Статия на доц. Въто Христов, публикувана в печата и посветена на нидерландското и българско земеделие предизвика интереса не само на учени и агрономи, но и на посолството на Кралство Нидерландия. В резултат на това се получи една интересна и полезна дискусия с много отговори и поуки. Отговори на въпроси в опит да се намери мястото ни в земеделието, спрямо това на Нидерландия, и да се разбере защо там са толкова напред с материала, а ние изглеждаме като аутсайдери на опашката.
Въпросите бяха задавани от аграрни специалисти и учени, а отговорите даде съветника по земеделските въпроси в нидерландското посолство Дориана Миленкова. „Страната е използвала своите силни географски страни за да развие няколко сектора като например млечното говедовъдство, изключително силно развито откъм генетичен материал и начин на отглеждане така че да постигнат максимално производство“, сподели Дориана Миленкова. Другият силно развит сектор е оранжерийното производство. Любопитен е фактът, че при тях земеделието е разделено само на две- земеделие и храни и градинарство, обхващащо производството на цветя, зеленчуци и плодове.
Поземлените отношения остават непроменени от времената на Наполеон
Благодарение на стабилната политическа система в Нидерландия, поземлените отношения са останали непроменени от времената на Наполеон Бонапарт, без да има някакви драматични промени на всеки стотина години. „Семейното земеделие е много силно развито и там личната отговорност за стопанството е генетично заложена като особено млечното говедовъдство е изцяло семейно“, продължи тя. Местните фермери почти не разчитат на допълнителна работна ръка, а благодарение на реките и каналите земеделската продукция се доставя до всички точки на Европа. Пристанището на Ротердам, което е най-голямото на континента пък е истински входно-изходен хъб за експорта на аграрна продукция. „То продължава да се развива, като непрекъснато се изграждат нови терминали за всякакъв вид товари. За нидерландците е важно да знаят, че са лидери в търговията, защото когато се знае, че си входна врата за стоките, всеки се обръща към теб“, каза още тя.
Друг плюс на Нидерландия е способността на страната ефективно и атрактивно да рекламира аграрния сектор и неговото производство. Това да успееш да се похвалиш по правилния начин по думите и е едно от най-ценните качества, а зад това, което правят включително и в земеделието винаги се крие една история, която те определено умеят да разказват.
Не на последно място Нидерландия е с богат опит в кооперирането, като всички големи днес компании в аграрния сектор са тръгнали на принципа на кооперирането. „В селското стопанство най-малкия печеливш е земеделецът, който по цялата верига получава около 10%. Голяма част от доходите отиват за технологии и машини, другата част е за семена и биологичен материал“ казва още Миленкова. В Нидерландия са заложили на производството основно на семена и биологичен материал, а от друга страна търговията и продажбите им на мляко и месо също са кооперативно базирани. Бившата земеделска банка Rabobank също е била основана на кооперативен принцип.
Вместо директни плащания-екосистемни услуги
Когато става дума за една болезнена за нас тема субсидирането, нидерландците също са поне с един ход напред. С оглед и на климатичните промени, които все повече оказват негативно влияние върху аграрния сектор, те бавно и сигурно се преориентират от директни плащания, към въвеждане на екосистеми услуги. Дориана Миленковаразказа още, че преди време в страната временно дори не е имало земеделско министерство, а днес в него администрацията възлиза на само около 140 души. Работата му е свързана само с прокарването на политики, надолу по веригата към земеделските производители, идеите за които политики пак са дошли от фермерите. Любопитен е фактът, че страната противно на други европейски държави не залита много много по биоземеделието, и то съвсем не е на мода там, а още преди десетина години са си направили труда да изследват потребителските нагласи за да разберат, дали хората са готови да плащат по-висока цена за храни, произведени по биологичен начин.
По време на дискусията стана ясно, че Нидерландия винаги ще остане отворена към развитие на съвместни проекти, но с нерадост нашите специалисти констатираха, че примерите за подобни успешни проекти в настоящето са единици.
