вторник, юли 16, 2024
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Европейско земеделие на кръстопът

Все по-трудно ще става за политиката в българското земеделие да се нагоди към променящия се климат

Снимка: Pixabay

Спиралата от кризи връхлетяла съвременния свят, последната от които беше войната в Украйна, все по-силно поставят на дневен ред въпроса“ Накъде върви политиката в европейското земеделие и дали не се намира на кръстопът? Ако това е така, дали ще продължи по досега избрания път със заявени сериозни амбиции за екологизация и позеленяване, дали ще избере да намали скоростта и амбициите си, дали ще избере да предприеме мерки за подсигуряване на продоволствената сигурност за сметка на понижаване на някои от поставените цели за постигане на въглеродно неутрална икономика в Европа в близките 30 години?

Който и път да бъде избран е сигурно, че от най-голямо значение за фермерите ще бъде не толкова осигуряването на достатъчен финансов ресурс, а по-скоро неговото правилно и балансирано разпределение. С оглед и на тревогите около продоволствената сигурност, все повече страни от ЕС настояват за намаляване на амбициите и целите на ЕС. От друга страна конфликтът в Украйна доведе до пълна промяна в парадигмата на европейската енергийна сигурност, която вече тласна Европейския съюз към търсене на пътища за извоюване на независимост от руските доставки на горива, чрез поощряване и улесняване на изграждането и на нови мощности за производство на енергия от алтернативни източници.

Тепърва ще видим как постигането на подобна независимост в един или друг аспект ще се отрази на картината в земеделието което както знаем е достатъчно енергоемко и ресурсоемко, когато се касае до използване на горива. Производството на торове и химикали, което бе най-силно засегнато от войната е само една малка част от целия енергиен пъзел. Ясно е, че ще е нужно време за нормализиране на цените на торовете, които се повишиха до неподозирано високи стойности и това директно рефлектира върху земеделските производители, а оттам и върху цените по цялата агрохранителна верига.

В търсене на своята енергийна независимост на Европа тепърва ще и се наложи да измени своя мироглед по отношение на подкрепата в земеделието и да насочи не както до сега само намерения, но и усилия за подкрепа на по-устойчиви бизнеси с принос към кръговата икономика и производството на продукция с много голяма добавена стойност. Подобен бизнес е например производството на алтернативни протеини, нещо в което се оказа, че имаме големи перспективи. Заявиха го и група производители и преработватели на насекоми, които през този месец се обединиха в асоциация.

Защо смятаме, че в подобна неясна ситуация, в каквато се намират както продоволствената сигурност, така и глобалната сигурност като цяло, на политиката в българското земеделие ще и е много трудно да се нагоди? Защото ако приемем за нейна проекция изготвения стратегически план за следващият седемгодишен период, той беше изготвен и предложен в коренно различни условия и преди да се случат събитията в Украйна. Не е изключено администрацията в земеделското министерство да предприеме стъпки за неговото актуализиране тъкмо в тази посока. Брюксел вече изпрати 57 страници с 200 забележки, чиито детайли все още не са ясни, и въпреки че от земеделското министерство наблегнаха на похвалата, че мерките в него са „добре балансирани“, нищо чудно между редовете скоро да се появят и по-съществените забележки, защото в подобна писмена комуникация не рядко индиректните послания са доста по-важни от директните. Само можем да предполагаме, че някои от забележките подобно на други страни ще са свързани с недостатъчната амбиция за екологизация и позеленяване, но с оглед на новите реалности, не е изключено Брюксел леко да си затвори едното око с мотива, че продоволствената сигурност е по-важна.

В същото време обявените във вътрешно политически план намерения за структурни промени в земеделския сектор свързани с изваждането най-вече на агенцията по горите и по-малко с това на БАБХ от министерството продължават да са на никъде, както на никъде е и реализацията на обявеното намерение за попълване на държавния резерв със зърно и маслодайни култури. Битката на стражари и апаши в горите продължават, и въпреки множеството сигнали за незаконни сечи и самоуправство, опитът на търсещите по-голяма справедливост и прозрачност да въведат мерки за слагане на ред в прословутите търгове за добив на дървесина, чието пълно електронизиране се предвижда за неясното бъдеще, срещат както силен административен отпор, така и отпор на местните башибозуци, за които практиките за манипулиране на търговете се оказват от десетилетия добре разработен механизъм за влияние върху нагласите на местния електорат и може би източник на издръжка на партийните касички по места.

Във всичките тези условия българският земеделски производител е изправен пред старта на новата стопанска година, която освен с надеждите за богата реколта и берекет, се свързва и с терзанията в търсене на отговора на въпроса: А сега накъде? Отговор, който трябва да дадат именно политиците управляващи и насочващи политиката в земеделието в една или друга посока. А дали ветровете са попътни, а избраният курс правилен, земеделските производители ще го усетят най-добре в близките месеци, най-много година.