията от 50-60 сантиметра, който е подходящ за отглеждане за фуражи за преживни животни. Добивите на семена са между 150 и 200 килограма от декар, а за зелена маса до 3,5 тона от декар. Засява се рано през пролетта и се характеризира с устойчивост на засушаване. Интересното е, че в миналото бурчакът се е ползвал и за храна на хората, а освен във фуражопроизводството има приложение и в медицината.

Друго слабо познато полско растение е фацелията- вид медоносна култура с декоративен ефект и продължителен период на цъфтеж от около 45 дни. Предимството при нея е че може да се сее и поетапно , и така да се увеличи добива на мед от единица площ. Установено е, че може да даде добив от 35 килограма мед от декар. Непретенциозна е към почвите и може да се използва като междинна култура, което да позволи засяването и в периода юли-август. Бързото и развитие спомага за подтискане на плевелите, а при измръзване остатъците от тази култура са почти минимални.

Пред гостите беше показан и сорт влакнодаен лен с широка сфера на приложение както в текстилната , така и в хранителната индустрия заради високото съдържание на омега три масни киселини. Камелина известна още като див лен е още една сравнително слабо позната полска култура с период на вегетация от три месеца. Заради дребните и семена се препоръчва да се обработва с много прецизна техника

С кратък период на вегетация и изключителен темп на растеж пък се характеризира просото, което е къснопролетна култура. Голяма част от образците, които се отглеждат в демонстративното поле на института се развиват за по-малко от два месеца. Може да се сее и като втора култура, особено на неполивни площи. Препоръчителният от учените срок за сеитбата и е между 1 и 15 юни.

Що се отнася до сортовете пшеница, последният нов сорт зимна пшеница, представен по време на открития ден беше сорт „Блан“. Това е средно ранен сорт с височина на стъблото на растенията от 90 см и хектолитрова маса от 77 kg/hl. Като по качество на зърното принадлежи към сортовете от група Б. Сортът е устойчив на замръзи и безснежни зими , както и на полягане и различни стресови фактори. Очаква се през 2022 година от него за пръв път да се предложат семена за посев.

Друг сорт с практически нулево полягане и много добра зимоустойчивост, която предполага отглеждане в цялата страна е твърдата пшеница сор „Деница“. Характеризира се с добра братимост и устойчивост на икономически важните болести. Сред силните му характеристики са и технологичните качества и съдържанието на глутен над 28% , което го прави отличен избор за производството на макаронени изделия. През годините този сорт е показал средни добиви около 650 килограма от декар.

Овес сорт „Мина“, който е първият създаден в института сорт с голо зърно предизвика интереса на гостите с факта, че е много подходящ за отглеждане за производството на диетични храни. Изненадващо в последните години този сорт овес е много търсен и от хората, които се занимават с отглеждането на гълъби“, каза гл. ас. Иван Алексиев. Стигнало се до там по думите му, че изкупната цена на голия овес е надминала тройно тази на семената продавани от института.

„Сортът е пролетен и показва сравнително добра устойчивост на зимни температури, и при условията на меки зими в последните години се развива добре. Възможно е леко пожълтяване, но после бързо се възстановява“, добави още той. Препоръчителната му сеитба е през октомври, като добивите от декар могат да са между 200 и 400 килограма.

Друг сравнително непознат сорт овес беше „Калоян“. „Това е прекрасен зимен сортовес, а преминаването към отглеждане на зимни сортове житни растения е едно от най-големите постижения на съвременната аграрна наука защото те дават по-високи добиви. Една от причините за това е, че засяват през зимата“, коментира гл. ас. Алексиев. Средните добиви са между 500 и 700 килограма от декар. „Що се отнася до азотното торене, препоръчваме 15-20 килограма на декар през февруари и нищо повече. . Според него овеса е една от най-подходящите култури за биологично отглеждане.