Не, тук няма да иде реч за прилагане на някакъв нов вид иновации в земеделието като автономно управляеми комбайни или трактори, каквито без съмнение сигурно вече могат да се видят някъде из Европа, а за сектора като цяло, останал клиширано казано през най-отпускарския месец от годината на автономно управление или казано по нашенски на самотек. И то в месец, в който в страната бушуваха и продължават да бушуват невиждани скоро по размера си пожари, щетите от които за земеделието и горския фонд тепърва ще се оценяват. Поне според статистиката само за последното десетилетие между 2008 и 2018 година в резултат на пожари са били унищожени около 500 хил. декара земи.
Горещините и пожарите са поредният сигнал, че климатичните промени, колкото и оспорвани от някои вече са на път да променят всичко- от възприятията ни за сезоните, до възприятията ни за вкусове и аромати. Стресовите фактори които се стоварват върху земеделските култури в резултат на неблагоприятните климатични условия ще предоставят на аграрната наука поле за действие за десетилетия напред, в търсене на още по-устойчиви на различните стресови фактори сортове растения, които да са хем устойчиви на воден стрес, хем на суша и екстремно високи температури. Болестите и вредителите също няма как да бъдат подценени, защото с промените на климата навлизат все по-нови и по-нови вредители, а растенията които отглеждаме стават все по-резистентни към всякакви болести. Това е като да те боли глава, и приемането на един аналгин или аспирин да не те облекчи.
И за да се справи с всички тези предизвикателства на може би стратегически най-важният сектор в една държава, отговорен за изхранването на населението си и са нужни освен експертност и научна мисъл, и политически действия. Именно тези, от които зависят тези действия обаче, в последните повече от шест месеца са оставили земеделието на автопилот. да се управлява от само себе си. Заети с предизборни битки, заприличали на латино сериал без край, точно тези, от чиято дейност зависи прокарването на правилни политики в сектора, осигуряване на по-справедливо финансиране на земеделските производители и плавен преход към новия програмен период са си вдигнали капите, абдикирали от вмененото им от суверена задължение да управляват,, и хич не им е до онова, което се случва на полето и в оборите. Нали жътвата върви, а позитивните новини за високи добиви идват от цялата страна. Хляб ще има! Друго може би не, но гаранция, че всички ще сме абонирани за новата серия от изборни зрелища с идването на есента.
Още един показателен факт за това, че земеделието е на автономно управление, е и наследената управленска немощ в земеделското министерство. Пожарите и отрязването на парите за напояване от все още намиращият се във фаза на проект план за възстановяване не се оказаха единствените лоши новини за фермерите през лятото. От заседанието на дългоочакваната комисия по земеделие разбрахме, че бившата администрация на МЗХГ въобще не си е направила труда да оцени какъв би бил ефектът от прилагането на каквито и да са тавани на плащанията- било то плоски или постепенни. Нещо повече няма изработени критерии и както обичат да казват на административен новоговор дефиниции за различните по размери стопанства, така че на база на тях да се направи модел, при който да се оцени, кой режим на таваните на директните плащания (защото такива ще има) би бил най-справедлив за прилагане. И самите интервенции за подпомагане на земеделските производители са козметично подобрение на старите мерки и това се вижда само като се вникне в дискусиите на тематичната работна група. На фона на задаваща се нова вълна от пандемията с корона вируса и предстояща актуализация на бюджета, за който още преди няколко месеца казахме, че е на червено, и няма пари за държавните схеми за подпомагане като de minimis , различни браншови организации вече поискаха основният акцент да е към земеделието. Дали има кой да се вслуша в призивите им за прозрачна оптимизация на бюджета обаче?
И може би след всичко написано до тук в тъмно сиви или черни краски на фермерите би им се приискало тази година да свършва тук и сега, всичко да започне наново, на чисто и най-вече да се появи онзи отговорен политически фактор, който да изключи автопилота и да вземе управлението в своите ръце. За добро или лошо автономно управляемите средства все още изпълняват програми, задавани от разумни и мислещи индивиди, стига да ги има.
