Със специализирана дискусия посветена на съвременните предизвикателства пред растителната защита днес в Лесотехническия университет беше отбелязана 20-та годишнина на специалност „Растителна защита“ към Аграрния факлутет на университета. За значението на растителната защита особено в днешната трудна както от геополитическа ситуация, така и от гледна точка на климатични промени съвременост и амбиции за позеленяване на европейското земеделие говориха учени, експерти от БАБХ и НССЗ гости от аграрната академична общност от ССА, „Тракийския университет“ и университета в Шумен.
Показателни за важността на растителната защита днес бяха и думите на проф Румен Томов, декан на Аграрния факлутет в ЛТУ, че „Болестите по растенията и респективно растителната защита са не по-маловажни от тези на животните и тяхното предпазване, защото от не я зависи ка кво ядем. Целта на дискусията по думите му бе да срещне представители на бизнеса с научната област и експертите в областта на растителната защита.
Проф. Томов запозна аудиторията с мястото на обучението по растителна защита в Лесотехническия университет. Обучението по нея започва през 2000/2001 година, като към момента по специалността се обучават бакалаври, които получават фундаментална специализирана и професионална подготовка по широк кръг от дисциплини, които им позволяват да специализират по-късно във всички клонове на аграрната наука. Към момента в университета се предлагат две магистърски програми посветени на контрола на вредителите по растенията и на контрола на средствата за растителна защита. Нещо повече в момента се разработват нови програми в сътрудничество с университетите в Шумен и Габрово сред които и по прецизно земеделие.
Домакините от ЛТУ бяха поздравени от проф. Венера Цолова, Директор на Дирекция „Наука, образование , иновации и международна дейност“ w ССА, която подчерта, че „в съвременната епоха на глобални промени на околната среда, защитата на растителното здраве и разнообразие е предизвикателство с много измерения.“
По време на дискусията експерти на БАБХ припомниха актуалната ситуация към момента с подготвяните нови регламенти на европейско ниво във връзка с амбициозните цели за редукция на употребата на препарати за растителна защита с 50% до 2030 година, каквито са намеренията на Брюксел и известните до момента сценарии, как практически да се осъществи това намаляване на употребата на химикали.
„В момента текат усилени дискусии за промени в директивата за растителната защита, като преди два месеца дори се появи проект на чисто нов регламент, който да отмени настоящия регламент за устойчива употреба на пестициди, който съдържа редица нововъведения кореспондиращи с целите на стратегията от фермата до масата“ и целящи значително редуциране на употребата на препарати за растителна защита“ каза Любина Дончева от БАБХ.
Според нея за постигането на заложените в Зелената сделка и стратегията „От фермата до масата“ цели по отношение на употребата на пестициди е нужно да се използват редица устойчиви практики като биоземеделие, агроекология, прецизно земеделие, интегрирано земеделие и други. Тя даде за пример редуцирането до приемливи нива на икономически важните вредители по растенията с различни биологични, агроекологични, технически, физични, биологични и химични методи за контрол, както и защита на биоагентите, като се отчита действието на продуктите за растителна защита.
„Тъй като в обществото темата за растителната защита е слабо засегната, хората не знаят почти нищо, а липсата на информираност у обществото води до големи заблуди и грешни решения“, смята Нели Йорданова от АРИБ. Според нея преходът пред който е изправено земеделието на Европа е много сериозен, като поставените цели макар и амбициозни не е сигурно доколко са реалистични.
„На този етап науката не разполага с достатъчно решения, които да заменят торовете, които са предвидени за ограничаване . Разбира се компаниите работят за намиране на такива решения, но е невъзможно да се излезе с толкова бърза реакция на намеренията за намаляване на пестицидите, тъй като разработването на нови средства за разтителна защита отнема минимум десет години „, добави още тя.
„Говори се, че Зелената сделка ще доведе до глад и недостиг на храни, но това не е вярно, защото ние правим един друг тип земеделие, при който редукцията на препаратите за растителна защита става от само себе си“, заяви Александър Китев, председател на Асоциацията на Българските ноу-тилъри (АБНТ) . Той изрази несъгласие с това, че ако няма химия, няма да има земеделие. Предизвикателството как да се развива земеделие с по-малко химия според него е най-вече за самите производители и за науката. Връзката между истинската наука и земеделието обаче е скъсана най-вече заради мултинационалните компании, наложили своите изисквания за третиране на растенията. „Наука на полето няма. Компаниите превзеха земеделието, и те определят как се случват нещата. Това се случи защото я няма науката“, категоричен беше той. За да се говори за намаляване на торовете и препаратите и опазване на почвите според него явно има нужда това да се направи. За да върнат науката там където и е мястото – на полето от АБНТ се подготвят да реализират специален проект с учените от Лесотехническия университет, който предстои да стартира през септември и целта му е именно да върне учените на полето за да чуят проблемите които фермерите имат и да пристъпят заедно към решаването им.
