Тагове

Уелската винарна Gwinllan Conwy Vineyard е решила да се довери на необичайно средство за борба с плевелите, полагането на овчи руна в редовете с лози съобщава порталът hedrinksbusiness.com. Експериментът се оказал дотолкова успешен, че от него са се заинтересували и производители на грозде от Нова Зеландия. От уелската винарна стартирали с него през есента на 2021 година, като положили овчи руна в два реда с лози. Очаква се да го продължат с полагането на още близо 3 хил. овчи руна. Идеята за полагане на овчи руна в редовете с лози хрумнала на местния фермер Уин Джоунс вследствие на това, че се очакваше забрана за използване на глифозата във Великобритания.

Съсобственикът на винарната Колин Бенет търсеше алтернативен метод, който да помогне за задържането на плевелите, с оглед евентуално преобразуване на лозето в биологично.

„Поставям руно около ябълковите дървета и върху зеленчуковия си масив“, каза Уин Джоунс. „Идеята беше да се запази влагата и да се доставят хранителни вещества в почвата. Ланолинът в руното също възпира плужеци и охлюви. Миналата година ги използвах около ягодови растения и резултатите бяха фантастични“, добавя фермерът.

Тази идея се харесала на винопроизводителите. По време на опита не е използван хербицид и са взети проби от почва и листа, за да бъдат сравнени с тези от лози, които не са имали руна близо до тях, когато дойде времето за прибиране на реколтата.
„Когато анализирахме пробите от почвата и листата, техните хранителни вещества бяха в перфектен баланс“, каза Бенет пред Daily Post. „Изглежда, че докато руната се разграждат, те отделят хранителни вещества в почвата, като по този начин хранят лозите. Ползите бяха чудотворни.“

Белотата на руната също е спомогнала за по-силното отразяване на слънцето върху лозите, което спомагаше за по-пълното узряване на гроздето. .„Повече захар означава повече алкохол и макар че няколко процента може да не звучат много, нашето грозде, узряло с помощта на овчи руна, ще произведе вино от класически сортове с много по-пълно тяло“, каза Бенет.

Така семейство Джоунс създали нов бизнес наречен Wool & Vine, който има за цел да доставя уелско руно директно на винарни, за да следва подобна методология. Винарната станала първия клиент. „Ние сме първите производители на грозде в света, които използват овчи руна за борба с плевелите. Щом методът носи ползи за почвите и околната среда, значи е печеливш“,, казва Гарет. Wool & Vine разкри, че е бил потърсен от контакти в Нова Зеландия, за да говорят за бизнес. Неговите основатели също си партнират с British Wool, маркетинговата организация за британските овцевъди, за да използват мрежата им. Ако тази идея за устойчиво лозарство се развие, тя може да осигури изход за милиони овчи руна, които иначе биха били безполезни или са доста евтини. Уелските фермери се надяват, че скоро руно от местните овцевъди може да пробие и оттатък Ламанша в страни като Испания и Франция, защото се счита, че местната овча вълна поради нейната по-голяма дебелина и заради това, че е по-груба се счита за доста издръжлива като се предполага, че може да остане между лозите от 12 до 24 месеца.

Утре от 13 и 30 часа учените от ИЗК „Марица’ ще инесат две публични лекции в помощ на биоземеделците, информира ССА. Пловдив на Селскостопанска академия ще изнесат две публични лекции, посветени на биологичното земеделие. Лекциите са предназначени да са в помощ на градинари, земеделци и зеленчукопроизводители.

Всеки желаещ може да вземе участие в лекциите присъствено в Конферентната зала на ИЗК „Марица” на бул. Брезовско шосе 32 в Пловдив или онлайн на следния адрес: https://us02web.zoom.us/j/85052684617 Meeting ID: 850 5268 4617
Passcode: 858579

Лекциите са посветени на следните теми:

Испанска оперативна група включваща представители на науката и земеделските производители работи по проект за намиране и внедряване на алтернативни методи за растителна защита при отглеждането на костилкови плодове, ягодоплодни и грозде, информира EIP-Agri. Целта на проекта е да се подпомогне адаптирането на растениевъдството към новите изисквания за обществено здраве и опазване на климата.

Овощарите са изправени пред много предизвикателства, те трябва да поддържат конкурентен добив, като същевременно спазват разпоредбите на ЕС, ограничаващи употребата на продукти за растителна защита (ПРЗ) и тяхното въздействие върху околната среда.

Испанската оперативна група „FruitCare“ създадена през 2020 г. и имаше за цел да създаде програми за заместване на ПРЗ за производителите на плодове. „Основната цел на този проект е да защити конкурентоспособността на сектора за производство на плодове в Испания и да осигури минимално въздействие върху околната среда. Важно е да се предвиди адаптирането на растениевъдството към новите европейски изисквания за обществено здраве“, казва координаторът на проекта Естер Ариас.

„Оперативната група беше създадена за проектиране и насърчаване на устойчиви, нехимични, превантивни и лечебни производствени практики като алтернативи на ПРЗ, съобразени с характеристиките и изискванията на всяка култура и географска област“, добавя той.
Включени са редица партньори, включително фермери и земеделски кооперации. „Когато фермерите участват в проекта, това гарантира практически и близки до пазара подходи, които помагат да се намерят решения и алтернативи, които отговарят на предизвикателствата, адресирани от този вид проекти“ – подчертава Хавиер Аризменди от ZERYA и технически съветник на оперативната група.

Първият етап от проекта беше свързан с класифициране на активните вещества, които бяха в списъка на Европейския орган за безопасност на храните според функция, патоген/вредител и култура. След това партньорите оцениха въздействието от потискането на всяко ПРЗ. „Фермерите, участващи в проекта, бяха интервюирани относно техните опасения относно бъдещи ограничения върху употребата на активните съставки, които използват“ – казва Хавиер, а партньорите също така извършиха преглед на алтернативи на пазара, които биха могли да служат като заместители.

След това партньорите дефинираха техническите аспекти на алтернативите за всяко от ПРЗ. „Всички стратегии са свързани с по-ниско въздействие върху околната среда, включително биоконтролни обработки на полето, стимулиране на устойчивостта на растенията, прилагане на технологии след прибиране на реколтата, които помагат да се поддържа качеството на плодовете и да се увеличи срокът им на годност (напр. нехимически карантинни обработки). Стратегиите също така отчитат въздействието върху човешкото здраве – от фермера до потребителя, разяснява Хавиер Аризменди.

Партньорите проведоха сравнително проучване, събирайки данни и резултати от полеви опити. Проучването разглежда социално-икономическото въздействие на стратегиите, което им позволява да определят реалните последици от потискането на активните съставки, както и пригодността на предложените алтернативни стратегии за всяка култура.

Въз основа на резултатите от проекта, партньорите са проектирали и създали „Карти за разпространение“ за всяко от ПРЗ-тата. Хавиер Аризменди обяснява: „Картите обясняват накратко кои алтернативни процеси или методи могат да се използват вместо продукта. Освен това проведохме проучване за популациите на насекоми на всеки от тестовите участъци, сравнявайки гъстотата и биоразнообразието на видовете в края на последния сезон. Това проучване ни позволи да оценим прякото въздействие върху насекомите – както патогенни, така и полезни, свързани с двата различни тествани земеделски модела.

Със специализирана дискусия посветена на съвременните предизвикателства пред растителната защита днес в Лесотехническия университет беше отбелязана 20-та годишнина на специалност „Растителна защита“ към Аграрния факлутет на университета. За значението на растителната защита особено в днешната трудна както от геополитическа ситуация, така и от гледна точка на климатични промени съвременост и амбиции за позеленяване на европейското земеделие говориха учени, експерти от БАБХ и НССЗ гости от аграрната академична общност от ССА, „Тракийския университет“ и университета в Шумен.

Показателни за важността на растителната защита днес бяха и думите на проф Румен Томов, декан на Аграрния факлутет в ЛТУ, че „Болестите по растенията и респективно растителната защита са не по-маловажни от тези на животните и тяхното предпазване, защото от не я зависи ка кво ядем. Целта на дискусията по думите му бе да срещне представители на бизнеса с научната област и експертите в областта на растителната защита.

Проф. Томов запозна аудиторията с мястото на обучението по растителна защита в Лесотехническия университет. Обучението по нея започва през 2000/2001 година, като към момента по специалността се обучават бакалаври, които получават фундаментална специализирана и професионална подготовка по широк кръг от дисциплини, които им позволяват да специализират по-късно във всички клонове на аграрната наука.  Към момента в университета се предлагат две магистърски програми посветени на контрола на вредителите по растенията и на контрола на средствата за растителна защита. Нещо повече в момента се разработват нови програми в сътрудничество с университетите в Шумен и Габрово сред които и по прецизно земеделие.

Домакините от ЛТУ бяха поздравени от  проф. Венера Цолова, Директор на Дирекция „Наука, образование , иновации и международна дейност“ w ССА, която подчерта, че „в съвременната епоха на глобални промени на околната среда, защитата на растителното здраве и разнообразие е предизвикателство с много измерения.“

По време на дискусията експерти на БАБХ припомниха актуалната ситуация към момента с подготвяните нови регламенти на европейско ниво във връзка с амбициозните цели за редукция на употребата на препарати за растителна защита с 50% до 2030 година, каквито са намеренията на Брюксел и известните до момента сценарии, как практически да се осъществи това намаляване на употребата на химикали.

„В момента текат усилени дискусии за промени в директивата за растителната защита, като преди два месеца дори се появи проект на чисто нов регламент, който да отмени настоящия регламент за устойчива употреба на пестициди, който съдържа редица нововъведения кореспондиращи с целите на стратегията от фермата до масата“ и целящи значително редуциране на употребата на препарати за растителна защита“ каза Любина Дончева от БАБХ.

Според нея за постигането на заложените в Зелената сделка и стратегията „От фермата до масата“ цели по отношение на употребата на пестициди е нужно да се използват редица устойчиви практики като биоземеделие, агроекология, прецизно земеделие, интегрирано земеделие и други. Тя даде за пример редуцирането до приемливи нива на икономически важните вредители по растенията с различни биологични, агроекологични, технически, физични, биологични и химични методи за контрол, както и защита на биоагентите, като се отчита действието на продуктите за растителна защита.

„Тъй като в обществото темата за растителната защита е слабо засегната, хората не знаят почти нищо, а липсата на информираност у обществото води до големи заблуди и грешни решения“, смята Нели Йорданова от АРИБ. Според нея преходът пред който е изправено земеделието на Европа е много сериозен, като поставените цели макар и амбициозни не е сигурно доколко са реалистични.

„На този етап науката не разполага с достатъчно решения, които да заменят торовете, които са предвидени за ограничаване . Разбира се компаниите работят за намиране на такива решения, но е невъзможно да се излезе с толкова бърза реакция на намеренията за намаляване на пестицидите, тъй като разработването на нови средства за разтителна защита отнема минимум десет години „, добави още тя.

„Говори се, че Зелената сделка ще доведе до глад и недостиг на храни, но това не е вярно, защото ние правим един друг тип земеделие, при който редукцията на препаратите за растителна защита става от само себе си“, заяви Александър Китев, председател на Асоциацията на Българските ноу-тилъри (АБНТ) . Той изрази несъгласие с това, че ако няма химия, няма да има земеделие. Предизвикателството как да се развива земеделие с по-малко химия според него е най-вече за самите производители и за науката. Връзката между истинската наука и земеделието обаче е скъсана най-вече заради мултинационалните компании, наложили своите изисквания за третиране на растенията. „Наука на полето няма. Компаниите превзеха земеделието, и те определят как се случват нещата. Това се случи защото я няма науката“, категоричен беше той. За да се говори за намаляване на торовете и препаратите и опазване на почвите според него явно има нужда това да се направи. За да върнат науката там където и е мястото – на полето от АБНТ се подготвят да реализират специален проект с учените от Лесотехническия университет, който предстои да стартира през септември и целта му е именно да върне учените  на полето за да чуят проблемите които фермерите имат и да пристъпят заедно към решаването им.

Продължават да се появяват прогнози за евентуалните загуби, които Украйна ще понесе било в обработваеми площи, било в добиви. Този път се касае за дефицит на препарати за растителна защита, което може да доведе до загуба от 30% от добивите. Както информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на агенция УНИАН само в един от най-големите украински агрохолдинзи „Мироновский хлебопродукт“ липсват до 60% от нужните им препарати за растителна защита.

Дефицит на препарати за растителна защита усещат и други компании като например „Агрофирма Базис“ която обработва 5 хил. хектара земеделски земи в Черниговска област. Според Лидия Озерова, представител на китайското подразделение н Syngenta, ако в страната не бъдат внесени препарати за унищожаване на полевката, загубите при добивите могат да достигнат до 30%.

Особено критично на есенните култури и слънчогледа може да се отрази липсата на достатъчно фунгициди доколкото употребата им влияе върху качеството на зърното и нивото на маслеността при слънчогледа. „По тази причина са възможни между 10 и 15% загуба на реколта“, споделя Озерова.

„Ние гледаме на животновъдните асоциации като наши партньори, и това което предстои да започне да се прави в агенцията ще го проведем в диалог с абсолютно всички така че да намерим най-доброто решение, каза днес пред представители на медиите новоизбраният директор на Агенцията по храните проф. Хр. Даскалов: Целта според него е да се подобри ветеринарно медицинското обслужване за абсолютно всички видове животновъдни стопанства у нас. Сред най-съществените и първостепенни задачи на агенцията е изготвянето и приемането на нова профилактична програма.

„Всички въпроси касаещи евентуални промени в механизма за одобрение на нови препарати за растителна защита както и за предприемане на мерки за ограничаване вноса на нерегламентирани препарати предстои да се обсъдят от обширна работна група, която в момента се създава към министерството“. Според него трябва да се получи консолидация между отделите по растителна защита находящи се в БАБХ, Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) и Института по растителна защита към ССА, която благоприятно да се отрази на растителната защита като цяло.

Очаква се процесът по преобразуване на БАБХ в Държавна агенция да започне до края на февруари месец. Този процес на преструктуриране според него ще доведе и до преформатиране на някои от целите на агенцията и до изключване от нея на някои неспецифични за нея дейности.

Даскалов потвърди, че щекотливи теми като т .нар.  златен гьол и инсинераторите не са нови за него, но тепърва ще се запознава по-детайлно стези въпроси.

Сравнително малко на брой преработватели на плодове и зеленчуци участват тази година на изложението събиращо всички браншове от хорека индустрията в „Интер Експо център“ в София. Освен сложната обстановка заради пандемията с корона вируса, друга причина за това е и най-голямото световно изложение за тези сектори, което стартира през идната седмица в германския град Кьолн – Anuga 2021. а там се готвят да участват над 15 компании само от консервната индустрия. Това потвърди пред представители на медиите и изпълнителният директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци Антоанета Божинова.

Освен климатичните промени и пандемията, негативно влияние върху сектора на преработвателите продължават да оказват и хроничния недостиг на работна ръка и суровина. „Не можеш да разчиташ на хора, които идват да си изработват кафето и цигарите и си тръгват когато си искат. Идваме до там, че както се казва не е луд този който яде баницата, а този който му я дава“, описва тя ситуацията в едно преработвателно предприятие, направило опит да наеме персонал от ромски произход.

„В момента повечето преработвателите са се насочили към преформулирне на рецептите здравословен аспект. Това означава намаляване съдържанието на сол и захар и мазнините и използване на щадящи технологии на консервиране“, сподели за новите тенденции в сектора на консервната индустрия Божинова. Като пример за компании въвели подобни технологии тя посочи „Сима“ и „Джем и джем“, които произвеждат сладка без да използват захар. Тя се замества от концентрирани плодови сиропи, които се изварват за да се вземе захарното съдържание. Процесът на преориентацията на преработвателите на плодове и зеленчуци към рецепти съобразени с тенденцията за здравословно хранене върви вече от три четири години, но нито потребителските вкусове, нито рецептите на лютениците и сладката могат да се променят толкова бързо.

Отглеждането на плодове и зеленчуци-лукс за богати хора

По отношение недостига на суровина за индустрията Божинова подчерта, че голяма част от плодовете и зеленчуците отиващи за преработка са български, но вече няма кой да ги произвежда. „Ние бихме били щастливи, ако можехме на 100% да задоволим мощностите си с българска суровина, търсим и искаме да има повече производители но за съжаление няма. Нямат достатъчно възможности защото отглеждането на зеленчуци е лукс за богати хора“, каза още тя. Като пример за трудностите с които се сблъскват зеленчукопроизводителите посочи производителите на пипер.

„С колегата Георги Василев коментирахме какво е положението при тях. Оказа се че са загазили защото първо са засадили по-късно с цел да избегнат някои болести. После се случи дъждовна пролет, в която са изнесли със закъснение разсада . През юли температурите се вдигнаха над 29 градуса, а пиперът спира да се развива при температури под 12 и над 29 градуса. Един месец растенията не се развиват, и реколтата закъсня толкова дълго, че сега когато трябва да се бере втора трета ръка, производителите да не са събрали още първа ръка. Ако падне слана всичко отива“, сподели тя.

Ограничения на растителната защита и липсата на напояване отслабват интереса към отглеждане на домати

Интерес към отглеждането на домати също липсва според нея от една страна заради недостига на вода за напояване, от друга заради наложената забрана за използване на различни пестициди и хербициди. „Една от най-сериозните теми за нас е забраната на различни вещества в препаратите за растителна защита, като вече има забрана за използване на препарати съдържащи хлор пирифос. Контролът обаче все още е недостатъчен, и ние като преработватели установяваме, че в суровина от български производители намираме следи от това вещество. Това означава, че ние не можем да реализираме нашата продукция на пазари където контролът е на по-високо ниво“, каза още Божинова. Тя призова производителите да се въздържат да внасят препарати съдържащи хлор пирифос от страни, където те не са забранени. „Нашето доматено пюре е с пъти по-добро от вносното, но тъй като е кът, в повечето случаи се използва вносно, добави тя. Преработвателите според нея са готови да купуват домати от български производители стига да отговарят на изискванията им.

През тази стопанска година земеделските производители отглеждащи ечемик трябва да обърнат по-сериозно внимание на нападения от мрежести петна, пораженията от които се забелязват още през март със зачестилите валежи, препоръча доц. Петър Чавдаров от Института по растителни  генетични ресурси в Садово. „На това заболяване през последните години никой не обръща внимание, но превенцията срещу него е задължителна, защото сортовата структура у нас не е устойчива към този патоген, и то ще се превърне в следващите години в основно икономически важно заболяване, което да се контролира с фунгициди, защото може да доведе до значителни загуби“, прогнозира пред представители на медиите доц. Чавдаров. Според него при неприлагане на фунгицид например във фаза изкласяване, загубите нанесени от мрежестите петна върху посевите с ечемик може да достигнат до 60-70%.

Големите производители третират площите превантивно, но част от тях все още не познават това заболяване, и на това според него се дължи и подценяването му. „Посещавал съм такива полета, където листата на растенията изгарят и опадат преждевременно, а с намаляване на фотосинтезиращата листна повърхност намаляват и добивите“, продължи експертът.

За развитието на мрежести петна благоприятни са най-вече климатични условия с чести превалявания и висока влажност, което позволява на патогена бързо да превземе долните етажи от растенията и постепенно да тръгне нагоре.

Доцент Чавдаров препоръча още на фермерите след падналите напоследък дъждове да обърнат по-голямо внимание на торенето. Последните дъждове според него не биха оказали някакво негативно влияние върху посевите с житни култури, ако фермерите навременно са третирали с фунгициди във фаза изкласяване, тъй като препаратите са с достатъчен период на действие за опазване на флаговия и подфлаговия лист, решаващи за добива. Падналите преди дни между 15 и 16 литра на квадратен метър валежи особено в нашия регион осигуряват една оптимална влага, която ще даде възможност за нормално наливане на зърното и да се очакват що годе добри добиви“, прогнозира още той.

От решаващо значение според специалиста за високи добиви е не само растителната защита, но и комбинацията от избраните сортове и използваните технологии. При пропускане на някоя от практиките на торене или пръскане се получава заплевеляване, като доцент Чавдаров даде пример с поля на производители, при които заради висока степен на заплевеляване се е получило намаляване на добивите с до 30%.

Актуални примерни схеми за борба с икономически важните болести и неприятели при черешата, сливата и ябълката ще видите във видеото от семинара на Национална служба за съвети в земеделието (НССЗ) и Института по земеделие – Кюстендил към Селскостопанска академия.

Подмярка 4.1: С какви инвестиции ще имате най-голям шанс?

Показани са и основните принципи на резитба при овощните дървесни видове чрез заснети демонстрации на терен.

Актуални примерни схеми за борба с икономически важните болести и неприятели при ябълката са представени от гл. ас. д-р Вилина Петрова. Всички препарати, представени от нея и останалите експерти, са включени в списъка с официално разрешени за употреба у нас. Експертът показва и обяснява комбинации за ефективна защита срещу брашнеста мана, струпясване, огнен пригор, черни раковини, кафяво гниене, калифорнийска щитоносна въшка, листни въшки и други болести и вредители по ябълките.

За защитата на черешите и вишните говори доц. д-р Анелия Борисова-Крумова, която представя схеми за борба с бактериалните и вирусни болести, както и гъбните такива по костилковия овощен вид. Ще видите препарати и схеми за третиране срещу бактериален рак, сачмянка, листозавивачки и други.

Актуални примерни схеми за борба с икономически важните болести и неприятели при сливата пък са представени от гл. ас. д-р Вилина Петрова. В нейната презентация са показани признаците, по които може да се познае дали овошката е нападната от определен вредител или опасна болест. Ще научите повече за борбата със сливовия червей и други основни вредители по сливата

В последната част на видеото има и отговори на експертите по конкретни въпроси на земеделските стопани.

Учени от университета в град Гьотинген откриха нова болест по царевицата, съобщава topagrar.com. Става дума за нов вид на гъбата Триходерма, открит в полета в южната част на страната, която нанася сериозни поражения върху растенията. Като ефикасно средство за борба с тази гъба до момента е използван вид препарат за растителна защита на биологична основа, съдържащ спори на същите гъби, които имат способност да подтискат други причинители на болести. Учените открили обаче че новият вид гъба която причинява загниване на зърната и нанася огромни поражения на растенията е много по-агресивна. Попадайки върху зърната,гъбата от новия вид Триходерма създава сиво-зелен защитен слой от спори включително между листата.

Изследователите заразили царевични растения в изкуствени условия с въпросния вид гъба, като доказали, че тя води до силно намаляване на съдържанието на сухо вещество. Един от авторите на изследването д-р Анете Пфорд е изследвала проби от царевица от Франция и Южна Германия и е открила , че нападенията от тази гъба са с до 95-100% по агресивни. Новият вид гъба била изолирана при провеждане на молекулярно-генетични изследвания. Освен това било установено, че виновник за новата болест е непознат до момента патоген.

„Използваният в препаратите на биооснова вид гъба е близък роднина до Trichoderma harzianum който не е толкова агресивен, но също нанася слаби поражения на царевицата“, казва д-р Пфорд. „До момента използваните щамове на Триходерма в препаратите за растителна защита, които се различават от новия по-агресивен вид са показали че са необходими по-задълбочени изследвания на рисковете от използването на живи микроорганизми в растителната защита“, добавя и проф. Андреас фон Тидерман, ръководител на отдела по Фитопатология и растителна защита към университета на Гьотинген. Разновидности на тази гъба например се използват в борбата с някои болести по зеленчуците като ботрис или фузариум.

Има ли ефективни препарати срещу гъбните болести по малината (петносване на пъпките-дидимела и антракноза), които да заместят частично или напълно медните средства, използвани сега? На открит ден в опитно поле с малини в ИПЖЗ-Троян показваме резултати от работата ни по алтернативи.

В момента и био, и конвенционалните производители използват медните препарати, но две седмици преди беритбата на първите плодове трябва да спрат всички пръскания. Малините, ягодите и другите червени плодове не са трайни, при тях процесите на гниене настъпват за часове, а има моменти и периоди от време през които не може да се употребяват препарати, в същото време болестите и неприятелите ги увреждат, особено при влажно и топло време.

Решение обаче има: безвредни заместители на медните препарати! Пан-европейският проект RELACS, в който и Фондация БИОСЕЛЕНА партнира, изпитва в реални условия ефекта от прилагането на тези нови препарати върху различни култури (плодове, зеленчуци, лозя, малини, маслодайна роза) едновременно в няколко европейски страни: Германия, Швейцария, Италия, Франция, Испания, България и Унгария. В България работим с малини, като за опитите, които правим вече втора година, избрахме малина от сорта Туламин, летен тип на плододаване, много родовит и добивен, но чувствителен на заболявания.

На 20.07.2020 беше направено междинно отчитане на състоянието и развитието на двете болести по малината. За отчет взехме нормално развити леторасти от пролетта до момента. По тяхното здравно състояние и развитие се проследява и отчита предпазното действие на заместващите препарати. За точното изчисление на процентното нападение е необходимо техническо време за обработка на събраните данни.

Предварителните изчисления сочат, че действието на двата препарата на основата на растителни екстракти (RS-63 и RS 139) имат много добро предпазно действие и процентът на нападение при тях е с по-ниски стойности от тези които са пръскани с меден препарат в референтните участъци. Малко по високо е нападението в участъците пръскани с третият заместващ препарат – вид форма на рядка захар.

Това е само междинно отчитане и когато се получат точните числа, ще ги огласим. До краят на вегетацията има много време. В момента приключва и брането на плодовете. Растенията, които са дали вече плод, изсъхват и трябва да се премахнат. А на тези, които са израсли тази пролет, им предстои още растеж и развитие.

За участниците беше представено разпределението на участъците и повторенията за да бъде възможно най-обхватен опита при отчитането.

Всички можеха да видят и да опитат от плодовете, запознаха се с особеностите на сорта и началото на развитието на заболяванията по нападнатите леторасти и начина за отчитане на нападението.

Тези резултати и резултатът от 2019 година бяха представени при обсъждането на опита. Допълнително беше направено предложение да направим изследване на растения от от опитните участъци пръскани със заместващите препарати дали са повлияли и за др. важни по малината болести като Кониутириум – загиване на стъблото и Черно кореново гниене, което може да се изследва след приключване на вегетацията и вземане на съответните проби.

В открития ден участваха доц. Диян Георгиев, директор ИПЖЗ, Божидар Петков – Българска асоциация на малинопроизводителите, агрономи, експерти, производители.

За използването на хеликоптер в борбата с гъбичните болести в лозовите масиви в района на Арвайлер (провинция Северен Рейн Вестфалия) съобщава електронното издание на „Генерал Амцаигер“. Летателният апарат е собственост на местен винопроизводител, и е наречен недвусмислено-“Камикадзе“. А целта му е да подпомогне борбата с болестите по лозите. С навлизане на растенията в период на вегетация, осъществяването на ефективна растителна защита се превръща в основно предизвикателство пред местните винопроизводители.

От местната браншова организация на винопроизводителите отчитат, че с настъпване на периода на вегетация се увеличава рискът за разпространение на гъбични заболявания. Използването на машини за наземна растителна защита в местните лозя е невъзможно. Ето защо никой не се отказва от употребата на хеликоптера като помощно средство за борба с болестите и повишаване на добивите и качеството на гроздето.

Районът на Арвайлер е известен като най-голямата винена област в Германия, специализирана основно в производството на червени вина. Лозовите масиви достигат до около 560 хектара, като почти всички са разположени под стръмен наклон. Основният сорт отглеждан от местните винопроизводители с дял от 60% е „Пино ноар“.

„Използването на хеликоптера в област, където действат редица ограничения за посещения от страна на туристи, есведено до минимум, и е свързано само до употребата му при осъществяване на мерки за растителна защита“, разяснява президентът на местната организация на винопроизводителите Хуберт Паули. Експертът обаче подчертава, че би било погрешно да се смята, че хеликоптери могат да се използват повсеместно за борба с плевелите или вредителите. „За целта до момента използвахме инсектициди, чиято употреба вече е забранена. За нас основният неприятел е шареният гроздов молец, срещу който от десетилетия насам се справяме чрез пръскания на феромони“, добавя той. Борбата с плевелите в междуредията се извършва основно ръчно. Мнозина винопроизводители използват и покривни култури за борба с вредителите. Според Паули използването на хеликоптер в растителната защита е особено подходящо в момента, когато климатичните условия са нестабилни, и в следващите дни се очаква влошаване на времето и промяна в нивото на влажност, а това увеличава риска от гъбични болести по лозовите насаждения.

Използването на хеликоптер за провеждане на растителна защита се посреща добре не само сред конвенционалните винопроизводители, но и сред биологичните. В биопроизводството както е известно пръсканията на лозовите масиви са силно ограничени, а влиянието на алтернативните средства за растителна защита е доста по-слабо от конвенционалните препарати. Ето защо Хуберт Паули настоява да се разреши използването на този иначе частично оспорван метод за провеждане на растителна защита, с аргумента, че „нищо не е толкова строго контролирано, както използването на хеликоптер в лозовите масиви, и това не носи никакви рискове както за хората, така и за животните“.

Испанци разработиха специално мобилно приложение в помощ на винопроизводителите при прилагане на мерки за фитосанитарен контрол на лозовите насаждения, съобщава EIP AGRI. Целта е подобряване употребата на продукти за растителна защита и намаляване рисковете и вредното въздействие за климата от употребата на пестициди.

Целта на проекта APPVID бе разработването на иновативно решение, с помощта на което фермерите да получават съвети за оптималните срокове за прилагане на фитосанитарни мерки. Приложението интегрира и анализира информация, събирана от сензори в лозовите масиви и спомага за редуциране на употребата на пестициди, като дава препоръки за времето и точните количества на пестициди за третиране на насажденията. Освен това приложението може да изготвя и доклади за за здравословното състояние на растенията в реално време. Редуцираната употреба на средства за растителна защита има двоен ефект, от една страна намалява негативното въздействие от вредните емисии в околната среда, от друга, намалява отлагането на вредни вещества в почвите и водите.

Проектът се проведе между 2016 и 2018 година, като обедини различни изследователски организации и такива с практическа насоченост, като дейността им е пример за установяване на по-тесни връзки между лозаровинарския сектор и научноизследователски организации с цел трансфер на знания, които да се адаптират в полезни инструменти за производителите.

В първата фаза на проекта бяха инсталирани метереологични станции на девет експериментални лозя за събиране на данни за температурата на земята и въздуха, относителна влажност, слънчевата радиация и посоката и скоростта на вятъра. Във втората фаза на проекта бяха събрани данни за някои болести като брашнеста мана, ботрис цинереа и други. Освен това с помощта а феромони бяха уловени мъжките молци от вида Lobesia botrana като беше направен модел за оценка на риска. Успоредно с това бяха разработени отделните компоненти за мобилното приложение свързани със събирането на метеорологични данни, данни за лечение на растенията, модул за оценка на риска, модул за консултации и свързване с конкретен софтуер. Най-накрая мобилното приложение беше разработено и предоставено на разположение: като може да се изтегли от www.appvid.eus.

Експертите от Европейската сметна палата отчитат слаб напредък по отношение измерването и намаляването на рисковете от използването на пестициди в земеделието, се казва в новопубликуван доклад на одитния орган. Те отчитат, че голяма част от страните членки на Общността не поощряват фермерите да въвеждат алтернативни методи за растителна защита. Освен това се отбелязва, че Европейската комисия е в невъзможност точно да следи какви са рисковете и последиците от използването на пестицидите. Пестицидите, които се използват за защита на растенията могат обаче да водят и до замърсяване на околната среда и да са опасни за здравето на хората. Припомня се, че от 2009 година в сила е специална европейска директива за устойчиво използване на пестициди, като проверката на одиторите е свързана с това, дали в страните членки се прилагат правилните мерки, с които се цели повишаване устойчивостта при използването на пестициди. За повечето страни се смята, че закъсняват с въвеждането на европейските разпоредби в националното си законодателство, като две от тях дори ги нарушават. Все пак се отчитат усилията на комисията от 2016 година насетне за засилване на мерките по прилагане на директивата,. Тази директива заължава земеделските производители да използват интегрирани мерки за растителна защита, която означава прибягване до употреба на химикали само в случаи, че превенцията и други методи не дадат резултат или не са приложими. Паралелно на това от ЕК са въвели списък с групи от вещества за растителна защита с понижени рискове за здравето на хората и за околната среда, а като такива са определени малко над 16% от използваните в момента 480 вещества, което се отчита от одиторите като недостатъчно.

През 2020 година Празникът на растителната защита ще стартира с конференция на  тема „Растителното здраве – Нови заплахи и превенция“, която ще се проведе в Аграрен Университет Пловдив. Вижте програмата:

ПРОГРАМА
НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ
„РАСТИТЕЛНОТО ЗДРАВЕ – НОВИ ЗАПЛАХИ И ПРЕВЕНЦИЯ”
Официален старт на Националната информационна кампания
„Защити растенията – защити живота” под патронажа на
Министъра на земеделието, храните и горите в
Международната година на растителното здраве

Дата: 16 януари 2020 година
Място: Аулата на Аграрен университет, гр. Пловдив, ул.”Менделеев” № 12
11:00 ч. Регистрация, постерна сесия, кафе за „Добре дошли”
13:00 ч. Официално откриване и приветствия
Национална конференция „Растителното здраве – нови заплахи и
превенция”: актуални презентации по темата:
13:45 ч. Растителното здраве – нови заплахи и превенция – г-жа Мария
Томалиева, Главен експерт в Дирекция „РЗ и ККППЗ“ при БАБХ
14:00 ч. Предизвикателства пред растителното здраве в глобализиращия се свят –
проф. д-р Оля Караджова, доц. д-р Женя Илиева, ИПАЗР „Н.Пушкаров“, СА
14:15 ч. Растителнозащитната индустрия за устойчиво развитие на земеделието –
г-жа Нели Йорданова, генерален директор на АРИБ
14:30 ч. Тенденции в растителната защита от ново поколение – проф. д-р Вили
Харизанова, декан на Факултет по растителна защита и агроекология, АУ
Пловдив
14:45 ч. Мястото на биоразнообразието в съвременната растителна защита –
проф. д-р Румен Томов, ЛТУ София
15:00 ч. Дискусия

Агроведомството готви промени в наредбата за правилата за прилагане на средствата за растителна защита, включително и нощните пръскания, като се планира въвеждане на електронна платформа за информиране на пчеларите.

Това каза по време на форума на зърнопроизводителите вчера  пред представители на медиите министър Десислава Танева. “В момента сме се съсредоточили върху средствата за растителна защита, щадящи околната среда и начина им за допускане до пазара”, каза още тя. Според нея е добре в обхвата в духа на позеленяване на новата  ОСП да се включат и промотират зелени практики, които да са свързани със замяна на препаратите с такива щадящи околната среда, което също ще доведе до опазване на околната среда.  Тя уточни че страните от ЕС са разделени  на три зони, като за зоната, в която попада страната ни, са разрешени четири активни вещества. За общо 17 активни вещества има разрешение за достъп до пазара на ЕС. Целта на зоните е да се улесни признаването на активни вещества, които се използват от другите страни членки.

Скоро мерките  за растителна защита в Германия може повсеместно да се прилагат през нощта, съобщава специализираният портал agrareute.com. През нощта условията са идеални за третиране на растенията и за усвояване от тях на полезните вещества. Сред предимствата е и това, че през нощта по-бавно се изпаряват внесените полезни вещества.  Освен че се щади околната среда, земеделските производители пестят и средства. Това се посочва в ново изследване.

И сега редица фермери в Германия започват с пръсканията след залез слънце, а актуално допитване сред 543 земеделски производители показало, че 70% от тях са склонни да пренесат растителната защита през нощта. Младата фермерка Патриция Кеплер вече третира с препарати културите които отглежда само през нощта, като е провела специално  изследване за това, как се променя усвояването на веществата от растенията, ако се намалят разходите за химикали. Практиката с нощните пръскания в нейното стопанство е показала, че се стига до 50% намаляване на средствата за растителна защита.

Новината, че скоро бананите могат да изчезнат вече обикаля света. Причината за опасността от изчезването на любимия на мнозина плод според UkrAgroConsult е нападението на т.нар „Панамска болест” или известна още като гъбата Fusarium щам  TR4, койято поразява банановите  растения и води до тяхната гибел. Потребителите вече са обезпокоени от факта, че тази гъба не се разпространява само в Азия и Африка, но и в Латинска Америка, на която се пада дял от 80% от пазара на банани.

В Колумбия дори  са на крачка от въвеждане на военно  положение , заради нанесените от споменатата гъба поражения върху банановите плантации, а снимките от нанесените щети оттам напомнят на  филми за ядрени катастрофи, вирусни пандемии, или кадри от борбата с нелегалното разпространение на наркотици. В страната повсеместно са въведени най-строги фитосанитарни мерки с КПП-та по плантациите, и проверки на камионите с банани от военни патрули, облечени в специални облекла. Пътищата около фермите се патрулират от полицаи, за да се избегне разпространяването на болестта от крадци, които често навлизат в стопанствата.

От какво са притеснени потребителите? От това, че повечето сортове банани, отглеждани в Азия и Африка са нетрайни, и обикновено се отглеждат само за вътрешна консумация, защото не биха издържали на транспорта до останалите части на света. Най-подходящ за транспорт на дълги разстояния е сортът „Кавендиш”, който по ирония на съдбата е станал мишена за смъртоносната гъба. Ето защо учените считат, че скоро ще дойде краят на бананите като експортна култура, тъй като до момента все още не е създаден сорт, устойчив на „Панамската болест”, а и липсват средства за растителна защита срещу това заболяване.

Това не е първата опасност пред бананите, защото през 20-те години на миналия век същата болест от друг щам почти напълно унищожила сорта „Гро Мишел”, най-разпространеният в света към момента,което довело до изчезването му от пазара в средата на века. Тогава и се появил новият сорт „Кавендиш”, създаден от селекционерите още през 19-ти век. Сега обаче няма с какво да се замени.

По данни на ФАО към 2000 година, когато са първите данни за появата на смъртоносната болест, производството на банани в света е възлизало на 63,4 млн. тона, а през 2013 година, когато гъбата достигнала до Южна Америка, то вече е възлизало на 12,3   млн. тона,  в 2015 година до 112,8 млн. тона. И ако тези цифри не са достатъчни за да оборят пагубното влияние на болестта върху банановите растения, то през 2017 година световното им производство вече е било 113,4 млн. тона.

Още през 2017 година авторитетният Wallstreet Journal съобщи че тази гъба е поразила вече 30% от насажденията с банани в Азия и Австралия. В Азия обаче, където има такива големи потребители на банани като Индия и Китай, все още не се наблюдава дефицит на банани. Твърде възможно е новини от този сорт да наподобяват такива като „Светът остава без кафе”, или „Скоро човечеството може да остане без шоколад”, още повече, че статии за изчезването на бананите циркулират още от преди 13 години.

Въпреки това проблемът с гъбата Fusarium наистина съществува, и се обсъжда от специалисти на високо ниво, и то под егидата на ФАО. С оглед на това, че бананите са осмата по значимост култура в света, и четвърта по значимост в развиващите се страни, това изглежда напълно логично, защото всяка болест, която застрашава съществуването им , заплашва не само хранителната сигурност на тропическите страни, но и доходите и получаването на субсидии, а оттам и жизнения стандарт.

Индустрия, оценяваща се на 10 млрд. долара обаче едва ли ще загине заради появата на една смъртоносна гъба, тъй като появата на нови щамове още повече мотивира учените да създават нови формули на пестициди за борба с тях. Ситуацията с гъбата Фузариум може да се сравни с Африканската чума по свинете, срещу която все още не е създаден лек за заразените животни. АЧС както знаем шества по планетата и нанася огромни икономически загуби, но  това не е довело до изчезване на свинското месо от супермаркетите.

Като алтернатива на „Кавендиш”, учените посочват друг сорт банани- „Валери”, отличаващ се с отличните си вкусови качества и бързи срокове на зреене. В момента той е най-разпространен във Виетнам, но все повече источноазиатски страни се ориентират към отглеждането му. Не на последно място той се смята за устойчив на „Панамската болест” и за един от най-перспективните за разпространение и отглеждане в света. Друг сорт е „Майсур”, който заема до 70% от пазара в Индия, но се отглежда и в Бирма, Тайланд, Малайзия и остров Цейлон. Той е със същия познат нам жълт цвят както „Кавендиш”, но със сладко-кисел вкус. Той също се смята за  устойчив на „Панамската болест”.

Освен това логистиката непрекъснато се развива, и позволява от фермата в магазина да се превозват и най-нежните плодове. Например на изложението Asia Fruit Logistica в Хонконг през 2017 година, украински фермери  са получили оферти за доставки на череши и ягоди в страните от Източна Азия, което означава, че не би трябвало да има проблеми и с доставките на банани на далечни разстояния.

Едно от заболяванията по лозите , които  се разпространяват в последните години е черното гниене. През тази година то обхвана редица масиви особено в Северна България, ето защо то определено предизвика интерес сред присъстващите по време на открития ден в Института по лозарство и винарство  в Плевен. Според експертите повечето винопроизводители все още не могат да разпознаят черното гниене от маната, а погрешната диагностика възпрепятства и прилагането на подходящи практики за растителна защита за справяне с тази болест. Едва в последните години са регистрирани препарати за борба с това заболяване. Най-често в борбата с черното гниене се използват стрибиурини и триазоли, регистрирани преди това за борба срещу маната и оридиума.

Като превантивна  мярка за борба с черното гниене, специалистите от ИЛВ препоръчват изчистване на старите гроздове при резидбата на лозите, защото те са основния носител на заразата, тъй като загнилите зърна стават потенциален източник на заразата през следващата стопанска година. Освен това що се отнася до биологичното производство, те отбелязаха, че продуктите за растителна защита, разрешени за ползване от биопроизводителите за справяне с мана и оридиум нямат защитно действие и срещу черното гниене. Ето защо при подобни насаждения се стига до много силни нападения от тази болест. Проблемът идва от това, че при биопроизводството трябва да се търсят други методи, основно нехимични за справяне с подобни болести по лозите. Освен това повечето селектирани сортове у нас се оказват доста чувствителни  към черното гниене, макар че са селектирани така, че да са устойчиви на други болести като маната например.

Поради силно повишения инфекциозен фон през тази година в повечето региони на Южна България лозовите масиви също  бяха нападнати от мана и черно гниене. Според доц. Иванов провеждането на редовни на зелени  резидби е много добра превенция срещу всички гъбични болести по лозите. „Там където се прилагат подобни практики на ръчни резидби на зелено не се наблюдават сериозни атаки на гъбични болести в сравнение с механизираната обработка. Това е начинът да се спасят лозите от гъбични болести и черно гниене”, добави той. Според него черното гниене поразява по-силно десертните сортове отколкото  винените, като през 2015 година това заболяване е поразило дори насаждения от сортове като „Каберне совиньон” и „Мавруд”, чиито гроздове се характеризират с по-дебели кожици на зърната. Единственото средство за ефективно справяне с подднасяните от природата изненади според учения е правилната реакция както по отношение на технологиите, така и по отношение на растителната защита. Що  се отнася до биологичното производство най-подходящото средство за борба срещу маните и черното гниене е използването на чист калции

ДАТА: 16 януари 2019 година

МЯСТО: Аграрен университет Пловдив, 7-ма аудитория

12.30 ч Официално откриване и приветствия
Приветствие от д-р Янко Иванов, Зам. министър на МЗХГ
Приветствие от проф. д-р Христина Янчева, Ректор на АУ Пловдив
Приветствие от инж. агр. Николай Роснев, зам. изп. директор на БАБХ
Приветствие от г-жа Нели Йорданова, ген. директор на АРИБ
Приветствие от доц. д-р Петър Николов, председател на УС на БАРЗ
Приветствие от г-жа Франческа Идрау, ген. директор на РЗА – Гърция

14 – 15 ч Форум за растителна защита: научни доклади на тема

„Иновации в растителната защита“

„2020 : Международна година на растителното здраве“ – проф. д-р Вили Харизанова,
декан на Факултет по растителна защита и агроекология, Аграрен университет Пловдив

„Възможности на за борба на галообразуващи нематоди при оранжерийни краставици
с диметил дисулфид (DMDS) в България “ – доцент д-р Женя Илиева, ИПАЗР

„Потенциал на диметил дисулфида (DMDS) за борба на почвени патогени при
краставица в България“ – доцент д-р Ценко Въчев, ИПАЗР

„Подложки от семейство Cucurbitaceae – алтернативен подход за борба срещу галови
нематоди и почвени патогени“ – Дима Маркова, Винелина Янкова, Стойка Машева,
Николай Велков, ИЗК “Марица” – Пловдив

„Phyllocnistis vitegenella Clemens, 1859 (Lepidoptera:Gracillariidae) нов вид и нов
неприятел по Vitis vinifera L. в България „– доц. д-р Катя Тренчева , ръководител катедра
Растителна защита , ЛТУ

„Нови методи за идентификация на болести, причинявани от фитоплазми –
предизвикателства и решения“ – гл. ас. д-р Желю Аврамов , катедра Растителна защита,
ЛТУ

„Влияние на растителнозащитните дейности върху почвената мезофауна в различни
агроекосистеми“ – доц. д-р Лиляна Маркова Колева, катедра Растителна защита, ЛТУ
„Използване на торови продукти с биостимулантно действие за преодоляване на
хербицидна фитотоксичност при обикновена тиква (Cucurbita pepo)“ – Ралица Русева,
победител в конкурса за студенти за „Иновативна разработка в областта на растителната
защита“

Фонд „Земеделие” определи бюджет от 5,5 млн. лева за зимни пръскания за 2019 година, съобщиха от аграрното ведомство. Целта на помощта е ограничаване на загубите от разпространяването на зимуващи вредители по трайните насаждения. Предстои да бъдат изготвени указания за кандидатстване.

В Пловдив се планира да се изгради и разкрие център за върхови постижения в растителната защита „Плантасист”, съобщава БТА. След проведени предварителни разговори е взето решение общината да предостави за безвъзмездно ползване общински имот от 23 декара в район  “Тракия”.

Центъра ще се изгражда по проект одобрен директно от Брюксел. Кметът  Иван Тотев поясни, че това е най-високобюджетния проект за града през този програмен период на стойност 15 млн. евро от ЕС, и отделно инфраструктурната част ще се поеме от управляващия орган в България.

. По думите му в него ще живеят и работят близо 70 учени от цяла Европа, които заедно със българските учени от нашите университети  и ще се създават нови сортове, както и нововъведения и разработки в селското стопанство

Нелегалните пестициди са опасни за здравето на хората, заяви Нели Йорданова, директор на Асоциацията на растителнозащитната индустрия в България (АРИБ).